Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………                              14.06.2023 година                      град С.З.В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

        

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 15.05.                                                                                      2023 година                                                

В открито заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВ

т.д. № 23 по описа за 2021 година

за да се произнесе, съобрази:

 

         Предявени са искове с правно основание чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

         В исковата молба се посочва, че на 22.02.2016 г., около 00:35 часа синът на ищците М. В.В., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Ч., пътувал на предната дясна седалка в л.а. „С.А.“, с рама № *******, който не бил регистриран по надлежния ред (без регистрационни табели). Автомобилът бил управляван от водача А.С.Д., с ЕГН: **********, по път IV-53498, свързващ гр. Ч. и с. Ц. (общ. Ч.), в посока към гр. Ч.. Около км.3 от пътя л.а. „С.А.“ изгубил устойчивост на движение, като напуснал пътното платно с левите си колела, описал дъга по затревения банкет, приплъзвайки се странично, след което се върнал на платното за движение, като се обърнал на лявата си страна. В процеса на обръщане на автомобила, при това неподлежащо на контрол от страна на водача А.Д. движение на лекия автомобил, от него е изпаднал пътникът М. В. и същият е получил телесни увреждания, вследствие на които е загинал. След преобръщането си автомобилът е застанал отново на колелата си, с предна част, сочеща на североизток, и се е установил в покой.

Посочва се, че от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че причината за настъпване на ПТП е, че водачът, движейки се с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, губи управление на МПС, напуска пътното платно отляво, след което отново се връща на пътното платно и се преобръща. В резултат на произшествието е пострадал А.С.Д., който е получил охлузвания, а синът на ищците - М. В.В., е починал.

След направена справка в електронната страница на Г.Ф.за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „С.А.“, с рама № *******, се установило, че към датата на ПТП - 22.02.2016г., за това МПС няма активна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За станалото ПТП били образувани ДП №375-ЗМ-108/2016г. по описа на РУ - Ч. и пр.пр. №730/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора. Досъдебното производство е започнато срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. е чл.342, ал.1 от НК. В хода на разследването, след извършени множество следствени действия за разкриване на обективната истина по делото, в качеството на обвиняем е привлечен А.С.Д., с ЕГН: **********, за извършени престъпления от общ характер по чл.343, ал.1, б. „в“, предл. първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, и по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 14.12.2017г., постановено по пр.пр №730/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора, наказателното производство, водено срещу А.С.Д., е прекратено в частта му по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. с чл.ал.1 от НК.

Така, наказателното производство срещу обвиняемия А.Д. е продължило да се води по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, пред. първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като в съда е внесен и обвинителен акт срещу виновния водач и е образувано НОХД № 2325/2020г. по описа на ОС - Стара Загора. Подсъдимият А.Д. е предаден на съд по обвинение с посочената по-горе правна квалификация за това, че на 22.02.2016г., около 00:35 часа, по път IV-53498, свързващ гр. Ч. и с. Ц. (общ. Ч.), в посока към гр, Ч., при управление на МПС - л.а. „С.А.“, с номер на рама *****, което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М. В.В., на 27г., с ЕГН: **********,***.

Предвид изискванията на чл.519, ал.1, т.1, вр. с чл.557, ал.1,т.2, б. „а“, вр. счл.558 от КЗ, ищците В.М.В. и В.Н.В. отправили до Г.Ф.писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 08.02.2018г., получено на 12.02.2018г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 016SNA J). Образувана била Щета №210060 от 12.02.2018г. за неимуществени вреди във връзка с молба с вх. №24-01-136 от 12.02.2018г. Между страните била проведена кореспонденция, при която ответникът е изискал предоставяне на допълнителни документи с писмо с изх. №24-01-136.1 от 19.02,2018г. Същите документи обаче не е било възможно да бъдат предоставени от ищците, тъй като те не са разполагали с тях. С писмо с изх. Х°24-01-136 от 26.04.2018г. ответникът уведомил ищците, че отказва изплащане на обезщетения по заведената пред него от ищците Щета № 210060 от 12.02.2018г. за неимуществени вреди. С молба от 18.06.2020г., получена от Г.Ф.на 22.06.2020г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 01IU4V Z), ищците предоставили на ответника голяма част от изисканите документи, с които са успели да се снабдят, и са поискали преразглеждане на претенцията им. Въпреки това с писмо с изх. №24-01-268 от 23.06.2020г. Г.Ф.отново е отказал да изплати обезщетения по образуваната пред него щета.

С оглед на изложеното, предвид постановения изричен отказ за изплащане на обезщетения от Г.Ф.по заведената пред него щета от ищците, и тъй като същите не са получавали каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент, при който е загинал синът им М. В.В., нито от ответника, нито от делинквента, ищците считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за репариране на причинените им неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане в резултат на ПТП, причинено от МПС, което към датата и часа на произшествието не е било със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Предвид изложеното по-горе, съгласно изискванията на закона е проведено първо необходимото рекламационно производство пред Г.Ф.и тъй като в отговор на предявената претенция е бил постановен изричен отказ за изплащане на обезщетения, за ищците възникнало правото да предявят своите претенции пред съда, което обуславяло и пасивната процесуалноправна легитимация на ответника, който считат за отговорен да репарира понесените от ищците вреди.

