РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2119/10.11.2021г.
гр. Пловдив, 10 ноември 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Анелия Трифонова като разгледа докладваното
от съдия Дичева КАНД № 1995 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Г.Л.К.,
ЕГН **********,***, чрез адв.Д., против решение №
28/11.05.2021 г., постановено по АНД № 114/21 г. по описа на РС Карлово.
Твърди се обжалваното решение да е
незаконосъобразно, необосновано и
постановено при неизясняване на фактическата обстановка.
Според касатора
изводите на КРС са неправилни, а за да е осъществен състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП следва да е
подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от
посочените начини в чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП.
Съгласно оплакванията по касационната жалба звуковият и светлинен сигнал на движещия
се полицейски автомобил не е предвиден от законодателя като възможен вариант на
сигнала за спиране, подаван от
контролния орган, който да вменява задължение на водача по чл.103 от ЗДвП да
намали скоростта и да спре на указаното място. Подаването на светлинен и звуков
сигнал обозначава полицейския автомобил като автомобил със специален режим на
движение, при което за останалите участници в движението възникват задължения,
свързани с осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален
режим на движение – чл.104, ал.1 от ЗДвП, но тези задължения са различни от
тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по силата на чл.103 от ЗДвП.
Твърди се и нарушение на правото на
защита на касатора, тъй като не е доказано по
безспорен начин, че, че водачът е възприел сигнала, възприел е и, че този
сигнал се отнася до него, както и посоченото място за спиране.
По тези съображения се заема становището, че в хода на
административното производство са допуснати СПН, ограничили правото на защита
на жалбоподателя, което води до неправилност и незаконосъобразност на НП, а в
крайна сметка и на потвърждаващото го решение на КРС.
По тези съображения се иска отмяната на
обжалваното решение.
В съдебно заседание, чрез надлежен
процесуален представител, се поддържа касационната жалба по съображенията,
изложени в нея.
Ответната страна не се представлява по
делото.
Не се взема и становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение
№ 28 от 11.05.2021 г. по АНД № 20215320200114 по описа за 2021 г. на РС
Карлово, с което е потвърдено НП № 20-0281-001420/08.02.2021 г. на началника на
РУ на МВР Карлово, с което на Г.Л.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение на
чл.103 от ЗДвП.
Мотивите на РС Карлово по обжалваното решение се
споделят напълно от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни –
чл.221 ал.2 от АПК.
Отправените от касатора по
касационната жалба оплаквания са неоснователни. Същите са аналогични на
изложените в първоночалната жалба, по които РС
Карлово се е произнесъл.
За да постанови съдебния си акт, от
фактическа страна РС Карлово е приел за установено от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства, че с Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № АА766639 от 30.09.2020г., инициирал настоящото
административно-наказателно производство, полицейски служители при ОД на МВР
Пловдив, РУ Карлово, констатирали нарушения на разпоредбите на
чл.103 от ЗДвП,
изразяващи се в това, че на посочената в акта дата – 29.09.2020 г., около 16.45
часа в община Карлово на път трети клас № 3-607-км2+500 м от местност „Паниците“ в посока Калофер, като водач на
товарен автомобил УАЗ 315127 с рег. № РВ 1807РН управлява товарния автомобил и при
подаден ясен за възприемане звуков и светлинен сигнал от служебен полицейски автомобил не спрял в най-дясната част на платното за
движение и продължил.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го
е подписал, като във полето за възражения е посочил, че се е разминал с
патрулна кола, но не са го спирали. Срещу АУАН не са постъпили писмени възражения.
Въз
основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя
административни наказания, съответно, "глоба" в размер на 100 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от два месец.
За да потвърди НП в тази част, съдът е
приел, че жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение на чл.103 от ЗДВП, тъй
като на процесния ден и място не е спрял на контролен
орган при подаден светлинен и звуков сигнал от полицейски автомобил. Изводите
на съда са наложени въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които не са оборени от жалбоподателя.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, въззивният
съд правилно е приложил материалния закон.
Относно
наложеното наказание по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, от събраните по делото
доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.103 ЗДвП. С цитираната норма на водачите е
вменено задължение при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място. Съгласно чл.170 ал.3
изр.3 от ЗДвП, сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил.
От
събраните в хода на въззивното производство гласни
доказателства, безспорно се установява, че на управлявания от К. товарен автомобил е подаден, светлинен и
звуков сигнал от служебния автомобил. Съдът приема за неоснователно твърдението
на касатора, че подаденият сигнал е могъл да бъде възприет като за автомобил със специален режим на движение.
Това негово твърдение е в разрез с поведението му на пътното платно. Вместо да
намали и да пропусне полицейският патрул, той не е спрял, а напротив е увеличил
скоростта и полицейският автомобил не е могъл да го настигне, поради което
настоящият касационен състав, счита че К. е възприел подадения сигнал, но
въпреки това се е опитал да избегне проверката. С оглед изложеното, с
поведението си, Г.К. е осъществил състава на нарушението на чл.103 от ЗДвП. Същото е подведено под правилната
санкционна норма на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, според която се наказва лице, което
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението,
като същата, освен налагане на глоба, постановява лишаване от право да се
управлява МПС.
При извършената служебна проверка на решението съдът не констатира пороци, които да доведат
до касиране, поради което следва да бъде постановено решение, с което
атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното, настоящият съдебен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 от 11.05.2021 г. по АНД
№ 20215320200114 по описа за 2021 г. на РС Карлово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: