Р Е
Ш Е Н
И Е № 260278
гр.Пловдив, 25. 02. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V
с., в публичното заседание на двадесет
и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Светлана Станева
Секретар Петя Цонкова
Като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.гр.д.№ 2506/2020 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
във вр. с чл.29 ал.3 от СК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от С.М.И., ЕГН - **********, с адрес: *** чрез адв.Л.Д., против Решение № 260219/01.09.2020г. на Районен съд –
Пловдив, IV гр.с.,
постановено по гр.д.№ 199/2020г.,
с което е отхвърлен, предявеният от нея иск на осн. чл. 29, ал. 3 от СК против Г.С.И., ЕГН **********,
с адрес-***, за определяне на по-голям дял, в размер на 19/20 ид. ч. от
придобитите по време на брака с ответника в режим съпружеската имуществена
общност движими и недвижими вещи. Моли
да бъде отменено решението и вместо това постановено друго, с което да се уважи
изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна Г.С.И., чрез назначения особен
представител адв. Г.К., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд - V възз. гр. с., след
преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено
следното:
Пред Районен съд – Пловдив от С.М.И. против Г.С.И. е заведена искова
молба, с която посочва, че страните са бивши съпрузи, брака между които,
сключен на 03.10.1985 г., е прекратен с развод от 12.06.2018 г. По време на
брака съпрузите са придобили: недвижим имот, представляващ апартамент
№ 3, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***, с площ от 33 кв.м. /тридесет и три
квадратни метра/, мини фурна с грил, марка „SilverCrest“, закупена на
04.04.2015г, телевизор - марка „JVC“, модел LT-40V543 LED , закупен па
15.09.2015г; пералня, марка „Веко“, модел „WML 15060“, закупена на
11.11.2008г, бойлер, марка „Tesy“, с вместимост 50 литра. Поддържа, че
през време на цялото им брачно съжителство ответникът не е влагал средства в
семейния бюджет. Заплатата, а по-късно и
пенсията си, е разходвал за алкохол и хазарт, като имал заеми към физически
лица, банки и небанкови институции, които се налагало тя лично да връща, за да
не изгубят семейното жилище. Изтъква, че тя е поемала грижите за домакинството.
Макар в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот като купувач да
фигурира само ответникът, застъпва, че средствата са платени от нея еднолично с
кредит от 6 900 лв. и дарени ѝ средства от нейния брат, в размер от 785
лв.
Ответникът Г.С.И., чрез назначения особен представител адв. К., е депозирал
Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е възразил, че приносът на ищцата в
придобиване на имуществото не може да се приеме за изключителен. Недвижимият
имот, представлява ведомствено жилище, което е придобито на преференциална
цена, с оглед трудовата ангажираност на ответника.
В хода на производството са приложени документи, свързани с придобиване на
правото на ответника, заемащ длъжността „***“ за закупуване на жилището от
фонда на БДЖ, на цена от 7 635 лв. Приложени са изпратените справки от НАП
относно всички трудови договори и доходите на страните. В съд. заседание на
26.05.2020г. /протокол на л.58/ са разпитани допуснатите двама свидетели И. П.
/син на ищцата и поръчител по договора за кредит/ и А. Д. /брат на ищцата/.
Приета е и СТЕ, изпълнена от в.л. В. Р., от чието заключение се констатира, че
пазарната оценка на процесния имот към датата на придобиването му 12.04.2007г.
е в размер на 13 350 лв.
Районният съд, за да постанови решението си,
излага основни съображения, че по заведения иск на осн. чл.29 ал.3 от СК на изследване подлежи цялостния принос на съпрузите в придобито в режим на
съпружеска имуществена общност имущество. Страните са били в брак, продължил
тридесет и три години, като и двамата са полагали грижи за отглеждането и
възпитанието както на тяхното общо дете, така и на родените от предходен брак
на ищцата деца - син и дъщеря. Двамата съпрузи работили по трудови
правоотношения, като доходите на ответника са били в годините назад по-високи
от тези на ищцата. По време на брака се е доказало да са придобити жилище,
телевизор и мини фурна. В него страните живеят считано от 1994г. по силата на
наемно правоотношение между ответника и неговия работодател, като ищцата не
доказва да е участвала в плащането на наемната цена. През 2018 г. ответникът е
отстранен от семейното жилище по силата на заповед, издадена в производство по
ЗЗДН. Жилището е закупено за сума приблизително два пъти по ниска от пазарната
му стройност, тъй като е ведомствено жилище, придобито с оглед трудовата
ангажираност на ответника на преференциална цена. Почти цялата продажна цена е
платена с кредит, погасяван от ищцата. В неустановен по делото период по време
на брака, след 2007 г. ответникът е започнал да злоупотребява с алкохол и
хазарт, като този период може да се опреди
дори по напред във времето, тъй като ответникът е бил трудово ангажиран
до 2011 г. В тази насока, Районният съд аргументира, че в случая е без правно
значение за възникването на съпружеска имуществена общност, обстоятелството, че
имотът е придобит с кредит, погасяван от един от съпрузите. Позовава се на разясненията на ППВС №5/1972 г. Районният съд
мотивира, че ответникът има принос в придобиването на този имот, не само
предвид на факта, че имотът е придобит под пазарната му стойност, с оглед
заеманата от ответника длъжност, което е напълно достатъчен принос, но и
предвид това, че след покупката на имота страните са живели в него, като Г.С.И.
е получавал пенсия и заплата. Макар и
част от тези средства са разходвани за семейни нужди. Също така, през време на
брака ответникът е получавал относително по-големи доходи от ищцата, като
сигурни данни за влошаване на отношенията между съпрузите са налице през
2018г., когато е подадена молбата за защита от домашно насилие. Районният съд
коментира гласните доказателства, като посочва, че ангажираните от ищцата
свидетели не сочат конкретно от кой момент ответникът е започнал да
злоупотребява с алкохол и хазарт. Съпрузите са живели в жилищния имот, считано
от 1994 година, поради което със сигурност са придобили покъщнина по време на
брака. Изтъква, че обстоятелството, че ищцата навежда твърдения да е извършила
подобрения в имота, е ирелевантно за правния спор. Стойността на подобренията,
ако такива са налице, може да бъде предмет на облигационен иск. Погасяването на
кредита от един от съпрузите би могло да има значение за основателността на
иска по чл. 29, ал. 3 СК, при съвкупна преценка на доказателствата по делото,
сочещи на обоснован извод за по-голям или изключителен принос, каквито данни по
делото няма. Ищцата е акцентирала само върху изолирани факти от брачния живот на
съпрузите.
С въззивната жалба на С.М.И. се
възразява срещу направените правни изводи.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Първото основно възражение на С.М.И. се състои в
това, че като страна – ищца по делото се съобразявала с разпределената
доказателствена тежест по делото. Районният съд също е имал възможност да задава въпроси съм свидетелите, за да
постанови адекватен и правдив съдебен акт. В случая, се е достигнало до
неправилен правен извод, че поне до 2007г. ответникът бил полагал грижи за
семейството, в т.ч. материални и нематериални. Поддържа, че дори и в някакъв
момент от брачния живот той да е полагал грижи наравно с нея аз семейството, то
това е било в период, в който същото не е придобивало имущество. Посочва, че
ответникът е поставил семейството в положение да нямат пари за храна и
заплащане на режийни разноски. Посочва също така, че тя е една болна, плаха,
беззащитна жена жена, с един неуспешен брак зад гърба си, което не е за пренебрегване.
Възразява, че по време на брака, тя лично е осигурила и изплатила необходимите
средства за покупката на жилището. Въвежда и възражение, че е неправилен изводът
на Районния съд, че ако ответникът действително системно е злоупотребявал с
алкохол и хазарт, бракът на страните не би продължил толкова дълъг период от
време. Счита, че това представлява едно субективно тълкуване на житейска
ситуация и е крайно несъобразено с обстановката в страната, както и с
народопсихологията, нивото на образование, ценз и финансови възможности на
страните.
Въззивната инстанция намира, че последното
възражение е основателно. Същите мотиви в тази част съставляват по-скоро едно
лично виждане на съдията –докладчик за възможността да продължи съществуването
на граждански брак, сключен между лица, при които едно от тях е започнало да
употребява системно алкохол и да се занимава с хазарт. Това основателно
възражение, обаче, не е достатъчно, за да се наложи извод, че е изпълнен
фактическия състав на предявения иск по чл.29 ал.3 от СК. Районният съд е
разгледал предпоставките за уважаване на иска и правилно е преценил, че не са
изпълнени. Настоящият съдебен състав също намира, че това е така, тъй като ответникът дълги години е работил в „БДЖ“ АД като ***. Заради заеманата
длъжност още през 1994г. той е бил настанен в жилище от ведомствения жп фонд,
сключил е договор за наем, а впоследствие е придобил и право на изкупуване,
което е и извършено на цени по-ниски от пазарните, съобразно приложимата
наредба, тоест при по-благоприятни условия. От писмените доказателства по
делото се установява, че получаваното от него трудово възнаграждение е в
по-висок размер от това на ищцата. Действително, напълно реално е, а и впрочем има
такива данни по делото, че С.И. е сключила договор за кредит и еднолично е
погасявала сумата на закупеното по време на брака жилище /на 12.04.2007г./, без
участието на съпруга й, макар и при условията на съжителство на двамата съпрузи.
Това обаче би било основание евентуално за завеждане на облигационен иск и не е
относимо обстоятелство към фактическия състав на иска по чл.29 ал.3 от СК. Бракът
е прекратен много по-късно /с влязло в сила решение на 12.06.2018г. по бр.д.№
11758/2017г. на ПдРС/, като ответникът е бил отстранен от имота едва през предходната 2017г. на основание
решение по реда на ЗЗДН. По отношение на въпроса за преценката на свидетелските
показания, Районният съд е извършил правилен анализ, че чрез тях не се доказва напълно
заявената спорна по делото фактология.
Решението се явява законосъобразно и следва бъде
потвърдено. Съобразно правния резултат разноските остават за сметка на бюджета
на съда.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз.гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение № 260219/01.09.2020г. на Районен съд – Пловдив, IV гр.с., постановено по гр.д.№ 199/2020г.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател:
Членове: