Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
01.02.2023 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на дванадесети януари две
хиляди двадесет и трета година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА Н.
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: Д. Ф.
прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Н.
КАНД номер 1973 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба на „Ласт кол“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин 8“, ул. “Генерал
Казимир Ернрот“ №52, вх.А, ет.6, ап.17, представлявано от управителя Д.Ф.против
решение № 828/04.08.2022г. постановено по НАХД № 1276/2022 г. на РС – Бургас, с
което е потвърдено наказателно постановление № 02-2100065/ 09.03.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което за
нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ), на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че първоинстанционният съд е отказал да
осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на т.7 от Протокол № ПР
2122094/30.07.2021г., като се излагат съображения, че Инспекцията по труда не
може да издава задължителни предписания, когато трудовото правоотношение между
работника и работодателя са прекратени. Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което се
отмени обжалваното наказателно постановление. С допълнителна молба към делото
се прилага и копие на искова молба по образувано пред РС- София гражданско дело
с ищец А.Н.Д.и ответник – „Ласт кол“ ЕООД.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, се представлява от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и пледира същата да бъде оставена
без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на прокуратурата поддържа становище за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение, като моли същото да бъде оставено в сила.
Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220
от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211
от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление № 02-2100065/09.03.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда
(КТ), на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
За да постанови оспореното съдебно решение
съд е приел, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Съдът е намерил, че вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като нарушените
материалноправни норми са правилно посочени. По същество, съдът е приел, че жалбоподателят
е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ, като изрично е обсъдил и отхвърлил възраженията на
дружеството. Предвид изложеното, съдът е заключил, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Така постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото
факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административните нарушения и налагане на административните
наказания. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитания свидетел и представените писмени
доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство
процесуални нарушения. Съдебното решение е съобразено с материалния
закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа
обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените
мотиви от РС-Бургас се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила
от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е
необходимо тяхното преповтаряне.
В нормата на
чл.404, ал.1, т.1 от КТ е предвидена възможност контролните органи на
инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл.401 от КТ, по своя
инициатива или по предложение на синдикалните организации да дават задължителни
предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство, като санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ предвижда
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лава, за този който
не изпълни задължително предписание на контролен орган.
В случая,
работодателят - „Ласт кол“ ЕООД не е изпълнил задължението си да изплати
на служителя А.Н.Д.трудовото
възнаграждение за месец септември 2020 година в размер на 1537.43 лева, за
което на дружеството е дадено предписание от контролните органи - т. 8 от
Протокол № ПР 2122094/30.07.2021 година.
Основното
възражение на касатора е свързано с неосъществения от първоинстанционния съд косвен съдебен контрол
на даденото предписание, обективирана в т.8 от Протокол № ПР 2122094/30.07.2021
година, като се изтъква, че трудовото правоотношение между работника и работодателя са прекратени
Настоящата
касационна инстанция изцяло споделя изводите на РС за недопустимост на косвения
съдебен контрол в настоящото производство, тъй като тази възможност е
ограничена изрично от специалния процесуален закон - АПК, с оглед спазване
принципите законност, обективност, служебно начало, добросъвестност. В
процесуалните закони такава възможност е регламентирана единствено в чл.17 от ГПК, но цитираната норма е неприложима към касационното производство по
административно-наказателни дела, в което предмет е валидността, допустимостта
и правилността на решението на първоинстанционния съд, който разглежда
съдебното производство по реда на НПК. Нещо повече, даденото предписание е
оспорено пред АССГ, като по оспорването е постановено решение № 5305/16.08.2022г.
по адм.д. № 9363/2021г., с което жалбата е отхвърлена, като решението понастоящем
е обжалвана пред Върховен административен съд. Съгласно разпоредбата на чл.405
от КТ обжалването не спира изпълнението на принудителната административна
мярка, поради което касаторът дължи изпълнение и след като не го е направил е
осъществил съставът на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ.
Ирелевантно за
осъщественото административно нарушение се явява обстоятелството, че
служителят, чийто трудово възнаграждение не е било изплатено от касатора, е
предприел действия по гражданско-правен ред, като настоящата инстанция изцяло
споделя изложените в тази връзка мотиви от РС-Бургас.
Правилни са и
изводите на първоинстнационния съд, че нарушението не представлява маловажен
случай. Привилегированият състав на чл.415в от КТ е неприложим, доколкото
нарушението не е отстранено веднага след установяването му. Правилно е
определен и размера на наложената санкция.
Предвид изложеното, настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с
материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила.
В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на
въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на ответника е направил искане за
присъждане на възнаграждение на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно
изхода на делото и възнаграждение се дължи на основание чл.143, ал.3 от АПК във
връзка с чл.63д, ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на
възнаграждението следва да бъде 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.
221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.
63в ЗАНН,
Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 828/04.08.2022г. постановено по НАХД № 1276/2022 г. на РС –
Бургас.
ОСЪЖДА „Ласт кол“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин 8“, ул. “Генерал Казимир Ернрот“ №52, вх.А,
ет.6, ап.17, представлявано от управителя А.Ф., да
заплати на ИА „Главна инспекция
по труда“ сумата от 80 лева - юрисконсултско възнаграждение в касационното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.