Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр.Габрово, 30.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито заседание на четвърти май две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН
КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря Радослава
Кънева и в присъствието на прокурора Жени Шикова като разгледа докладваното от
съдия Рачев к.н.а.д. № 102 по описа
за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба на Община Севлиево,
представлявана от кмета на общината И.И.срещу Решение № 24 от 16.02.2022г. на
Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 547 по описа за 2021 година, с което
е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-227 от 15.10.2021г. на Председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор- София, с което на Община
Севлиево с ЕИК ****** с адрес Севлиево, пл. Свобода 1 за нарушение на чл.141,
ал.1, т.1, от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.200, ал.1, т.38 и ал.4 от
същия закон е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2.000,-
лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Развиват подробни доводи,
че неправилно районният съд бил възприел че е спазен срокът по чл.34, от ЗАНН
за налагане на наказанието. Не общината следвало да бъде наказана за посоченото
деяние, а юридическото лице – концесионер на язовира. Дори да се приеме че
общината е отговорна, то неправилно АУАН бил съставен в отсъствие на неин
представител. Неправилен бил извода на съда, че не е налице антидатиране на НП,
както и че в случая е налице повторност, което твърдение отсъствало в АУАН и се
появявало едва в НП. Алтернативно се пледира маловажност на случая. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на разноски
за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът не
се представлява. Постъпили са подробни писмени бележки от процесуален
представител на Община Севлиево, в които се развиват доводи идентични с тези в
касационната жалба.
Ответникът
– Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - София, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител е представила становище по касационната
жалба. Оспорва същата. Развива съображения в подкрепа на атакувания съдебен
акт. Моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендират се
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност
на жалбата и правилност на решението на районния съд, поради което последното
следвало да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Община Севлиево е наказана за извършено нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите,
изразяващо се в това, че като собственик на язовир „Широка долчинка“ не е поддържала
в изправност съоръженията към язовирната стена на посочения язовир – не е
предприела ремонтно-възстановителни работи на основния изпускател и преливника
на язовира. Неизправността на посочените съоръжения е безспорно установена. Не
е спорно между страните че с Констативен протокол № 04-05-33/27.08.2018г. ГД
НЯСС е дала предписания да бъдат отстранени в срок д0 28.09.2018г. констатираните
неизправности, а именно – да бъде възстановен първоначалния профил на
преливника и котата на преливния ръб, да се представи становище относно
извършената замяна на спирателния кран на основния изпускател от ф300 с такъв
ф100, да се възстанови изходната бетонова шахта. На 11.02.2021г., представители
на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ в присъствието
на представител на Община Севлиево е извършила проверка на техническото и
експлоатационно състояние на язовир „Широка долчинка“. Констатирано е че
посочените предписания не са изпълнени и констатираните неизправности не са
отстранени. Констатациите са отразени в Констативен протокол №
04-05-5/15.02.2021г. АУАН е съставен на 19.04.2021г., а НП е издадено на
15.10.с.г.
По наведените в касационната жалба доводи, настоящата инстанция намира
следното:
-Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
предвидените в чл. 34, ал.1 от ЗАНН срокове. Неоснователно е твърдението на
касатора, че давностните срокове са започнали да текат от 29.09.2018г. – денят
следващ деня в който е изтекъл срока за изпълнение на дадените предписания.
Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
не съдържа пълна нормативна уредба на давностните срокове в административно
наказателния процес. В нея липсва регламентация на материята за началния
момент, от който започва да тече давностния срок, правила за спиране и
прекъсване на давността, общата давност, вкл. и досежно давност при деяния,
които траят непрекъснато /продължените такива/ или са продължавани. По тази
причина и на основание чл. 11 от същия
закон следва да намерят приложение разпоредбите на Глава ІХ от НК, в
който смисъл е и т.2 от
ТП № 1 от 27.02.2015 г. на
ОСС от НК на ВКС и ОСС ІІ колегия на ВАС и с което съдилищата следва
да се съобразяват.
Съгласно чл. 80, ал.3 от НК
давността за преследване започва от довършването на престъплението /което е общият
случай/, а "за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за
продължаваните престъпления- от прекратяването им". Нормата е императивна
и не съдържа изключения от цитираните правила.
Продължени или траещи непрекъснато са онези
деяния, които се осъществяват чрез трайно, непрекъснато,
"продължаващо" бездействие, докато не настъпят обстоятелства за
неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца /Решение № 424 от
22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1345/2014 г., I н. о., НК; Решение № 62 от 23.IX.1987
г. по н. д. № 61/87 г., II н. о./. Под "продължено престъпление" се
разбира това, при което посредством едно деяние, изразяващо се в действие и
бездействие или само бездействие, се осъществява трайно, непрекъснато даден
състав на неправомерно поведение.
Посочената в касационната жалба дата
28.09.2018г. е крайната дата, до която общината е следвало да осъществи
законосъобразно активно поведение. От деня следващ така посочената дата
субектът е изпаднал в забава, налице е неправомерно поведение и може да му бъде
търсена отговорност за неизпълнение. Но този начален момент на забава не
съвпада с крайния, в който нарушението е престанало да съществува и от когато
започва да тече давността. Крайният момент при продължените и продължаваните
деяния е ясно посочен от законодателя в цитираната по- горе норма от НК,
приложима въз основа изричната препратка на чл. 11 от ЗАНН,
и това е моментът на тяхното прекратяване, който при неправомерно бездействие е
изпълнението на задължението. Бездействието на Община Севлиево е било налице
към датата на проверката /11.02.2021г./, към този момент давността все още не е
започнала да тече.
Актът е съставен в предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове.
-Това че Община Севлиево е сключила концесионен договор не сваля от нея
задължението което има по чл. 141, ал.1, т.1 от ЗВ, като собственик на
язовирната стена на посочения язовир и съоръженията към същата. Договорените
права и задължения на страните по концесията, уреждат техните взаимоотношения.
Общината има право да изисква от концесионера да изпълнява поетите от него
ангажименти по договора, но това не превръща концесионера в субект на
нарушението.
-Община Севлиево не е лишена от възможността да участва в производството
по съставяне на АУАН. Общината е надлежно поканена да се яви на 19.04.2021г. за
съставяне на акт. Това, че тази покана е препратена на концесионера е действие
на общината, което по никакъв начин не ангажира контролните органи на ДАМТН. За
това, че контролният орган не приема действията по препращане на поканата на
концесионера като правно обвързващо го действие и че датата за съставяне на
АУАН остава непроменена, наказаната община е уведомена с писмо от 12.04.2021г.
-твърдението че НП е антидатирано е останало недоказано
-повторност е налице. Съгласно §1, ал.2 от ПР на ЗАНН повторност е
налице в случаите когато нарушението е извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за
нарушение от същия вид. С НП № НЯСС-79 от 10.06.2020г. на Заместник-председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор- София, Община
Севлиево е наказана за същото по вид
нарушение – на чл. 141, ал.1, т.1 от ЗВ. Това, че се отнася за друга
язовирна стена не означава че нарушението не е от същия вид. С решението по
КАНД № 122/20г. на Административен съд – Габрово е изменено наказателното
постановление, като е намален размера на санкцията, от което следва, че нарушение е налице, но е коригиран размера на
наложеното наказание. Актът с който е наложено наказанието е добил законна сила
от датата на посоченото изменително решение – 25.01.2021г. Към датата на
констатиране на бездействието по настоящата административно наказателна
процедура не е изтекъл едногодишния срок.
-настоящият състав счита, че не е необходимо в АУАН да бъде посочено,
че нарушението е повторно. С акта за установяване на административно нарушение
се повдига административното обвинение, за това че е констатирано извършването
на административно нарушение. Едва при индивидуализацията на наказанието, от
страна на санкционният орган, същият следва да съобрази дали е налице
повторност и ако отговорът е положителен да наложи наказание прилагайки §1,
ал.2 от ПР на ЗАНН.
-случаят не се характеризира с по ниска степен на обществена опасност,
сравнен с останалите нарушения от същия вид. Правилно не е приложен чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районен съд – Севлиево, като правилно и законосъобразно не
следва да бъде касирано.
При този изход на делото основателна се явява
претенцията на ответната страна в нейна полза да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер, равен на минималния такъв по чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ – 80,- лева.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 24 от 16.02.2022г. на Районен съд – Севлиево, постановено
по АНД № 547 по описа за 2021 година.
ОСЪЖДА Община Севлиево с ЕИК ****** с адрес Севлиево, пл.
Свобода 1 да
заплати на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор – София, бул. Г.М. Димитров № 52А сумата 80,- /осемдесет/
лева юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.