Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 260222 12.10.2020 г. Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На дванадесети октомври, две хиляди и двадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
Членове: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Белева
гражданско дело № 598 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с жалба вх.№370 от 28.01.2020г., подадена от адв.Здравка Марчева, в качеството
на пълномощник на „ГИТЕКС“ ЕООД против отказ на ЧСИ Янко Бъчваров, постановен
по изпълнително дело №20197090400381 да насрочи публична продан на ½
ид.ч. от недвижим имот- гараж със сервизно помещение към него по изпълнително
дело №20197090400381. Жалбоподателят, който е взискател по изпълнителното дело,
счита отказът за незаконосъобразен, тъй като според него гаражът представлява
самостоятелен обект, не е жилищен имот и не е несеквестируем, поради което няма
пречка спрямо него да бъде предприето принудително изпълнение. Моли за отмяна
на отказа.
Против жалбата е подадено
възражение от длъжника Е.Н., с което оспорва жалбата като недопустима, понеже
не било видно процесуалното основание за допускане на обжалването. По същество
намира жалбата за неоснователна, тъй като се касае за поредно искане, въпреки
постановеното решение №IV- 423 от 16.05.2017г. по гр.д.№608/2017г. по описа на БОС, което е влязло в
сила, окончателно е и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.
ЧСИ Бъчваров е
представил мотиви към обжалваните действия, ведно с препис от изпълнителното
дело. В хронологичен ред е проследено
развитието на изпълнителното производство.
Посочил е, че с решение №IV-1025
от 19.11.2019г. по гр.д.№608/2017г. по описа на ОС- Бургас са отменени
действията му относно изнесен на публична продажба недвижим имот, определен от
БОС като несеквестируем.
За да постанови решението си, настоящият състав на Бургаския окръжен съд
приема от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело е със страни- взискател „Гитекс“ ЕООД и длъжници „ЕВИМИ“ ЕООД и Е.Д.Н.. Образувано
е от ЧСИ Янко Бъчваров въз основа на изпълнителен лист от 10.08.2015г. по
т.д.№5206/15г. на СГС по искане на взискателя „Гитекс“ ЕООД. Първоначално
изпълнителното дело е с №454/2015г., а по настоящем с №381/2019г. по описа на
ЧСИ Бъчваров.
С определение
№93/16.03.15г. по ч.т.д.№57/15г. на Бургаския апелативен съд е допуснато
обезпечение на бъдещия иск на „ГИТЕКС“ – ЕООД против „ЕВИМИ“ – ЕООД и Е.Н.,
чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – жилище с идентификатор
07079.608.222.1.1 – първи жилищен етаж, с площ 107 кв.м., ведно с гараж със сервизно помещение към него, находящ се на приземния
етаж, при съседи: изток- ул.“Н.Гинков“, запад- двор; север – съседен блок; юг-
гараж на Н.Л.; север- гараж на Н.Н., представляващи ¼ от приземния етаж, и таванско помещение,
ведно с 22.95% от общите части на сградата, ¼ от правото на строеж върху
¼ ид.ч. от имота, представляващ парцл ІV-1292, кв.111 по плана на
гр.Бургас, урегулиран от 286.80 кв.м. Възбраната е вписана на 21.03.15г. На
04.11.15г. е извършен опис на имота, в присъствието на длъжника Н.. На
03.11.15г. е постъпило възражение от длъжника срещу наложената възбрана, в което той се е
позовал на несеквестируемост на имота, върху който е наложена
възбраната. На 4.11.2015г. е извършен опис на гореописания имот- жилище, ведно с гараж
и сервизно помещение към него, както и таванско помещение, ведно със съответния
процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
земята. Насрочена
е била публична продан на частта на длъжника Н. от апартамента /за
периода от 29.01. – 29.02.16г., а за гаража- за периода от 8.02.2016г. –
8.03.2016г./
По жалба
вх.№279/3.02.2016г. по описа на ЧСИ Бъчваров, подадена от длъжника Н. срещу
насрочената публична продан на собствената му ½ ид.ч. от жилище с идентификатор
07079.608.222.1.1
– първи жилищен етаж, ведно с таванско помещение и съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, съдържаща оплаквания,
касаещи несеквестируемостта на изнесения на публична продан недвижим имот-
апартамент, е образувано в.гр.д.№304/2016г. по описа на БОС. С решение №256 от
21.03.2016г. по цитираното дело са разгледани доводите на длъжника за
несеквестируемост на апартамента, като е прието, че насочването на принудително
изпълнение спрямо този имот е незаконосъобразно, понеже длъжникът и съпругата
му разполагат само с този жилищен имот. С това решение са отменени действията
на ЧСИ, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху целия имот
на длъжника, находящ се на ул.“Болярска“ №16 в гр.Бургас, включително и
процесния гараж, макар въпроса за секвестируемостта на същия да не е бил
предмет на цитираното дело /доводи за несеквестируемост на гаража не са били
излагани нито в жалбата на длъжника, нито в мотивите на решението/.
С
протокола от 9.03.2016г. публичната продан на ½ ид.ч. от гаража и
сервизното помещение към него е обявена за нестанала.
На 23.03.2016г. ЧСИ Бъчваров е постановил спиране на
принудителното изпълнение върху процесния имот (без да е конкретизирал същия),
като се е позовал на решението по гр.д.№304/16г. по описа на БОС.
Спирането на принудителното изпълнение по отношение на
процесната ½ ид.ч. от гаража със сервизното помещение към него
е отменено по жалба на взискателя с решение №VI-417 от
26.04.2016г. по гр.д.№616/2016г. на Бургаския окръжен съд, като е прието, че
гаражът не представлява несеквестируем имот по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК.
В
последствие са предприети няколко публични продажби на гаража, които са обявени
за нестанали.
С молба
от 22.03.2017г. /л.604 от копието на ИД/ взискателят е поискал насрочване на
опис и извършване на публична продан на апартамента в гр.Бургас, по
съображения, че е отпаднала неговата несеквестируемост /поради уважен иск по
чл.135 ЗЗД на взискателя против длъжника Н. и неговата дъщеря, по
гр.д.№15011/2015г. по описа на РС-Пловдив относно недвижим имот- ½ ид.ч.
от недвижим имот на длъжника Н., представляващ жилищна еднофамилна сграда и
земя/.
С
обявление от 28.03.2017г. /л.617-618 от ИД/ ЧСИ Бъчваров е изнесъл на публична продан за периода от
3.04.2017г. до 3.05.2017г. следните имоти на длъжника Н., находящи се на
административен адрес: гр.Бургас, ул.“Болярска“ №16- ½ ид.ч. от апартамент- жилище с идентификатор 07079.608.222.1.1,
находящо се на първи жилищен етаж с площ от 107 кв.м., ведно с таванско
помещение, представляващо ¼ от таванския етаж, както и 22,95% от общите
части на сградата и от правото на строеж върху ½ ид.ч. от поземления
имот, ведно с ½ ид.ч. от гараж
със сервизно помещение към него, находящо се на приземния етаж.
По жалба
на длъжника Н. /л.632 от ИД/, насочена срещу публичната продан на
несеквестируемо имущество- ½
ид.ч. от апартамент- жилище с идентификатор 07079.608.222.1.1, находящо се
на първи жилищен етаж с площ от 107 кв.м., ведно
с таванско помещение, както и 22,95% от общите части на сградата и върху
¼ от от правото на строеж върху ½ ид.ч. от поземления имот, с
решение №IV-423 от 16.05.2017г. по
гр.д.№608/2017г. по описа на БОС са отменени като незаконосъобразни действията
на ЧСИ Бъчваров по изп.д.№454/2015г., изразяващи се в насочване принудителното
изпълнение върху несеквестируем недвижим имот, собственост на длъжника по
изпълнителното дело Е.Н.- ½ ид.ч.
от апартамент, находящ се в гр.Бургас, ул.“Болярска“ №16- СОС с идентификатор
07079.608.222.1.1 по КККР на гр.Бургас, с площ от 107 кв.м., ведно с
таванско помещение, представляващо ¼ ид.ч. от таванския етаж и гараж със
сервизно, както и 22,95% от общите части на сградата и ¼ от от правото
на строеж върху с площ от 286,80
кв.м.
По молба
с вх.№1726 от 12.09.2019г. на взискателя „ГИТЕКС“ ЕООД /л.771 от ИД/, с която е
поискано насрочването на публична продан на ½ ид.ч. от процесния гараж
със сервизно помещение към него, с идентификатор 07079.608.222.1.7 с площ 22
кв.м., представляващи ¼ ид.ч. от гаражния етаж, ръкописно, с резолюция
от 12.09.2019г. ЧСИ Бъчваров е оставил същата без уважение, с мотиви „Справка-
Решение №IV-423 от 16.05.2017г.,
гр.д.№608/2017г. на БОС“.
На
18.12.2019г. в кантората на ЧСИ Бъчваров е депозирана нова молба от взискателя
/л.801, гръб от ИД/, съдържаща идентично искане с това по молба с вх.№1726 от
12.09.2019г. Отново с ръкописна резолюция върху молбата, ЧСИ е отказал да
извърши исканите изпълнителни действия, с мотиви: „Справка- Решение №IV-1025 от 19.11.2019г. БОС“. Не е конкретизирано защо посоченото решение
представлява пречка за насочване на принудителното изпълнение спрямо гаража.
Видно от
наличното на л.809 от копието на ИД Решение №IV-1025 от
19.11.2019г., постановено в производство по чл.247 ГПК по гр.д.№608/2017г. на
БОС, с последното е оставена без уважение молба вх.№16499 от 22.10.2019г. на
„ГИТЕКС“ ЕООД, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №IV-432 от 16.05.2017г. на БОС, изразяваща се в погрешно посочване в
диспозитива на решението, че обявената публична продан касае „гараж със
сервизно“.
При така
установената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд приема следните
правни изводи:
По допустимостта на
производството:
Жалбата е с правно основание
чл.436, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, взискателят има право
да обжалва отказът на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително
действие. Тъй като публичната продан представлява същинско изпълнително
действие, то и жалбата срещу отказа да се извърши същото е сред изрично
предвидените в закона като подлежащи на обжалване действия на съдебния
изпълнител. Неоснователни са възраженията на длъжника, че жалбата е
недопустима, тъй като в нея не е видно правното основание. Видно от
съдържанието на чл.260 и 262, ал.1 ГПК, приложими на основание чл.436, ал.4 ГПК
и към изпълнителното производство, липсата на посочено правно основание в
жалбата не е сред предпоставките за нейната редовност. Правната квалификация на
основанието за отмяна се определя от съда, въз основа на твърденията на
жалбоподателя, а същите са ясни- обжалва се отказ за насрочване на публична
продан върху процесния гараж и сервизното помещение към него, което е основание
по чл.436, ал.1, т.1 ГПК.
Обжалваният отказ е изричен-
постановен е с ръкописна резолюция от 18.12.2019г., извършен от ЧСИ Бъчваров по
изп.д.№381/2019г. върху молба вх.№2809/18.12.2019г. /л.801, лице и гръб от
преписа на ИД/, с която взискателят „Гитекс“ ЕООД е поискал насрочване на
публична продан върху ½ ид.ч. от гараж със сервизно помещение към него с
идентификатор 07079.608.222.1.7 с площ от 22 кв.м., представляващи ¼
ид.ч. от гаражния етаж.
Съобщение за отказа е връчен на
процесуалния представител на жалбоподателя- адв.Марчева на 13.01.2020г. /л.801
от копието на изп.дело/.
От изложеното следва, че жалбата е
подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване акт, изхожда от законния
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата е редовна
по смисъла на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима.
По същество жалбата е
основателна.
Настоящият
съдебен състав приема, че влезлите в сила решения, постановени в производството по чл.437 и следващите
от ГПК са задължителни за ЧСИ, както и за страните по изпълнителното дело.
Същите обаче не се ползват със сила на пресъдено нещо, която е специфична само
за решенията, постановени в исковото производство- чл.299 ГПК.
Съгласно
възприетото от ОСГК на ВКС разрешение в мотивите към т.3 от ТР №7/2014г. от
31.07.2017г. по тълкувателно дело №7/2014г. „Съдебните решения,
постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител,
пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено
нещо. Производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита
срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет
незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Защита по този ред
получават лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или откази
на съдебен изпълнител – взискателят, длъжникът, присъединените кредитори,
участващите в изпълнението лица – наддавач, купувач, трето задължено лице,
пазач, трети лица. Производството се образува по жалба на посочените лица,
подадена чрез съдебния изпълнител, чието действие или отказ се атакува до
окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована,
а в останалите случаи –от деня на съобщението, като за третите лица срокът
започва да тече от узнаване на действието. Съгласно чл. 437, ал. 1 ГПК, когато
жалбата е подадена от страна по изпълнителното дело, разглеждането й се
провежда в закрито заседание /освен когато трябва да се изслушат свидетели или
вещи лица/, а когато жалбата е подадена от трето лице, се разглежда в открито
заседание с призоваване на жалбоподателя и страните по изпълнителното дело.
Производството е двустранно, спорно, правораздавателно по характера си /в този
смисъл са разрешенията, приети с ТР No 3 от 12.07.2005 г. по т. дело No 3/2005
г. на ОСГКТК на ВКС/, чийто предмет е валидността на извършеното от
изпълнителния орган действие или исканото от жалбоподателя негово задължение.
Правомощията на окръжния съд са контролно – отменителни и с реализирането им се
упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на
изпълнителния орган. Спорът по законосъобразността на действията или отказите
на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на
изпълняемо право. Същото решение не се
ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни
въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай предмет на спора
са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право.
Когато материалното право е засегнато от изпълнението, защитата на лицето,
което претендира, че е негов носител се осъществява чрез установителен иск,
чрез който ищецът може да установи, че имуществото, върху което е насочено
изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника /чл. 440 ГПК/.
Решението по чл. 437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо относно
изпълняемото право. Съдебният акт има за предмет съответното изпълнително действие,
а дори то да засяга секвестируемостта на имота, въпросът за секвестируемостта е
въпроспо изпълнението, респективно за правилността на изпълнителното действие и
с разрешаването му не се формира сила на пресъдено нещо по материално право. С
разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК – дали съществува правото да се иска
унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или съответно, дали
съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото
действие, се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните
действия на съдебния изпълнител. Приетото
от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или
отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по
други спорове – то не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения
за присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД, а по чл. 49 ЗЗД от държавен съдебен изпълнител. Съдът сезиран с посочените искове подлага
на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията
на изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение
по чл. 436 ГПК. Решението на окръжния
съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността
на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в
спорове, в които се третира същия процесуален въпрос.“
По изложените съображения всички
цитирани по-горе в настоящото изложение решения на Бургаския окръжен съд,
включително това, с което действително между страните е решен спора относно
секвестируемостта на гаража към датата на постановяването на това решение /решение №VI-417 от
26.04.2016г. по гр.д.№616/2016г. на Бургаския окръжен съд/ не са задължителни
за съдилищата, които са сезирани с последващи жалби с предмет обжалване
действията на ЧСИ Бъчваров по изпълнително дело №381/19г. /с предишен номер
454/2015г./, по въпроса дали съответния имот е секвестируем или не. При всяка
допустима от гледна точка на ограниченията по чл.436 ГПК жалба /на длъжника или
на взискателя/ сезираният с нея съд следва да прецени дали към съответния
момент имотът е секвестируем.
Следователно,
възражението на длъжника Н. за наличието на сила на пресъдено нещо по въпроса
дали гаражът е несеквестируем е несъстоятелно.
Процесният гараж, ведно със
сервизното помещение към него представлява самостоятелен обект на право на
собственост /същото има самостоятелен идентификатор по КККР на гр.Бургас-
07079.608.222.1.7, докато този на апартамента е 07079.608.222.1.1/ и не е
принадлежност към жилището на длъжника и неговата съпруга. Длъжникът не е
ангажирал доказателства, нито твърди обратното както в настоящото производство,
така и в останалите съдебни производства във връзка с обжалване действията на
ЧСИ Бъчваров, цитирани по-горе.
Няма съмнение, че апартамента на
ул.“Болярска“ №16 в гр.Бургас, който е съсобствен на Е.Н. и съпругата му,
представлява несеквестируемо жилище по смисъла на чл.444, т.7 ГПК. Но това не
се отнася за гаража и прилежащото към него сервизно помещение. Гаражът може да
бъде собственост на лице, което не притежава жилище в същата сграда и
съответно- може да бъде самостоятелен предмет на прехвърлителни сделки,
респективно- да бъде самостоятелен обект на принудително изпълнение. Затова
защитното действие на разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК не се разпростира и върху
гаража.
С оглед изложеното настоящият
съдебен състав приема, че обжалвания отказ на ЧСИ Бъчваров да насрочи публична
продан върху процесните идеални части от гаража и сервизното помещение към него,
собствени на длъжника Н. е незаконосъобразен, поради което следва да бъде
отменен.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказът, постановен на 18.12.2019г. /с ръкописна резолюция на
молбата на взискателя вх.№2809/18.12.2019г.- на гърба на л.801 от представеното
пред БОС копие от изпълнителното дело/, обективиран в съобщение до „Гитекс“
ЕООД с изх.№67/6.01.2020г. по изп.д.№381/2019г. на ЧСИ Янко Бъчваров, за насрочване на публична продажба на ½
ид.ч. от недвижим имот - ГАРАЖ със сервизно помещение към него, с
идентификатор 07079.608.222.1.7 по КККР на гр.Бургас с площ от 22 кв.м., представляващи
¼ ид.ч. от приземния етаж, находящ се в гр.Бургас, ул.“Болярска“ №16,
собственост на длъжника Е.Д.Н..
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.