Р Е Ш
Е Н И Е
№ 84/10.7.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и
четвърти юни, двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Юлия Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 135/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на С.Н.И., като майка
и законен представител на Е.И.Ю., двамата от гр.Добрич срещу решение №
163/3.12.2019 г. по т.д.№ 376/18 г. на Окръжен съд – Добрич в частта му, с
която предявеният срещу ЗД „Бул Инс“ АД-София иск е отхвърлен – за разликата
над присъдения размер от 6000 лева, до предявения размер от 26000 лева, като
искът е предявен като частичен от общ в размер на 90000 лева. Оплакванията са
за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на
решение по съществото на спора, с което частичният иск бъде уважен.
В подаден писмен отговор
ответникът оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на
решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
` Предявен е иск от Е.И.Ю. - лично и чрез неговата майка и
законен представител С.Н.И. за присъждане на сумата от 26000 лева - частичен
иск от претенция в общ размер на 90000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му телесни увреждания,
резултат от ПТП на 20.06.2017 г., ведно със законна лихва и разноските по
делото.
Оспорвайки
иска, ответникът твърди съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
който с поведението си – неупотреба на предпазен колен, е допринесъл за
настъпването му.
Пред
настоящата инстанция ищецът представя заверено копие от влязло в сила
споразумение по НОХД № 1182/19 г. на Районен съд – Добрич, с което подсъдимият
Ангел Д. Ангелов е признат за виновен в това, че на 20.06.2017 г., при
управление на МПС – лек автомобил „Опел“ с рег.№ ТХ 1150 РХ, нарушил правилата
за движение и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Азизе
Ахмедова И. и на Е. Илтеров Ю., за което са му наложени описаните в
споразумението наказания.
Съобразно чл.300 от ГПК, присъдата на наказателния съд се ползва със сила на
присъдено нещо относно противоправността на деянието и вината на извършителя, а същите правни последици има и
приложеното споразумение, поради което което настоящата инстанция не следва да
обсъжда доказаните факти относно вината и
противоправността на деянието на Ангел Демиров Ангелов.
Безспорно
е по делото, че към момента на настъпване на ПТП - 20.06.2017 г. е била налице валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредена
при ответника за лек автомобил „Опел Вектра“
с рег.№ ТХ 1150 РХ по застрахователна полица № BG/02/117001216267
от 24.04.2017г., с начална дата на покритие 24.04.2017 г. и крайна дата
08.08.2017 г.
С оглед
горното, правилно съдът е приел, че е налице непозволено увреждане, осъществено
от водач на застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ автомобил. По силата на застрахователното правоотношение, на
основание чл.493, ал.1, вр. с чл.477,ал.1 от КЗ ответникът е поел задължение да
обезщети вредите, причинени на увредените лица от водача на застрахованото
превозно средство.
По делото е прието заключение на назначената СМЕ, изготвена
въз основа на медицински документи, прието от съда за обективно и компетентно дадено,
съобразно което в резултат от ПТП ищецът е получил увреждания: компресионно
счупване на пети поясен L5 прешлен, счупване на лъчевата
кост на дясната ръка, контузия на главата и сътресение на мозъка. Описаните
увреждания са приети в споразумението по наказателното дело като средни телесни
повреди. В заключението си вещото лице установява наличието на причинно-следствена
връзка между увреждането и настъпилото ПТП, като счупването на пети поясен
прешлен е обусловило трайно затруднение движението на снагата за период от 3-4
месеца; счупването на лъчевата кост на дясната ръка е довело до трайно
затруднение в движението на крайника за период около 2-3 месеца; мозъчното
сътресение не се е отразило на неврологичния статус. Получените увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и са били
съпроводени със значителни болки и страдания за период от 1-2 месеца, през
който ищецът е имал затруднения в обслужването си с дясната ръка и в поясната
област. Медицинските документи не сочат за настъпили усложнения или за по-продължително
по време възстановяване на пострадалото лице.
При
определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е приел наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице чрез неизползване на
предпазен колан.
Възражението
за съпричиняване следва да бъде доказано от ответника чрез пълно и главно
доказване, което не е сторено в процеса. Съдът неправилно е приел, че
заключението на СМЕ в отговора му на втората задача, установяващо, че не са
констатирани белези по тялото на пострадалия от предпазен колан е достатъчно
доказателство за твърдяното съпричиняване. Вещото лице не е извършило преглед
на пострадалия веднага след увреждането, поради което този факт не е установен;
дори и да са съществували белези от употреба на предпазен колан, отразяването
на такива леки наранявания в медицинските документи не е наложително.
Не е
доказано по категоричен начин и възражението, че при поставен предпазен колан, описаните
телесни увреждания нямаше да настъпят, поради което настоящата инстанция
приема, че размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен по
справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – без редуцирането му
поради съпричиняване .
При
определяне на размера на обезщетението следва да се съобразят вида, характера и
тежестта на уврежданията, степента, продължителността на болките и страданията
и дали те продължават,възрастта на пострадалия, социалното му положение, икономическата
обстановка в страната към момента на увреждането,както и нивата на минималните
застрахователни лимити.
Към
момента на настъпване на процесното ПТП ищецът е дете на 13 години, без данни
за заболявания. От настъпилия на 20.06.2017 г. инцидент е получил увреждания, обусловили
временно разстройство на здравето му, неопасно за живота и е престоял в болница
9 дни. Счупването на пети поясен прешлен е обусловило трайно затруднение в
движението на тялото му за период от 3-4 месеца, а на лъчевата кост на дясната
ръка е довело до трайно затруднение в движението на лявата му ръка за период
около 2-3 месеца. През това време ищецът се е нуждаел от чужда помощ и е търпял
значителни болки и страдания. Няма данни за настъпили усложнения, с оглед
възрастта му и общото му добро здравословно състояние.
Настоящата
инстанция приема, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди е 20000 лева, който размер би възмездил претърпените от
него болки и страдания. Следователно, решението – в отхвърлителната му част, за
разликата от присъдените 6000 лева, до 20000 лева и в частта му за разноските следва
да бъде отменено, а вместо него – постановено друго по съществото на спора, с
което искът бъде уважен за сумата от 20000 лева. В останалата отхвърлителна
част, решението следва да бъде потвърдено.
Съразмерно
с уважената част от иска, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за първата инстанция – в общ размер на 2353.07 лева /1223.07 лв. – държавна
такса и депозити за вещи лица и 1130.00 лв. – адвокатски хонорар/ и 2527.00
лева – за настоящата инстанция /1680.00 лв.– държавна такса и 847.00 лв. –
адв.хонорар/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Съразмерно
с отхвърлената част от иска, в полза на ответното дружество следва да се
присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 744.69 лева.
По
изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 163/3.12.2019 г. по т.д.№ 376/18
г. на Окръжен съд – Добрич В ЧАСТТА МУ, с
която е отхвърлен иска, предявен от Е.И.Ю., чрез
неговата майка и законен представител С.Н.И. ***“ – София, ЗА разликата над
6000.00 лева, до 20000.00 лева и В ЧАСТТА МУ за разноските и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, бул.„Джеймс
Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Ю., чрез неговата майка и законен представител С.Н.И.
сумата от 14000 /четиринадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от настъпило на 20.06.2017 г.
ПТП, причинено от Ангел Демиров Ангелов с лек автомобил „Опел“, модел “Вектра“,
ДК№ ТХ 1150 РХ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.12.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 163/3.12.2019 г. по
т.д.№ 376/18 г. на Окръжен съд – Добрич в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.София 1407, бул.„Джеймс
Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Ю., чрез неговата майка и законен представител С.Н.И.
сумата от 4880.07 лева – разноски по водене на делото за двете инстанции,
съобразно с уважената част от иска .
ОСЪЖДА Е.И.Ю.,
чрез неговата майка и законен представител С.Н.И. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ
ИНС“ сумата от 744.69 /седемстотин четиридесет и четири 69/ лева – разноски по
делото за двете инстанции – съобразно с отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.