№ 3723
гр. София, 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110139969 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца „Софийска вода“ АД, чрез пълномощника си юрк. Ч., с
искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските
по отношение на присъдените такива в полза на ответницата в размер на сумата от 200 лева
за адвокатско възнаграждение в заповедното производство. В молбата се излага, че така
определеният размер е прекомерен и несъобразен с фактическата и правна сложност на
делото, както и с действително реализираната от адвоката работа, изразяваща се в подаване
на бланково възражение за мотивирането на което няма изискване. Посочва се, че съдът не
следва да съблюдава минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, предвид приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г.
по дело № С-438/22 на СЕС. Счита, че размерите, установени в Наредбата могат да служат
като ориентир, но не са обвързващи съд, а уговореното възнаграждение подлежи на
преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С тези доводи се отправя искане
на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решението да бъде изменено, като бъде редуциран размерът
на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответната страна в размер от 200
лева.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна – ответницата Р. Б. Й., чрез
пълномощника й адв. К. Т. с указание за възможността за подаде писмен отговор в
едноседмичен срок от получаването им, като такъв не е представен по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК се явява редовно и
процесуално допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248,
ал. 1 ГПК и от легитимирана страна с правен интерес – ищецът по делото във връзка с
присъдени разноски в полза на ответната страна.
По същество искането се явява основателно, предвид следните съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 12804/28.06.2024 г. са отхвърлени
предявените от „Софийска вода“ АД срещу Р. Б. Й. обективно съединени установителни
1
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от
Закона за водите и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните съществуването в полза на „Софийска вода“ АД срещу Р. Б. Й.
на следните вземания: сумата от 1453,63 лева, представляваща цена на предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 03.07.2020 г. до 05.08.2022 г.,
отразени като задължения във фактури за периода 14.08.2020 г. – 11.09.2022 г. до
водоснабден недвижим имот с адрес: гр. /адрес/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.12.2022 г. до
окончателното плащане и сумата от 24,61 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 14.09.2020 г. до 11.09.2022 г., за които суми по ч. гр. дело №
66083/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав е
издадена Заповед № 36686/20.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
С решението, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото
дружество „Софийска вода“ АД е осъдено да заплати на ответницата Р. Б. Й. сумата от 200
лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 66083/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав и сумата от 450 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
В мотивите на съдебното решение в частта относно разноските е посочено, че с оглед
отхвърляне на исковете в полза на ответницата следва да бъдат присъдени сторените
разноски, в т.ч. и тези за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по
ч. гр. дело № 66083/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, в който
смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Прието е, че уговарянето и
реалното заплащане на възнаграждението следва от отразеното в представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 21.01.2023 г. – в заповедното производство (л. 16
от ч. гр. дело № 66083/2022 г.) плащане на сумата в брой, в която част договорът има
характера на разписка, удостоверяваща получаването им – в т.см. т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При определяне на конкретния размер на
последното съдът е счел за основателно възражението на ищцовото дружество,
обективирано в исковата молба, за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от 500 лева, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е определил следващото се
такова за заповедното производство в размер от 200 лева, съобразявайки извършените от
пълномощника на длъжника процесуални действия, изразяващи се единствено в подаване на
писмено възражение по чл. 414 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд, чийто размер се определя в договор между адвоката и клиента, който следва да
бъде справедлив и обоснован – арг. ал. 2 от законовия текст.
При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, следващо се на
ответната страна за осъщественото процесуално представителство на същата, в качеството й
на длъжник в хода на производството по ч. гр. дело № 66083/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 51-ви състав, съдът съобрази конкретно извършените от пълномощника на
длъжника процесуални действия, изразяващи се в подаване на писмено възражение по чл.
414 ГПК по образец, с изложени доводи за недължимост на вземането по издадената заповед
за изпълнение и с въведено правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.
Защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение
по чл. 414 ГПК, не е обусловена от материалния интерес. Възражението по чл. 414 ГПК не
се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
2
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска.
Ето защо, определеният с решението по делото размер на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство, съответстващ на минималния такъв, следващ
от разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, (в приложимата редакция към момента на
сключване на договора за прана защита и съдействие), намираща приложение по аналогия,
следва да бъде намален до сумата от 100 лева. При определяне на размера му съдът
съобрази, че макар в проведеното заповедно производство извършеното от пълномощника
на длъжника процесуално действие да се изразява единствено в подаването на възражение,
то това действие поначало е обусловено от извършване на справка по делото, запознаване с
предмета му, консултации с клиента.
Предвид това и с оглед даденото разрешение в Решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по отправено преюдициално запитване, съгласно което
при определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери, като възнаграждението
следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и
действително извършената работа, при съобразяване с предмета на делото и извършените
процесуални действия от страна на процесуалния представител и участието му в процеса,
при отчитане на положените усилия от пълномощника на страната, определеното с
решението по делото възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 100 лева, който
размер съдът намира за справедлив и обоснован.
По изложените съображения, процесното искане следва да бъде уважено, като
постановеното по делото решение бъде изменено в частта за разноските, присъдени в полза
на ответната страна в размер на сумата от 200 лева, представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 66083/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 51-ви състав, като този размер бъде намален до сумата от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК по искане на ищеца „Софийска вода“ АД,
обективирано в молба с вх. № 230200/12.07.2024 г. постановеното по делото Решение №
12804/28.06.2024 г. в частта за разноските, в която „Софийска вода“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бизнес Център Интерпред
Цар Борис“, бул."Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3 е осъдено да заплати на Р. Б. Й., с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200 лева,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 66083/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав, като НАМАЛЯВА размера на
същото от сумата от 200 лева на сумата от 100 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3