Твърди се в исковата молба, че претендираните от ищците неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 22.02.2016г. Позовават се на чл.52 от ЗЗД, съгласно който обезщетението следвало да бъде определено съобразно принципа на справедливостта, като излагат подробни съображения.

При отчитането на това какъв следва да е справедливият размер на дължимите им обезщетения за неимуществени вреди, ищците молят съда да има предвид и следните обстоятелства: Ищците са живели в едно домакинство със своя син М. В.. Преди настъпване на инцидента синът им е прекратил брака си със своята съпруга Татяна Добрева В. чрез развод по взаимно съгласие, съобразно решение от 2016г., постановено по гр. д. № 756/2015г. по описа на PC - Ч.. По силата на постигнатото споразумение, одобрено от съда, упражняването на родителските права върху двете малолетни деца, родени по време на брака, е предоставено на бащата, а местоживеенето на децата е било определено в дома на М. В.. Именно последният бил родителят, който полагал основните грижи за децата, като ищците го подпомагали в отглеждането на децата. Така, в резултат на ПТП от 22.02.2016г. на ищците били причинени изключителни болки и страдания - изгубили са много близък за тях човек - своя син. Твърди се, че отношенията им с починалия били много близки, били са много привързани един към друг, поради което и скръбта им била неизмерима и им причинявала неимоверни страдания. Ищците и починалият им син живеели в хармония и разбирателство, уважавали се взаимно, много си помагали и разчитали един на друг. Посочват, че това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. След смъртта му при процесното ПТП ищците били лишени завинаги от любовта, грижите и закрилата на починалия си син, а неговите деца продължавали да живеят при ищците, които се грижели за тях. Поради посочените причини, напълно разбираемо било, че ищците все още страдат от загубата на своя син, тъй като тя нарушила обичайния им начин на живот.

Ищците считат, че претендираните обезщетения са справедливи, като се имат предвид преживените от тях болки и страдания от внезапната загуба на толкова близък за тях човек, с когото са живели в едно домакинство, общували са ежедневно и са споделяли както радостни, така и неприятни моменти, и на когото са можели да разчитат винаги и за всичко. Направено е искане да се вземе предвид и младата възраст (на 27г.) на загиналия син на ищците, както и крехката възраст (на 5г. и на 4г.) на малолетните му деца към момента на злощастното събитие, за които след инцидента продължавали да се грижат именно ищците. Твърди се, че претендираните размери на обезщетенията са справедливи и с оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което ищците считат, че предявените искове следва да бъдат уважени изцяло. Считат, че на основание чл.558, ал.1, изр,2 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от 13.05.2018г. (денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Г.Ф.) до окончателното изплащане на сумите.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „Г.Ф.“, с адрес: гр. С., ул. ****, представляван от изпълнителните директори г-н Б.М.и г-н С.С., да заплати на всеки от ищците В.М.В., с ЕГН: **********, и В.Н.В., с ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: ***, в качеството им на родители на М. В.В., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Ч., сумите от по 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляващи обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при което е починал техният син - М. В.В., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.05.2018г. - денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Г.Ф., до окончателното изплащане на сумите.

Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищците по чл.38, ал.2 от ЗА.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника Г.Ф., с който оспорва изцяло исковите претенции - по основание и размер.

Посочва, че е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваните щети № 210060/12.02.2018г., е уведомил ищците, че следва да представят доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. “а“ от Кодекса за застраховането, които не били представени в ГФ по щетата, а също и по настоящото дело.

Посочва, че липсвали доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.

Оспорва изцяло твърдения от ищците механизъм. Въпреки че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализирал удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице - издател. Поради това същия нямал и материална доказателствена сила за настоящия съд.

Посочва, че съгласно трайно утвърдената практика на ВКС, обобщена с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о. на ВКС протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползвал с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

В тази връзка ответникът оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия М. В., който вероятно е:

• пътувал в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда- нарушение на чл.137а от ЗДвП.

• е употребил алкохол непосредствено преди настъпване на процесното ПТП заедно с посочения за виновен водач А.Д..

• знаел, че А.Д. е употребил значително количество алкохол преди настъпването на процесното ПТП, но въпреки това се е съгласил да пътува в процесния автомобил, съзнавайки, че последния се управлява от алкохолно повлиян водач.

Досежно размерите на предявената претенция от по 150 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, ответникът счита същите за изключително завишени, тъй като не отговаряли на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП - 22.02.2016г.

Твърди, че исковите претенции не кореспондират със задължителната съдебна практика, която е ответникът цитира в отговора на исковата молба, както и с понятието справедливост.

Позовава се на чл. 52 от ЗЗД относно справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди, изискващи задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищците, чрез своя процесуален представител правят пояснения и допълнения към исковата молба.

Считат, че възражението на Г.Ф., че ищците не са представили доказателства, от които да е видно, по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ е неоснователно. Твърдят, че от представените с исковата молба доказателства се установява, че на ищците са причинени неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане в резултат на ПТП, причинено от МПС, което се намира на територията на Р.Б.и към датата и часа на произшествието липсва сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочват, че съгласно разпоредбата на чл. 482 , ал.2 от КЗ за целите на предявяване на претенцията пред ГФ, в случаите в които МПС няма регистрационен номер и настъпи ПТП с негово участие, територията на която обичайно се намира МПС е територията на държавата, където е настъпило ПТП. Посочват, че видно от приложените от виновният водач доказателства за придобиване на правото на собственост от него върху процесното МПС, приложени като доказателства по досъдебното производство от л.106 до л. 121, се установявало, че А.С.Д. е придобил собствеността върху автомобила „С.“ м. „А.“ на 08.02.2016г. в Р.Г.. Видно от проведеният разпит на свидетел на А.С.Д. от 22.02.2016г., извършен в деня на настъпване на инцидента, разпит на виновният водач в с.з на 18.05.2021г. по НОХД №112/2021 г. по описа на СтОС и св. Н.П.П., безспорно се установявало, че виновният водач е доставил до домът си процесното МПС на 20.02.2016г. и е управлявал същото на територията на постоянният си и обичаен адрес, без да регистрира същото по надлежният ред. Ето защо ищците молят, евентуално ако съдът приеме за основателно възражението на ответника ГФ, че не е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ да разгледа иска при хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б. „б“ от КЗ.

Твърди се, че описаният в исковата механизъм на ПТП се базира изцяло на проведеното продължително и задълбочено разследване по ДП №375-ЗМ-108/2016г. по описа на РУ - Ч. и изготвените в хода му експертни заключения. Ищците посочват, че действително първоначално срещу виновния водач било образувано НОХД № 2325/2020г. по описа на ОС Стара Загора, по което съдът разпоредил делото да бъде върнато на Окръжна прокуратура Стара Загора. По внесен в последсвие обвинителен акт срещу виновния водач, било образувано НОХД № 112/2021г. по описа на ОС Стара Загора. С влязла в сила присъда № 260023 от 30.11.2021г., постановена по НОХД № 112/2021г. по описа на ОС Стара Загора, виновния водач А.С.Д. е признат за виновен в това, че на 22.02.2016г. около 00,31ч. по път IV-53498, свързващ гр.Ч., обл. С.З.със с. Ц., общ.Ч., обл. С.З.- в посока към гр.Ч., обл. С.З.при управление на МПС- лек автомобил, марка „С.“, модел „А.“- с номер на рама ***** /което не е регистрирано, по надлежния ред - без регистрационни табели/ е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл. 21, ал.1, предл. 2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М. В.В. с ЕГН ********** *** - престъпление по чл. 343а, ал.1, буква „б“ във вр. чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което съдът му е наложил съответното наказание. Копие от присъдата ищците са приложили към настоящото дело с молба с вх. № 263752 от 03.11.2022г.

Посочват, че съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Излагат съображения, че законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда, относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да се съобрази с нея. Относно обстоятелствата посочени в чл.300 ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.

Ищците считат за неоснователни и възраженията на Г.Ф.за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия М. В.. Смятат, че предвид интензитета на процесното ПТП същите по вид и характер телесни увреждания (с летален изход) биха настъпили при М. В., без значение дали същият е бил с или без поставен предпазен колан. Считат за неотносимо възражението дали М. В. е употребил алкохол непосредствено преди настъпване на процесното ПТП, тъй като той не е управлявал л.а. „С.“, а същият е бил пътник в него и евентуалната употреба на алкохол не е поведение, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Твърдението за това, че загиналият М. В. бил знаел, че водачът А.Д. бил употребил алкохол преди настъпването на ПТП и въпреки това се съгласил да пътува в процесния автомобил, съзнавайки, че същият се управлява от алкохолно повлиян водач, ищците считат, че следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване от ответника. Заявяват, че дори водачът А.Д. да е бил употребил алкохол преди процесното ПТП, М. В. не е знаел за това и не е имало белези от поведението на Д., по които да може да прецени, че същият е употребил алкохол и не е бил в състояние да управлява МПС.

Относно възражението за прекомерност на претенциите, ищците считат, че същите отговарят на принципа за справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, и съответстват както на трайната съдебна практика по подобни казуси, така и на социално икономическата обстановка в страната към датата на ПТП. Считат, че размерът на претендираното обезщетение за причинените им неимуществени вреди от загубата на тяхното единствено дете е напълно справедлив и отговаря изцяло на болките и страданията, които ищците са претърпели и търпят и към момента. Връзката между ищците и техния син е била изключително силна. Родителите и сина им са живеели в хармония и разбирателство, помагали са си и са разчитали един на друг. Внезапната и неочаквана смърт на М. В. се отразила изключително травмиращо на ищците. В резултат на инцидента те са претърпели и търпят и към настоящия момент негативни преживявания, психически дискомфорт и страдания от загубата на толкова близък за тях човек, които ще ги съпътстват до края на дните им. Твърдят, че претендираните размери на обезщетения кореспондират и с трайната съдебна практика на ВКС по подобни казуси, изразяваща се в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения.

Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че поддържа първоначалния отговор. Поддържа направеното оспорване на исковете по основание и размер. Оспорва твърденията, направени с допълнителната искова молба.

С протоколно определение от 24.02.2023 г., по делото съдът е конституирал като трето лице – помагач на страната на ответника Г.Ф.– гр. С. водачът на процесния лек автомобил А.С.Д., ЕГН ********** с адрес: ***,

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е безспорно установено, че на 22.02.2016г., около 00:35 часа синът на ищците М. В.В., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Ч., пътувал на предната дясна седалка в л.а. „С.А.“, с рама № *******, който не бил регистриран по надлежния ред (без регистрационни табели). Автомобилът бил управляван от водача А.С.Д., с ЕГН: **********, по път IV-53498, свързващ гр. Ч. и с. Ц. (общ. Ч.), в посока към гр. Ч.. Около км.3 от пътя л.а. „С.А.“ изгубил устойчивост на движение, като напуснал пътното платно с левите си колела, описал дъга по затревения банкет, приплъзвайки се странично, след което се върнал на платното за движение, като се обърнал на лявата си страна. В процеса на обръщане на автомобила, при това неподлежащо на контрол от страна на водача А.Д. движение на лекия автомобил, от него е изпаднал пътникът М. В. и същият е получил телесни увреждания, вследствие на които е загинал. След преобръщането си автомобилът е застанал отново на колелата си, с предна част, сочеща на североизток, и се е установил в покой.

От удостоверение за наследници изх. № АУ-У1099/19.11.2020 г. се установява, че В.М.В. и В.Н.В. са наследници и родители на М. В.В..

Страните не спорят, че за л.а. „С.А.“, с рама № ******* към датата на ПТП - 22.02.2016 г. няма активна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че причината за настъпване на ПТП е, че водачът, движейки се с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, губи управление на МПС, напуска пътното платно отляво, след което отново се връща на пътното платно и се преобръща. В резултат на произшествието е пострадал А.С.Д., който е получил охлузвания, а синът на ищците - М. В.В., е починал.

Образувано е ДП №375-ЗМ-108/2016г. по описа на РУ - Ч. и пр.пр. №730/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора. Досъдебното производство е започнато срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. е чл.342, ал.1 от НК. В хода на разследването, след извършени множество следствени действия за разкриване на обективната истина по делото, в качеството на обвиняем е привлечен А.С.Д., с ЕГН: **********, за извършени престъпления от общ характер по чл.343, ал.1, б. „в“, предл. първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, и по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 14.12.2017г., постановено по пр.пр №730/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора, наказателното производство, водено срещу А.С.Д., е прекратено в частта му по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. с чл.ал.1 от НК.

Образувано е НОХД № 2325/2020г. по описа на ОС - С.З.срещу подсъдимият А.Д. по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, пред. първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 22.02.2016г., около 00:35 часа, по път IV-53498, свързващ гр. Ч. и с. Ц. (общ. Ч.), в посока към гр, Ч., при управление на МПС - л.а. „С.А.“, с номер на рама *****, което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М. В.В., на 27г., с ЕГН: **********,***.

С влязла в сила присъда № 260023 от 30.11.2021г., постановена по НОХД № 112/2021г. по описа на ОС Стара Загора, виновния водач А.С.Д. е признат за виновен в това, че на 22.02.2016г. около 00,31ч. по път IV-53498, свързващ гр.Ч., обл. С.З.със с. Ц., общ.Ч., обл. С.З.- в посока към гр.Ч., обл. С.З.при управление на МПС- лек автомобил, марка „С.“, модел „А.“- с номер на рама ***** /което не е регистрирано, по надлежния ред - без регистрационни табели/ е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл. 21, ал.1, предл. 2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М. В.В. с ЕГН ********** *** - престъпление по чл. 343а, ал.1, буква „б“ във вр. чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което съдът му е наложил съответното наказание.

Ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред Г.Ф.– С. с писмо, изпратено на 08.02.2018 г., получено на 12.02.2018 г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 016SNA J). Образувана била Щета №210060 от 12.02.2018 г. за неимуществени вреди във връзка с молба с вх. №24-01-136 от 12.02.2018 г. Между страните била проведена кореспонденция, при която ответникът е изискал предоставяне на допълнителни документи с писмо с изх. №24-01-136.1 от 19.02.2018 г. С писмо с изх. № 24-01-136 от 26.04.2018 г. ответникът уведомил ищците, че отказва изплащане на обезщетения по заведената пред него от ищците Щета № 210060 от 12.02.2018 г. за неимуществени вреди. С молба от 18.06.2020 г., получена от Г.Ф.на 22.06.2020 г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 01IU4V Z), ищците предоставили на ответника голяма част от изисканите документи, с които са успели да се снабдят и са поискали преразглеждане на претенцията им. С писмо с изх. №24-01-268 от 23.06.2020 г. Г.Ф.отново е отказал да изплати обезщетения по образуваната пред него щета.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска  експертиза се установява, че При настъпилото ПТП на 22,02.2016 г. на М. В.В. са причинени следните травматични увреждания: Многофрагментно счупване на черепната основа и тилната част на покрива. Контузия на мозъка. Кръвоизлив под меките черепни обвивки. Счупване на долна челюст. Разкъсно-контузна рана по тилната област леко в дясно с кръвонасядане около тази рана. Масивни кръвонасядания и охлузвания по лявата повърхност на главата, лицето и шията. Оток на мозъка и белите дробове. Теренни охлузвания по лява лумбална област и двете седалища. Кръвонасядане по гърба. Ламбовидна рана по пети пръст на дясната ръка. Тежката черепно-мозъчна травма е довела до смъртта на В.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и настъпилата смърт, като травматичните увреждания са получени при настъпилото ПТП.

Към делото и досъдебното производство не са налице обективни данни от изследване на кръв и урина за наличие на етилов алкохол от страна на водача А.Д. по време на ПТП, настъпило на 22.02.2016 г.

В ДП приложено към делото е наличен Протокол от изследване на кръв на пътника М. Вълкови и е установено наличие на етилов алкохол в кръвта в количество - 0,60 %о /промила/.

Няма данни в делото и досъдебното производство за наркотично опиянение, както е зададен въпроса. В конкретния случай е налице наличие на алкохол в кръвта - 0,60 %о /промила/, което е в долна граница на лека степен на алкохолно опиване, която се характеризира с емоционална неустойчивост, отслабване концентрацията на вниманието и съобразителността, слабо изразени координационни нарушения.

Неминуемо тялото на М. В. при конкретното ПТП е осъществило свободно инерционно движение в купето на автомобила, макар при извършеното обследване на тялото на В., да не са установени характерни увреждания.

По тялото на М. В. не са установени травматични увреждания, които категорично да сочат да са от употреба на обезопасителен колан по време на настъпване на процесното ПТП.

 В процесния случай поставен предпазен колан, вероятно би предотвратил някой от травматичните увреждания настъпили при ищеца, но имайки предвид деформациите по тавана на автомобила в дясната част, не е изключено, ако В. беше останал вътре в купето на автомобила да получи също черепно-мозъчна травма.

В конкретния случай при поставен обезопасителен колан, неминуемо биха се получили травматични увреждания, в това число и черепно-мозъчна травма, както е отговорено в №8.

Вещото лице уточнява съдебно заседание, че по отговора на въпрос 8 е отразено, че при поставен предпазен колан е имало възможност пострадалия също да получи черепно-мозъчна травма, тъй като от снимковия материал, от който е видно, че деформациите на купето са в дясната част на автомобила. Те са се получили при преобръщането на автомобила и с тях се намаля обема на горната част на купето. Предпазния колан действа единствено при челен удар, тялото няма възможност да се измести повече от 5-10 см напред, а при преобръщане, така или иначе главата щеше да опира в деформирания таван.

Пряката причина за настъпване на смъртта е тежката черепно-мозъчна и лицева травма. Това е травматичното увреждане, което е довело пряко до смъртта на В.. Тези травматични увреждания са причинени след като тялото е изпаднало извън автомобила.

Коланът задържа пътника, тъй като е петточков колан. Това може да го обясни автоексперт, но коланът е петточков и задържа пострадалия в купето на автомобила.

Не може да отговори на въпроса деформацията на купето кога е получена, дали преди или след изпадането на В. от автомобила.

Във връзка с отговора на въпроси 8 и 9 уточнява, че ако пострадалия бе останал в купето на автомобила неминуемо би получил травматични увреждания, а деформацията на купето в дясната част, с хлътване, с намаляне на обема над пътника на дясната седалка, би довела до черепно-мозъчна травма, а с каква тежест би била тази травма можем само да се предполага. Може да бъде със същата тежест, както тази при изпадането от автомобила.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следния: На 22.02.2016 г. около 00:35 ч, на четвъртокласен път № 53498 в посока от изток на запад към гр. Ч. със скорост 93 км/ч се е движил л.а. С. А. без табела с регистрационен номер, управляван от А.С.Д.. На предна дясна седалка е пътувал М. В.В.. На 3,и км от пътя автомобилът е напуснал платното за движение наляво спрямо първоначалното си положение и е навлязъл с левите си състави в пътния банкет, разположен южно от платното за движение. Последвало е въртене на МПС около вертикалната му ос в посока на часовата стрелка, гледано отгоре. Автомобилът е продължил движението си напред в посока на северозапад, като едновременно се е плъзгал и се е въртял около вертикалната си ос, оставяйки следи от протриване с дъговидна форма.

Върнал се е на платното за движение и там се е преобърнал наляво около хоризонталната си ос на лявата си страница и е продължил движението си в това положение, плъзгайки се в посока на северозапад. Автомобилът е продължил да се върти около хоризонталната си ос, като е осъществил контакт последователно първо с лявата, после с дясната надлъжна част на тавана с пътната настилка. Към този момент е изпаднало тялото на пътника от купето на автомобила, през прозореца на предна дясна врата. Автомобилът е продължил да се върти наляво около хоризонталната си ос и по посока на часовата стрелка около вертикалната си ос, след което се е установил в покой на колела с предните си състави насочени на североизток така, както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на ПТП пътникът в автомобила е получил травматични увреждания, несъвместими с живота. Причинени са материални щети на автомобила.

Към момента на възникване на ПТП водач на л.а. С.А., без табела с регистрационен номер, с рама № ******* е бил А.С.Д., а М. В.В. е бил пътник. Заемал е предна дясна седалка, до водача.

При процесното ПТП скоростта на л.а. С.А., без табела с регистрационен номер, с рама № ******* е била 93 км/ч.

ПТП е възникнало на път извън населено място. Максимално допустимата скорост на движение на този път за автомобил а е 90 км/ч. В материалите по делото няма данни в района, където е възникнало произшествието да има ограничение на скоростта на движение. Водачът на автомобила е превишил с 3 км/ч максимално допустимата скорост за движение извън населено място.

В материалите, приложени по делото няма данни непосредствено преди ПТП да е възникнала техническа неизправност по автомобила. Преди да напусне платното за движение наляво по посока на движението си, автомобилът не е оставил спирачни следи. Няма данни в района на ПТП да е имало др. участници в движението, които да са повлияли на водача да промени направлението си. Субективните действия на водача, който не е контролирал непрекъснато автомобила, който управлява, са причина за възникване на ПТП.

Водачът е имал техническата възможност да контролира л.а. С., като запази разположението му в дясната част на платното за движение

Процесният л.а. С.А. е оборудван с обезопасителни колани на всички места на пътниците и мястото на водача.

От уточненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че относно записаното на стр. 6 от заключението - на мащабната скица № 2 е показано положението на автомобила в различните фази преди да се установи в покой. Първите деформации по надлъжната лява част на тавана на автомобила са настъпили преди изпадането на пътника на предна дясна седалка. След този удар автомобилът е продължил  движението си напред, хлъзгайки се, преобърнал се е и е последвал удар с надлъжната дясна част на тавана - не е точно по таван, а от двете страни. При удара стават деформациите, и при обръщането на автомобила, защото той продължава да се обръща, изпада тялото. При първия удар в дясно тогава изпада тялото и след това автомобилът продължава да се върти.

Като стойност не може да посочи колко навътре е навлязла деформацията от дясно. Вижда се от снимките, това е от снимковия материал, с който разполага експерта. Има деформация точно в предна дясна част, това е горе на тавана. Таванът е сгънат по средата, има удари по цялата му дължина на тавана – и от ляво и от дясно. Автомобилът изпълнява сложни движения. Не може да посочи точна стойност на дълбочината на деформациите навътре в купето.

Автомобилът се е установил на колела. Намерен е на колела, видно от мащабната скица, не остава на страни.

Отговаря на въпроса, ако пътникът е бил с поставен предпазен колан какво е движението на тялото му. Тъй като, ако е без предпазен колан, движението на тялото е хаотично и трудно се описва траекторията. Ако пътуващия на предна дясна седалка е бил с поставен предпазен колан, предвид механизма на настъпване на ПТП, а именно, че автомобилът първоначално е започнал да се движи, въртейки се на дясно около вертикалната си ос, или по посока на часовата стрелка, към този момент тялото на пътуващия на предна дясна седалка, горната част на тялото му, би се изместила на ляво. Разбира се не свободно, но колана няма възпиращо действие върху страничното движение на тялото. След това въртене на автомобила настъпва преобръщане на автомобила и удар в горна лява част на тавана по дължина. Към този момент тялото на пострадалия би било с позиция висейки на бедрения клон на колана на бедрата и тялото му би висяло в позиция с главата насочена към мястото на удара, а именно надолу и наляво. При следващото преобръщане на автомобила на дясно и контакта на автомобила в дясна част на тавана, тук този момент е много важен, защото от тази позиция на ляво тялото със замах се обръща на дясно. Той със замах в страни се насочва към тази част.  Категорично има контакт в горната част на рамката на автомобила, дори да няма деформации, Той контактува, горната част на тялото на пострадалия и най - вече главата, контактува с целия вътрешен интериор дори да няма деформации. Тук те не са от съществено значение. Контактува със стъклото, с рамката на врата, дори е възможно, тъй като се чупи стъклото, да има контакт с пътната настилка. Зависи от теглото и височината на пострадалия. Това е движението ако беше с предпазен колан. Категорично има удар, но не би изпаднал.

Не е проверено колко е висок пострадалия. Механизмът на движение на тялото, който е описан, височината има значене къде точно и колко ще достигне, но това зависи от позата му преди това – дали коланът е бил на точното местоположение, но категорично контактува с вътрешния интериор на купето от ляво на автомобила. Ако е по – висок, ще се удари в рамката, ако е по – нисък ще се удари в стъклото и съответно в настилката, защото стъклото се чупи. При всички случаи има удар – странична лява част и най – вече в главата. От техническа гледна точка не може да посочи травмите, които биха настъпили. Тук изключително важен е момента, че пострадалия от ляво на дясно със замах се измества тялото и това става за изключително кратко време това движение.

От показанията на свидетеля ЖЕКО Г. ЖЕКОВ се установява, че познава М. В. от дете, тъй като са приятелски семейства от дълги години. Преди да настъпи смъртта на М.чо, така го наричали,  живеел при майка си и при баща си в с. Ц.. Към настъпване на ПТП е с прекратен граждански брак, от който имал деца. Децата живеели при родителите на М., заедно с баща си. М.чо живеел с майка си и баща си и децата били при тях в с. Ц..  Имали селскостопанска техника и М. се занимавал със селско стопанство. Имали овце, помагал на баща си с овцете, но М. се занимавал предимно със селскостопанската техниката – балирачки, косачки и т.н. Точната дата, на която починал М. не знае, но мисли, че седем години станали. Доколкото знае свидетелят, с един негов приятел тръгнали от с. Ц. за гр. Ч. и някъде по средата на пътя настъпило ПТП, при което М.чо изскочил от колата, ударил се в главата и на място починал. Сочи, че било голям шок не само за майка му и баща му, тъй като М. бил много добро момче. Баща му бил в неадекватно състояние, много тежко преживял раздялата с М. и две -три години ,,Едни такива отношения бяха настъпили‘‘. Децата останали при тях. Те първите дни и седмици и месеци, криели от децата, че баща им е починал. Те питали: „Къде е татко?“. Дядото и бабата по някакъв начин отклонявали въпроса. Поради тази причина те нямали „скръбни вести“.

Сочи, че на родителите на М. се отразило, първите две, три години на психиката им. Загубили детето си. Той им бил едно дете. М. се развел преди това с жена си. Децата останали без майка и без баща. Цялата тежест сега е на дядото и на бабата. Повече даже на бабата, тя се занимава с тях.

Знае, че са скрили от децата, че баща им е починал, защото били близки приятели и постоянно бил с тях, имал тази информация от тях. Твърди, че родителите не поставили некролог. От начало не казали за това, защото децата търсили баща си.

Лично на него не са казали за това, че не са казали на децата, че баща им е починал, но той имал преки наблюдения, това нещо не се коментирало – смъртта. Не може да посочи дали един или два месеца, но първите месеци това се криеело от децата, за да не ги травмират и второ, децата търсили баща си. Те го обичали, той бил много добър с тях. Бил добър баща. Те са малки деца и го търсели.

От показанията на свидетеля Т.Г.М.се установява, че познава М. от самото му рождение. Сочи, че били близки. Преди да почине, М. бил разведен. Живеел в с. Ц. при майка си, баща си и баба му Н.. Две деца имал от брака си и децата живеели при него и майка му и баща му ги гледали, защото той ходел на работа. М. работел на бензиностанцията доколкото си спомня, бил шеф на бензиностанцията „Л.О.“. М. предприел земеделие - закупил трактор, техника, насадил сливи, бил работливо момче. Мисли, че се ползвал с много добро име в село Ц., бил усмихнато, весело дете. Не знае да е имало случай да е спорил с някой. Били отлични отношенията му с майка му и баща му. Работели заедно в земеделието, имали и овце и живели заедно. Другия му дядо и той имал овце, М. помагал навсякъде.

Твърди, че родителите му преживяли много тежко загубата. Баща му още не се е съвзел, става вече шест, седем години. Преживял го много тежко. Децата останали при родителите му и до сега ги гледат. Бил на погребението на М.. Децата не ги видял на погребението. Родителите му станали съвсем други хора. В. се затворил, даже започнал да пийва за успокоение.

Особено В. всеки ден говорел за сина си. Посочва, че са ловци, ккато  пострадалия и като седнат и още на първата бира го споменава. Имало един ловен заслон, минава се край гробищата и той всеки път, когато минавали навеждал главата си и казвал: „Отиде си М.“.

Децата на М. пак са при родителите му. За тях се грижат тримата – В., В. и баба Н..

От показанията на свидетеля Т.И.Т. се установява, че работи като таксиметров шофьор. На 21.02.2016 г. работил на бензиностанция в с. З.. Познавал А.Д. и М. В.. На 21.02.2016 г. бил на смяна вечерта на бензиностанцията. Вечерта на бензиностанцията дошъл само А., дошъл с Н.. Продал им по едно бира доколкото си спомня. В този момент В. не бил там.

От показанията на свидетеля Н.П.П. се установява, че познавам А.Д. и М. В.. На 21.02.2016 г. се видяли с А. ***, с М. не се е виждал. Пили бира. М. не го е виждал, той бил от съседно село.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

         Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени от МПС, което обичайно се намира на територията на Р.Б.и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За да се ангажира отговорността на ГФ, следва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения, и за автомобила да няма сключена застраховка Гражданска отговорност.

По делото е безспорно установено, че за л.а. „С.А.“, с рама № *******, се установило, че към датата на ПТП - 22.02.2016 г., няма активна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

С присъда № 260023 от 30.11.2021г., постановена по НОХД № 112/2021г. по описа на ОС Стара Загора, виновния водач А.С.Д. е признат за виновен в това, че на 22.02.2016г. около 00,31ч. по път IV-53498, свързващ гр.Ч., обл. С.З.със с. Ц., общ.Ч., обл. С.З.- в посока към гр.Ч., обл. С.З.при управление на МПС- лек автомобил, марка „С.“, модел „А.“- с номер на рама ***** /което не е регистрирано, по надлежния ред - без регистрационни табели/ е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл. 21, ал.1, предл. 2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М. В.В. с ЕГН ********** *** - престъпление по чл. 343а, ал.1, буква „б“ във вр. чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което съдът му е наложил съответното наказание, която е задължителна за съда на основание чл. 300 от ГПК.

Налице са предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ. Заявено е искане от страна на правоимащото лице за обезщетение по реда на чл. 558, ал. 5 от КЗ, по което е налице произнасяне за отказ от плащане на обезщетение, видно от становището в отговора, както и до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, поради което ответникът е пасивно, материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.

В настоящия случай при определяне на обезщетенията съдът съобрази възрастта на починалия – 27 години при настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалия /родител-дете/, близките отношения между родителите и пострадалия.

Съдът приема, че претърпените от ищците болки и страдания са с висок интензитет и значителна продължителност доколкото смъртта на близък човек, респективно на дете, причинява тежка емоционална травма, болка, скръб и страдание за всеки човек. Житейски погледнато загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да се случи на родител. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни страдания, които  неминуемо водят до промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Смъртта на млад, в работоспособна възраст син се е отразила изключително зле върху психичното равновесие на ищците, като болките и страданията  ще ги съпътстват  през целия им живот, поради невъзвратимостта на загубата им.

Това състояние по отношение на ищците е мъчително за психиката, нанася трайни поражения на душевното здраве, общото състояние и баланс на личността. Настъпила е безвъзвратна промяна в живота им, която се е отразила на цялостното им функциониране -лично, социално и трудово. Пречупено е семейното й щастие, усещането за сигурност и хармония.

Внезапната смърт на сина им е лишила завинаги родителите от неговата обич и опора, от възможността да се радват на неговото израстване, бъдещо семейство и подкрепата, от която биха имали в бъдеще нужда. Следва да се има предвид и факта, че пострадалият е бил мъж в работоспособна възраст.

 Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който родител може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар. Преминаването през мъката на родителите е много дълго, трудно и болезнено, но съобразявайки горните критерии съдът определи размера на обезщетението от 150 000 лв. за всеки от ищците.

Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от страна на вредоносния резултат от пострадалия.

Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

От уточненията дадени от вещото лице в съдебно заседание се установява, че предвид интензитета на процесното ПТП дали коланът е бил на точното местоположение, пострадалият категорично контактува с вътрешния интериор на купето от ляво на автомобила. Ако е по – висок, ще се удари в рамката, ако е по – нисък ще се удари в стъклото и съответно в настилката, защото стъклото се чупи. При всички случаи има удар – странична лява част и най – вече в главата.

Във връзка с отговора на въпроси 8 и 9 уточнява, че ако пострадалия бе останал в купето на автомобила неминуемо би получил травматични увреждания, а деформацията на купето в дясната част, с хлътване, с намаляне на обема над пътника на дясната седалка, би довела до черепно-мозъчна травма, а с каква тежест би била тази травма можем само да се предполага. Може да бъде със същата тежест, както тази при изпадането от автомобила.

В процесния случай поставен предпазен колан, вероятно би предотвратил някой от травматичните увреждания настъпили при ищеца, но имайки предвид деформациите по тавана на автомобила в дясната част, не е изключено, ако В. беше останал вътре в купето на автомобила да получи също черепно-мозъчна травма.

В конкретния случай при поставен обезопасителен колан, неминуемо биха се получили травматични увреждания, в това число и черепно-мозъчна травма.

Т.е. дори и без поставен обезопасителен колан, травматичните увреждания биха настъпили. 

Относно възражението дали М. В. е употребил алкохол непосредствено преди настъпване на процесното ПТП и ,че загиналият М. В. бил знаел, че водачът А.Д. бил употребил алкохол преди настъпването на ПТП и въпреки това се съгласил да пътува в процесния автомобил, съзнавайки, че същият се управлява от алкохолно повлиян водач е нодоказано п оделото от ответника, чиято е доказателавенат атежест.

Напротив, от свидетелските показания се установя, че пострадалият не е бил с деликвента, когато е консумирал бира.

Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно.

Гаранционният фонд дължи лихва за забава по силата на чл. 558, ал. 1, посл. изр., който препраща към разпоредбата на чл. 497 от КЗ. Последната от своя страна определя, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.

Ищците са предявили претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претъпени неимуществени вреди, която е получена от ответника на 12.02.2018 г., видно от известие за доставяне. С изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 ответникът дължи лихва за забава, а именно 13.05.2018 г.

По отговорността за разноски:

В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното представителство е осъществявано безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

По разноските по иска за неимуществени вреди:

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения / в редакцията към 15.05.2020 г./ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., като адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 4 530 лева за всеки един от ищците.

Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Ж.З. за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищците е в размер 4 530 лева за всеки един от ищците.  

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 12 000 лв. за държавна такса, както и сумата от 500 лева за възнаграждение на вещи лица.

         Водим от горните мотиви, съдът

 

                                                        Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ,,Г.Ф.‘‘ – гр. С., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *****да заплати на В.М.В., с ЕГН: ********** и В.Н.В., с ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: ***, в качеството им на родители на М. В.В., с ЕГН: **********, б.ж, на гр. Ч. сумата от 150 000 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016 г., при което е починал техният син - М. В.В., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.

 

ОСЪЖДА ,,Г.Ф.‘‘ – гр. С., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *****да заплати на адв. Ж.З. *** адвокатско възнаграждение в размер на 4 530 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ на В.М.В., с ЕГН: **********.

 

ОСЪЖДА ,,Г.Ф.‘‘ – гр. С., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *****да заплати на адв. Ж.З. *** адвокатско възнаграждение в размер на 4 530 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ на В.Н.В., с ЕГН: **********.

 

ОСЪЖДА ,,Г.Ф.‘‘ – гр. С., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *****да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 12 000 лв. за държавна такса, както и сумата от 500 лева за възнаграждение на вещи лица.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с приложен препис.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: