№ 22
гр. Тетевен, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Административно
наказателно дело № 20254330200035 по описа за 2025 година
С Електронен фиш № ********** на Агенция «Пътна инфраструктура» на
„ХХХ“ЕООД,ЕИКхххх, седалище с.гр. П.хххх, представлявано от управителя М.П.М. , е
наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена
санкция в размер на 2500. 00 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за
това, че на 14.09.2021 г. в 13,44 часа е установено нарушение №
CCC1423A798C3A16E053011F160A9927 с ППС Влекач М.А. с рег. № ХХХ, с технически
допустима максимална маса 18000 , брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с
ремарке с общ бр. на осите 5 и с техническа допустима маса на състава 44 000 в община Я.
, за движение по път Х км Х+Х, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е
установено с устройство № 40241, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път Х км
Х+Х . С цитирания ЕФ е постановено „ХХХ“ЕООД да заплати и съответната такса по чл.
10б, ал. 5 от ЗП, съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 119 лева.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят„ХХХ“ЕООД , който го обжалва
в срок и излага, мотиви за незаконосъобразност,тъй като счита ,че същия няма нужните
реквизити и е издаден при недоказаност на деянието., както и разпоредбата на 34 ал.3 от
ЗАНН, и излага мотиви в тази насока .
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован упълномощения защитник не
се явява, представена е молба по хода на делото .Ответникът – Агенция «Пътна
инфраструктура» - София, редовно призован се представлява от юриск.И. , която моли съда
да потвърди издадения електронен фиш, като правилен и законосъобразен. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима и е подадена в срок, като към материалите по преписката се съдържат
1
доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя/л. 12/, като по същество е основателна.
Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, като в
същия е отразено, че на 14.09.2021 г. в 13,44 часа е установено нарушение №
CCC1423A798C3A16E053011F160A9927 с ППС Влекач М.А. с рег. № ХХХ, с технически
допустима максимална маса 18000 , брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с
ремарке с общ бр. на осите 5 и с техническа допустима маса на състава 44 000 в община Я.
, за движение по път Х км Х+Х, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е
установено с устройство № 40241, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път Х км
Х+Х .
Съдът счита , че при описание на нарушението липсва яснота и категоричност относно
приетото от наказващия орган, а именно в какво се изразява нарушението – в липсата на
валидна маршрутна карта или в липсата на валидна ТОЛ декларация за преминаването,
което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да
понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си.
Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр.
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция
е наложена и в настоящия случай. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за
което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен
фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е
предвидено в закон.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл.
179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може
да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази
норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното
нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да
бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
Този извод на съда не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно
която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат
разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се
изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на
административно наказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до
нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да
се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането
и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват
докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в
информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за
съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване
2
на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3
– 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от
ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване
на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично
издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, разглежда
възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения
по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без
да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо,
тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП.
Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4
от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон
определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и
връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно
във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в
която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е
изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че в посочения липсва изрична
законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез
разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася
и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Ето защо ЕФ е издаден при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и като такъв се явява незаконосъобразен.
Тоест Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към
датата на извършване на нарушението -04.09.2021 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г./ регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата, в
приложимата редакция към датата на извършване на нарушението -09.09.2021 г. /ДВ, бр. 105
от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш
за нарушение като процесното, а именно по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и
друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е
следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а
впоследствие да се издаде наказателно постановление /НП/, а не да се съставя електронен
фиш. При това е нарушен процесуалният ред. Към момента на извършване на нарушението
не е била налице изрична регламентация, сочеща възможност да се издаде електронен фиш
за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като едва с изменението на разпоредбата на чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г.,
законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на
3
нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено
преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то настоящият състав намира за
недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция, да се приеме, че касае и нарушенията по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП. Поради което електронния фиш следва да бъде отменен.
Допълнително Санкционна разпоредба на чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от
ЗДП, предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран
размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерността.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС,
които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да
надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно
преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки,
трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея
неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели в този смисъл Решение от 17.04.2018
година, С-414/16, т.68, С-537/16 т.56. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на
тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните
цели и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане
пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали
определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да
се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и
начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.
По преюдициално запитване, отправено от Административен съд Хасково, СЕС с
Решение от 21.11.2024 година по С-61/2023 година е приел, че чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 27.09.2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност,
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.Отчитайки така изложеното,
съдът намира, че санкцията се явява в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в
чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява
несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети
всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства,
свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е
заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като
санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв. Решението на СЕС по
преюдициалното запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република
България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство-
Решение от 21.11.2024 година по С-61/2023 година на СЕС се налага изводът, че оспореният
пред съда електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури. Размерът на имуществената санкция е в противоречие с чл.9а от
Директивата налице е липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел,
изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки
конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние,
дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.
Освен изложеното, следва да се посочи, че настоящото нарушение е извършено,
4
установено и санкционирано с издаването на ЕФ на 09.09.2021 година и от този момент е
започнала да тече обикновената 3-годишна давност за административно наказателно
преследване по чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН. Този срок е изтекъл на
09.09.2024 година, тъй като по делото не се доказва дотогава давността да е била прекъсвана
или спирана. По делото се установява, че ЕФ е връчен на жалбоподателя едва на 05.12.2024
година и преди тази дата нито е връчван, нито са предприемани каквито и да е действия за
неговото връчване. Или съдът приема, че първото действие след издаването на електронния
фиш е едва от дата 05.12.2024 година по пощата. Доказателства за осъществени други
действия, прекъсващи давността и на по-ранна дата не са представени по делото. При тези
факти съдът приема, че срокът на 3-годишната обикновена преследвателна давност не е
прекъсван и е изтекъл на 09.09.2024 година, а електронният фиш е връчен след този момент
на дата 05.12.2024 година. С факта на изтичането на срока на давността за преследване на
нарушителя се погасяват правомощията на държавата по административно-наказателното
правоотношение. Поради продължилото повече от 3 години бездействие да се предприемат
постъпки за връчването на обжалвания електронен фиш на жалбоподателя, то към момента,
когато той най-сетне е бил връчен, както и към последващите действия по подаване на
жалбата и образуването на съдебното производство вече е бил настъпил срокът на
давността, изключваща възможността за административно-наказателно преследване на
дееца.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалвания ЕФ е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.
При този ход на делото следва да бъде осъден административно наказващия орган да
заплати на жалбоподателя разноски за един адвокат , тъй като такива се претендират,
представен е представен платежен документ за сумата от 500лв адвокатско възнаграждение.
По делото е изготвена една жалба от страна на жалбоподателя и представено едно писмено
становище от адвоката , като същия не се е явявал , не се касае за фактическа и правна
сложност поради което съдът определя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
250 лв., съобразно Решение на Съдът на Европейският съюз по дело C‑438/22 (втори състав)
от 25 януари 2024 година
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** на Агенция «Пътна
инфраструктура» , с който на „ХХХ“ЕООД,ЕИКхххх, седалище с.гр. П.хххх,
представлявано от управителя М.П.М. е наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във
връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500. 00 лева за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и е постановено да заплати и съответната
такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 119
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция «Пътна инфраструктура» София да заплати на
„ХХХ“ЕООД,ЕИКхххх, седалище с.гр. П.хххх, представлявано от управителя М.П.М.
сумата от 250лв с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в
14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5