Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 16 юли 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, първи състав в открито съдебно заседание на 30.06.2020 г. /шестнадесети юли, две хиляди и двадесета година/ в състав
Районен съдия: Цветанчо Трифонов
при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Цв. Трифонов административно наказателно дело № 73 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Н.П.Г. с ЕГН ********** ***, е обжалвал Наказателно постановление № 19-5735-000182/09.12.2019 г., издадено от Началника на РУ „АЕЦ – Козлодуй“, с което за нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и е поискал неговата отмяна като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата не е представил писмено становище.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка.
Към делото е приложена преписка вх. № 1176/2019 г. по описа на РП Козлодуй. Към тази преписка е приложен АУАН №101258/02.11.2019 г. В него актосъставителят, св. Е.И., е записал, че на 02.11.2019 г. в 16:35 часа в с.Хърлец, ул.“Александър Стамболийски“ №46 управлявал лек автомобил фолксваген голф с рег.номер ВР9818 ВХ собственост на Анелия Василева, като при проверката се установи, че МПС-то е с прекратена регистрация от дата 04/09/2019 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Водача Г. не е представил СУМПС и контролен талон при проверката.
Преписката е приключила с Постановление от 04.12.2019 г. на прокурора, с което е отказал да образува досъдебно производство по описаното нарушение в цитирания по-горе АУАН.
Въз основа на Постановлението на
РП Козлодуй за отказ да образува наказателно производство, Началник областен
отдел РУ „АЕЦ – Козлодуй“ издал атакуваното наказателно постановление, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложил на Г.
административно наказание глоба в размер
на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
В цитираното Постановление на РП Козлодуй е установено, че автомобила управляван от Г. е регистриран по надлежния ред, има държавен контролен орган, но е със служебно прекратена регистрация за което не е уведомен нито собственика, нито лицето управлявало автомобила.
От разпитаните в сз свидетели се установи, че процесният автомобил не е имал
външни белези да е със прекратена регистрация. Единствено
от направена справка в служебния таблет служителите на МВР, установили че
процесният автомобил е с прекратена регистрация и именно те в момента на
проверката, уведомили водача, че управлява такъв автомобил със служебно прекратена
регистрация.
Ето защо съдът намира,
че както по административно наказателното производство, така и в хода на проверката от РП
Козлодуй, са събрани категорични
доказателства, че Н.Г. е управлявал лекия автомобил Фолксваген Голф per. № ВР9818ВХ, чужда собственост без да е
знаел или съзнавал, че автомобила е със служебно прекратена регистрация.
В административно наказателното производство по безспорен
начин е установено, че деянието не е съставомерно от субективна страна на
нарушението.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е налице субективният елемент на нарушението. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая законът изиска пряк умисъл като форма на вината на извършеното деяние, а не то да е извършено по непредпазливост.
Съгласно чл.11, ал.2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.
В алинея 3 на чл. 11 от НК е дадено определение на непредпазливото деяния-деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен или е могъл да ги предвиди.
В алинея 4 е вменено, че непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.
Ето защо съдът преценява, че Н.Г. е извършил деянието при непредпазливост като форма на вината. От това следва, че след като липсва умисъл на деянието, то липсва и нарушение, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено дори само на това основание.
При издаване на наказателното постановление е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалният закон. В същото липсва дата, месец и година на нарушението. Отбелязано е че МПС-то е със служебно прекратена регистрация от дата 04.09.2019г., но след като не е посочена дата на нарушението не е ясно нарушението преди 04.09.2019г. ли е или след тази дата. Разпитаните свидетели в съдебното заседания свидетели заявяват, че не могат да посочат датата на извършване на нарушението.
Съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН в наказателното постановление следва да бъде посочена датата на нарушението. В атакуваното наказателно постановление в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН не е посочена датата на нарушението. Горното е съществено процесуално нарушение допуснато при издаване на наказателното постановление и води до нарушаване на процесуалните права и ограничава правото на защита на жалбоподателя.
По разноските.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението, че то е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл.63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл.143, ал.1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОД на МВР – Враца като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл.43 ЗМВР – Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. №7758/2018 на Върховния административен съд.
Ето защо съдът намира, че жалбата е основателна, а наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Отменя изцяло като незаконосъобразно наказателно постановление № 19-5735-000182/09.12.2019 г. издадено от Началника на РУ „АЕЦ – Козлодуй“, с което на Н.П.Г. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Осъжда Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца да заплати на Н.П.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 350.00лв. (триста и петдесет лева), представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд гр. Враца.
Да се публикува съгласно ВППСА в КРС.
Районен съдия: