Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.
Костинброд, 31.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Костинброд,
ІI – ри състав в публично заседание на втори март две хиляди и двадесета
година, в състав :
Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
При секретаря Десислава Митова и в присъствието
на прокурора
разгледа
докладваното
от съдията Атанасова АНД № 10 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона
за административните нарушения и наказания.
С Разпореждане от 08.01.2020 г.
постановено по АНД № 20090 / 2019 г. по описа на СРС, съдът е прекратил
делото и е изпратил същото по подсъдност
на РС – гр. Костинброд.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 6594 / 22.11.2019 г. издадено от Началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на М.С.Г., ЕГН ********** от гр. Видин,
ж. к. „Христо Ботев“, бл. 11, вх. „А“, ет. 3, ап. 5 е наложено административно
наказание за нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б.“а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т.1 от Наредба № 11 МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от 03.07.2001 г., а именно :
„Глоба“ в размер на 1 000.00 / хиляда / лева, на основание чл. 53, ал. 1,
т. 2, във вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“
от Закона за пътищата, вр. чл. 53 от ЗАНН.
На съдебно заседание пред
настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Същият моли в жалбата и приложените писмени бележки, съдът да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Въззиваемата страна редовно
призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция, се представлява от
гл. юрк. Георги Николов, който оспорва жалбата, като моли съдът да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като прилага подробни писмени бележки.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по
реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложената по делото заповед № РД – 11 - 1266 / 17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ се установява материалната компетентност
на административно – наказващия орган / Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ да издава наказателни постановления по актове, при условията и реда предвидени в
ЗП, при стриктно спазване разпоредбите на ЗАНН.
От приложената по делото заповед № РД – 11 - 1267 / 17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ се установява кои лица осъществяват контрола по
републиканската пътна мрежа при АПИ.
На 30.10.2019 г. в 13.46 ч. на път II - 81,
км 5+300 срещу
бензиностанция „бент Ойл“ АД, с посока на движение гр. Костинброд – гр. София, М.С.Г. е управлявал и осъществявал движение на МПС с
четири оси с две управляеми оси марка „Рено”, модел „Керакс”, рег.№ СВ 89 79
НК.
В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че
са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и / или тежки ППС / Наредбата /, а именно : при измерено
разстоянието между осите 1.38 м. на двойната задвижваща се ос на МПС, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос е била 31.600 т., при максимално
допустимо натоварване на двойната ос 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в”
от Наредбата.
Както в акта за установяване на административното нарушение, така и в
наказателното постановление е посочено, че измерването е извършено с техническо
средство електронна везна PW-10 № K 0200010 и
ролетка 1309/18
/5м./.
Въз основа на измерените параметри ППС е определено като „тежко” по смисъла
на чл. 3, т. 2 от Наредбата. За така измерените параметри на ППС при проверката,
водачът не е представил на длъжностното лице от АПИ валидно разрешение / разрешително или квитанция за платени пътни
такси /.
Сочените от жалбоподателя в жалбата и писмените бележки писмени
доказателства : квитанция № 121012170097789 на стойност 166.38 лева, за която е
издадено и съответното разрешително № 4934, с които според жалбоподателят административнонаказващият
орган не се е съобразил, са заплатени на 30.10.2019 г. с разписка, след
съставянето на АУАН.
По тази причина е прието, че водачът е извършил виновно административно
нарушение по чл.26, ал.2 т.1 б „а” от Закона за пътищата във връзка с чл.37,
ал.1 т.1 от Наредбата.
Описаната фактическа обстановка е възприета по идентичен начин изцяло от
административнонаказващия орган, който на основание чл.53, ал.1, т.2, във вр. чл.26,
ал. 2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата е наложил административно наказание -
„Глоба” на водача на ППС М.С.Г., ЕГН ********** от
гр. Видин, ж. к. „Христо Ботев“, бл. 11, вх. „А“, ет. 3, ап. 5 в размер на 1 000.00 / хиляда /
лева.
В хода на съдебното следствие е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителят К.С.К., който потвърждава
възприетото при проверката. Актосъставителят допълва, че водачът е бил
абсолютно наясно, че камионът е бил претоварен, тъй като е видял, че
електронната везна е била на нула и след изтеглянето на двойната задвижваща ос
е показано над 31 тона. След съставянето на АУАН жалбоподателят е платил за
продължаване на маршрута и това е отразено в разписката.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С.В.П. доколкото същите се явяват
подробни, логични и съответни на събраните по делото писмени доказателства – кантарни
бележки, пътен лист № 0014527 и трудов
договор.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
На жалбоподателя е вменено административно нарушение за виновно осъществен
състав на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “a”, вр. чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Съгласно този член, движението на извънгабаритни и тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за
платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя /АПИ/. От събраните по делото доказателства се
установява, а и това не се оспорва от жалбоподателя, че към момента на
проверката именно той е осъществявал движение с процесното извънгабаритно пътно
превозно средство. Установява се също така, че същият е осъществил това без
разрешително или квитанция за платени пътни такси, издадени по реда на раздел
IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС от администрацията управляваща пътя / АПИ / за дейност от специално
ползване на пътищата.
Нарушението е установено по несъмнен
и безспорен начин. ППС е било претеглено с надлежното техническо средство,
съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като се е установило
претоварване, а и същото не е било оспорено. Процесното ППС отговаря на
легалната дефиниция на “извънгабаритни
ППС”, съгласно Параграф 1, т. 1 от ДР на Наредбата, където е посочено, че такива
са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Установява се от
писмените и гласните доказателетва по делото, че процесното ППС – с четири оси
с две управляеми оси марка „Рено”, модел „Керакс” е и тежко по смисъла на
Наредба № 11 / 2001 г.
Видно от приложения по административната преписка протокол за претегляне на
превозното средство, в него е отразено, че натоварването на ос на двойната
задвижваща ос е 31.600 т. Посредством рулетка е било измерено и разстоянието
между тази двойка оси, като същото е било от 1,38 м. Съгласно чл. 7, ал. 1, т.
5, б. “в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за този вид МПС, когато рaзстоянието
между тези две оси е от 1,3 включително до 1,8 м., то сумата от нaтовaрвaнията
на ос, нa една двойнa ос, следва да бъде сумата от 18 t (19 t). Предвид
измереното се достига до извод, че управляваното от жалбоподателя МПС е било
претоварено на двойката ос с разликата от 12 600 кг. до 31.600 т. Видно отново
от горепосочения протокол, той показва, че камионът управляван от жалбоподателя
е тежал общо 31 600 т. Съгласно чл. 6, ал. 1 ,т. 6, б.“В“ от Наредба № 11
от 3.07.2001 г., за моторни превозни средства с четири оси, с две управляеми
оси допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, е от 32 t. Предвид измереното, правилен се явява и вторият
извод на проверяващите, че управляваното от жалбоподателя МПС е било
претоварено с разликата от 32 000 кг. до 46 450 кг. Предвид установяването и на това, че жалбоподателят се е движил
по път II -81, км 5+300 срещу бензиностанция „бент Ойл“ АД, с посока на движение гр. Костинброд
– гр. София, с претоварено МПС, без да има необходимото за това разрешение,
правилен е бил и изводът на проверяващите, а в последствие и на наказващия
орган, че е налице нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“ от Закона за
пътищата.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че е следвало да му бъде
наложено наказание по чл. 177, ал. 3 ЗДвП, а не да се ангажира отговорността му
по чл. 53, ал. 1 от ЗП. По реда на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП се наказва водач,
който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Настоящата инстанция счита, че двете правни норми регулират
различни обществени отношения. В ЗДвП и в частност в чл. 177, ал. 3 от ЗДвП са регламентирани правила за безопасност
на движението по пътищата, докато в ЗП, включително в чл. 53, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 2 от ЗП са уредени правила за ползването и безопасността на пътната
инфраструктура. Деянието на жалбоподателя не представлява опасност за друг
участник в движението, а нарушава изискванията за ползване на пътищата, поради
което законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност
именно по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗП.
На свой ред правилата на чл. 53 от същия закон визират съответното укоримо
от закона действие или бездействие по чл. 6 от ЗАНН, което го прави
административно нарушение, в т.ч. и субекта на отговорността. В ал. 1 на чл. 53
от закона, субекти на административнонаказателна отговорност са физическите
лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в"
и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 от ЗП, както и физическите лица,
които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности :...изброени в
точки, от които т. 2 - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. В тази насока законът е ясен и не буди съмнение – кръгът на
отговорните лица е посочен с оглед обхващане на всички възможни хипотези и
ангажирането на отговорността на единия /напр.фактическия извършител/ не
изключва тази на лицето, наредило извършването на запретената от закона дейност
/напр.съответния ръководител/. В тази връзка като неоснователно следва да се
прецени и възражението, че жалбоподателя не може да е субект на това
административно нарушение, доколкото същият изпълнява длъжността водач, а
съответно нормативната база разрешението се издава на собственика на
дружеството, който е лицето по чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата. Следва
да се посочи, че съгласно чл.53, ал.1 Закона за пътищата, наказанието за
нарушение на чл.26, ал.2 от Закона за
пътищата се налага на физическите лица, нарушили същата разпоредба. Също така
разпоредбата на чл.37, ал.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. изрично предвижда,
че служби за контрол при МВР „Пътна инфраструктура“ спират и съставят акт на
водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство.
Не се възприемат като основателни доводите по жалбата относно допуснати
нарушения на процесуални правила при издаване на акта и наказателното
постановление. Видно е, че в АУАН е вписан един свидетел, за когото е отразено,
че е очевидец на нарушението. Нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН не поставя конкретно
изискване относно броя на свидетелите, присъствали при извършване или
установяване на нарушението и това е логично законодателно разрешение,
доколкото не би могло да бъде известно отнапред колко лица ще присъстват при
осъществяване или установяване на едно административно нарушение, като е
напълно възможно и да липсват такива, в който случай се процедира по реда,
предвиден в чл.40, ал.3 от ЗАНН. При тази последна хипотеза именно се предвижда
съставяне на АУАН в присъствието на двама други свидетели, като в конкретния
случай, както е видно от акта, същият е съставен в присъствието на свидетел - очевидец
на нарушението, което е изрично отразено в АУАН и в тази връзка е спазено
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че в случая липсва виновно
поведение на санкционирания водач. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от
Наредба № 11/03.07.2001 г., собствениците на тежки ППС или лицата, които
извършват превозите са длъжни да подадат в АПИ или в съответното ОПУ заявление за
издаване на необходимото разрешение по образец, като същото следва да съпътства
ППС. Т.е. изисква се предварителна осведоменост на собственика на ППС и на
лицето, осъществяващо превоза за наличие на обстоятелствата за депозиране на
заявление и издаване на разрешение, в противен случай всеки нарушител би черпил
права от собственото си противоправно поведение. Шофьорът е бил длъжен да знае
дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на „тежко” такова и в
случай, че е така, да не допуска движение в обхвата на пътя, ако няма
разрешение за това. Аргумент в подкрепа на последното се черпи и от
обстоятелството, че един немалък брой места от пътната инфраструкрура са
забранени за преминаване от МПС над определен тонаж, поради което всеки един
правоспособен шофьор от съответната категория, и особено професионалните
такива, са длъжни да знаят колко тежко е МПС, което управляват, за да съобразят
това. Друг е въпросът че в конкретния случай жалбоподателят лесно би могъл да
се информира за това обстоятелство и от кантарната бележка, която му е била
връчена за асфалтовата смес, която е превозвал и която е представил на
извършилите проверката служители, която е получил преди да започне курса си.
Според становището на съда в конкретния казус нарушението е правилно установено,
доказано, извършено е от жалбоподателя, и е осъществено виновно. Същия е знаел
че МПС е претоварено, но въпреки това се е качил на него и се е движил по пътя,
без да има разрешение за това и без да са заплатени необходимите такси.
Съгласно разпоредбата на административнонаказателната норма на Чл. 53. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 55 от 2011 г. ) от Закона
за пътищата се наказват с „Глоба“ от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25,
чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и
чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: т.
2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Същевременно
наказанието „Глоба“ е наложено в минималния размер от 1000 лева при спазване
правилата на чл. 27 от ЗАНН.
Не са установиха и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото съгласно описаната и възприета от съда фактическа обстановка,
констатираното нарушение и обстоятелствата по извършване на същото разкриват
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закон за пътищата,
отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на просто извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо / и не
е възможно / да се установява във всеки отделен случай.
С оглед изложеното следва атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и обосновано. Съдът не констатира допускането на
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство. Спазени са процесуалните срокове.
Водим от горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6594
/ 22.11.2019г. издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на М.С.Г., ЕГН ********** от
гр. Видин, ж. к. „Христо Ботев“, бл. 11, вх. „А“, ет. 3, ап. 5 е
наложено административно наказание за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – „ Глоба“ в размер на 1 000.00
/ хиляда / лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата, вр. чл. 53 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд –
София област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :