№ 651
гр. Варна, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110200036 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от АНГ. В. Н. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 21-0819-003762/29.09.2021г. на началник група към
ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето било
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.101,
ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за
незаконосъобразно. Оспорва наличието на административно нарушение и
намира, че възприетата от наказващия орган фактическа обстановка е
установена неправилно. Не отрича наличието на неизправност в
управляваното от него МПС, но твърди, че това обстоятелство не му е било
известно, като изтъква, че преди потеглянето си е посетил лицензиран
автосервиз за профилактика и подготовка на автомобила за есенно-зимния
сезон, при която не е била констатирана повреда. Поради това поддържа, че
деянието не е извършено виновно и се явява несъставомерно. Намира и че не
е посочена правилно разпоредбата на Наредба Н-32 от 16.12.2011г.,
препращаща към относимото към нарушението Приложение. Оспорва
квалифицирането на неизправността като опасна. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.Н.С. от АК-Варна, която поддържа жалбата на
изложените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Жалбоподателят притежавал товарен
автомобил марка „Пежо Партнер” с рег.№ В 7860 РТ. На 03.09.2021г. той
откарал автомобила за профилактика и подготовка за есенно-зимния сезон в
автосервиз „Теди“, находящ се в ж.к.“Младост 2“ в гр.Варна. След
извършване на определени ремонтни дейности, след 20,00ч. Н. получил
автомобила и потеглил с него по улиците на града. Около 21,31ч. той се
придвижвал по бул.“Васил Левски“ в посока бул.“Владислав Варненчик“. В
близост до кръстовището с ул.“Ралица“ бил спрян за проверка от свидетелите
КР. Й. Д. и Р. Г. КР.–служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Варна. В хода на проверката свидетелите установили, че два от светлинните
източници на стоп-светлини на автомобила не работят. Двамата преценили, че
се касае за опасна техническа неизправност и спрели временно автомобила от
движение до отстраняването й. На същата дата св.Д. съставил акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че
управлява товарен автомобил, който е технически неизправен (не светят два
броя стоп-светлини), което се явява опасна техническа неизправност. Актът
бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан от него
без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 29.09.2021г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на А.Н. била наложена глоба
в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.101, ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
санкционираното лице, съдът прие за установена въз основа събраните по
делото доказателства: основно от разпита на свидетелите КР. Й. Д. и Р. Г.
КР., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не
извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени
2
отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали, при
което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на
техните показания.
От приложените писмени доказателства с особено съществено значение
са представените в съдебно заседание протоколи от 03.09.2021г. и
07.09.2021г. за извършен ремонт на МПС, издадени от техник при Автосервиз
„Теди“.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (действащи към момента на издаването на акта и
постановяването на НП) реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №8121з-
825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира
адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП установява задължение
движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически
изправни.
По силата на чл. 101, ал.4 от ЗДП неизправностите и тяхната
класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно-Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
3
изправност на пътните превозни средства издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Понятието
„неизправности“ е дефинирано в §1, т.13 от ДР на Наредбата като
„технически дефекти или други случаи на несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство“.
Нормата на чл.37, ал.1 от Наредбата категоризира неизправностите в три
отделни групи, в зависимост от въздействието им върху безопасността на
превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който
пораждат за участниците в движението, а именно: незначителни
неизправности; значителни неизправности и опасни неизправности. Според
четвъртата алинея на цитираната разпоредба опасни са неизправностите,
които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на
движението или оказват въздействие върху околната среда. При установяване
на такива неизправности временно се отнема регистрацията на неизправното
превозно средство и не се допуска движението му по пътищата, отворени за
обществено ползване. Аналогична по смисъл дефиниция на понятието
„опасни неизправности“ се съдържа и в §6, т. 73 от ДР на ЗДвП, според
която такива са откритите по време на проверка неизправности, които
представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по
пътищата или имат въздействие върху околната среда.
Отделните видове неизправности са описани в таблица към
Приложение 5, Част І, т.2 („Съдържание и методи на проверка. Оценка на
неизправностите на превозните средства“) на Наредбата. Според т.4.3.1 ,
б.“а“ от таблицата към Приложение 5, Част І, т.2 от Наредбата случаите,
когато светлинни източници на стоп светлините, включително и единичен
такъв, не функционират, се класифицират като опасна неизправност. От
показанията на свидетелите се установява по несъмнен начин, че към момента
на проверката не са функционирали два от светлинните източници на стоп
светлините на управляваното от жалбоподателя МПС и следователно в
наказателното постановление правилно е констатирано наличието от
обективна страна на административно нарушение.
Санкцията е определена надлежно, във фиксирания размер,
предвиден в закона, на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, предвиждащ
специално наказание за лице, което управлява технически неизправно пътно
превозно средство, при констатирани опасни неизправности, какъвто е и
разглежданият случай.
Съдът установи, че сочената за нарушена разпоредба в НП не е
издирена правилно. Нормата на чл.101, ал.3 от ЗДвП не въвежда конкретно
правило за поведение, а деяния от вида на процесното представляват
неизпълнение на задължението за движение по пътя само с технически
изправни ППС и се квалифицират като нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП (в този смисъл е напр. Решение № 1089 от 5.06.2019 г. на АдмС - Варна
4
по к. а. н. д. № 1114/2019 г.). Тази непрецизност обаче принципно не обуславя
отмяната на наказателното постановление, а само преквалификация на
описаното в обстоятелствената част изпълнително деяние, тъй като следва да
се приложи закон за същото, еднакво наказуемо нарушение, без изменение на
обстоятелствата на нарушението.
Съдът намира обаче, че не е доказано виновното извършване на
нарушението. Субективната страна на деянието следва да бъде установена по
несъмнен начин, за да се приеме, че е налице нарушение, като наличието й не
може да се предполага, ако не следва от конкретните обстоятелства. В случая
липсват данни водачът да е знаел за наличието на неизправност. Естеството
на нарушението е такова, че е възможно повредата да е настъпила при
движението на автомобила, при което не може автоматично да се приеме за
установено, че водачът е имал представа за неизправността. При липсата на
конкретни доказателства в подобна насока следва да се приеме, че
умишленото извършване на деянието е недоказано.
По силата на чл.7, ал.2 от ЗАНН на санкция подлежат и
непредпазливите деяния, но в случая съдът намира, че не е налице и
непредпазливост. Представени са по делото протоколи за извършен ремонт на
МПС, които обективират извършени ремонтни работи по процесния
автомобил. Същите са подписани от техник, извършил профилактиката и
ремонта, като в първия от протоколите е отбелязано, че не са установени
други повреди по автомобила, освен отстранените. Съдът не намира
основания да не кредитира информацията, съдържаща се в посочените
документи, предвид липсата на доказателства в различна насока. От особено
съществено значение за формирането на този извод са показанията на
свидетелите, които не твърдят да са установили, че жалбоподателят е знаел за
повредата. Напротив, св.Д. заявява, че водачът най-вероятно не е знаел за
повредата и след установяването й се е опитал да я отстрани. След като
непосредствено преди привеждането му в движение от жалбоподателя
автомобилът е бил изследван в сервиз, като не е било констатирано наличието
на процесната неизправност и при положение, че проверяващите не са
установили Н. да е знаел за повредата, следва да се приеме, че същата е
възникнала при движението на превозното средство. Жалбоподателят е
представил автомобила в сервиз непосредствено преди установяването на
нарушението и следователно не може да се счете, че неизправността е
резултат от неполагане на необходимата грижа от негова страна. По
изложените съображения съдът приема, че в конкретния случай е изключен
не само умисъла, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при
обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не
се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова
5
следва да бъде отменено изцяло поради липса на осъществен състав на
административно нарушение.
Предвид от изхода на делото не следва да се уважава искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото и предвид представения от пълномощника
на жалбоподателя договор за правна защита и съдействие, на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78,
ал.1 от ГПК на А.Н. следва да се присъдят направените по делото разноски.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. за процесуално представителство и следва да бъдат присъдени изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-0819-
003762/29.09.2021г. на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което на АНГ. В. Н. от гр.Варна, ЕГН:**********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 500.00 лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на АНГ. В. Н. от гр.Варна,
ЕГН:**********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6