Р Е
Ш Е Н
И Е № 1293
гр. Бургас, 5 юли 2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на петнадесети юни, през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при
секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 98
по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с
чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба, подадена от М.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, п.к.24 против Заповед за задържане на лице рег. №
431зз-619/25.11.2015 год., издадена от К.С., разузнавач при Първо РУ “Полиция”
гр.Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР), Д. е задържан за срок от 24 часа.
С жалбата се твърди, че „заповедта е
незаконосъобразна поради неспазване на установената форма, съществено нарушение
на административно производствените правила, противоречие с материално правните
разпоредби и несъответствие с целта на закона“. Според М.Д., в заповедта не е
посочено основанието за ареста и всички обвинения, които му се отправят, не е посочено
на кой телефон е изпълнен състава на престъпление, мястото е посочено
изключително общо, описаното престъпление не съответства на законовата
квалификация. Целта на закона е нарушена, тъй като към момента на задържането
не е имало достатъчно данни за извършено от него престъпление, чийто състав му
се вменява.
Иска се отмяна на акта и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител адв. Х., поддържа жалбата. Претендира присъждане
на разноски. Представя писмени бележки, в които подробно аргументира позицията
си по спора.
Ответникът К.С., счита че заповедта е
законосъобразна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане,
подадена е от лице, засегнато от действието на издадения административен акт и
в предвидения от закона срок, при хипотезата на чл. 140, ал.1 АПК.
І.ФАКТИТЕ:
На 25.11.2015 год. в 18.10ч., със Заповед № 431зз-619/25.11.2015
год., е било разпоредено задържане за срок от 24 часа на лицето М.И.Д., на
основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР. Според мотивите на този акт, Д. е
бил „ заподозрян за подаване на злоумишлено телефонно обаждане, сигнал за
поставена бомба в сградата на НХК гр.Бургас на 25.11.2015г.- престъпление по
чл. 326, ал.1 от НК“. Лицето е било освободено на 16.11.2015г. в 17,45ч.
На задържаното лице е бил извършен обиск, за което е бил съставен
протокол (л.16). Д. е подписал и декларации, с които е заявил нежелание да ползва адвокатска защита (л.17,
19), нежелание да бъдат уведомявани близките му, да му бъде извършен медицински
преглед. Като здравословен проблем е посочил „висока кръвна захар“ и нужда от
специална хранителна диета- „ специална храна без захар“(л.17).
Към преписката е представена докладна записка, изготвена на 25.11.2015г.
от мл. експерт при Първо РУ ОД МВР гр. Бургас Г. С., адресирана до началника на
Първо РУ МВР гр. Бургас. Според този документ, на 25.11.2015г. в Първо РУ МВР
гр. Бургас е бил подаден сигнал от ОДЧ ОД МВР Бургас, за поставено СВУ в гр.
Бургас, Пл. „Тройката“1 в сградата на „Културен Дом НХК“. Сигналът бил подаден
на 25.11.1015г. в 13.23ч. по гореща линия при ОД на „Общински съвет за
сигурност“. По този повод била сформирана дежурна оперативна група от служители
на Първо РУ. Незабавно, след получаване на сигнала районът бил отцепен и
лицата, намиращи се в сградата били изведени на безопасно разстояние.
Директорът на „Културен Дом НХК“
подписал декларация, с която отказал затваряне на сградата за срок от 24
часа(л.25). Било извършено претърсване на сградата, при което не е било
установено взривно устройство. За претърсването бил съставен констативен
протокол (л.24). Образувано било досъдебно производство по чл.326, ал.1 НК. В
качеството на свидетел бил разпитан П. Н., който приел сигнала. Последният
заявил, че подателя на сигнала е звънял многократно на 25.11.2015г. и при
поредното позвъняване в 13,23ч. заявило че ще постави СВУ в сградата на
Културен Дом НХК“. При справка по номера на телефона, от който бил подаден
сигнала било установено, че това е лицето М.Д..
Според извадка от дневника за получени сигнали в Община
Бургас (л.26), приложена към административната преписка, от телефонният номер
на жалбоподателя са били осъществени 9 обаждания за период от 10.19ч.- 13.23ч.
За съдържанието на последното обаждане е отразено „ заплаши, че ще саботира
мероприятието и ще постави бомба“.
За случая на 25.11.2015г. било образувано досъдебно
производство №431 ЗМ1335/2015г. по описа на 1 РУ МВР- Бургас(л.20).
На 1.12.2015г. М.Д. подал жалба до инспектората на МВР, в
която изложил своята версия за събитията от 25.11.2015г., изразил съмнение за „
участие в инсценирано, политическо задържане от органите на Първо РПУ Бургас,
по указания на Кмет и/или Председател на Общински съвет Бургас“ и поискал
съдействие (л.49-52). По тази жалба била извършена проверка, резултатите от
която били обобщени в справка №УРИ
251р-2248/21.01.16г., изготвена на база събраните в хода на проверката
доказателства, от инспектори А. и М. (л.42-45).
Според сведенията, дадени в хода на проверката от гл.
инспектор Св. К.(л.55), на 25.11.2015г. неколкократно е разговаряно с
жалбоподателя, като същият е бил поканен да се яви в полицейското управление за
изясняване на случая, но същият отказал да се яви без да му бъде връчена
призовка. Впоследствие заявил, че ще се яви в удобно за него време. Д. не е бил
намерен на адрес. Бил задържан при отиването му на работа в 18.10ч.(л.58).
ІІ.
ПРАВОТО:
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда
нормата на чл. 74 ал.1 ЗМВР- издадена е писмена заповед за задържане.
Съдът не намери, допуснати в хода на административното
производство и при издаване на оспорената заповед, съществени нарушения на
процесуалните правила. Правото на защита на задържаното лице не е било
нарушено.
1.
В заповедта изрично е указано в извършването на какво
престъпление е заподозряно лицето- дата на извършване, конкретни действия, чрез
които е извършено, съответната норма от НК. В този смисъл, са налице ясни
мотиви, според които задържаното лице може да организира защитата си.
2.
Не е нарушена разпоредбата на чл. 72, ал.5 и 6 от ЗМВР.
Жалбоподателят, след издаването на заповедта за задържане е подписал
декларации, че не желае адвокатска защита (по свой избор или служебен адвокат)
и не желае за задържането да бъде уведомяван член от семейството му или друго
заинтересовано лице. Въпреки това, показанията на разпитания в хода на
съдебното дирене свидетел М.Ч., сочат че Д. дори е реализирал възможността да
потърси адвокатска защита, т.е. правото му не е било ограничено въпреки
декларирания отказ.
Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона.
По своята правна същност, мярката "задържане за срок от
24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка - административното
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата.
Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането, като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното
лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова.
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило
престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин осъществен
състав на престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката.
В случая, събраните в хода на административното и съдебното
производство доказателства, предпоставят обосновано предположение, че на
25.11.2015г. именно жалбоподателят е подал сигнал за поставено взривно
устройство в сградата на НХК.
Установени са множество обаждания от Д. до дежурен служител
по сигурността на Община Бургас, последното съдържащо закана за поставяне на
„бомба“ (л.26). За това последно обаждане са били уведомени полицейските
служители. То е станало повод за извършване на проверка в сградата на НХК
(л.24). Освен това, жалбоподателят не е бил намерен на адреса по местоживеене,
а при проведен телефонен разговор е отказал да се яви в полицейското
управление.
При тези факти, без съмнение може да се предположи
причасност на последния към извършването на престъпление по чл. 326, ал.1 НК,
което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 ЗМВР като не
е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в
извършването на престъпление.
Прилагането на мярката е съобразено и с целта на закона. При
наличие на сигнал за поставено взривно устройство в обществена сграда, в която
предстои провеждане на мероприятие с присъствието на много хора, след
предприемане на първоначалните мерки, целящи да гарантират сигурността им, от
пъвостепенно значение е установяване на самоличността на подателя на сигнала и
предотвратяване на възможността той да се укрие или да създаде пречки за
разследването. Точно тази цел е реализирана от полицейския орган, с издаване на
оспорената заповед.
Правилно е приложен и принципа за съразмерност при
упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК,
прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР следва да е оправдано от гл. т. на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането на принудителната административна мярка
"задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са
налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения
интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява
над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на
Европейския съд по правата на човека принципи, по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от
КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за
задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална
необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на
зачитане на личната му свобода.
Горното налага извода, че принудителната административна
мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с материалноправните
изисквания на закона и възраженията на последния в обратен смисъл са неоснователни.
Воден от изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата, подадена
от М.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, п.к.24 против Заповед за задържане на
лице рег. № 431зз-619/25.11.2015 год., издадена от К.С., разузнавач при Първо
РУ “Полиция” гр.Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Д. е задържан за срок от 24 часа.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд гр. София с
касационна жалба в 14 дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: