О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр. Велико Търново,
09.11.2020 година
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря ……………….., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело №679 по описа на Административния съд за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Сдружение клуб по бойно-приложни изкуства
„Локомотив“, ЕИК *********, със седалище в град Горна Оряховица, чрез
пълномощнитка си ***Н.К. от ВТАК, е предявил иск срещу ответника Агенция по
вписванията – София с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и размер на
претенцията от 410 лв.
Видно от твърденията в обстоятелствената част на молбата, сдружението
е било адресат на отказ №20200602113429-2/08.06.2020 година на длъжностно лице
по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано вписването по
партидата му на годишния му финансов отчет. Този отказ е бил обжалван пред
Великотърновският окръжен съд, като е образувано търговско дело №106 от 2020
година по описа на ВТОС, а с решение №Р95 ат 19.08.2020 година съдът го отменя.
По повод на обжалването на този отказ ищецът е направил разходи, които
представляват държавна такса от 10 лева и ефективно заплатено адвокатско
възнаграждение размер от 400 лв. или
общо разходи от 410 лв., за които са налице доказателства за ефективното им
извършване. При това положение, според ищеца след отмяната на отказа на
длъжностното лице в АВ за него е налице интерес да предяви иск за обезщетяване
на причинените по повод на административна дейност щети, които представляват
заплатените и описани по-горе разходи, тъй като дейността на ответника се
характеризирала като административна, респективно отмененият като
незаконосъобразен отказ за вписване на подлежащо на вписване обстоятелство
представлявало административен акт.
Настоящата инстанция намира така предявения иск за
недопустим по аргумент от разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. Според тази
разпоредба „Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение,
този закон не се прилага.“.
Какво констатира съдът от представените към исковата молба
и служебно събрани доказателства?
Действително, ищецът в качеството си на Сдружение с нестопанска
цел, е адресат на описаният в исковата молба отказ – лист 7 от делото. Видно е
от представената като доказателство жалба, че сдружението обжалва този отказ
чрез процесуален представител – адвокат, като са приложени договор за защита и
съдействие и пълномощно към този договор, учредяващо представителна власт.
С решение №Р-95 от 19.08.2020 година по ТД №106/2020
година по описа на ВТОС, този съд отменя отказа на длъжностното лице по
регистрацията към Агенцията по вписванията и указва на това длъжностно лице да
изпълни дадените вече указания на съда по предходно негово решение. Извън това,
съдът отхвърля искането на жалбоподателя /настоящ ищец/ да му присъди сторените
по производството разноски. Решението не е обжалвано, нито – доколкото това се
установява от представените доказателства – е поискано изменение на решението в
частта относно разноските.
Впрочем видно от мотивите към решението на ВТОС,
релевантни към искането за присъждане на разноски, окръжният съд приема
имплицитно, че то е допустимо, като експлицитно аргументира неоснователността
му. В това отношение съдът аргументира, че производството пред Агенцията по
вписванията е охранително по своя характер и съгласно разпоредбата на чл.541 от ГПК отговорността за разноски в това производство е за сметка на молителя,
включително и досежно производството пред съда в случай на обжалване на отказ
от длъжностно лице към АВ.
Веднага и на първо място следва да се отбележи, че като
всяко съдебно решение, решението по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛСЦ, постановено от
съда, се ползва със задължителна сила – арг. от приложимата чл.540 във връзка с
чл.297 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Това означава, че настоящата инстанция е
длъжна да приеме, че с влязъл в сила съдебен акт е окончателно отхвърлена по
същество претенцията на настоящият ищец за присъждане на разноски по търговско
дело, предметът на който е законосъобразността на отказа на длъжностното лице
при АВ да впише определено обстоятелство. От друга страна, с оглед на
зачитането на постановеното от съд решение и на зачитането на типичните за
решението правни последици по отношение на отхвърлянето на осъдителна претенция
за разноски следва да се приеме, че настоящата инстанция няма право да се
произнася по този спорен въпрос, след като той е бил разрешен със сила на
пресъдено нещо /която следва също да бъде зачетена/ и то в рамките на друго
съдебно производство – арг. от чл.299, ал.1 от ГПК във функционална връзка с
чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ.
Извън горното, следва да се отбележи и, че институтът на
обжалването на отказите за вписване /чл.24 от ЗТРРЮНЦ/ е уреден в чл.25 на
същия закон. Според чл. 25, ал.4 от ЗТРРЮЛСЦ съдът разглежда жалбата в
състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа
„Обжалване на определенията“ от Гражданския процесуален кодекс. От своя страна
чл. 278, ал. 4 от ГПК разпорежда, че доколкото в този раздел няма особени
правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за
обжалване на решенията. В тази последователност на препращания чл. 273 от ГПК,
който е в глава 20 – „Въззивно обжалване“ разпорежда, че доколкото няма особени
правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно
правилата за производството пред първата инстанция. Чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК
въвежда изискване решението на съда да съдържа и в тежест на кого се възлагат
разноските, а разноските на ищеца, в това възнаграждението за един адвокат, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска – чл. 78, ал. 1 от ГПК. Чл. 81 от ГПК пък определя, че във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
При така изложената правна регламентация следва изводът,
че в производството по обжалване на отказа за вписване пред окръжния съд на
обжалващия се следват разноски по общия гражданскоправен ред за разноските. Разноските,
направени в хода на търговско или гражданско производство не представляват „вреди“
по смисъла на чл.
28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, нито по смисъла на ЗОДОВ. Не са такива
вреди и разноските за държавна такса пред съда, тъй като те се дължат при
произнасянето по повдигнатия правния спор от съда, а не от административен
орган по повод на административна дейност.
След като е установен
друг процесуален ред за възстановяване на направените от ищеца разноски по
повод на обжалването на отказа да бъдат вписани обстоятелства, подлежащи на
вписване от длъжностно лице към Агенция по вписванията, е недопустимо тези суми
да се претендират като обезщетение по аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
В изложения
по – горе смисъл е и най – новата съдебна практика – вж. например определение №
6621 от 3.6.2020 година, постановено по АД № 4541/2020 година по описа на ВАС.
Предвид изложеното, Административен съд – Велико Търново,
шести състав
О П Р Е Д Е Л И:
Връща исковата молба на Сдружение „Клуб по бойно-приложни
изкуства „Локомотив“ – Горна Оряховица, ЕИК 10452019, с която се претендира да
бъде осъден ответника по иска Агенция по вписванията – София, да заплати на ищеца
обезщетение в общ размер от 410 лева и прекратява производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: