№ 1444
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110161593 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ.
Производството е образувано по искова молба от [***], ЕИК [***] срещу Г. М. Г., ЕГН
**********, с която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 334,54 лв.,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение, с включени
обичайни ликвидационни разноски в размер на 25 лв., от застрахователя по ЗЗ „Гражданска
отговорност“ на виновния за ПТП от 23.03.2019 г., водач по образуваната пред него от
застрахователя по застраховка „Каско“ на собственика на увредения при проишествието л.а.
„Ситроен“ с рег. № [***], Щета № [***], ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба- 14.11.2022 г., до окончателното й плащане.
Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че на 23.03.2019 г. в гр. София, на [***] срещу
магазин [***], при управление на л.а. марка и модел „Тойота Ярис“, рег. № [***],
ответницата при извършване на необезопасена маневра „движение на заден ход“ удря
намиращия се в паркирано състояние л.а. „Ситроен“, рег. № [***], в резултат на което му
причинила материални вреди. За процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП №
[***]/23.03.2019 г. от органите на КАТ-МВР, в който било посочено, че ответницата e
напуснала мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие, поради което не
е била взета проба за употреба на алкохол. Сочи се, че към датата на ПТП при ищцовото
дружество за увреждащия автомобил, имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, обективирана в застрахователна полица № [***]. С оглед предявената срещу
ищеца претенция от застрахователя по застраховка „Каско“ на собственика на увредения
при ПТП л.а „Ситроен“, рег. № [***], била образувана преписка по щета № [***], във
връзка, с която било определено и изплатено обезщетение в размер на 309,54 лв. в полза на
собственика на увреденото МПС. Тъй като ответницата била напуснала мястото на
настъпване на ПТП преди идването на органите на контрол на движението по пътищата и не
е изпълнила задълженията си на участник в ПТП, ищецът е предявил регресна претенция
1
спрямо нея с покана за възстановяване на стойността на изплатеното обезщетение.
Претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на иска заедно с присъждане на
разноски по делото.
Ищецът е представил писмени доказателства и е посочил и допълнителни
доказателства, в т.ч. изслушване на съдебна автотехническа експертиза, която да отговори
на посочени в исковата молба въпроси във връзка с механизма на ПТП, вида и степента на
процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в исковата
молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. В условията
на евентуалност прави искане за допускане на ССчЕ за установяване плащане на
застрахователното обезщетение на собственика на увреденото МПС /на застрахователя по
застраховка „Каско“/, в случай на оспорване на този факт. Заявил е искане и за събиране на
гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел в лицето на собственика на
увредения при ПТП автомобил - М. П. Ж., за установяване обстоятелствата около
настъпването на спорното ПТП. По искане на ищеца по делото е изискана и приложена от
ОДМВР – София, цялата административно-наказателната преписка, образувана във връзка с
процесното ПТП, за което е съставен Протокол за ПТП № [***]/23.03.2019 г., в т.ч.
издадените срещу виновния водач АУАН и НП
Ответницата Г. М. Г. , ЕГН **********, в срока по чл. 131 ГПК, чрез упълномощения
си представител - адв. П. подава писмен отговор на исковата молба, като оспорва
изложените от ищеца в нея твърдения. Оспорва да е напуснала мястото на ПТП. Поддържа,
че не е „разбрала дори“, че е осъществила контакт с друго МПС. Счита, че дружеството-
ищец няма право на т. нар. регресен иск, тъй като не са налице елементите от фактическия
състав на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ. В конкретния случай, посещаването на
местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата не било
задължително по закон. Ответницата представя писмени доказателства. Също е заявила
доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетел при режим на довеждане, за установяване обстоятелствата около настъпването на
спорното ПТП.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Представя
писмено становище, в което поддържа предявения иск.
От името на ответника пък се явява адв. П., който поддържа писмения отговор.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл.500, ал. 1, т. 3 от КЗ, предвижда възможност застрахователят да
получи от виновния водач платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
поради което ищецът има право на регресен иск срещу длъжника до размера на
изплатеното застрахователно обезщетение за виновно причинените от последния
имуществени щети.
По делото е приета административно-наказателна преписка № [***]/07.10.2019 г., в
която се съдържат издадените срещу ответника Г. Г. АУАН бл.№ 487487/23.07.2019 г. за
установяване на административно нарушение, в който се сочи, че на 23.03.2019 г. в гр.
София, на [***] срещу магазин [***] при извършване на неосигурена маневра „движение на
заден ход“ водачът на л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № [***] реализира ПТП в л.а. „Ситроен“ с
рег. № [***], с което нарушил чл.40, ал.2 от ЗДвП „ По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“ и не изпълнява задълженията си като участник в ПТП по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“,
2
а именно „когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната
служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания“.
Въз основа на този АУАН било издадено и НП№ [***]/07.10.2019 г., с което на Г. Г. за
допуснатите нарушения на чл.40, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП било наложено
административно наказание „Глоба“ в общ размер от 170 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец. Няма данни това НП да е било връчено на наказаното лице и
същото да е влязло в сила.
От административно – наказателната преписка се установява още, че ПТП е настъпило
на 23.03.2019 г. в гр. София, а виновния за него водач в лицето на ответника Г. Г. бил
установен едва през м. юли 2019 г., в резултат на проведени ОИМ. От декларацията на
ответника от 23.07.2019 г. е видно, че същата отрича да е участвала в ПТП, няма спомен да е
реализирала такова, нито да е причинавяла щети по друг автомобил, още по-малко да е
напускала мястото на произшествието с цел да се укрие или отклони от проверка. Твърди, че
обичайно паркира по [***], в близостдо която живее под наем, като и във въпросния ден
най-вероятно както всеки път е паркирала в района на [***] и се е прибрала у дома си.
Видно от сведение на лицето Ангел Петров Торошанов, същия е станал очевидец на
ПТП на 23.03.2019 г., като твърди, че сива „Тойота“ с рег. № [***] при паркиране е нанесла
щети на л.а. „Ситроен“ с рег. № [***], след което водачът на „Тойотата“ който бил от
„женски пол, с тъмна коса, на видима възраст около 40 години“, си тръгнал.
От представените от ответника доказателства, се установява, че по време на инцидента
през м. март 2019 г. Г. е била бременна, като в същия ден /събота, 23.03.2019 г./ е била на
изследване в МЦ „[***]“, на което сп. показанията на разпитания св. П. /съпруг на
ответника/ са й съобщили „някакви тежки новини, които са я разстроили“, но същата освен
за изследването не е споделяла през този ден за някакви други инциденти, вкл. да е удряла
колата. Свидетелят П. твърди, че в района трудно се паркира, поради което ако „запуши“
някого винаги са оставяли бележка с телефонен номер на стъклото, за да се обадят да
преместят автомобила. Твърди, че нито е забелязал по автомобила им да има следи от
съприкосновение с друг автомобил, нито някой ги е търсил по повод такова произшествие.
Заявява, че от магазина също ги познават, тъй като пазаруват там, но и от там не са им
звъняли, нито са им казали нещо свързано с колата и някакво произшествие. Твърди, че
месеци по-късно от полицията в Сливен са потърсили съпругата му /тъй като тя е оттам / и
са я уведомили за процесното ПТП, в което се твърди тя да има участие. Св. П. заявява, че
най-вероятно ответницата е шофирала на 23.03.2019 г., тъй като е била на преглед, след
което обаче се прибрала и му се обадила, но нищо не е споменавала за ПТП при паркиране.
Възможно било да е подпряла нещо, без да разбере, тъй като не е бил сериозен удар, а и
след като са й казали току-що за потенциално генетично заболяване на детето, което носи, Г.
„не била в най-доброто си състояние“. Отделно от това колата им била стара, имала следи от
стари поражения, като св. П. твърди, че не са забелязали нови следи от удари или
ожулвания.
Свидетелят Ж. от своя страна също заявява, че инцидента е станал пред магазин [***]
където влязал да пазарува, а след като приключил и излязъл установил, че колата му е
ударена отзад, очевидно от паркираната зад него „Тойота Ярис“ – сива на цвят, тъй като
имало следи от нейната боя по неговата задна броня. Твърди, че продавачът от близко
магазинче потвърдил това, като му казала, че е видял, че колата която е паркирала зад него
го е ударила. Св. Ж. уведомил застрахователя си и КАТ, като последните посетили мястото
и съставили протокол за ПТП, което отнело няколко часа, през което време не се появил
никой /собственик или водач/ на другия автомобил и тъй като не открили оставен телефон
3
или друг знак как да се свържат със собственика, приключили протокола така, а по-късно се
наложило още два пъти да ходи до полицията, откъдето разбрал, че водачът на другото МПС
все още не бил установен. Свидетелят Ж. споделя, че след като получил застрахователното
си обезщетение за него случая бил приключен и повече не се интересувал какво се е
случило.
Заключението на приетата САТЕ сочи, че всички увреждания по л.а. „Ситроен С5“ с
рег. № [***], отразени в описа на застрахователя са в пряка и причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие, а стойността необходима за възстановяването му,
изчислена на база средни пазарни зени към датата на ПТП възлиза на 388, 02 лв.
По делото не се спори, а и се установява от приетите писмени доказателства, че по
заведената при ищеца Щета № [***] от [***] е изплатено обезщетение в размер на 309, 54
лв. във връзка с отстраняване на щетите от процесното ПТП от 23.03.2019 г., след което
предвид наличните данни за напускането на местопроизшествието от страна на виновния за
ПТП водач – Г. Г., ищеца е отправил към нея регресна покана за възстановяване на
платеното от него застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разноски (общо
34,54 лв.), като се позовал на разп. на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и че същата е „напуснала ПТП“,
съгласно Протокола за ПТП № [***] от 23.03.2019 г. Няма доказателства поканата да е
достигнала до адресата Г., като съответно липсва и плащане на търсената сума.
От правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.3, пр. КЗ застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, заплатил застрахователното обезщетение на
увреденото лице, има право на регресен иск срещу застрахования, когато виновния водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително, а с това си поведение косвено се е отклонил и
от проверка за алкохол, по см. на чл.500, ал.1, т.1, пр.последно от КЗ.
Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, бе необходимо ищеца да
установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, осъществен деликт от
застрахованото лице, нарушаване на правилата за движение по пътищата и виновно
предизвикано ПТП, след настъпване на което водачът е напуснал мястото преди идването на
контролните органи на ПП-КАТ.
Предявеният иск е допустим, като ищецът - застраховател твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение на лице, увредено от ответника /сключил застраховка „ГО”/, с
оглед на което за застрахователя е възникнало правото да получи от виновния водач
платеното застрахователно обезщетение поради наличието на предпоставките по чл. 500,
ал.1, т. 3 от КЗ.
Фактическият състав на регресния иск по чл. 500, ал.1, т. 3 от КЗ изисква да бъде
установено, че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Предвид приложимите към 23.03.2019г. /датата на настъпване на процесното ПТП/
разпоредби на ЗДвП, съдът взема предвид, че в разглеждания случай се касае за ПТП само с
имуществени вреди, поради което за водачите, участвали в произшествието, възникват
задълженията по чл.123, ал. 1, т. 3, б.”б” или б”в” от ЗДвП, в зависимост от това дали са
постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП. Така при
наличие на съгласие водачите следва да попълнят своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие (приложение № 3 към чл.5, ал.1 от Наредба
4
№ Iз-41 от 12.01.2009 г.) и съвместно да уведомят службата за контрол на МВР, на
територията на която е настъпило произшествието. При липса на такова съгласие водачите-
участници в ПТП са длъжни, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната
служба за контрол на МВР и да изпълняват дадените им указания.
Не във всички случаи на ПТП с имуществени вреди обаче, когато липсва съгласие
относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, законът предвижда
задължителното му посещаване от органите на МВР. Случаите, в които такова
посещение е задължително, са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП
.Според чл. 125, т. 7 от ЗДвП посещението ще е задължително тогава, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП /в редакцията й към момента на
процесното ПТП/, пък предвижда задължение за водачът на пътно превозно средство, който
е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени
вреди, и в случай, че между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, да не напуска местопроизшествието, да уведоми
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания.
От анализа на цитираните норми се налага извода, че съгласно редакцията на закона,
действал към датата на настъпване на процесното ПТП, във всички случаи, в които е
настъпило ПТП само с имуществени вреди и местопроизшествието е напуснато самоволно
от някой от водачите при липса на постигнато между тях съгласие за обстоятелствата по
настъпването му, напусналият го водач би извършил нарушение по чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от
ЗДвП, за което подлежи на санкциониране по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Буквалният прочит на хипотезата по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП обаче изисква „ да
липсва съгласие за обстоятелствата по настъпване на ПТП“ между участниците в него.
Следователно, за да има съгласие или несъгласие между участниците, то същите следва да са
присъствали физически на мястото на произшествието, да са установили взаимен контакт
помежду си, с оглед установяване на обстоятелствата по настъпването му и евентуално да
постигнат съгласие по тях, респ. да е налице несъгласие.
В конкретния случай, по делото липсват категорични доказателства на първо място, че
водач на увреждащия лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № [***] в деня на ПТП –
23.03.2023 г. е бил собственика на автомобила, в лицето на ответницата Г. Г.. От сведенията
на очевидеца на ПТП – Ангел Торошанов става ясно единствено, че водачът е бил жена, на
видима възраст около 40 години, с черна коса. Ответницата по делото Г. Г. е на 34 г. към
датата на ПТП и макар същата да не отрича, че управлява редовно собствения си автомобил,
вкл. в деня на ПТП – 23.03.2019 г., когато е посетила МЦ „[***]“ за провеждане на
изследване във връзка с бремеността й, същата няма спомен да е участвала в произшествие с
автомобила си – нито да е удряна от някой автомобил, нито лично тя да е увредила друго
МПС. Следователно, дори след като ответника Г. е установена от органите на КАТ – ПП
като собственик на увреждащия автомобил „Тойота Ярис“ и евентуален водач при
настъпване на ПТП от 23.03.2019 г., ответника Г. не признава да е била участник в такова
произшествие, респ. отрича да е напускала умишлено мястото на инцидента и то с цел да
осуети проверка срещу себе си от органите по контрол на движението. Тоест у ответницата
липсва съзнание да е била участник в пътен инцидент, което пък води до извод, че същата
не е напуснала умишлено местопроизшествието.
На следващо място, не се установява между участниците в ПТП да е имало личен
контакт след произшествието, нито същите да са обсъждали обстоятелствата около
настъпването му, с оглед на което не се установява „ между участниците в ПТП да е
имало несъгласие по отношение на обстоятелствата за настъпване на
произшествието, което да е налагало уведомяване на органите на КАТ “. Съдът не счита,
5
че ответника не е изпълнила умишлено вмененото й от закона задължение за уведомяване
на органите за контрол на МВР за настъпилото ПТП, когато другия участник не се е намирал
на него, доколкото същата изобщо е нямала съзнанието, че е участвала в такова ПТП.
Съприкосновението между автомобилите очевидно не е било съществено, а и предвид
„особеното разстроено състояние“ на ответника (видно от показанията на св. П., които съдът
изцяло кредитира) е допустимо същата да не го е констатирала изобщо. От друга страна,
установеното по делото бременно състояние на ответницата към датата на ПТП е
допълнителен аргумент в посока извода, че същата не е напуснала умишлено
местопроизшествието, с цел да осуети проверка от органите за контрол, а напротив същата
макар разстроена и в недобро душевно състояние е паркирала на обичайно място, в
обичайно време, прибрала се е у дома си, където освен за резултатите от изследването си, не
е споделила със съпруга си за други инциденти, вкл. извършено от нея, ПТП. Следва да се
отбележи, че съдът дава вяра на показанията на св. П. за изложените от него факти и
обстоятелства във връзка с обстоятелствата около процесното ПТП, като преценени по реда
на чл.172 от ГПК ги намира за обективни и незаинтересовани, тъй като същите са ясни,
последователни и логични, и кореспондират като го допълват с останалия доказателствен
материал по делото.
Като извод, съдът приема, че по делото липсват достатъчно категорични доказателства,
установящи всички изискуеми по закон предпоставки, за да се породи правото на регрес в
полза на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” срещу виновния водач.
Липсата на проведено пък пълно и главно доказване от страна на ищеца на възложените му
в доказателствена тежест факти и обстоятелства, релевантни за фактическия състав по
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ води до извод за неоснователност на претенцията му.
По изложените съображения съдът намира, че фактическият състав по чл.500, ал. 1, т. 3
от КЗ не е осъществен в пълнота, поради което предявеният иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответницата
следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
480 лева съгласно представения договор за правна помощ и доказателствата за реалното му
заплащане (фактура и преводно нареждане на л. 84,85 от делото).
Така мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [***], с ЕИК [***] срещу Г. М. Г. , ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за заплащане на сумата от 334,54 лв. /триста
тридесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" и ликвидационни разноски, по образувана Щета № [***] за отстраняване
щетите по л.а. "Ситроен С5» с рег. № [***] причинени при ПТП на 23.03.2019г. в гр.София,
по вина на ответника, ведно със законната лихва от 14.11.2022 г. до окончателно
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК, [***], с ЕИК [***] да заплати на Г. М. Г. , ЕГН
********** сумата 480 лева, представляваща сторените от ответника съдебни разноски в
производството, за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7