О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Пенева
частно гражданско
дело № 1843 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с
вх. № 24858/28.08.2018 г., подадена от Г. Д.Г., в която е обективирано
искане за допълване в частта за разноските на Определение № 2117/17.08.2018 г.
по настоящото дело, като в полза на молителя бъдат възстановени извършените разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна М.Г.К., чрез адв. С.З., изразява становище за неоснователност на
молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима.
Производството
пред Варненски окръжен съд е образувано по частна жалба
на Г.Д.Г. чрез адвокат Р.Д. против определение № 464 от 20.06.2018 г.,
постановено по гражданско дело № 1387 по описа за 2017 г. на пети състав на
Районен съд - Провадия, с което е прекратено производството по делото на
основание член 129, алинея 3 от ГПК.
С Определение № 2117/17.08.2018
г. е отменен обжалвания съдебен акт, с който е прекратено производството
по гр.д. № 1387/2017г. по описа на ПРС, на
основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в
производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Определението, с което въззивният съд отменя определение на предходна инстанция, с
което производството по делото е прекратено, не слага край на процеса, а
възстановява висящността му пред първа инстанция.
Поради това, по аргумент на чл. 81 от ГПК, с този акт съдът не следва да се
произнася по отговорността за разноски. След постановяване на определението,
чието допълване се иска, предстои разглеждане на правния спор по същество пред
ВРС, при което разноските (включително тези за частното производство), ще бъдат
разпределени съобразно правилото на член 78 ГПК с актът, който разрешава този
спор или му слага край. В същия смисъл е задължителното тълкуване, дадено във
връзка с дължимите разноски по уважена молба за отмяна на влязло в сила
решение, дадено с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което е приложимо и в
конкретния случай.
По изложените съображения,
молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на определението
в частта му относно разноските е неоснователна, и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 24858/28.08.2018 г., подадена
от Г. Д.Г., с искане за допълване в
частта за разноските на Определение № 2117/17.08.2018 г., постановено по ч. гр. дело №
1843/2018 г. по описа на ВОС.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.