Р Е Ш Е Н И Е
№ 514/24.7.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито
съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Красимир Лесенски
2. Светомир Бабаков
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стоян
Пешев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 468 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с гл. дванадесета от АПК
и е образувано по касационна жалба на Т.Х.А. против решение № 33/15.01.2020 г.
постановено по АНД № 2131/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
атакуваното решение Районен съд Пазарджик е изменил Наказателно постановление №
000073 от 12.03.2019 г. издадено от Началник на сектор в РУ- Пазарджик при
ОДМВР- Пазарджик, с което на Т.Х.А. за нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2
във вр. с ал.1 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в
размер на 500 (петстотин) лева, като е намалил размера на наложената глоба на
100 (сто) лева.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
решението, постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Сочи се, че деянието не е доказано по категоричен начин. Излагат се доводи за неправилност
на решението. Моли се за отмяна на обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно.
В
съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа подадената
жалба. Излага допълнителни доводи за отмяната на решението. Претендира
разноски.
Процесуалният
представител на ответника по касационната жалба застъпва становище, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата.
Сочи, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно, обосновано и
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните
правила, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.
За
да измени наказателното постановление, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите
си следната фактическа обстановка:
Т.Х.А. е санкционирана с НП, за това че
на 14.01.2019 г., около 14,30 часа, в гр. Пазарджик, на главен път І-8, при
разклона за с. Г.., след като ѝ е било разпоредено по надлежен ред от полицай Р. в качеството му на полицейски орган,
в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред и
превенция, да не стои на пътното платно и да не пречи на преминаващите
автомобили, не е изпълнила издаденото ѝ устно полицейско разпореждане и
продължила с противоправното си деяние. Поради тази причина Р. съставил на
жалбоподателката АУАН с бл. № 241903/14.01.2019 г. за неизпълнение на
полицейско разпореждане, в нейно присъствие и в присъствието на свидетеля С. Т.,
след което ѝ го предявил и връчил срещу подпис, без обяснения и
възражения от нарушителя. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП.
При така установеното,
първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен състава на
административното нарушение по чл.64, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗМВР, като нарушението е доказано от АНО, върху когото лежи доказателствената
тежест. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените
съображения, с които е изменено наказателното постановление и счита, че няма смисъл
да ги повтаря. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните
доказателства по делото, които е обсъдил задълбочено, се установява, че в процесния
ден устното разпореждане на полицейския орган е било дадено с цел А. да не стои
на пътното платно, тъй като по този начин застрашава своя живот и здраве, както
и това на другите участници в движението, като е възможно да предизвика ПТП с
нейно участие, ако бъде блъсната или да предизвика произшествие между
автомобилите от рязко спиране или отклоняване от пътя, както и че след като
полицейските служители Р. и Т.. си тръгнали, са били сигнализирани повторно от
граждани, че А. отново стои на пътното платно. Когато върнали на посоченото
място полицейските служители я заварили отново на пътното платно. Тоест жалбоподателката
категорично не е изпълнила даденото ѝ преди това устно полицейско
разпореждане, което пък ясно е възприела.
Неоснователно
се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателката, че от
описанието на нарушението на ставало ясно дали е налице нарушение на ЗДвП или
на ЗМВР. В случая ясно е описано в обстоятелствената част, че се касае за
неизпълнение на полицейско разпореждане, дадено устно по съответния ред. Без
значение е какво точно е това разпореждане, стига същото да не попада в
изключенията на чл.64, ал.4 ЗМВР – да налага извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или да застрашава живота или здравето му. Такива
обстоятелства в случая няма изложени и не са събрани и доказателства в тази
насока. До същите изводи е достигнал и
Районен съд Пазарджик, който е приел, че всъщност поведението на
жалбоподателката – стоенето на пътното платно – е това, което е застрашавало нейното
здраве, както и е била възможна предпоставка за настъпване на ПТП.
Неоснователно
е и възражението, че нарушението не е доказано. Доказателства за извършването
му се съдържат както в показанията на свидетеля Р., така и в писмените такива –
съставения АУАН. Те са без противоречие помежду си и се допълват.
Неоснователно
се явява и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в неяснота по отношение на мястото на извършване на деянието.
Мотивите и тук на районния съд са подробни и се споделят от настоящата
инстанция.
Неоснователно
е и искането за приложение на чл.28 ЗАНН. Първоинстанционният съд е изложил
мотиви и в тази насока, които са релевантни и които се споделят от настоящата
инстанция. Следва да се отбележи, че поведението на жалбоподателката, за което
е наказана, не само не разкрива белезите на маловажен случай, а точно обратното
– сочи на завишена обществена опасност. Представеното решение на Районен съд
Пловдив, с което е отменено НП, издадено на А., касае съвсем различно
нарушение, с различен интензитет и степен на обществена опасност от процесното.
При
разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав
счита, че решението на Районен съд Пазарджик не страда от сочените в жалбата
пороци. Правилно съдът е достигнал и до
извод, че наказващият орган не се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административното
наказание и е намалил санкцията. Доводите в тази насока също се споделят от
настоящата инстанция. Правилни са и изводите, касаещи разноските в
производството.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
С
оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и с
оглед направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, то такова
следва да се присъди. Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, като АПК не урежда заплащането на
юрисконсултско възнаграждение, но такова правило се съдържа в разпоредбата на
чл.78, ал.8 ГПК (приложима съгласно чл.144 АПК), поради което и във вр. с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ,
в полза на ОД на МВР Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 33/15.01.2020 г. постановено по АНД № 2131/2019 г. по описа на
Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
Т.Х.А. с ЕГН: ********** *** да заплати на ОД на МВР Пазарджик сумата от 80 (осемдесет)
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/