№ 43177
гр. София, 01.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110135673 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са относими
и необходими за правилното решаване на спора и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 06.02.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от
отговора на исковата молба от ответника.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу Д. И. Д. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 175 лв.,
представляваща дължима главница по договор за заем № 551794 от 28.07.2021г., ведно
със законна лихва от депозиране на заявлението – 21.02.2023г. до окончателното
1
плащане, както и за сумата от 86,03 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.10.2021г. до 01.02.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №9141/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът ФИРМА твърди, че въз основа на сключен договор за заем № 551794 от
28.07.2021г. е предоставил на ответника Д. И. Д. сумата от 1000 лв., която е била
усвоена изцяло от кредитополучателя в дена на подписване на договора и е следвало да
бъде върната, ведно с договорната лихва на 37 седмични вноски, като последната
вноска е с падеж 13.04.2022г. Излага доводи, че ответникът е извършил частично
плащания по договора в общ размер на 992 лв., с която сума са погасени договорна
компесаторна неустойка в размер на 669,21 лв., възнаградителна лихва в размер на
122,97 лв. и главница в размер на 77,44лв. Моли съда да установи вземанията така,
както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът Д. И. Д. в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове, като излага доводи за нищожност на договора за
заем на основание чл. 22 ЗПК. Счита, че дължима е само чистата стойност на кредита,
от която той е погасил чрез плащане сумата от 992 лв. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит между него и ответника в
качеството му на кредитополучател с твърдяното съдържание, получаване на
паричната сума от кредитополучателя; настъпване на падежа на задължението за
връщане на кредита.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 153 ГПК е наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит с
твърдяното съдържание между страните по делото, получаване на паричната сума от
кредитополучателя – ответник по делото, както и че ответникът е заплатил сума в общ
размер от 992 лв. в погашение на задълженията по процесния договор.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3