Решение по дело №1221/2018 на Районен съд - Свищов

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 173

 

гр.Свищов, 16.07.2019 год.

 

                       

            Свищовският районен съд в публично заседание на 21.06.2019 година в състав:

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА ЙОРДАНОВА

при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1221 по описа за 2018год., за да се произнесе, взема предвид:

 

                        Искове с правно основание чл. 422 от ГПК  вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1   от ЗЗД и с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.  

           

                        Ищецът „К.с.и п.“ЕООД ***, представляван от управителя Т. Т.  твърди, че дружеството е правоприемник на „ВИК-Свищов“ЕАД. Заявява, че ответникът е абонат № 13288 на „ВИК – Свищов“ЕАД. Посочва, че същият е потребител на услугите на ищеца в ползвания от него имот в гр. Свищов, ул. *. Като абонат , той бил подчинен на Общите условия на „К.с.и п.“ЕООД, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6  ал. 1 т. 5 от Закона за регулиране на восдоснабдителните и канализационните услуги, както и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Посочва, че съгласно чл. 32 от Наредбата, заплащането на изразходената и  отведена вода се извършва въз основа на измереното количество  изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а когато такива липсват – по начин, подробно описани в чл. 39 ал. 5 от Наредбата. Сроковете за плащане били уредени в чл. 40 от Наредбата, вр. чл. 33 ал. 2 от ОУ  - 30 дни след датата на фактурирането, като при забавено плащане, абонататъ заплащал и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ вр. чл. 40 ал. 1 вр. чл. 86 ЗЗД. Ответникът не бил подал възражение срещу начислените суми. Заявява, че съгласно справка извлечение за неплатени фактури за абоната  13288 от 09.07.2018г. за периода м.януари 2015 година до м.май 2017 г. неизплатеното задължение на ответника било в размер на 812,96 лева главница и 158,01 лева – лихва, като лихвите се изчислявали поотделно, спрямо падежа на всяка дължима сума. Цените, по които дружеството извършвало ВиК услуги били утвърдени от Комисията за енергийно и водно регулиране и оповестени на интернет страницата й. Посочва, че като доказателство за редовността на извършеното отчитане и съответно начина на формиране на претендираните суми представя  справка за консумация на абонат 13288  за периода 03.01.2015г. до 04.05.2017г., като потребеното количество вода личало от колоната озаглавена Пок – показания на водомера. От същата справка била видна и хронологията на плащанията, както и неплатените задължения. Твърди, че ответникът е абонат на оператора „К.с.и п.“ЕООД, предоставящо услугата – Ви К на крайни потребители, в съответствие с Закона за водител. Той бил потребител по смисъла на закона, като ползвател на водоснабдения имот и като такъв дължал заплащането на сумите за консумирана вода. Процесното количество потребена вода било доказано със справка ,съдържаща се и в показателите на карнетните листи, с които бил отчитан абонатът, като към момента нямало плащане на ползваните услуги.  Твърди, че предявили претенцията си по реда на чл. 410 от ГПК, като заповедта по ч.гр.дело № 712/2018 г.  по описа на РС Свищов била връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата 812,96 лева – главница и 158,01лева – лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

 

                        Ответникът Г.Б.Р. в законоустановения срок  е  подал отговор на исковата молба, чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва изложените в исковата молба твърдения. Взема становище , че не било изяснено как ответникът е ползвал услугите на дружеството за процесния период. Счита, че сумите били завишени, а част от сумите били погасени по давност. Позовава се, че ответникът не бил подписал и приел Общите условия , и същите били непротивопоставими спрямо него. В хода на устните състезания моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, тъй като не било доказано, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния период, поради липсата на представен договор по делото, не било изяснено как ответникът е ползвал услугите на дружеството ищец, поради което липсвало основание за плащане.  Не било доказано, че ответникът е ползвал услугите на преобразуваното дружество. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

 

                       Съдът, като обсъди  представените по делото доказателства, намери за установено следното:

                        Не се спори по делото, че „К.с.и п.“ЕООД предоставя услуга – Ви К на крайни потребители, в съответствие със Закона за водите. Не се спори и, че ищецът е правоприемник на „ВИК – Свищов“ЕАД, което се установи и от приложените справки от Търговския регистър. Приложени  по делото са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, в които в чл.  2 ал. 1  т. 1 е уредено, че потребители на Ви К услуги са юридически или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят Ви К услуги. В чл. 33 ал. 2 от същите е уредено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях Ви К услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране, а в чл. 44 е предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.  Общите условия са одобрени от ДЕВР с Решение № ОУ -09 от 11.08.2014г..

                        Ищецът е представил карнетен лист,  в който  са отразени  показания относно консумирана от абонат  Г.Б. Х. - № 288 вода, но същия не касае процесния период, а предшестващ такъв до м. 10.2010г.

                       Представи се по делото и счетоводна справка от ищеца за дължимите към ищеца от абонат Г.Б. Х.   за периода от 03.01.2015г. до 04.05.2017г.  суми, по която дължимите суми са в размер на 970,97 лева, от която главница – 812,96 лева и 158,01 лева лихва. Приложена по делото е и справка за консумация на абонат Г.Б. Х.  според която за периода 03.01.2015г. до 31.05.2017г.  дължимата сума не е платена, като е посочен и размера й. В същата са посочени и показанията .

                        Вложено в настоящото дело е ч.гр.дело № 712/2018г. на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 404 от 11.07.2018 г. срещу ответника за заплащане на сумата 812,96 лева главница и 158,01 лева лихва за периода 04.02.2015г. до 04.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 11.07.2018г. до изплащане на вземането, като са присъдени и разноски в размер на 25,      00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

                       

                        При тези данни от фактическа страна, съдът намира предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД – установителен иск,  за неоснователен. В производството по този иск, ищецът цели да установи, че ответникът Г.Б.Р. дължи сумата 812,96 главница, представляваща незаплатена консумирана вода, за която сума главница е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 404/11.07.2018г. по ч.гр.дело № 712/2018г. на СвРС. Искът е допустим, тъй като е предявен от заявителя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, с указването на ищеца, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен. Ищецът е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - ВиК на крайни потребители, а ответникът е лице, срещу което  е издадена заповед по чл. 410 ГПК .

                        В настоящият случай не беше установено, че ответникът  е потребител на ВиК услуги, подавани към този имот. Обстоятелството, че партидата е записана на името ответника не доказва качеството на потребител на ответника. Това е така, защото основанието за плащането е предоставянето на услугата, а задължено е лицето потребител на тази услуга. Партидата е само средство за идентификация на отделни потребители - собственици или ползватели на водоснабдяван имот. Ищецът следваше да докаже наличието на облигационни отношения между него и ответника. По делото не бяха представени доказателства за валидно правоотношение с правопораждащ юридически факт – договор за предоставяне на В и К услуги до имота на длъжника, находящ се  в гр.Свищов, ул. *, каквито твърдения има в исковата молба. Представените справка-извлечение на дължимите суми и справка за консумация на абонат, в която са посочени номера на фактури със посочени главница и лихва са частни документи, които нямат обвързваща доказателствена сила. Представения от ищеца карнетен лист се отнася за период, предшестващ значително процесния, а именно до м.10.2010г.. Този документ представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересованата страна.  Или карнетния лист като частен документ не обосновава извод, че отразените в него обстоятелства са верни. Не само това, а и както се посочи, същият не се отнася за процесния период. След като не се доказа, че ответникът е ползвал предоставените към процесния имот ВиК услуги, няма как да дължи на оператора възнаграждение за тези услуги.

                    Други доказателства, които да удостоверяват реално доставеното количество ВиК услуги за процесния период не са представени, поради което не може да се приеме, че ищцовото дружество е доказало при условията на пълно и главно доказване този факт. В тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава вземането си, в т.ч.  качеството ползвател на ответника. Предвид изложено съдът приема за недоказан факта, че именно ответникът е потребител на твърдените от ищеца ВиК услуги за имота, находящ се в гр. Свищов, ул. * и за него да  е възникнало задължение да заплати стойността на представените В и К услуги   за периода м. януари 2015 г. до м.май 2017 г..

                      При тези съображения съдът намира, че ищцовото дружество не успя в хода на производството да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, както и реалното количество доставени ВиК услуги, поради което предявеният главен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД   за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 812,96 лева главница,  ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №404 от 11.07.2018г. по ч.гр.дело № 712/2018г. на СвРС/ , следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.    

            Предвид неоснователността на иска за установяване вземане за главница, неоснователен се явява и този по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на мораторна  лихва в размер на 158,01 лева , предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 404 от 11.07.2018г. по ч.гр.дело № 712/2018г. на СвРС.

           

            Въз основа на гореизложеното, съдът

           

Р Е Ш И :

           

                        ОТХВЪРЛЯ  предявения от „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Т. –управител против

Г.Б.Р. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване установено, че  „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление *** има вземане от Г.Б.Р. с ЕГН **********  от адрес *** за сумата 812,96  лева/осемстотин и дванадесет лева и деветдесет и шест стотинки/  главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 404 от 11.07.2018г. по ч.гр.дело № 712/2018г. на СвРС/, като неоснователен и недоказан.

 

                        ОТХВЪРЛЯ  предявения от „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Т. –управител против Г.Б.Р. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** за признаване установено, че  „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление *** има вземане от Г.Б.Р. с ЕГН ********** ***

за сумата 158,01  лева /сто петдесет и осем лева и една стотинки/ - лихва, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 404 от 11.07.2018г. по ч.гр.дело № 712/2018г. на СвРС /, като неоснователен и недоказан.

 

                       

                      Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново  в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

           

           Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 712/2018 г. по описа на РС Свищов.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: