Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2020г., гр.Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесет и осми май 2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря
Деница Кръстева
и прокурора Александър
Атанасов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КНАХД № 447/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ТД на НАП-Варна, чрез процесуален представител -
ст.ю.к. Д.Петрова, срещу Решение № 2322/16.12.2019г.
постановено по АНД № 5337/2019г. по описа на ВРС ХХVІІ-ми състав, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 430773-F468244/22.04.2019г. на Директора на Дирекция „Обслужване“,
в ТД на НАП Варна, с което на Н.А.К.,
ЕГН ********** , като ЕТ „Н.К. – Л.“, за нарушение на чл.125 ал.5
от ЗДДС, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на основание чл.179, ал.1
от ЗДДС.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на съда, че в хода на
административнонаказателното производство /АНП/ са допуснати съществени
процесуални нарушения, в частност – липса на дата на извършване на нарушението,
като и неяснота по отношение субекта на нарушението. Твърди, че в НП изрично е
посочена дата на нарушението. Сочи, че субекти на санкционната норма /чл.179
ал.1 от ЗДДС/ са физически лица, които не са търговци, юридически лица и
еднолични търговци, които не са изпълнили задължението си да подадат в срок
надлежни справки-декларации /чл.125 ал.1 от ЗДДС/, като в конкретния случай Н.К.
действа и като ЕТ, поради което правилно административнонаказващия орган /АНО/
е издал НП срещу Костадинова и правилно е наложил наказание „имуществена
санкция“, доколкото с оглед разпоредбите на Търговския закон, ЕТ е физическо
лице. Счита, че със създаването на ЕТ не възниква нов правен субект, а е налице
препокриване на двете качества. На изложените основания моли за отмяна на
решението на ВРС и за потвърждаване на НП. В депозирани по делото писмени бележки, поддържа жалбата и моли съда да
я уважи.
Ответникът
– Н.А.К., в
депозирани по делото чрез пълномощник – адв.Н., писмени бележки, оспорва
касационната жалба и поддържа вече изразеното си становище за
незаконосъобразност на НП. Моли решението като правилно и законосъобразно, да
се потвърди.
Представителят на ВОП дава заключение, че
жалбата е неоснователна и решението на ВРС, като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на Н.А.К., вкл. и в качеството й
на ЕТ „Н.К. – Л., против гореописаното НП. За да се произнесе по спора ВРС е
установил че на 20.12.2018г. П.Белоперкина -
инспектор по приходите в ТД НАП-Варна, въз основа на извършена проверка в
информационната система на ТД на НАП-Варна установила, че Н.А.К. като ЕТ „Н.К. – Л.“ и като
регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнила задължението
си да подаде СД по ЗДДС за данъчен период м.11.2018г., в законоустановения
срок - до 14.12.2018г. Такава била
подадена на 09.01.2019г. За установеното срещу Костадинова бил издаден АУАН, а
въз основа на него и процесното НП, с което АНО наложил на същата имуществена
санкция в размер на 500 лв., на осн. чл.179 ал.1 от ЗДДС.
Съдът е приел, че описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и доколкото не се оспорва от жалбоподателя, не е необходимо
събиране на свидетелски показания. В решението си е изложил мотиви, че НП е
издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални
нарушения: 1.на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, предвид липсата на дата
на нарушението; и 2.неяснотата относно субекта на нарушението, тъй като от даденото
описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП за въззивника, не става ясно
в какво качество се санкционира Н.К., дали като ФЛ или като ЕТ – проверката е
извършвана и АУАН е съставен срещу Костадинова в качеството на ФЛ; в обстоятелствената
част на НП е прието, че ФЛ Костадинова е задължено лице, като е вписано и ЕГН
на същата, а в санкционната част на същото е визирано, че се налага
административно наказание на Костадинова, в т.ч. като ЕТ и е наложено наказание
„Имуществена санкция” каквато не би могло да се наложи на ФЛ.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните.
В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни
изводи. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.
Изложените в тази връзка подробни мотиви, настоящият състав като касационна
инстанция изцяло споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2
от АПК, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Наведените
в жалбата касационни основания не се установяват. Освен мотивите изложени вече
от ВРС, които настоящия състав, както посочи по-горе, споделя изцяло, допълнително
намира за необходимо да изложи следното:
1.В НП се съдържат две дати: посочена е
тази на извършване на проверката – 20.12.2018г.; и тази, до която е следвало да
се подаде справката декларация по ЗДДС. Нито една от двете обаче не е посочена
изрично като дата на нарушението /предвид формалния характер на АНП/, нито пък
е датата по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Неподаването на декларацията е нарушение,
което се осъществява чрез бездействие в даден период от време. Но задължено
лице е в забава от деня следващ този на изтичане на срока. Т.е. в конкретния
случай ще е от 15.12.2018г.
2.Изцяло се споделят /като изключително
подробни и обосновани/ и изводите на въззивния съд за неяснота относно субекта
на нарушението, доколкото в титулната и в санкционната част като такъв и като
адресат на НП е посочено ФЛ Н.А.К., а в обстоятелствената част, при описание на
нарушението е отразено, че ФЛ действащо в качеството си на ЕТ не е изпълнило
задължението по чл.125 ал.1 от ЗДДС.
Неоснователно касаторът твърди, че след
като е посочена тази санкционна норма и е наложено наказание имуществена санкция,
то е ясно, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕТ.
Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки по
повод неправомерно поведение на определено лице, като с оглед този им характер
законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и изисквания за
реализирането на административнонаказателната отговорност. Ето защо е важно
наличието на пълна яснота относно деянието и дееца.
Освен това, несъответни на закона са и
възраженията за идентични субекти и за пълно съвпадение на двата субекта – ФЛ и
ЕТ. Вярно е, че с оглед статута на ЕТ, съобразно законодателната уредба дадена
на същото в ТЗ и други нормативни актове, е налице припокриване на двете
качества - физическото лице. Също така съобразно Тълкувателно решение №
2/27.12.2001г. по т.д. № 2/2001г на ОСГК на ВКС, едноличният търговец като
физическо лице, извършващо търговска дейност, носи отговорност за задълженията
си с цялото си имущество, независимо дали то е част от предприятието на ЕТ или
е лично имущество. Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл.94 от ЗДДС
вписването на лицата в специален регистър за целите на облагането с ДДС
представлява особено регистрационно производство, извършвано от органите на
НАП, във връзка с което регистрираните лица получават отделен идентификационен
номер за целите на ДДС, т.е. те стават самостоятелен субект. Както от това,
така и от факта, че в разпоредбите на чл.125 и чл.179 законодателят изрично е
разграничил ангажирането на административнонаказателната отговорност на ФЛ и на
ЕТ, като е предвидил и различни санкции, безспорно следва да се направи извод,
че за целите на ЗДДС се касае за различни правни субекти.
Извършената на ръка поправка върху НП, като
е дописано, че Николова се санкционира като ЕТ „Н.К. – Л.“, не може да санира
горния порок, тъй като не е направена по предвидения в закона ред, за да се
зачете за такава – не е ясно кога е извършена същата, нито от кого, за да се
прецени дали лицето е със съответната компетентност.
Дори обаче и поправката да беше надлежно
направена и да се приеме, че НП се издава срещу ЕТ, то отново ще е налице
порок, съставляващ съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на
НП, а именно – противоречие между АУАН и НП, доколкото първият е съставен само
срещу физическото лице. АУАН слага началото на АНП и в тази връзка е
недопустимо да е издаден срещу един правен субект – в конкретният случай Н.К.,
а в последствие с НП да се ангажира отговорността на друг правен субект, а
именно юридическото лице – ЕТ „Н.К. – Л.“.
Предвид горното, настоящата инстанция намира за
законосъобразен извода на ВРС за незаконосъобразност на НП поради допуснати в
хода на АНП съществени процесуални нарушения.
Мотивиран от изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че атакуваното решение на ВРС е валидно,
допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на
материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2322/16.12.2019г. постановено по АНД № 5337/2019г.
по описа на ВРС ХХVІІ-ми състав, с което е отменено Наказателно постановление №
430773-F468244/22.04.2019г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“, в ТД на НАП Варна, с което на Н.А.К., ЕГН **********, като ЕТ „Н.К. – Л.“, за нарушение на
чл.125 ал.5 от ЗДДС, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на
основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.