Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 17. 09. 2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на единадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа докл***аното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 2763 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 150, вр. чл. 143, ал.2 от СК.
В Районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от Г. Г. Г., ЕГН **********, против Л. В. Е., ЕГН **********, с правно основание чл. 150 от СК.
Препис от исковата молба и приложенията е връчена на ответната страна, като в срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който се оспорва предявеният иск по размер.
Ищцата твърди, че с влязло в сила решение, ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка 140 лв. Твърди се, че нуждите на децата са се увеличили. Предявеният иск е с правно основание чл.150 от СК. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка в по-голям размер.
В публичното заседание Г. Г. Г., чрез ***. ***., не се явява лично и не се представлява. Л. В. Е. се явява. Е. желае да се даде ход на делото без ******, защото е в интерес на децата. По изготвения проектодоклад, ответникът е изразил становище. Той предлага по 155 лева. До момента е плащал 140 лева. Отделно е плащал ***, но в момента финансовото му положение не позволява по – голяма издръжка. За ***е плащал хандбал. Иска да плаща 155 лева за всяко едно от децата. Те са негови деца. Има желание да плаща и повече пари, но тъй като се занимава се с ***, тази година доходите му са недостатъчни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.150, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Не се нуждае от доказване обстоятелството, че ответникът дължи издръжка на децата си, че с решение по гр. д. № ***г. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер 140 лв. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да допусне увеличение на присъдената издръжка.
Не се спори, че ответникът е баща на децата, както и че родителските права върху *** и *** са предоставени с влязло в сила решение на майката, а бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена.
Изменение на обстоятелствата има, когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Съгласно съдебната практика, траен характер е онова ново фактическо състояние, което изключва възможността да се възвърне състоянието преди изменението на иска.
Безспорно е, че с увеличаването възрастта на децата, нарастват и нуждите им от храна, облекло, здравни услуги, което налага увеличаване средствата за задоволяване материалните и духовните им потребности.
С оглед на изложеното за доходите на бащата и възможността му да дава издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед икономическите условия в страната, съдът приема, че средствата за издръжката следва да бъдат осигурявани от двамата родители, като ответникът дължи 155 лв, а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, заедно с непосредствените грижи, които полага по отглеждането и възпитанието на децата.
Съдът взе предвид, че ответникът е в трудоспособна възраст, той е длъжен да осигури в минимален размер средствата за издръжката.
Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя - чл.142, ал.1 от СК, като ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата. На основание чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва да се прилагат, както когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК, се иска увеличение /респ. намаление на нейния размер /поради промяна на обстоятелствата, при които е била определена преди това /В този смисъл Р –917/ 1980г. на ІІ г.о./
В производството по чл. 150 СК е от значение единствено, дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 СК, / нуждите на детето и възможностите на родителя/. Основание за изменение на издръжката е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.142, ал. 1 от СК, въз основа на които е била присъдена, т.е нужда от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл.150 от СК /В този смисъл Р 1046 / 1976 г. на ІІ г. о. /. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение, досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.
Предвид гореизложеното, както и с оглед социалната обстановка в страната като цяло, съдът намира, че са налице основанията за увеличаване на издръжката. Налице е трайно съществено изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5 / 1970 г. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от които може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /В този смисъл Р. № 2469 / 1971г. на ІІ г.о. на ВС/. Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му, при която бързо нарастват духовните и материални потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности. На ненавършилите пълнолетие деца родителят дължи издръжка безусловно, независимо дали е трудоспособен или дали може да се издържа от имуществото си /за разлика от издръжката по чл. 144 от СК/. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата.
Бесзпорно доказано е, че до настоящия момент ответникът е изпълнявал редовно задължението си за издръжка в размера, посочен в съдебното решение и съобразно възможностите си е давал допълнителни парични суми за отглеждането на децата.
Предявеният иск по чл.150 от СК за изменение размера на присъдената с влязлото в сила съдебно решение месечна издръжка, която следва да заплаща на децата си е допустим по основание, но е неоснователен по размер. Претендираната сума, представляваща месечна издръжка, е необосновано висока с оглед възможността реално да я плаща. По делото е представил и съдът е приел като писмено доказателство удостоверение за реализираните от ответника трудови доходи за една година назад. Макар да не издържа други лица, размерът на получавания от него доход е недостатъчен за да покрие в пълен размер претендираната издръжка. С оглед на изложеното, възможността и справедливият размер на месечна издръжка, която може да заплаща е в размер на 155 лв. за всяко дете, считано от датата на подаване на ИМ до настъпването на причини за нейното изменение и прекратяване.
Следва да се отхвърли искът, предявен против ответника, за разликата до претендирания размер като неоснователен и недоказан.
При така направените фактически и правни констатации, съдът счита, че в интерес на децата е да се определи издръжка в подходящ размер от по 155 лв, или общо 310 лв. за двете деца, като за разликата до претендираната сума, искът следва да бъде отхвърлен, поради материалното затруднение на ответника да я дава.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати в полза на ПлРС, държавна такса в размер на 43,20 лв, върху увеличения размер на издръжката и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист. При този изход на делото, разноските за ******възнаграждение остават за страните, такау както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание 150, вр. чл.143, ал.2 от СК, размера на издръжката, определена с влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № ***г. на ПлРС, като ОСЪЖДА Л. В. Е., ЕГН ********** *** ***, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в размер на 155 лева за всяко от децата ******, ЕГН ********** и *** *** Е., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законна представителка Г. Г. Г., ЕГН **********, считано от *** г. до настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като за разликата до общо 450 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Л. В. Е., ЕГН ********** *** ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 43,20 лв. върху увеличения размер на издръжката и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: