Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. П.,…21.....октомври…..2020.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

П.ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание на  ПЕТНАДЕСЕТИ    ОКТОМВРИ

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДВАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря......ПЕТЪР…ПЕТРОВ,……..като…разгледа…….

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…507….

по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  по делото е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от  К.М.Р. ***, ЕГН-********** – ищец в първоинстанционното производство по  гр.д.№340/2019г. по описа на Н.ски районен съд, чрез пълномощника адв. Ст.Б. от АК-П., срещу постановеното по делото съдебно Решение №46/09.04.2020г. с което е отхвърлен предявеният от него  иск за обезщетение против ответника Агенция „***“.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да му се присъди обезщетение съобразно заключението на вещото лице. Излагат се оплаквания, които се свеждат до това, че ответникът е  завзел 430кв.м. от поземлен имот на ищеца с идентификатор ***, намиращ се в м.“***“ в землището на гр.Н. и той е лишен от възможността да го ползва, тъй като попада  в пътното платно на път ІІ-34 П.- Н., и затова му се дължи обезщетение.

Ответникът по въззивната жалба – Агенция „***“, който е и ответник по иска в първата инстанция, чрез пълномощника гл.юрк. С.Т.-В., е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност и е предложил да бъде потвърдено като правилно обжалваното решение.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция, чрез процесуалните представители, страните поддържат изразените становища

Пред въззивната инстанция не са представени  нови доказателства.

П.ският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба на  К.М.Р. - ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№507/2020г. по описа на Н.ски районен съд,  срещу постановеното по делото съдебно  Решение №46/09.04.2020г, В ЧАСТТА, в която  е отхвърлен предявеният срещу Агенция „***“, иск за обезщетение за сумата от 111.00лв. ( сто и единадесет лв.), е ДОПУСТИМА като подадена  в срок,  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,  при наличие на правен интерес. Разгледана по същество  е и   ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№340/2019г. по описа на Н.ски районен съд, е образувано на основание осъдителен иск за обезщетение с цена 5000.00лв.( пет хиляди лв.), предявен от ищеца( понастоящем въззивен жалбоподател)  К.М.Р. ***, ЕГН-********** против ответника( понастоящем ответник по въззивната жалба) Агенция „***“-С..

В исковата молба се твърди следното: Ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-75/28.12.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в землището на гр.Н., Област-П., м.“***“ с площ 3004кв.м., с трайно предназначение на територията“земеделски“, начин на трайно ползване недървопроизводителна горска площ, категория на земята при неполивни условия шеста. Във връзка с направата на ферибота Н.-*** се прави  рехабилитация и реконструкция на път №ІІ-34 П.-Н. Областният управител на Област-П. е издал Разрешение №5/10.08.2007г. за строеж на обект   техническа инфраструктура,  с което се разрешава на Фонд „Републиканска ***“ да извърши строително-монтажни работи съгласно технически инвестиционен проект на обект „Рехабилитация и реконструкция на път ІІ-34 П.-Н.“, одобрен със Заповед №*** на Областен управител. В т.4 от Протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи на техническата инфраструктура – състояние на околното пространство, е предвидено уширение на пътя  или преминаването му по нов терен, се е наложило отчуждаване на прилежащи терени.По изготвения подробен парцеларен план за отчуждените площи по вид на имота, категория собственост и квадратура са завършени процедурите. На ишеца като собственик обаче не е изплатено обезщетение. Не му е известно каква е оценката на отчуждената част от имота и къде са преведени парите. Не е получил обезщетение за отчуждените 460 кв.м. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за отчуждените 460кв.м. от имот с идентификатор ***, намиращ се в м. „***“ в Община-Н. в размер на 5000лв.

Ответникът Агенция „***“, чрез Областно пътно управление-П., представлявано от гл. юрк.С.Т.-В. е подал писмен отговор на  исковата молба, в който е изразил становище за неоснователност на иска, като е изложил следните твърдения:  Агенция „***“ е внесла парцеларния план за разглеждане от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика.Заповедта за разглеждането му е от 30.03.2007г., като на самото заседание е прието решение да бъде актуализиран парцеларния план след отктраняване на явна фактическа грешка в кадастралните карти. За направеното искане са постановени редица конкетно посочени заповеди на Министерство на мземеделието и продоволствието. Министерство на зуемеделието, храните и горите към настоящия момент не е отразило настъпилите промени в кадастралнте карти с отстраняване на явна фактическа грешка, което е възпрепятствало изготвянето на нов парцеларен план и от там изпълнение на  изискващите се процедури по отчуждаването. Ищецът доброволно се е съгласил за изпълнение на строителство до завършването на отчуждителното производство. Собственикът на засегнатия имот е обезщетен за пропуснати ползи, за времето, за което не може да ползва тази част от имота. Към настоящия момент заинтересованите страни не са предприели процедура по отчуждаване и процесният имот не е отчужден.Съгласно чл.42ж, имотът се счита за отчужден след влизане в сила на акта за отчуждаването.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на  техническа експертиза.

Н.ският районен съд, граждански състав се е произнесъл с Решение №46/09.04.2020г., с което е отхвърлил иска  като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца и затова не дължи обезщетение.

Като съобрази становището на процесуалния представител на ищеца в хода на съдебните прения в първата инстанция и  обстоятелствената част на въззивната жалба,  настоящият съдебен състав приема, че предмет на обжалването е не цялото решение , а само частта, с която искът з обезщетение е отхвърлен за  сумата от 111.00лв.

Въззивният съд приема, че в обжалваната част,  с която е отхвърлен иска за сумата от 111.00лв., постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и  ДОПУСТИМО, но НЕПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност  или недопустимост на съдебния акт.

  За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

 От съвкупната преценка на писмените доказателства, с които е попълнено делото и заключението на експертизата, се установява следното  от фактическа страна:

 Ищецът( понастоящем въззивен жалбоподател)  К.М.Р. *** , е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-75/28.12.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в землището на гр.Н., Област-П., м.“***“ с площ 3004кв.м., с трайно предназначение на територията“земеделски“, начин на трайно ползване недървопроизводителна горска площ, категория на земята при неполивни условия шеста.

От 2007г. по възложение на МРРБ, Фонд „***“  извършва рехабилитация на път ІІ-34 П.-Н. от км 0+290 до  км 44+526.91.

С  декларация  от 30.01.2008г. ищецът е заявил, че е уведомен от представител на Фонд „Републиканска ***“ в присъствие на длъжностни лица, за предстоящо изпълнение на отчуждителна процедура, засягаща част от имота му в размер на 460кв.м. за реконструкция на път ІІ-34. Със същата се е съгласил до завършване на отчуждителното производство по ЗДС  върху имота му да се извършват строителни работи, като за времето, за което не може да ползва засягащата се част от имота получава обезщетение в размер на 66лв.( шестдесет и шест лв.)  Освен това в декларацията е посочено, че декларацията се приема за доброволно съгласие за изпълнение на строителни работи до завършване на отчуждителното производство, при което собственикът си запазва правото за получаване на обезщетение за отчуждената земя.

Посочените 460кв.м. от имота на ищеца реално са завзети и върху тях е реализирано строителното мероприятие по рехабилитация на път ІІ-34. До сега обаче не е предприета процедура по отчуждаване и  завзетите 460кв.м. от имота на ищеца не са отчуждени.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивнят съд формира следните правни изводи:

Определянето и изплащането на оценката на отчужден имот по ЗДС и ЗОбС е част от процедурата по отчуждаването съгласно чл.205-209 от ЗУТ. Оценката подлежи на обжалване по административен ред. В процесния случай все още не е започнала процедура по отчуждаване и затова не е определена оценка на процесните 460кв.м. от имота на въззивния жалбоподател и респ. такава не му е изплатена. Затова същият няма право да претендира обезщетение за отчужден имот в размер оценката на последния.

От  доказателствата по делото обаче се установява, че част от имота на въззивника в размер на 460кв.м,  е реално завзета от  ответника и върху нея се реализира мероприятие на пътната инфраструктура. Следователно, въззивникът е лишен от възможността да ползва тази част от имота, тъй като фактическа власт върху същата има ответникът.  При това положение, съдът приема, че собственикът има право да претендира от ответника обезщетение за ползването. Вярно е, че такова е изплатено през 2007/2008г. в размер на 66лв., но от тогава са изминали около 13 години, обществено-икономическата обстановка се е изменила и получената сума не съответства на реално претърпените загуби и пропуснати ползи. Освен това отчуждителното производство не е извършено в разумен срок, тъй като 13 години след  реалното завземането на имота и реализирането на мероприятието, за което се предвижда отчуждаване,  правната процедура по отчуждаването все още не е започнала. По тези съображения, въззивният съд приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за пропуснати ползи от 111.00лв.( сто и единадесет лв.) съгласно заключението на неоспорената експертиза. Това плащане не  отменя задължението  за оценяване на  имота в бъдещо отчуждително производство и заплащане  оценката на отчуждения имот на собственика.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до правни изводи, които са различни от тези на първоинстанционния, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца против ответника иск за сумата от 111.00лв. и вместо него  на основание чл.271 от ГПК да бъде постановено друго, с което  да се осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл.59 от ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи в размер на 111.00лв. Съдът не присъжда лихви, поради липса на такова искане.

 Като изхожда от текста на въззивната жалба и пледоарията на пълномощника на въззивника в първата инстанция, въззивният съд намира, че предмет на обжалване е само частта от решението, в която е отхвърлен искът за 111.00лв., а не цялото решение.

Неоснователни са оплакванията на въззивния жалбоподател във връзка с разноските. С оглед изхода на делото в първата инстанция, същият дължи на ответника разноски за юрк. възнаграждение съгласно чл.78,ал.8 от ГПК, което се определя от съда. В случая присъденото възнаграждение от 200лв. е съобразено с цената на иска.

С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, ответникът по въззивната жалба следва да бъде осъден да заплати на  въззивния жалбоподател разноски, които са доказани до размер на 100лв.-д.т.

Съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения, П.ският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК

 

         

          Р    Е   Ш     И   :

 

 

ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ  №46/09.04.2020г. постановено по гр.д.№240/2019г. по описа на Н.ски районен съд, В ЧАСТТА, в която  е отхвърлен предявения от К.М.Р. *** против Агенция „***“-С., иск за обезщетение за сумата от 111.00лв.( сто и единадесет лв.),ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА  АГЕНЦИЯ „***“-С. ДА ЗАПЛАТИ на  К.М.Р. ***, ЕГН-********** на основание чл.59 от ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи в размер на 111.00лв.( сто и единадесет лв.)

ОСЪЖДА  АГЕНЦИЯ „***“-С. ДА ЗАПЛАТИ на  К.М.Р. ***, ЕГН-********** на основание чл.78 от ГПК разноски за въззивна инстанция в размер на 100.00лв.( сто лв.)

РЕШЕНИЕТО   НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: