№ 1790
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330205065 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 583548 –
F599331/18.06.2021г., издадено от И. В. В., на длъжност *** на ТД НАП-
Пловдив, с което на „В. ВИП 7“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление – гр.Пловдив, бул.„Санкт Петербург“ № 38, вх.Б, на основание
чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение
на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството.
В жалбата се поддържа, че било оставено пълномощно от *** на
пълномощник, но от Агенция по вписванията заявили, че не може с
пълномощно, а *** бил в чужбина. Пълномощника на дружеството
жалбоподател поддържа жалбата на изложените основания.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Ф. оспорва жалбата, като излага аргументи по
1
съществото на спора. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 13.07.2021г. видно от
оформената разписка към самото наказателно постановление, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез ТД НАП-Пловдив на 13.07.2020г., съгласно
отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Още следва да се посочи, че макар формално жалбата да е адресирана
до Директора на ТД НАП - Пловдив, то със същата се оспорва по същество
наказателното постановление, което подлежи на обжалване единствено пред
съда по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗАНН, ето защо компетентен да се
произнесе по настоящата жалба е именно РС-Пловдив.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружество „В. ВИП 7“ ЕООД, ЕИК:********* било търговец по
смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството. Същият търговец извършвал дейност през 2019г., видно от
подадена в ТД НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от
ЗКОП с вх.№ 1600И0866030/15.02.2020г. и приложен към нея годишен отчет
за дейността.
Жалбоподателят „В. ВИП 7“ ЕООД не публикувало годишен финансов
отчет на същото дружество за 2019г. в Търговския регистър към Агенция по
2
вписванията до 30 септември на следващата година, а именно – до
30.09.2020г..
Годишният финансов отчет за 2019г. бил публикуван на 08.03.2021г. с
вх.№ 20210308103051.
За горното обстоятелство ЦУ на НАП било уведомено на 21.08.2019г. с
писмо на Агенция по вписванията, която информация била получена в ТД
НАП – Пловдив с писмо изх.№ 12-00-353/14.12.2020г. на ЦУ на НАП,
получено в ТД на НАП с вх.№ 04-01-208/05.02.2021г..
С оглед на горното, на 10.03.2021г. свидетелят Ив. Й. Г., в качеството и
на *** в ТД НАП - Пловдив, съставила АУАН № F599331 срещу „В. ВИП 7“
ЕООД, ЕИК:********* за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството. Последният АУАН бил съставен в присъствието и подписан
от пълномощник – П. Р. – с приложено по преписката пълномощно. Въз
основа на последния акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Ив. Й. Г., която помни случая и описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля *** за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по
същество не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ ЗМФ-644 от 28.08.2020г. на министъра на финансите – от която се
3
установява материалната компетентност на административнонаказващия
орган, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.78, ал.1 от
Закона за счетоводството, в качеството и на *** в ТД НАП - Пловдив. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „В. ВИП 7“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив,
бул.„Санкт Петербург“ № 38, вх.Б е нарушило разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1
от Закона за счетоводството – за това, че на 01.10.2020г., в гр.Пловдив, в
качеството си търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по
смисъла на Закона за счетоводството, не публикувало годишен финансов
отчет на същото дружество за 2019г. в Търговския регистър към Агенция по
вписванията до 30 септември на следващата година, а именно – до
30.09.2020г..
Установено е, а и не оспорва от страните, че „В. ВИП 7“ ЕООД,
ЕИК:********* е търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по
смисъла на Закона за счетоводството. Ето защо и за същото е налице
задължението на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година.
Също се установява и неизпълнението на последното задължение до
30.09.2020г., което също не е спорно между страните.
4
Съдът намери за неоснователно възражението относно това, че било
оставено пълномощно от *** на пълномощник, но от Агенция по вписванията
заявили, че не може с пълномощно, а *** бил в чужбина. На първо място
следва да се посочи, че същото твърдение е изцяло недоказано, като
доказателства в този смисъл по никакъв начин не се ангажират от
жалбоподателя. Съвсем отделно от последното следва да се съобрази, че в
случая е ангажирана административно наказателната отговорност на
юридическо лице, която е обективна и безвиновна. Ето защо не подлежат на
установяване причините за неизпълнение на задължението, включително –
дали се дължат на нечие виновно поведение, законосъобразен или не отказ за
приемане на пълномощно и др. подобни.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение
е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Също следва да се
посочи, че в настоящия случай годишният финансов отчет бил публикуван на
08.03.2021г. – близо половин година по-късно, или в случая не става въпрос
за едно минимално забавяне.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството,
за процесното нарушение е предвидено административно наказание за
юридическо лица – имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева. В случая и
наказанието е определено в минимален размер, а именно – 200 лева, като
няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
5
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно
съдебно заседание, с кратка продължителност, разпитан е един свидетел,
фактическата обстановка не е била спорна между страните, поради което
съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден
в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 583548 –
F599331/18.06.2021г., издадено от И. В. В., на длъжност *** на ТД НАП-
Пловдив, с което на „В. ВИП 7“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление – гр.Пловдив, бул.„Санкт Петербург“ № 38, вх.Б, на основание
чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение
на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
ОСЪЖДА „В. ВИП 7“ ЕООД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80,00 (осемдесет)
6
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7