О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 80
гр. Шумен, 10.03.2020 г.
Шуменският окръжен
съд, в закрито заседание на десети март, две хиляди и двадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
като разгледа докладваното от
съдията ч.т.
д. №34 по
описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по т.
д. №34/2020 г. по описа на ШОС е заведено от „Дибо“ АД, гр. Велики Преслав,
обл. Шумен, ЕИК-*********, като молба за издаване на европейска заповед за
плащане (ЕЗП) на основание чл.625 и сл. от ГПК във вр. с Регламент (ЕО) №1896/2006
против „Бруаг“ АГ, със седалище Гюнтинген, Швейцария, ПК 8594, представлявано
от изпълнителния директор.
Съдът намира, че не е
компетентен да разгледа искането на молителя.
Причина за това е, че
длъжника в производството „Бруаг“ АГ няма седалище в държава членка (ДЧ) на ЕС. Ноторен факт е, че Швейцария не е
държава членка на ЕС. Държавите членки на ЕС могат да бъдат установени от
консолидираната версия на Договора за ЕС, където в преамбюла са упоменати държавите,
които са членки към момента на подписването му – Белгия, Дания, Германия,
Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия
и Обединеното Кралство, а с индекс [1] под черта са посочени и по-късно
присъединилите се ДЧ – България, Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария,
Малта, Австрия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция и
Хърватия. Обхвата на регламента за издаване на ЕЗП е строго определен в неговия
чл.2, ал.3 – „В настоящия регламент
понятието „държава-членка" означава държавите-членки с изключение на
Дания.“. Според чл.3, ал.1 от Регламент №1896/2006 „За целите на настоящия регламент трансграничен случай e такъв случай,
при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в
държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд.“ Т.е. от
редакцията на текста може да се установи, че се сезира съд в ДЧ по отношение на
длъжник с обичайно местопребиваване в друга ДЧ. „По смисъла на Регламент
№1896/2006 казус с международен (трансграничен) елемент е този, при който поне
една от страните има местоживеене или обичайно пребиваване в държава членка
различна от държавата членка на сезирания съд.“ – „Актуални проблеми на
европейския граждански процес и част VІІ на ГПК“ – доц. В.П., изд. „Сиела“ 2011
г.
Ето защо съдът
приема, че няма компетентност да разгледа искането.
Предвид изложеното заведената
молба за ЕЗП следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото прекратено.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за
издаване на европейска заповед за плащане на основание
чл.625 и сл. от ГПК във вр. с Регламент №1896/2006 подадена от Дибо“ АД, гр. Велики Преслав,
обл. Шумен, ЕИК-********* против „Бруаг“
АГ, със седалище Гюнтинген, Швейцария, ПК 8594, представлявано от изпълнителния
директор М.Б..
ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото ч.т.д. №34/2020 г. по описа на ШОС.
Препис от
настоящото определение да се изпрати на молителя.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от узнаването пред АпС Варна.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: