Определение по дело №12979/2020 на Софийски градски съд

                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                             

             

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в  състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Рени  Коджабашева

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  Анелия  Янева

                                                             мл. съдия   Яна  Борисова

като  разгледа  докладваното  от съдия Коджабашева  ч. гр. дело № 12979 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и чл.577 ГПК.

Образувано е по повод подадена от В.А.Г.- чрез адв. В. И.частна жалба срещу Определение № 1650/ 11.11.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е „отказано вписване на съдебно решение“ по молба на жалбоподателката с вх.№ 65944/ 11.11.2020 г. С доводи, че вписването на постановеното по делото решение е поискано въз основа на издадено от СРС съпроводително писмо, жалбоподателката моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ на съдията по вписванията и да бъде постановено вписване на съдебния акт, посочен в молбата й.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от лице, което е страна в нотариалното производство /жалбоподателката е поискала вписване на съдебно решение по вписана искова молба/ и доколкото е депозирана в рамките на законо-установения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията по чл.577, ал.1 ГПК, се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Вписването е едностранно охранително производство, чиято цел е оповестяването на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване- съгласно чл.569, т.5 ГПК, според който нотариални са производствата, по реда на които се извършват вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон.

В настоящия случай със заявление вх.рег.№ 65944/ 11.11.2020 г. В.А.Г. е сезирала съдията по вписванията с искане да бъде разпоредено вписването на „Решение от 11.06.2014 г. на СРС и Решение от 31.01.2008 г. на СРС“. Към заявлението са приложени заверени преписи от Решение по 11.06.2014 г. по гр.д.№ 39437/ 2009 г. на СРС, 28 състав, с което е разгледан иск по чл.108 ЗС, както и постановените по същото дело въззивно решение на СГС и касационно решение на ВКС /последното- датиращо от 29.11.2016 г./, а също и Решение от 31.01.2008 г. по гр. дело №

 

2047/ 2005 г. на СРС, ГК, 25 състав, с което е частично уважен иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, постановеното по същото дело въззивно решение и определение за недопускане на последното до касационно обжалване от 12.05.2011 г. Цитираните съдебни актове съдържат отбелязвания за влизането им в законна сила. Приложено е и писмо изх.№ 82008/ 28.09.2020 г. на СРС, 28 състав, с което на Агенция по вписванията са изпратени за вписване цитираните по- горе решения по гр.д.№ 39437/ 2009 г. на СРС.

С обжалваното определение от 11.11.2020 г., съобщено на молителя на 19.11.2020 г., съдията по вписванията е отказал „да извърши вписване на съдебно решение“, поради обстоятелството, че към молбата за вписване не е приложена оригинална скица- копие от кадастралната карта- съгласно чл.6, ал.3 ПВп и чл.77, ал.2, т.1 ЗКИР.

Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/ 2012 г. на ВКС- ОСГКТ- т.6, тълкувателно разрешение, проверката, която съдията по вписвания извършва съгласно чл.32а, ал.1 ПВ е относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, подлежи ли на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Съдията по вписванията може да откаже вписване в случаите, когато актът не подлежи на вписване; поради липса на местна компетентност; по съображения, извлечени от формата на акта / на вписване подлежат подписани и извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис или в писмена форма, когато специален закон урежда вписването/; ако няма необходимото съдържание, като проверката обхваща идентификацията на страните и на имота; ако липсва скица- копие от кадастралната карта съгласно чл.6, ал.3 ПВ; ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл.264 ДОПК; ако не е внесена дължимата за вписването такса.

Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.1 ЗС влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по чл.114 ЗС, се отбелязват по представен препис от решението.

Според чл.14 ПВп влезлите в сила решения, постановени по исковите молби по чл.11, се отбелязват по начина, посочен в чл.12, по представен препис от решението; в този случай решението трябва да отговаря и на изискванията на чл.6. В чл.12 ПВп относно начина на вписване е посочено, че вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитумът на исковата молба по съответната персонална партида. Отбелязването на съдебното решение следователно се  извърша също по съответната персонална партида, т.е. по партидите на лицата, посочени в съдебното решение, чрез кратко нанасяне на диспозитива на съдебното решение.

Предвид горното, неправилно е прието от съдията по вписванията, че при отбелязването на съдебно решение следва да бъде изпълнено и изискването на чл.6, ал.3 ПВп за представянето на кадастрална скица, издадена от АГКК, в случаите, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта. Препращането на чл.14 ПВп към изискванията на чл.6 ПВп е досежно изискванията, на които трябва да отговаря съдебното решение /необходимото съдържание/.

В съдебната практика по приложението на чл.14 ПВп и по въпроса дали императивното изискване на чл.6, ал.3 ПВп следва да се прилага и по отношение на отбелязването на влезли в сила съдебни решения, ВКС нееднократно се е произнасял в смисъл, че е незаконосъобразен отказ на съдията по вписванията да извърши отбелязване на съдебни решения, поради липса на индивидуализация на имотите в тях съобразно данните по чл.60, т.1- 7 ЗКИР, а също и поради липса на приложена скица- копие от одобрената кадастрална карта /Определение № 217 от 29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3947/ 2020 г. на ВКС, I ГО, ГК; Определение № 189 от 13.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 868/ 2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО, ГК, и др./

В случая е налице достатъчна индивидуализация на необходимата информация за съдията по вписванията за извършване на исканото отбелязване. Спорът за собственост по чл.108 ЗС е разрешен с влязло в сила на 29.11.2016 г. съдебно решение- съобразно постановеното от СГС, ІV- Б въззивен състав по гр.д.№ 19529/ 2014 г. въззивно решение, оставено в сила с касационно решение на ВКС по гр.д.№ 2125/ 2016 г., относно реална част с площ от 50 кв.м. от УПИ ІV- 124 от кв.30 по плана на гр. София, местност с. Панчарево, поради което и подлежи на отбелязване към вписаната искова молба. Това се отнася и за решението по чл.53, ал.2 ЗКИР, постановено по гр.д.№ 2047/ 2005 г. на СРС, ГК, 25 състав, влязло в сила на 12.05.2011 г. /според направеното отбелязване/, оставено в сила с въззивно решение по гр.д.№ 1187/ 2008 г. на СГС, ГК, ІІ- Г състав, което не е допуснато до касационно обжалване с определение от 12.05.2011 г. по гр.д. № 273/ 2011 г. на ВКС, ІІ ГО. Отбелязване на последното следва да бъде извършено, доколкото е налице вписване на исковата молба, с която е предявен иск по чл.53, ал.2 ЗКИР.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че неправилно съдията по вписванията е приел, че заявителят следва да представи оригинална скица- копие от кадастралната карта за имота, описан в диспозитивите на съдебните решения, представени за отбелязване.

Предпоставките за отбелязване на представените от заявителя съдебни решения в случая са налице, поради което и като е отказал отбелязването, съдията по вписванията е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканото отбелязване.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

 

 

                                     О П Р Е Д Е  Л И :

 

 

ОТМЕНЯ Определение № 1650/ 11.11.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на съдебно решение по заявление на В.А.Г. /ЕГН **********/ с вх.№ 65944/ 11.11.2020 г.

 

ВРЪЩА преписката на съдия по вписванията при Софийски районен съд с указания да извърши исканото отбелязване на влязло в сила решение по гр.д.№ 39437/ 2009 г. на СРС, 28 състав, за което е изпратено писмо изх.№ 82008/ 28.09.2020 г. на СРС, 28 състав до Агенция за вписванията.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване- арг. чл.32а, ал.2 ПВп и ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС- ОСГК- т.6.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                      2.