РЕШЕНИЕ
№ 3762
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110212307 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от М. С. С. с адрес: ххх с ЕГН:
********** чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 5633212 издаден от СДВР, с който е било заснето, че на
25.02.2022г. в 09:58ч. в град София, по ул.,,Даскал Стоян Попандреев“ на
разклона с ул.,,Бояна парк“, с посока на движение от бул.,,Ал.С.Пушкин“ към
Околовръстен път, при въведено ограничение на скоростта за населено място с
пътен знак В – 26 от 50 км/ч., жалбоподателката управлявала собствения си
лек автомобил ххх, със скорост от 71 км/ч., което било заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 505.
В жалбата до съда наказаното лице навежда оплакване, че електронният
фиш е незаконосъобразен, тъй като деянието е погасено по давност е издаден
при наличие на допуснати нарушения на закона и процесуалните правила.
Посочват се отделни възражения по всяко оплакване. В заключение се иска от
съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш, ведно с
произтичащите законови последици.
1
В съдебно заседание жалбоподателят М. С., редовно призована, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
предлага на съда да я уважи като основателна. Претендира разноски.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, се
представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли
съда да потвърди електронния фиш. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
приема за безспорно установено следното от фактическа страна:
На 25.02.2022г. в 09:58ч. в град София, по ул.,,Даскал Стоян
Попандреев“ на разклона с ул.,,Бояна парк“, с посока на движение от бул.
,,Ал.С.Пушкин“ към Околовръстен път, при въведено ограничение на
скоростта за населено място с пътен знак В – 26 от 50 км/ч., жалбоподателката
управлявала собствения си лек автомобил ххх, със скорост от 71 км/ч., което
било заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 505.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя,
доказва се от приложените към делото доказателства, поради което и съдът я
възприема като безспорно установена.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
2
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва
да се тълкува в смисъл, когато нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в
процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата
фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице Протокол № 1 – 38 – 21 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1 – M и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето нарушението, очевидно е част от мобилната
система, която е била технически изправна към момента на извършеното
деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на
конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол
няма това качество.
Маршрута, по който се е движел лекия автомобил, е бил обезпечен с
техническо средство, предназначено да измерва и записва движението и
скоростта на моторни превозни средства и в рамките на населено място на
територията на град София, което е било регулирано с пътен знак. Последното
обстоятелство се потвърждава от изисканата и приложена справка от
Столична Община.
Видно от постъпилата справка за собственици на превозното средство е,
че към момента на деянието, собственик на заснетия лек автомобил, е била М.
С. С.. Разпоредбата на ЗДвП презюмира повдеждането под административна
3
отговорност на собственика на заснетото МПС при отсъствие на съответна
декларация и приложено СУМПС, че друго, различно от него лице, го е
управлявало. Поради липса на доказателства в тази насока следва да намери
приложение хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно че собственикът на
МПС - то е бил и негов водач при заснемането с техническото средство. В този
смисъл субектът на нарушението се явява доказан от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
При извършена служебна проверка по законосъборазността на
електронния фиш и като съобрази наведеното от жалбоподателя възражение
съдът констатира, че вмененото административно нарушение по чл.21, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДвП е било погасено по давност. Съобразно посочената
фактическата обстановка, описана в електронния фиш, водачът на заснетото
МПС, е било подведен под административна отговорност за превишаване на
скоростта в населено място от 50 км/ч. с 21 км/ч. Изпълнителното деяние е
било извършено на 25.02.2022г., като съобразно приложената справка по
административната преписка, електронният фиш е бил съставен на
01.03.2022г., а е връчен на 31.07.2025г. Давността ограничава във времево
отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да
реализира с влязъл в сила акт административнонаказателната отговорност на
дадено лице. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. давността за погасяване на административно-
наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, е
тригодишна и започва да тече от довършване на нарушението до реализиране
на административнонаказателната отговорност с влязъл в сила акт, като се
прекъсва съобразно чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН с всяко действие на
надлежните органи, предприето към преследваното лице, след което почва да
тече нова давност.
В процесния случай нарушението, посоченото в ЕФ, е било
извършено на 25.02.2022г., а електронният фиш – от 01.03.2022г. от която дата
е започнала да тече нова давност. Обжалваният актът е бил връчен на
жалбоподателя на 31.07.2025г. Липсват твърдения, а и не са ангажирани
доказателства от административно наказващия оран, че в рамките на този срок
са били предприемани каквито и да е действия спрямо наказваното лице,
които да доведат до прекъсване на давността, поради което и към момента на
връчване на ЕФ същата е била изтекла. При липса на особени правила
4
относно производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, съгласно чл. 84 от ЗАНН, следва да намерят
приложение разпоредбите на НПК, която предвижда погасяване на
отговорността, поради изтичане на предвидената в закона относителна
давност. Като правна последица от този погасителен на административната
отговорност факт съдът следва да отмени проверявания акт и да прекрати
производството по делото.
По отношение на останалите възражения съдът приема същите за
неоснователни доколкото е налице годно техническо средство, а и
законодателят не е въвел изискване за изследване на обхвата на измерване на
техническото средство откъм отчитане на скорост, неговото разположение и
посока на измерване. В обжалвания електронен фиш са посочени коректно
мястото на нарушението като за неговата редовност не се изисква посочване
на доказателства и отразяване на място на поставяне на техническото
средство.
При този изходна делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
М. С. С. сумата в размер на 150.00 лева, представляваща договорено и
заплатено възнаграждение за упълномощен защитник.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
5633212 от СДВР, с който на М. С. С. с адрес: ххх, с ЕГН: **********, е
наложено наказание глоба 100.00 лева за нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДвП и прекратява съдебното производство по АНД № 12307/2025г. по
описа на СРС, НО, 111 – ти н.с.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.2 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати
на М. С. С. сумата в размер на 150.00 лева, представляваща договорено и
заплатено възнаграждение за упълномощен защитник.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6