Р Е Ш Е Н И Е №
2916
гр. Пловдив, 20.07.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр.
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 20473 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК: ********* против В.М.П., ЕГН: **********, с която са
предявени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД за признаване съществуването на вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
13779/2017г. по описа на РС – Пловдив, ІI–ри бр.
с-в.
Ищецът
БАНКА ДСК ЕАД твърди, че на 15.04.2014 г. е
сключил с В.М.П. Договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с Договор
за залог на вземане по сметка със същата дата и срок на погасяване 120 месеца.
Кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от
30 000 лв., като първият изпълнил уговореното на 15.04.2014 г.
Кредитополучателят преустановил плащането на дължимите месечни вноски за
договорни лихви и главница на 09.05.2017 г., като от тази дата
кредитополучателят изпаднал в забава. Поради просрочия, а именно: четири вноски
за договорни лихви и главница, дължими за периода от 09.05.2017 г. до
09.08.2017 г. с Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост № ***, получено
лично от В.М.П. на 25.07.2017 г., ищецът съобщил на длъжника, че считано от
25.07.2017 г., предоставеният и усвоен кредит за текущо потребление е обявен за
предсрочно изискуем, както и че банката ще пристъпи към събиране на вземането
по съдебен ред. Било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжникът В.М.П.. Била издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като ответникът подал възражение в
срок, което обусловило и правния интерес от предявяване на исковете против
него. С оглед изложеното се моли да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че ответникът има задължение към банката – ищец, както
следва: сумата от 23 977,27 лв.- главница, 969,20 лв.- договорна лихва за
периода от 09.05.2017 г. до 30.08.2017 г., сумата от 6,41 лв.- наказателна
лихва за периода от 14.05.2017 г. до 30.08.2017 г. и сумата от 120 лв.- заемни такси, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 31.08.2017 г. до окончателното й погасяване,
за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
13779 по описа за 2017 г. на ПРС, ІI-ви бр. състав. При условията на
евентуалност, в случай, че исковете бъдат отхвърлени, се иска ответникът да
бъде осъден да заплати следните суми, произтичащи от неизпълнение на Договор за
кредит за текущо потребление: сумата от 23 977,27 лв.- главница, 969,20
лв.- договорна лихва за периода от 09.05.2017 г. до 30.08.2017 г., сумата от
6,41 лв.- наказателна лихва за периода от 14.05.2017 г. до 30.08.2017 г. и
сумата от 120 лв.- заемни такси, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 31.08.2017 г. до окончателното й
погасяване. Претендират се разноски в настоящото исково производство.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди се, че предсрочна изискуемост
не е настъпила поради липса на установените в договора обстоятелства за това и
не е редовно връчено уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост.
Отрича да са му връчвани Общи условия към сключения договор, заради което смята
че не е обвързан със същите. Сочи наличие на неравноправни клаузи в Общите
условия към сключения договор, а именно чл. 7.1. и чл. 7.2. от същите, които
били нищожни поради неспазване на изискването за добросъвестност, а именно:
липса на ясни правила, по които подлежи на изменение първоначално договорения
лихвен процент на банката. На основание подробно изложените в отговора доводи,
счита, че тези клаузи са неравноправни такива по смисъла на чл. 143, т.19 от
ЗЗП, което обуславя тяхната нищожност.
Поради недействителност на
договорените клаузи счита, че е налице липса на задължение за заплащане на
лихва върху главницата. Оспорва претенцията, както по основание, така и по
размер. Претендират се разноски в настоящото производство. С оглед изложеното
се моли предявените искове да се отхвърлят, като неоснователни.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното частно
гражданско дело, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги, като същото е
уважено. В срок е постъпило възражение от ответника, което е обусловило и
предявяване на исковете, предмет на настоящото производство. В извлечението от
сметка, приложено по настоящото дело и към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, е отразено, че датата на настъпване на предсрочната изискуемост
е 31.08.2017 г., поради допусната забава в плащанията на месечните погасителни
вноски повече от 90 дни (4 броя месечни погасителни вноски), съгласно чл. 19.2.
от Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на Банка ДСК
ЕАД. Отразени са вноските, които се
сочи, че не са изцяло или частично погасени и са послужили като основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно: 1-ва вноска с падеж
09.05.2017 г. – 305,16 лв., 2-ра вноска с падеж 09.06.2017 г. в размер на
404,80 лв., трета вноска с падеж 09.07.2017 г. – 404,80 лв. и четвърта вноска с
падеж 09.08.2017 г. в размер на 404,80 лв. Посочва се общият размер на
просрочената сума е 1 519, 56 лв. Остатъчният дълг към 31.08.2017 г. се
сочи, че е в общ размер от 25072,88 лв., включващ сумата от 23977,27 лв.-
главница, сумата от 969,27 лв.- договорна лихва за периода от 09.05.2017 г. до
30.08.2017 г., санкционираща лихва в размер от 6,41 лв. за периода от
14.05.2017 г. до 30.08.2017 г. и заемни такси в размер от 120 лв.
Прието е по делото, като
доказателство уведомление с изх. *** в което е отразено, че ищцовата банка уведомява
ответника, че поради забава в погасяването на задълженията му по сключен с
банката договор за банков кредит от 15.04.2004 г., отпуснат в размер на
30 000 лв., отчитан по сметка *** и
на основание предвидените в него условия, банката обявява кредита за предсрочно
изискуем. Посочено е, че от датата на получаване на това писмо, цялата
непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
в договора надбавка за забава. Банката е заявила, че ще пристъпи към събиране
на вземането си по съдебен ред, съгласно действащото законодателство.
Уведомлението е връчено лично на ответника на 25.07.2017 г.
Установява се, че на 15.04.2014
г. между ищеца в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата
на който ответникът е получил в заем сумата от 30 000 лв., като се е
задължил да върне същата, ведно с уговорената възнаградителна лихва в срок от
120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Не се оспорва и
приложените извлечения от посочената в договора банкова сметка ***, се
установява, че сумата е преведена на 15.04.2014 г. т.е. усвоена е на тази дата.
Уговорено е, че падежната дата за издължаване на месечните вноски е 09-то число
на месеца, като неразделна част от договора е подписан от страните погасителен
план, в който е отразена датата на падежа на всяка вноска, размерът на всяка
вноска – главница и лихва, остатъчна главница и размер на възнаградителната
лихва – 10,50 %. В погасителния план е отразен начина на формиране на ГПР. В
чл. 8 от договора е предвидено, че кредитът се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 10,50 % годишно или 0,03 % на ден, при
изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на
Банка ДСК ЕАД“ и приложенията към него, сключен между страните по настоящия
договор. Уговорено е, че при нарушаване на Условията, кредитополучателят губи
правото си да ползва преференциите изцяло и приложимия лихвен процент се
увеличава, съгласно Договора за ползване на пакети Частно банкиране на Банка
ДСК ЕАД. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в
резултат на неизпълнение на условията е променливият лихвен процент, приложим
по стандартни потребителски кредити със съответните изменение на променливата
му компонента, който към датата на сключване на договора е 14,95
годишно или 0,09 % на ден.
Годишният процент на разходите по кредита е 11,75 и може да бъде
променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Уговорено е, че
кредитът се обезпечава със залог на вземане по сметка, с оглед на което на
същата дата между ищеца в качеството на залогоприемател и ответника в
качеството на залогодател е подписан договор за залог на вземане по сметка в
Банка ДСК. С подписване на договора за кредит, ответникът е заявил, че му е
предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК, с оглед
вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит, както и
че е получил и приема общите условия,
неразделна част от договора за кредит. В чл.7.1. от приетите по делото, като
доказателства общи условия, подписани от ответника, е предвидено, че кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базовия лихвен
процент (променлива компонента), определян по одобрена от Кредитора
методология. Лихвата по кредита се променя при промяна на базовия лихвен
процент по решение на Кредитора, като методологията за определяне на базовия
лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на
Кредитора и на Интернет страницата му. Отразено е, че при промяна на лихвения
процент, кредиторът изпраща уведомление до кредитополучателя на последния
посочен от него адрес, определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница и му предоставя актуализиран погасителен план. Кредитополучателят има
право в срок до 30 дни от получаване на уведомление за увеличаване на лихвения
процент да се откаже от договора, като погаси всички възникнали въз основа на
него задължения при лихвения процент, действащ преди промяната. Лихвата се начислява върху усвоената е
непогасена част от кредита и се заплаща месечно. В чл.19.1. от общите условия е
предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в Договора, частта от вноската представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта, като същата не се прилага, ако кредитополучателят
погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата. В чл.19.2. е
предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочи. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът
от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата със законна лихва по
чл. 86 ЗЗД.
Приети са като доказателства и
Условия по пакет „Частно Банкиране“, както и извлечения от банковата сметка на
ответника, отразена в договора за кредит.
От приетите по делото основно и
допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза, които съдът
кредитира изцяло, като пълни, обосновани и компетентно изготвени се установява,
че сумата по договора за кредит е усвоен в пълен размер от ответника на
15.04.2014 г. Отразени са плащанията, извършени от ответника, като последното
плащане е от 27.07.2017 г. и е в размер на 393 лв. Преди изготвяне на
уведомление за предсрочна изискуемост са извършени плащания на 29.06.2017 г. в
размер на 400 лв., както и на 18.07.2017 г. в размер на 98,93 лв., но същите не
са били достатъчно да погасят задълженията по просрочената погасителна вноска с
настъпил падеж от 09.05.2017г., 09.06.2017 г. и 09.07.2017 г. Установяват се размерите на непогасените и
просрочени вноски по договора за кредит към датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение, както следва: 1-ва вноска с падеж 09.05.2017 г. – 305,16
лв. (95,78 лв.- главница и 209,38 лв.- редовна възнаградителна лихва), 2-ра
вноска с падеж 09.06.2017 г. в размер на 404,80 лв. (197,06 лв.- главница и
207,74 лв.- редовна възнаградителна лихва), трета вноска с падеж 09.07.2017 г.
– 404,80 лв. (198,77 лв.- главница и 206,03 лв.- редовна възнаградителна
лихва)и четвърта вноска с падеж 09.08.2017 г. в размер на 404,80 лв. (200,52
лв.- главница и 204,28 лв.- редовна възнаградителна лихва). Установява се, че
размерът на дължимите суми към датата на подаване заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, включващо непогасените главници и редовни лихви и
предсрочно изискуема главница, санкционна лихва и заемна такса е общо в размер на 25 072,88 лв.,
разпределени както следва: от 23977,27 лв.- главница, сумата от 969,27 лв.- договорна
лихва за периода от 09.05.2017 г. до 30.08.2017 г., санкционираща лихва в размер
от 6,41 лв. за периода от 14.05.2017 г. до 30.08.2017 г. и заемни такси в размер
от 120 лв. За периода от датата на сключване на договора за кредит до
09.08.2017 г. кредитът е олихвяван с преференциален лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е 10,50 %, за периода от дата 09.08.2017 г. до
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 31.08.2017 г.,
кредитът е олихвяван с лихвен процент 14,95 %, което се дължи на забавеното
плащане, а не на промяна в лихвения процент на възнаградителната лихва.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
За да бъдат уважени предявените
искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в
закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да установи вземането
си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността на ищеца – наличието на сключен
договор за паричен заем, в това число валидно постигната договореност
между страните за връщане на заемната сума с лихва, настъпване на
предпоставките за изискуемост на претендираното обезщетение за забава, като
установи вземанията си и по размер. В съответствие с т. 18 от Тълкувателно
решение 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4 по описа за 2013 г. на ВКС,
ОСГТК, ищецът следва да докаже, че предсрочната изискуемост на вземането е била
обявена на длъжника – ответник и кредитополучателя преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а в случай, че това не е
сторено размерът на задължението за главница и лихви с настъпил падеж към
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
Съгласно даденото разрешение в т.
18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението
на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа
ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за
кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават
право на кредитора да упражни правото си. В писмения документ кредиторът може
да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички
случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е
изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата
на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи
изискуемостта. (В този смисъл Решение №180/23.11.2016 по дело
№2400/2015 на ВКС, ТК, I т.о.)
В настоящия случай, изпратеното
от банката уведомление за предсрочно изискуемост е редовно връчено на
ответника, но същото не се съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата
в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Не се доказва и към датата на връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост да са били налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на соченото в извлечението от
счетоводни книги основание – 19.2. от Общите условия, изразяващо се в забава на четири вноски,
включително и вноска с падеж от 09.08.2017 г., чийто падеж към 25.07.2017
г. – дата на връчване на уведомлението,
не е настъпил. В уведомлението не е
посочено точно кои четири вноски не са били погасени към 25.07.2017 г. и
съответно не се доказва да са налице основанията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем т.е. да е налице забава повече от 90 дни. В случай, че към 25.07.2017 г. основанието е
било забава в плащането на погасителните вноски с падежи, съответно на
09.05.2017 г., 09.06.2017 г. и 09.07.2017 г., което обаче не е изрично посочено
в уведомлението, то към 25.07.2017 г. не са изтекли 90 дни от забавата на тези погасителни вноски.
Предвид така изложеното съдът
счита, че не се доказа не само да е връчено уведомление за предсрочна
изискуемост, обективиращо обстоятелствата, обосноваващи обявяването на
предсрочната изискуемост, но и към датата на връчване на уведомлението да са били налице
обективните предпоставки, обуславящи предсрочната
изискуемост. По отношение на сумата от
23 285,14 лв.- предсрочно изискуема главница искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан. Доколкото съгласно разпоредбите на чл. 19,ал.2 от
Общите условия санкционна лихва се дължи при предсрочна изискуемост на
задължението, то искът за установяване на нейната дължимост към датата на
подаване на заявлението е неоснователен и също следва да се отхвърли. Не се
доказаха и предпоставките за дължимостта на заемна такса в размер на 120 лв.,
поради и което в тази част исковата претенция следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана.
Според
даденото разрешение по реда на чл.290 ГПК в решение № 139/05.1114г. по т.д.№
57/12г. на ВКС, І т.о., ако не е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка
от кредита, са изискуеми само вземанията, представляващи вноски по кредита и
други акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са
включени в представеното извлечение от счетоводните книги.
В
случая в извлечението от счетоводните книги за посочени четири
погасителни вноски. Конкретизация на други вноски с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението не е направена. Според
заключението на съдебно –
счетоводната експертиза последното плащане по кредита от страна на
ответника е на 27.07.2017 г., като към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение са падежирали и просрочени посочените от
заявителя в извлечението четири погасителни вноски. Не се установява
по делото, лихвеният процент да е променян, поради и което неотносими се явяват
доводите на ответника в тази насока.
По
гореизложените съображения съдът намира съществуването
на вземане на банката в размер на непогасени и падежирали вноски по кредита към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за основателен и доказан. По отношение на общата сума в
размер от 692, 13 лв.- главница, представляваща сбор от главниците на
падежиралите и непогасени вноски с падежи съответно на 09.05.2017 г.,
09.06.2017 г., 09.07.2017 г. и 09.08.2017 г. и сумата от 827,43 лв. – сбор от
възнаградителни лихви по вноски с падежи съответно на 09.05.2017 г., 09.06.2017
г., 09.07.2017 г. и 09.08.2017 г. исковете следва да се уважат, като
основателни и доказани по размер. В тази връзка следва да се посочи, че предсрочната изискуемост на вземането по
кредита променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение
преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието,
от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на основание договора за кредит /виж решение № *00 от 31.07.2017 г.
по т. д. № *357/2016 г. на I т. о. на ВКС, решение № *90 от 14.12.2016 г. по т.
д. 2349/2015 г. на I т. о. на ВКС, Решение № *03 от 07.08.2017 г. по т. д. №
851/2016 г. на I т. о. на ВКС, решение № *53 от 19.10.2017 г. по т. д. №
2869/2015 г. на II т. о. на ВКС/. Съдът счита за
основателно искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
изпълнителен лист до окончателното й изплащане.
По отношение на
възнаградителната лихва, определена с оглед на обявената предсрочна изискуемост
въз основа на вноска с падеж 30.08.2017 г., доколкото същата не е включена в
извлечението от счетоводни книги и се претендира на основание предсрочната
изискуемост на вземането към 30.08.2018 г., то претенцията за установяване на
нейната дължимост следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК, в полза на всяка от страните по делото се дължат разноски, съразмерно на уважена и
отвърлена част от исковите претенции, в случай че такива са претендирани и са
представени доказателства за реализирането им.
Ищецът претендира разноски в
заповедното производство в размер от 501,46 лв. – държавна такса и 50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение и в исковото производство разноски в размер от
1716, 72 лв.- държавна такса , 250 лв.- депозит за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., който размер съдът счита за съобразен с
положените от процесуалния представител усилия по осъществяване на защитата по
делото.
Съразмерно на уважените
претенции в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 33,42 лв. – разноски
в заповедното производство и сумата от 137, 37 лв.- разноски в заповедното
производство.
Ответникът претендира разноски, но не представя
доказателства за направени такива, поради и което не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.П., ЕГН:
********** дължи на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК: ********* сума в размер от 692, 13 лв.- главница, представляваща сбор от главниците на
падежиралите и непогасени вноски с падежи съответно на 09.05.2017 г.,
09.06.2017 г., 09.07.2017 г. и 09.08.2017 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 15.04.2014 г. и сумата от 827,43 лв. – сбор от възнаградителни лихви по вноски с падежи
съответно на 09.05.2017 г., 09.06.2017 г., 09.07.2017 г. и 09.08.2017 г. за периода от 09.05.2017 г. до 09.08.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 31.08.2017 г. до окончателното й погасяване, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
13779/2017г. по описа на РС – Пловдив, ІI–ри бр.
с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените от
БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК: *********
против В.М.П., ЕГН: **********
искове за признаване на установено, че се дължи сумата от 23 285,14 лв. –
предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 15.04.2014 г., сумата от 141,77 лв. – възнаградителна лихва върху
предсрочно изискуемата главница с падеж 30.08.2017 г., както и сумата от 6,41 лв.- наказателна лихва за
периода от 14.05.2017 г. до 30.08.2017 г. и сумата от 120 лв.- заемни такси, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 31.08.2017 г. до окончателното й погасяване,
за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
13779 по описа за 2017 г. на ПРС, ІI-ви бр. състав, като неоснователни, поради липса на
установена предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА В.М.П., ЕГН: **********
да заплати на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК: *********
сумата от 33,42 лв. – по ч.гр.д. №
13779 по описа за 2017 г. на ПРС, ІI-ви бр. състав по съразмерност,
както и сумата от 137,37 лв.– разноски по съразмерност в производството по гр.д. № 20473/2017 г. по описа на РС- Пловдив,
V-ти гр. с-в.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