РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП С. И., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2586
по описа на Административен съд – гр. Варна за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Образувано е за ново разглеждане на иск от К.Т. ***, ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, претърпени вследствие на неблагоприятните условия за изтърпяване на мярка „задържане под стража“ като непълнолетен в Ареста – Варна и за пребиваване в ПДНМ – В., Затвора – В. и Затвора – Варна за периода от 31.01.2018 г. до 08.10.2019 г.
Развива
се след отмяната на постановеното при първото разглеждане на иска Решение № 368/25.03.2021
г. на Административен съд – Варна, VІІ състав, постановено по адм.д. № 1218 по
описа на съда за 2019 г. с Решение № 1511/19.11.2021 г. на Първи тричленен
състав на Административен съд – Варна и връщане на делото за ново разглеждане
на иска, при дадени в решението указания за уточняване на исковата претенция по
период, за изясняване на фактите, заявени в исковата молба, и даване на
указания и възможност за представяне на доказателства след указване на
доказателствената тежест, за обсъждане на събраните по делото доказателства с
оглед специфичните изисквания по отношение на непълнолетните лишени от свобода
и за отчитане на кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е
било задържано под стража.
В
исковата молба, уточнена съобразно указанията в касационното решение, се
твърди, че претърпените от ищеца вреди са следствие от настаняването му
като непълнолетен в институции за пълнолетни, неосигуряване на достатъчна по
качество храна, чист въздух, престой на открито, хигиенични и безопасни
условия, мерки за ресоциализация, несвоевременно оказване на медицинска помощ и
психологическа подкрепа, в резултат на което е влошено здравословното му
състояние и е диагностициран с „разстройство в адаптацията“. По-конкретно в
исковата молба се посочва, че Т. е бил
задържан на 31.01.2018 г. и на 01.02.2018 г. спрямо него е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“. След внасяне на обвинителния акт на
07.09.2018 г. е приведен в Поправителен дом за непълнолетни младежи към Затвора
– В., където е бил до навършване на пълнолетие на 13.03.2019 г., след което е
приведен в Затвора – Варна. От постъпването си в ареста Т. понасял физически и
психически дискомфорт, подложен бил на нервно напрежение, унижение, нечовешко и
унизително отношение, които са създали у него чувство за несигурност,
безпомощност, неудобство, безизходица, негативно са повлияли съня му, създали
са недоверие в държавната администрация и са влошили здравословното му
състояние. До тези последици са довели действия и бездействия на
затворническата администрация да предприемат задълженията си по закон за
осигуряване на подходяща жизнена среда, битови и санитарно-хигиенни условия за
поддържане на физическото и психическото здраве на Т.. В исковата молба и
уточнението се твърди още, че в Ареста – Варна на Т. не е осигуряван достъп до
чист въздух и ежедневен престой на открито най-малко два часа, не е осигурявана
ресоциализация и максимално разширяване на възможностите за контакт с външна
среда, с близки и роднини. Помещението е било нехигиенично и с вътрешен
санитарен възел, неотделен с преграда. Не са му предоставяни средства за
поддържане на хигиена, имало е паразити, през лятото в помещението е било много
горещо. Във В. и при престоя във Варна във връзка с провеждане на съдебните
заседания е бил настаняван заедно с пълнолетни, което не е позволено съгласно
Международните стандарти за третиране на лишените от свобода. Килията е била
без естествена светлина и приток на въздух, настанен е бил заедно с
наркозависими, които изпадали в абстиненция, повръщали, викали нощем. Не е
имало и санитарен възел, при което нощем е използвал кофа за физиологичните си
нужди. Използваните през деня санитарни възли били в лошо състояние,
нехигиенични, без прегради помежду им. В ПДНМ при Затвора – В. не му е оказвана
своевременно медицинска и психиатрична помощ, не е предотвратено нападение
срещу него от страна на други непълнолетни осъдени лица, когато на 31.12.2018
г. бил нападнат от други непълнолетни в ПДНМ при Затвора – В. и му бил нанесен
побой. През целия период е бил недохранен и изхранван с некачествена храна в
период на подрастване, не е получавал достатъчно престой на открито. При
осъществяване на охраната на изнесен пост в периода 11.02.2019 – 11.03.2019 г.
в Първа психиатрична клиника към УМБАЛ „Св. М. – Варна“ незаконосъобразно са
били употребявани помощни средства (вериги и пранги), бил е фиксиран денонощно
на болничното легло, не му е предоставян престой на открито и достъп до чист
въздух. Нямал достъп до родителите си по телефон и свиждане, те нямали
информация за провежданото лечение. В Затвора – Варна нямало санитарни възли в
спалните помещения, нощем използвал кофи, пред други лишени от свобода.
Хигиената в столовата била ниска, имало гризачи. Не му е била дадена възможност
да продължи образованието си. Всичко това довело до емоционален стрес и сринало
психиката му, както и невъзможността да контактува ежедневно с родителите си.
Оплаквал се и търсел помощ, каквато не получил, имал суицидни мисли,
самонаранил се. Диагностициран бил с разстройство в адаптацията – смесена
тревожно-депресивна реакция. Лекуван бил в Затвора – Варна, но не и след
връщането му в Затвора – В.. Поставянето си в тези обстоятелства възприел като
изтезания, жестоко и нечовешко отношение, засегната била личността и
достойнството му, преживял страдания и развил сериозни психични проблеми. Те
били в причинно-следствена връзка с бездействието на ГДИН и нейните служители
при или по повод на изпълнението на административни дейности, и обосновавали
причинени неимуществени вреди, които оценява на 50 000 лева. Претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума, ведно с дължимата
законова лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда, както и
направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в производството, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ счита, че в хода на производството не са доказани
кумулативно незаконни действия или бездействия на длъжностни лица в дирекцията,
реално претърпяна вреда от ищеца и причинно-следствена връзка между действията
или бездействията и вредата. Твърди, че през процесния период за ищеца са били
полагани необходимите грижи и са му били осигурени хигиенични и пристойни
условия за живот. Битовите условия, в които е пребивавал, са отговаряли на
стандартите за третиране на непълнолетни лица, по-късно, са били предоставени
оптимални условия. Счита, че от страна на ответника са изпълнени задълженията
за опазване на здравето и човешкото достойнство на ищеца, че последният не е
претърпял физически или психически болки или страдания и неудобства като пряка
и непосредствена последица от незаконосъобразни действия или бездействия на
административния орган. Предвид това моли искът да бъде отхвърлен и в полза на
дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита исковата претенция за неоснователна. Намира, че и при новото разглеждане на делото не са събрани доказателства за незаконосъобразни действия на служители на ответника, сериозни до степен да осъществят състав на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС и да послужат като основание за ангажиране на отговорността по чл. 284 от закона. Пледира искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
В рамките на уточнения при новото разглеждане на делото исков период -31.01.2018 г. – 08.10.2019 г. Т. е пребивавал както следва:
- 31.01.2018 г. – 07.09.2018 г. – Ареста – Варна;
- 07.09.2018 г. – 17.09.2018 г. – Затвора – В. – приемно отделение;
- 18.09.2018 г. – 17.12.2018 – Поправителен дом за непълнолетни младежи към Затвора – В.. В рамките на този период е бил превеждан в Затвора – Варна – 22.10.2018 г. – 25.10.2018 г., 22.11.2018 г. – 17.12.2018 г., когато е бил настаняван в медицинския център;
- 20.12.2018 г. – Затвора – В. – приемно отделение и от 21.12.2018 г. в ПДНМ.
- 05.02.2019 – 19.03.2019 г. – Затвора – Варна (като чужда делегация), преведен по документи след 19.03.2019 г., поради навършване на пълнолетие. В рамките на този период за срок от 11.02.2019 г. до 11.03.2019 г. е настанен за изследвания с определение на съда в Психиатрична клиника към УМБАЛ „Св. М.“ – Варна.
- 19.03.2019 г. – 08.10.2019 г. (края на исковия период), когато е променена мярката за неотклонение на Т. в домашен арест, пребивава в Затвора – Варна като пълнолетен.
Във връзка с оплакванията в исковата молба относно битовите условия, при които е пребивавал в посочените учреждения, съдът констатира от представените при първото и при новото разглеждане на делото справки и данни от самите учреждения следните условия:
В Ареста – Варна Т. е пребивавал от 31.01.2018 до 11.02.2018 г. в килия № 11 с Д. Ж., О.Ю. и Е. Й., при обща площ на килията 17 кв.м., със санитарен възел и течаща вода; след това до 14.02.2018 в килия № 4 с О.Ю. и Е. Й., при площ 13 кв.м, санитарен възел и течаща вода. След 14.02.2018 г. до 07.09.2018 г. е пребивавал сам в килия № 2 с площ 13 кв.м., санитарен възел и течаща вода. В ареста банята е обща и достъп до нея е имал най-малко два път седмично, при възможност и повече по график. Килиите са с достъп до чист въздух – с отваряем прозорец, вентилационни отвори и климатична инсталация, в тях влиза дневна светлина през прозореца, отоплението е с воден радиатор, има възможност за охлаждане с климатична инсталация. Помещенията са пръскани срещу паразити по график.
ПДНМ към Затвора – В., според представена справка – л. 128 от адм.д. № 1218/19, от 21.08.2018 г. (преди постъпването на Т.) е преместен в реновирана сграда в гр. В.. В помещенията е спазено изискването за 4 кв.м. площ на човек, обособени са крила според правния статус на настанените, като в крилата има две спални помещения, санитарен възел с постоянно течащи топла и студена вода, столова за хранене, хладилник и пералня и преддверие. Настанените имат постоянен достъп до банята-тоалетната. В помещенията има пряк достъп на дневна светлина, възможност за естествено проветряване, осветителни и отоплителни тела, провежда се дезинсекция и дератизация по график и при необходимост допълнително, не е имало уведомяване за паразити. Раздавани са консумативи и препарати за поддържане на хигиената ежемесечно и при нужда при поискване. Непълнолетните имат осигурен минимум два часа престой на открито, извън часовете по физическо. До обяд посещават учебни занимания. Имат достъп до лавката на затвора по график.
В Затвора – Варна (справка л. 133 от адм.д. № 1218/19 – Т. е пребивавал в спални помещения 213 и 218, всяко от които с квадратура 21.35 кв.м., обзаведени, със спални принадлежности, безплатна кабелна телевизия. В тях са настанявани различен брой лица, но при спазване на изискването за 4 кв.м. Във всеки коридор има баня и тоалетна, ползват се без ограничения, ежемесечно на лишен от свобода са предоставяни два броя сапуни, на хигиенистите – почистващи и хигиенни материали. Ежедневно пребиваващите са извеждани на място за престой на открито по график. Помещенията имат пряк достъп до дневна светлина и възможност за проветряване. Отоплението е с парно, на всички спални помещения се прави дезинфекция, дезинсекция и дератизация по график, а при получени сигнали и оплаквания – и допълнително. За условията на пребиваване в медицинския център на Затвора – Варна, където Т. е бил настаняван като непълнолетен при превеждания като делегация, свид. Б. посочва, че в помещението не е имало санитарен възел, имали достъп през деня, но вечер били заключвани и ако се наложи, викали и чукали на вратата, за да дойде дежурният.
По време на настаняването на Т. за изследвания в психиатрична клиника към УМБАЛ „Св. М.“ – Варна е осъществена проверка по Националния превантивен механизъм към омбудсмана през периода 18.02. – 20.02.2019 г. При проверката във връзка с битовите условия е констатирано, че Т. е настанен във визуално малко помещение, но има 4 кв.м, с желязна врата с отваряем капак за наблюдение. В помещението има отваряем прозорец без решетки, влиза достатъчно дневна светлина и има самостоятелен санитарен възел. Коридорът е затворен с врата и желязна решетка. Не се отваря прозорецът поради липсата на решетки, за проветряване охраната от ГДИН отваря периодично вратата.
Във връзка с осигуряваната на Т. храна при новото разглеждане на делото са събрани данни от Затвора – Варна, според които Т. е бил на обща храна, отговаряща на изискванията за качество, количество, калориен състав. В периода на пребиваване в ПДНМ е получавал три основни хранения и две междинни закуски, храната отговаря по качество и количество на изискванията за хранителна стойност за младежи на такава възраст. Събрани са данни за оклада, калорийното съдържание и примерни менюта.
Във връзка с твърденията в исковата молба относно престоя на открито от справка от Ареста – Варна е установено, че в ареста този престой е бил по един час и не е имало възможност за повече, тъй като останалите настанени непълнолетни са били съпроцесници със забрана да се виждат по време на престоя на открито. Същото се установява от свидетелските показания на Д. С. Б., настанен заедно с Т. в стационара на Затвора – Варна, през периодите на пребиваване в Затвора – Варна като делегация, когато е настаняван в медицинския център. К. нямал право на повече престой в сравнение с другите, но по свое решение не излизал и всеки път.
Относно твърденията за настаняване заедно с пълнолетни и осъдени се установява, че при престоя си в Затвора – Варна като делегация е бил настаняван в медицинския център поради това, че е непълнолетен, че следва да му се осигури минимална жилищна площ 4 кв.м. и за да се спазят изискванията по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Според показанията на Д. С. Б., той е бил настанен около два месеца заедно с Т. в медицинския център, независимо, че е бил осъждан по чл. 149 от НК. Същото се потвърждава и от свид. П. И. И.. В Затвора – В. в приемно отделение е настаняван самостоятелно, без физически контакти с пълнолетни лица или осъдени непълнолетни. На 21.12.2018 г. (преди изтичане на срока за настаняване в приемно отделение) е настанен при в ПДНМ в спално помещение за обвиняеми и подсъдими.
По повод твърденията за неосигурени условия за ресоциализация е установено, че в ареста Т. е провеждал редовно свиждания с близки и приятели, в помещението е имало кабелна телевизия, ежедневно е имал достъп до телефон, в качеството си на негов защитник майка му е имала ежедневен достъп в работно време.
Във връзка с твърденията за липса на медицинска помощ и психологическа подкрепа доказателствата в делото сочат, че в ареста медицинската помощ е осъществявана от фелдшер, но няма данни такава да е търсена в ареста. Имал е срещи с психиатър и психолог във връзка с назначена за целите на наказателното производство експертиза. В ПДНМ ежедневно с него са работили психолог и инспектор-педагог, при постъпването e преминал специализирана програма „Адаптация на новопостъпилите“, извършено е психологическо обследване и е съставен индивидуален план за работа. Отказвал е да сътрудничи на психолога, поради което корекционната работа е вървяла трудно. Участвал е в образователни и клубове по интереси. Записан е в дневна форма на обучение в 10 клас в училището към ПДНМ. При обективираното самонараняване на 07.11.2018 г. е получил своевременно помощ, предложена е консултация с психолог в ПДНМ, с когото е отказал да разговаря, няма данни да е търсил друга медицинска помощ в ПДНМ. Диагностициран с разстройство в адаптацията на 05.12.2018 г., лекуван медикаментозно, при безсъние е получавал лекарства, издавани са рецепти за терапията. Освидетелстван е през м. декември 2018 г. и през м. февруари - март 2019 г., като втората експертиза отразява промяна в психологичните характеристики – от отразяване на събитие със стресогенен характер (инцидента, въвличането му в него и обвинението в съучастие) до мека депресия и тревожност вследствие сензорна депривация в сравнение с обичайния му начин на живот, неврастения и характерови особености. Провеждана е терапия, като са отразени случаи на отказ да приеме лекарства по време на престоя в психиатричната клиника. След като е бил нападнат в ПДНМ на 31.12.2018 г. получил спешна медицинска помощ. Във връзка с предложение за преместване в друг затвор за продължаване на образованието е подал молба на 05.04.2019 г. да остане настанен в медицинския коридор, за да може да му се прилага лечението, предписано от психиатъра на затвора. Според справка от психолога в Затвора – Варна, през периода 12.04.2019 – 10.09.2019 г. е отказвал работа с психолог, а на 10.09.2019 г. е заявил, че отказва психологическо изследване.
Във връзка с неправомерното използване на помощни средства от доклада от проверката по Националния превантивен механизъм към Омбудсмана на Република България се установява, че при престоя си в психиатричната клиника Т. е бил фиксиран с белезници за крака от 11.02.2019 г. до 16.02.2019 г. вечерта и от 17.02.2019 г. до посещението на екипа. Давани са му лекарства, от които бил отпаднал и спял цял ден. Охранявал се от двама служители на Затвора – Варна – единият в стаята, а другият в коридора пред вратата. Констатациите на проверяващите са, че инструкцията на поста е остаряла и разпорежда жестоко, нечовешко или унизително отношение, каквото е използването на белезници в болничното заведение; че Т. не е с висока оценка на риска, няма агресивни прояви към служители от надзорния състав, не е проявявал автоагресия; бил е 5 дни под въздействие на успокоителни, които изключват имобилизиране, още по-малко белезници съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗИНЗС. Предвид това НПМ е установил необоснована употреба на помощни средства (белезници) в нарушение на чл. 114 от ЗИНЗС и е направил препоръка към началника на затвора да преустанови нарушението и да осъвремени инструкцията за поста. Отправени са препоръки и към директора на ГДИН за преглед на местата за задържане в търговски дружества (лечебни заведения), за привеждане в съответствие с изискванията за сигурност и за избягване на изтезания.
Относно невъзможността Т. да упражнява правото си на образование през процесния период е установено, че в ареста не се е обучавал, бил е записан в Х клас в Частна търговска гимназия. Не се установява да са правени постъпки за индивидуално обучение от страна на родителите, което се потвърждава от обясненията на свид. Т. Т. (баща на ищеца). Т. завършил първи срок на Х клас през 2018/19 г. в училището към ПДНМ – В.. През м. април 2019 г. е подал молба за продължаване на образованието, на която е даден отговор, че такава възможност в Затвора – Варна няма, тъй като училището там е до ІV клас. Изрично е заявил, че не желае да бъде преместен заради училището. Указано му да подаде заявление за включване в обучение в индивидуална форма през м. юли 2019 г. Записан в Х клас самостоятелна форма на обучение през 2019/20 г. във Варненска морска гимназия.
По твърденията за незаконосъобразно бездействие за предотвратяване на нападение в ПДНМ, се установява, че нападателите са влезли по време на престоя на открито, влизането е забелязано и нападението прекратено скоро след началото му, преди и по време на инцидента е имало пререкания между Т. и нападателите, по свидетелства от други лица.
Относно психическото състояние на Т. е констатирано, че след процесния период е потвърдена диагнозата Разстройство в адаптацията – 28.10.2019 г., остра реакция на стрес – 08.07.2020 г. (бил е в домашен арест), на 13.05.2020 г. е издадено психологично удостоверение след проведени консултации 15.02-28.03.2020 г., при които са констатирани високи стойности на депресия. Свидетелят Т. В. Т. (баща на ищеца) обяснява във връзка с психическото състояние и последствията от условията в ареста и местата за лишаване от свобода, че в ареста са провеждали свиждания всяка седмица, не е имало престой на открито, а престой в помещение с отворени прозорци, бил е сам в спално помещение и изолиран. Не е имал възможност да учи. Нямал е достъп до психолог, въпреки че е направено искане до прокуратурата. При престоя в психиатричната клиника е бил неадекватен, не е разрешавано свиждане. Ставал е свидетел на пациенти в усмирителни ризи, спрямо които е прилагано насилие. В тежко психическо състояние е, лабилен, като при получаване на призовка за делото се опитал да сложи край на живота си. През периода на домашен арест (след процесния период) е консултиран с психиатър. В приемното отделение на Затвора – В. бил в самостоятелна килия, но имал контакт с други пълнолетни затворници по време на карето. При конвоирането до Варна и обратно е бил в принудително положение, без възможност да пие вода.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС вменява на държавата отговорността за вреди, причинени на лишени от свобода и на задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат от нарушения на чл. 3 от същия закон.
Чл. 3, ал.
1 от ЗИНЗС забранява осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2
от закона за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Чл. 43,
ал. 2 от ЗИНЗС разпорежда, че всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. По
отношение на непълнолетните са предвидени специални разпоредби в чл. 186 – 196
от ЗИНЗС. Чл. 190, ал. 1 от ЗИНЗС гласи, че цялостната
дейност по ресоциализацията на лишените от свобода непълнолетни се провежда в условия на максимално разширяване на
възможностите за контакт на осъдените с външната среда като цяло, с близки и
лица, които им влияят положително, с доброволци и представители на неправителствени
организации. В чл. 190, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че на лишените от свобода непълнолетни се осигурява най-малко два часа
престой на открито. По силата на чл. 240 от ЗИНЗС тези разпоредби относно
осъдените на лишаване от свобода лица се прилагат и по отношение на обвиняемите
и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, доколкото не е
предвидено друго в закона.
Органите, на
които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по
изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, са длъжни да
осигурят на лицата по чл. 241 от ЗИНЗС подходящи условия за поддържане на
физическото и психическото им здраве и зачитане на правата и достойнството им.
Прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се
осъществяват на основание чл. 12 от ЗИНЗС от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“, в които по силата на
чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални служби на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В този смисъл отговорността на
ответника произтича пряко от закона и административния характер на дейността по
ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва
организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като
административен орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по
изпълнение на наказанията да бъде извършвана в съответствие с нормативно
установените изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните
действия и бездействия на включените в състава му административни звена и
длъжностни лица при извършване на дейността на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
За да бъде уважена претенцията за вреди
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е необходимо да бъде доказано кумулативното наличие
на три предпоставки – 1) акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона; 2) настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване
на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; и 3) пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/ или бездействие и настъпилата вреда.
Във връзка с
конкретно твърдяните от ищеца обстоятелства, съдът намира, че не се доказват
действия или бездействия на органите по изпълнение на наказанията или
задържането под стража, които да са довели до пребиваване в неблагоприятни
битови условия от гледна точка на изискванията за жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, възможност за проветряване. И в четирите места, в които
е пребивавал ищецът през процесния период (Ареста – Варна, Затвора – Варна,
ПДНМ – В. и Психиатрична клиника към УМБАЛ „Св. М.“ – Варна), площта на
помещенията и броят на настанените са били съобразени с изискването за минимум
4 кв.м площ на лишен от свобода. Осигурен е бил достъп до естествена светлина и
възможност за естествена вентилация. Не се доказват неблагоприятни условия
вследствие анормални температурни отклонения (прекомерен студ или горещина).
Спазени са изискванията за достъпни санитарни възли и течаща вода, осигурени са
били условия за поддържане на личната хигиена, редовно са извършвани третирания
срещу паразити. Действително в хода на съдебното производство не се установи
безспорно дали на Т. са връчени срещу подпис полагаемите се два сапуна за всеки
от месеците май, юли, август, септември 2019 г. Доколкото обаче не се установяват
обективирани искания или оплаквания във връзка с липсата на сапун и в справките
е отразено обстоятелството, че хигиенни материали са били предоставяни и
извънредно при поискване, съдът намира, че не е доказана занемарена лична
хигиена на Т. вследствие от липсата на сапун, която да обоснове извод за
жестоко, унизително или нечовешко третиране. Що се отнася до храната, въпреки
събраните данни относно количеството и съдържанието на храната, не бяха
ангажирани доказателства за несъответствието й в количествено и качествено
отношение със здравни и санитарни предписания за възрастта на Т., до степен,
обосноваваща извод за жестоко или застрашаващо здравето отношение.
Не се
установяват и нарушения във връзка с изискванията за ресоциализация. Според чл.
190, ал. 1 от ЗИНЗС, на затворническата администрация е вменено осигуряване на
условия за максимално разширяване на възможностите за контакт на осъдените с
външната среда като цяло, с близки и с лица, които им влияят положително. Не се
установява Т. да е бил лишен от такива условия. Има данни, че е имал достъп до
книги и телевизия. По време на престоя в ареста семейството се е възползвало
максимално от възможностите за свиждания, майката е имала достъп всеки работен
ден, броят на свижданията с близки и приятели по данни от ареста (около 30 за
седеммесечен престой) също не може да обоснове извод за наложена от действия
или бездействия на администрацията изолация от обществото. Независимо от
практическите затруднения за родителите да пътуват за свиждания до гр. В.,
доколкото в гр. Варна липсва ПДНМ, по време на пребиваването в ПДНМ – В. също
не е доказано Т. да е бил лишен възможност от контакти.
Недоказани са
и твърденията за претърпени вреди във връзка с липсата на медицинска помощ и психологическа
подкрепа през процесния период, като са събрани доказателства се установява, че
при установени наранявания на Т. са били предприемани своевременни мерки за
диагностициране и лечение, при оплаквания е била осигурявана терапия,
предписана от медицински специалисти във и извън системата на затворите.
Във връзка с
твърденията за бездействие и неосигуряване на възможност Т. да продължи
образованието си, съдът първо отбелязва, че разкриването на училища в местата
за лишаване от свобода става със заповед на министъра на образованието по
предложение на министъра на правосъдието, поради което липсата на средно учебно
заведение към Затвора – Варна не може да бъде вменено на ответника. От момента
на налагането на мярката за неотклонение „задържане под стража“ по обективни
причини е било невъзможно продължаването на обучението на Т. в присъствена
форма. Не се установяват обаче действия на самия задържан или на родителите му
за преминаване към друга форма на обучение, за ползване на отпуск за обучение
или други с оглед завършване на учебната година. При пребиваването в ПДНМ Т. е
бил включен в образователни дейности, но не е завършил годината поради
навършване на пълнолетие и нежеланието му да бъде настанен в друг затвор, към
който има разкрито училище, провеждащо обучение за горен курс. Следва да се има
предвид, че лишените от свобода, навършили 16-годишна възраст се обучават в
училищата към местата за лишаване от свобода по тяхно желание съгл. чл. 162,
ал. 2 от ЗИНЗС, а такова желание не е обективирано от Т., въпреки дадените му
указания след превеждането му в Затвора – Варна.
Що се отнася
до твърденията за незаконосъобразно бездействие за предотвратяване на инцидента
на 31.12.2018 г. в ПДНМ, когато Т. е пострадал от действия на други двама
настанени в дома, съдът намира, че независимо от статута на нападателите, те не
са били настанени в едно спално помещение с Т., а са се възползвали от престоя
на открито, за да влязат в неговото спално помещение, което не е можело да бъде
предвидено и предотвратено от служителите в дома. Въпреки това се установява,
че служителите са предприели незабавни действия още когато са забелязали
влизането и са предотвратили възможни по-тежки последици, осигурили са
медицинска помощ, извършени са необходимите проверки и е уведомена
прокуратурата, но поради естеството на телесната повреда, деянието е следвало
да бъде преследвано по тъжба от Т..
Част от основанията, изложени за първи път в писмените бележки след даден ход по същество при новото разглеждане на иска, не следва да бъдат обсъждани поради несвоевременното им заявяване, и по-специално, че Т. не е имал възможност да се обади на родителите си при превеждането от Ареста – Варна в ПДНМ, че в ПДНМ не му е осигурявано облекло и спални принадлежности, че дипломите и образователните сертификати не трябва да показват, че е бил в заведение за лишаване от свобода, че персоналът в ПДНМ е носел оръжие, което не е разрешено в заведенията за непълнолетни, че е имало намаляване на храната, че е имало ограничаване и лишаване от контакт със семейството.
Съдът намира за основателни и доказани твърденията на Т. за действия или бездействия, нарушаващи забраната по чл. 3 от ЗИНЗС по отношение на следните обстоятелства:
По повод настаняването с пълнолетни и осъдени
съдът приема за установено, че при пребиваването си поради делегация в Затвора
– Варна преди навършването на пълнолетие (22.10.2018 г. – 25.10.2018 г.,
22.11.2018 г. – 17.12.2018 г.), Т. е бил настанен в
едно помещение в медицинския център заедно с пълнолетен осъден затворник, при
което са нарушени принципите на разделяне по т. 4 от Международните стандарти
за третиране на лишените от свобода. Лицето, с което е бил настанен, е било
осъдено за престъпление по чл. 149 от НК, с което също е нарушено задължението
по чл. 3 от ЗИНЗС задържаните и лишените от свобода да не бъдат поставяни при
неблагоприятни условия или при обстоятелства, които могат да породят страх или
чувство за незащитеност. По-ранното прекратяване на престоя в приемно отделение
в ПДНМ обаче съдът не счита за нарушение на правилата за разделяне, доколкото не
се констатира настаняването му в ПДНМ в едно спално отделение с непълнолетни с
различен от неговия статут.
При престоя
на Т. в психиатричната клиника, от доклада по националния превантивен механизъм
при омбудсмана се установява, че въпреки наличието на отваряем прозорец, същият
не е бил използван за проветряване поради липсата на решетки, при същия престой
са използвани помощни средства (белезници на крака, фиксирани към леглото или
парното) от 11.02.2019 г. по обяд до вечерта на 16.02.2019 г. и от сутринта на
17.02.2019 г. до посещението на проверяващите (18.02.2019 г.) по същата причина
– невъзможност да се гарантира охраната. НПМ е установил необоснована
употреба на помощни средства (белезници) в нарушение на чл. 114 от ЗИНЗС и е
направил препоръка към началника на затвора да преустанови нарушението и да
осъвремени инструкцията за поста. Отправени са препоръки към директора на ГДИН
за преглед на местата за задържане в търговски дружества (лечебни заведения),
за привеждане в съответствие с изискванията за сигурност и за избягване на
изтезания. Констатира се, че инструкцията за поста е изменена на 20.02.2019 г.
Въпреки това, констатираното използване на помощни средства, макар и за кратък
период, представлява изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Същото се кумулира с неблагоприятните условия
вследствие на принудителното обездвижване, липсата на проветряване на помещението
и липсата на уединение поради присъстващия по всяко време в помещението
служител от надзорния състав. Тези обстоятелства съдът квалифицира като
нарушение на чл. 3 от закона, което по презумпция от чл. 284, ал. 5 от същия
закон води до задължение за обезвреда.
Съдът намира,
че по време на престоя в медицинския център на Затвора – Варна като делегация до
навършване на пълнолетие (около 1 месец) и по време на престоя в Ареста – Варна
(около 7 месеца) по отношение на Т. не са изпълнени задълженията за осигуряване
на минимален престой на открито от 2 часа на ден по чл. 192, ал. 2 от ЗИНЗС.
Въведената от законодателя специална продължителност на престоя на открито за
непълнолетните е обоснована от грижата за тяхното физическо и психическо
развитие, необходимостта от повече двигателна активност на чист въздух поради особеностите
на възрастта, а неизпълнението на задължението за достигане на минимума не може
да бъде оправдано от липса на условия или изисквания за предотвратяване на
контакт със съпроцесниците. Предвид това също се налага извод за извършено
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на администрацията на Ареста – Варна и
Затвора – Варна.
Всички тези
нарушения се дължат на бездействия и неправомерни действия на ответника и в
неговите възможности е било предотвратяването им.
Съдът приема,
че установените нарушения са въздействали върху Т. във възраст на психическо
съзряване и емоционална лабилност вследствие наложените мерки и са довели до
силни негативни преживявания, надхвърлящи присъщите на положението, в което се
е намирал, и на обстановката в пенитенциарните учреждения. Тези преживявания се
установяват от събраните по делото психологически експертизи и заключения и са
довели до увреждане на психичното му здраве, като последиците надхвърлят по
продължителност периода на нарушенията (доказателства в тази насока са
представени до м. януари 2021 г.). Настъпилите неимуществени вреди за ищеца следва
да се презумират по силата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Неимуществените вреди са вреди, които по своето естество
засягат изцяло емоционалната сфера на лицето, което ги търпи, като на основание
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, вр. пар. 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗОДОВ и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, обезщетението за тях се определя
от съда по справедливост. Съдебната практика приема, че при определянето следва
да се вземат предвид конкретните обстоятелства, а
именно характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Като база за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди следва да служат още икономическият растеж,
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
осъждането само по себе си също има ефект на морално удовлетворение.
Същевременно размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на
обогатяване за пострадалия.
В конкретния случай съдът приема, че Т. е бил лишен в продължение на около 8 месеца от възможност за престой на открито със законоустановената продължителност за непълнолетни. В продължение на около месец е пребивавал в медицинския център заедно с пълнолетно осъдено лице, при условия, създаващи риск от вредни влияния, страх и несигурност за личната и телесната неприкосновеност. В продължение на около шест денонощия спрямо него са ползвани помощни средства в момент на престой в лечебно заведение, при неблагоприятни условия що се отнася до достъп на чист въздух, уединение и възможност за почивка. Тези преживявания са се насложили върху личностните и възрастовите особености на ищеца и са довели до анормални психически реакции, изискващи медицинска намеса и продължителна медикаментозна и психологическа терапия, продължила значително след исковия период. При определяне на обезщетението съдът отчита и възрастта на ищеца и вероятното отражение на негативните преживявания вследствие нарушенията върху психическото му състояние и поведението му в зряла възраст. Предвид посочените периоди на нарушенията, интензитета на въздействието им и жизнения стандарт в България, съдът счита за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за периода от 31.01.2018 г. до 08.10.2019 г. в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на производството и специалните правила относно разноските по чл. 286 от ЗИНЗС, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските по делото и внесената държавна такса (10 лева за образуване на делото и 30 лева за касационното обжалване, както и 100 лева за назначената при новото разглеждане СГЕ), както и част от претендираното възнаграждение за адвокат (1000 лева), съразмерно с уважената част от иска (100 лева).
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да заплати на К.Т. ***, ЕГН ********** сумата от 5 000 (Пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода от 31.01.2018 г. до 08.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Т.
***, ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – гр. София за разликата над 5 000 (Пет хиляди) до
50 000 (Петдесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София да заплати на К.Т. ***, ЕГН **********,
сума в размер на 240 (Двеста и четиридесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред тричленен състав на Административен съд – Варна.
Съдия: