Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33- .40 от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от Николай Георгиев Карипов от гр.Кърджали против Решение № 209/06.05.2005г., постановено по НАХД № 799/2003г. по описа на РС –Кърджали. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му съдът неправилно бил приложил материалния закон и били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че по делото не се доказало по безспорен начин, че жалбодателя е допуснал до работа лицето Данчо Динков Йорданов да работи като монтажник преди да му се представи копие от заверено уведомление от РУ”СО”-Кърджали, като това негово твърдение се установило от показанията на свидетеля Сейфи Юсеин. Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло решението на РС-Кърджали, вместо което да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло атакуваното НП на Директора на Дирекция “ОИТ”-Кърджали. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не изпраща представител. Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция “ОИТ” гр. Кърджали, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Милев, който счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. Прокурорът при Окръжна прокуратура Кърджали – изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на Районен съд-Кърджали. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Соченото касационно основание за обжалване на решението на районния съд – неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон не е обосновано в жалбата т.е. липсва описание в какво се изразява, като от съдържанието й /на касационната жалба/ се извлича друго касационно основание за неправилност на съдебното решение, а именно необоснованост, изразяващо се в несъответствие на събраните по делото доказателства към направените фактически изводи на съда. Последното именно следва да бъде обсъдено от касационния съд на основание чл. 39 от ЗВАС. Районният съд е събрал всички относими, допустими и поискани от страните доказателства, като е изяснил делото от фактическа страна. При постановяване на решението си съдът е приел, че при издаване на НП, административнонаказващият орган е приложил правилно материалния и процесуалният закон и с оглед установената фактическата обстановка е приел за осъществено административното нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, както и че при налагането на имуществената санкция, правилно е съобразена материално-правната със санкционната норма. С оглед изложеното, съдът е приел, че процесното наказателно постановление е законосъобразно, поради което го е потвърдил. Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил едно правилно и обосновано решение, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Съображенията на касационната инстанция са следните: Атакуваното НП № 9-247/12.11.2003г. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали е съставено против Николай Георгиев Карипов, в качеството му на управител на “Братя Карипови” ООД, гр. Кърджали за това, че е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал. 2 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложена глоба в размер на 1000 лв. В НП е описано нарушението, което според административнонаказващият орган се състои в това, че Карипов като работодател на Данчо Динков Йорданов, с ЕГН ********** е допуснал последният да работи като монтажист във фирмата му, преди да му предостави копие от заверено уведомление от РУ”СО” гр.Кърджали, с което е нарушил чл. 63, ал.2 от КТ. НП е съставено на базата на АУАН № 09-282/2003 г. от 20.10.2003 г., който от своя страна е съставен след извършена на 29.09.2003 г. в 14,10 ч. проверка от инспектори от Д”ОИТ”-Кърджали, които констатирали описаното нарушение. Административноказващия орган е посочил като доказателства в подкрепа на обжалваното постановление декларация подписана от Данчо Динков Йорданов и списък на лицата работещи в цех на фирма “Братя Карипови”ООД, гр.Кърджали, от които се установява, че Данчо Йорданов е декларирал, че работи във фирмата на жалбодателя от 23.09 като монтажник, няма сключен трудов договор в писмена форма и не му е предоставяно копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТП на НОИ. Като доказателство по делото е представена и справка за изпратени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ в НОИ на 29.09.2003 г. в 16,25 ч., в която справка е отбелязано, че са приети уведомления за сключени след 01.01.2003г. договори, на две лица, едното от които е Данчо Динков Йорданов, като срещу имената на лицата са положени подписи от същите. Справката е заверена с печат на “Братя Карипови”ООД, гр.Кърджали. От разпита в съдебно заседание на инспекторите извършили проверката се установяват описаните в АУАН и НП обстоятелства, като свидетелите заявяват, че двамата работници вписани в представения списък са сглобявали дограма по поръчка т.е. извършвали са трудова дейност. Жалбодателят е поискал пред районния съд да бъде допуснат до разпит св.Сейфи Фикри Юсеин, от чийто разпит се установява, че работи във фирма “Братя Карипови”ООД и на 29.09.2003 г. Данчо Динков му показвал “някои работи свързани с машините” – как да работи с тях. С оглед горното, касационната инстанция намира, че събраните по делото доказателства съответстват напълно на направените фактически изводи от първоинстанционният съд, поради което и в решението си съдът напълно обосновано е приел, че констатациите в акта и в процесното НП са доказани. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно съдът не е кредитирал показанията на св.Сейфи Юсеин, че време на проверката той и Данчо Йорданов не извършвали трудова дейност, тъй като тези показания са изолирани и в противоречие с другите събрани по делото доказателства – АУАН, списък на работещите, декларация и показанията на проверяващите инспектори Кехайов и Иванова. В подкрепа на последното е и представената справка за изпратени уведомления до НОИ за сключени договори, от която се установява, че уведомленията по чл.62, ал.4 от КТ са представени в НОИ на 29.09.2003 г. в 16,25 ч. т.е. след проверката на инспекторите от Д”ОИТ”, която е била същия ден, но в 14,10 часа. Или при извършената от касационната инстанция проверка на обжалваното решение не се констатира същото да е неправилно, поради необоснованост, както и при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Безспорно по делото е установено, че работодателят – “Братя Карипови” ООД, представляван от управителя Николай Георгиев Карипов, е допуснал до работа лицето Данчо Йорданов без да му е предоставил преди това уведомление по чл. 62, ал. 3, с което е допуснал нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, според разпоредбата на който, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 на същата разпоредба, а именно екземпляр на сключения трудов договор, подписан и от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТП на “НОИ”. В настоящият случай се касае за непредоставяне на копие от завереното уведомление. Реда за връчването му на работника, респ. служителя е определен в чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ. Фактът на връчване според цитирана разпоредба се удостоверява с подписа на работника/служителя срещу името му в справката за заверени уведомления. От представената по делото справка е видно, че последната е била представена в НОИ на 29.09.2003 г. в 16,25 часа, а проверката е извършена в 14,10 ч. на 29.09.2003 г., което налага извода, че към момента на проверката на Йорданов не е било предоставено уведомление по законно установеният за това ред, т.е. като е допуснал до работа лицето Йорданов, без да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТП на “НОИ”, работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. Това от своя страна води, до ангажиране на административнонаказателната отговорност на работодателя визирана в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ - глоба в размер на 1000 лв. до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд. С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 40, ал. 1, предл. 1 от ЗВАС, съдът следва да остави в сила обжалваното решение на районния съд, като правилно и законосъобразно. Ето защо, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 209/06.05.2005г., постановено по НАХД № 799/2003г. по описа на Кърджалийският районен съд. Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2. |