Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. Перник, 15.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Златка Стоянова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 357
по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът И.Н.А. твърди в исковата молба, че на 05.01.2015
г. поради непочистено стълбище към търговски обект – магазин Гризли в гр.
Перник, кв. Църква, стопанисван от ответника Диел ЕООД, излизайки от него се
подхлъзнал и паднал, при което изпитал силна болка в левия крак, а след
проведен преглед в МБАЛ Рахила Ангелова АД, гр. Перник се установило увреждане,
изразяващо в счупване на фибуларния малеол на лява подбедрица и довело до
обездвижване за период от 110 дни. Поддържа, че в резултат от увреждането е
понесъл болки и страдания, неудобства и дискомфорт, справедливото обезщетение за които възлиза на 28000 лева
и за обезвреда на които носи отговорност ответникът поради неизпълнение на
задължението му да почиства снега около стъпалата на търговския обект и прилежащото
му място. Претендира присъждане на посоченото обезщетение, заедно със законната
лихва върху него от 05.01.2015 г. до окончателното му изплащане, и
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът Диел ЕООД в срока по чл. 131 от ГПК оспорва
изцяло иска, възразявайки че ищецът не е получил твърдяното увреждане в
резултат от падане на стъпалата на магазина, тъй като същият се е намирал на
работното си място, поставени са парапет и трева около стълбите и същите се
почиствали постоянно. При евентуалност навежда възражение за съпричиняване, но
без да навежда фактически твърдения за конкретно поведение на ищеца, допринесло
за настъпването на вредоносния резултат. Претендира разноски.
Пернишки окръжен
съд, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено следното:
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е
признато за безспорно между страните, че търговският обект, представляващ
магазин Гризли, находящ се в гр. Перник, кв. Църква, е стопанисван от ответника
Диел ЕООД и достъпът до него се е осъществявал чрез външно стълбище.
Установява се от събраните по делото гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите А.К., Г.Г., М.К. и Р.З.,
че външното стълбище на търговския обект на ответника Диел ЕООД се състояло от
около 10 стъпала, заградено било с парапет и имало рампа. Същото било покрито с
навес, а при зимни условия върху него се поставяла изкуствена трева. Стълбището
водило към вратата на търговския обект, която била вход-изход на магазина и се
влизало към преддверие от около 1-2 метра, от вътрешната страна на което също
имало поставена врата. Вратите се затваряли при преминаване на клиентите на
магазина и били стъклени в горната си част. В тази част свидетелските показания
са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
От показанията на св. А.К. – очевидец на случилото се, и
св. М.Т. – съсед на ищеца, преценени във връзка с всички събрани по делото
доказателства, включително и представените медицински документи, се установява,
че на 05.01.2015 г. преди свечеряване ищецът И.А., излизайки от магазин Гризли
в кв. Църква на гр. Перник, се подхлъзнал на предпоследното стъпало от външното
стълбище на магазина, което било хлъзгаво и заледено и паднал на него. През
време на случилото се валяло сняг, като случилото се било забелязано от св. А.К.,
който живеел в близост до магазина. Той помогнал на ищеца И.А., който накуцвал,
придържайки го с ръка, да стигне до автомобила си. Изложеното от св. А.К.
почива на непосредствените му и трайни възприятия и не се опровергава от
останалите доказателства, поради което съдът не намира основание да им откаже
вяра, а и показанията се подкрепят от останалите доказателства по делото (показанията
на св. М.Т. относно времето и мястото на настъпване на случилото се,
медицинските документи и заключенията на съдебно-медицинските експертизи).
Противоречието относно управлявания от ищеца автомобил е несъществено и същото
не оказва влияние върху достоверността на показанията на свидетеля. Посоченото
от свидетеля време на настъпване на случилото се с ищеца и установеното от
медицинските документи сочат, че същият не е бил на работа до 17.00 часа, както
е посочено в удостоверение от 14.11.2016 г. на работодателя ДЛВ ЕООД, а и последното
обективира изявление на представителя на дружеството, което не е дадено в
предвидения от процесуалния закон ред – арг. от чл. 163 и сл. от ГПК. Показанията
на св. А.К. не се опровергават и от показанията на свидетелите Г.Г., М.К. и Р.З.,
представените справка за касови операции на Easypay и дневни финансови отчети и
заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза. Нещо повече, св. Р.З.
изрично заявява, че няма видимост от касата към последните стъпала на външното
стълбище на магазина, а и изложено е обективно и логично обяснимо, предвид намиращото
се в него преддверие и врати за достъп до магазина.
По делото са представени също медицински документи – допълнителен
лист към лист за преглед на пациент от 05.01.2015 г., искане за образна
диагностика от 05.01.2015 г. от 18.42 часа, издадено от МБАЛ Рахила Ангелова АД
– гр. Перник, съдебномедицинско удостоверение от 08.01.2015 г., фактура с касов
бон от 16.01.2015 г. за закупена лонгета за крак – глезен, болнични листове за
периода от 06.01.2015 г. до 25.04.2015 г. и писмо от 04.08.2016 г., всички издадени
през релевантния период и които са били предмет на изследване от приетите заключения
на съдебномедицинските експертизи на вещото лице и съответно са му послужили за
достигане на крайните му изводи, пояснени в публично съдебно заседание на
18.10.2017 г. и 13.12.2017 г., които съдът възприема за достоверно дадени.
Според вещото лице в резултат от настъпилата на 05.01.2015 г. преди 18.40 часа
злополука ищецът И.А. е получил счупване на ляв фибуларен малеол, при настъпването
на която изпитал силни болки и страдания и тъй като счупването било без
разместване на фрагменти, бил лекуван консервативно – обездвижване първоначално
с гипс, осъществено в Спешно отделение на болницата, което е различно от
Центъра за спешна медицинска помощ, от който е издадено писмо от 04.08.2016 г.,
а след седмица чрез специална ортеза (лонгета), като глезената става била
обездвижена за 45 дни и ходил с патерици за 70 дни, като търпял неудобства и
страдания в битово и хигиенно отношение – така и показанията на св. М.Т..
Първоначално е изпитвал по-силни болки, които с времето намалели.
Оздравителният процес е протекъл за 110 дни – периода на временна неработоспособност,
като вещото лице изяснява, че счупването е зараснало, а движенията и походката
са възстановени. Според вещото лице механизмът на получаване на счупване на
външен глезен най-често е резултат от форсирано неправилно движение на ходилото
навътре от стъпване накриво заради неравности, заледяване или подхлъзване, при което
се упражнява силен натиск върху външния глезен и се получава счупване, като е
възможно да настъпи по описания от ищеца начин. Вещото лице изяснява, че при полученото
от ищеца счупване, е възможно стъпването на увредения крайник и управлението на
автомобил, но същите са свързани със силни болки и ограничаване на свободните
движения и продължителността им зависи от търпимостта и чувствителността на
болката.
Други доказателства не са ангажирани в предвидените от
процесуалния закон преклузивни срокове.
При така установените факти
съдът приема от правна страна следното:
Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност. Когато вредоносните
последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено
да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази
работа, следва да носи уредената в чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложил работата. Когато при изпълнение на
така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този
смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г.
на Пленума на ВС.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната
отговорност на възложителя за причинени вреди, причинени при или по повод на
уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили
следните материалноправни предпоставки: 1. деяние - действие или бездействие;
2. противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение; 3. вреди, изразяващи се неблагоприятно накърняване на
телесен интегритет; 4. причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите неимуществени вреди; 5. вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и
6. виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
В случая от събраните по делото доказателства се
установява, а и не е спорно между страните, че търговският обект - магазин
Гризли, находящ се в гр. Перник, кв. Църква, се е стопанисвал от ответника Диел
ЕООД и достъпът до него се е осъществявал чрез външно стълбище, както и че
ищецът е получил телесно увреждане - счупване на фибуларния малеол на лява
подбедрица.
Спорни по делото са въпросите доказани ли са времето и
мястото, респ. механизмът на процесното увреждане – подхлъзване и падане на ищеца
на непочистено от зимните условия външно стълбище на магазин Гризли, находящ се
в гр. Перник, кв. Църква, на 05.01.2015 г., за чието поддържане е отговарял
ответникът и което да е довело до засягане на телесната цялост на ищеца И.А., и
причинната връзка на твърдяните неимуществени вреди със състоянието на стълбището,
съответно с процесното увреждане.
Настоящият състав на съда намира, че от показанията на
разпитаните свидетели - А.К. - очевидец на настъпилото увреждане, и М.Т. - съсед,
представените медицински документи и приетите заключения на съдебномедицинските
експертизи се установява, че причина за претърпяното от ищеца И.А. телесно увреждане
е непочистено от зимните условия външно стълбище на магазин Гризли, находящ се
в гр. Перник, кв. Църква, в резултат на виновно поведение на ответника Диел
ЕООД поради допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването
на стълбището, обслужващо стопанисвания от него търговски обект, респ. неизпълнение
на задължение, произтичащо и от чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата № 1 за
обществения ред на територията на Община Перник за предприемане на необходимите
мерки за почистване и обезопасяване на търговските обекти и входовете към тях с
оглед недопускане и предотвратяване на възможността от подхлъзване и падане на
посетителите. В резултат на описаното бездействие се е стигнало до падането на ищеца
И.А. на 05.01.2015 г. и претърпяването на телесно увреждане, изразяващо се в
счупване на фибуларния малеол на лява подбедрица. Предприетите мерки по поставяне
на парапети и изкуствена трева на стълбището и периодичното му почистване от
работещи в търговския обект не могат да освободят ответника Диел ЕООД от отговорност,
тъй като въпреки тях към момента на злополуката стълбището за достъп до търговския
обект е било непочистено и необезопасено от сняг и лед в достатъчна степен.
Установена по делото е също и причинната връзка на претърпяното
от ищеца И.А. телесно увреждане с противоправното поведение на ответника Диел
ЕООЗ. Вещото лице по така приетите заключения на съдебномедицинските експертизи,
е заключило, че констатираното увреждане на ищеца И.А. е могло да настъпи по
описания от последния и установен от св. А.К. начин.
Ето защо, въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата, настоящият състав на съда приема за установено, че процесното увреждане
на ищеца И.А. е настъпило в резултат от подхлъзване и падането му на непочистено
от зимните условия външно стълбище на магазин Гризли, находящ се в гр. Перник,
кв. Църква, на 05.01.2015 г. и че претърпените от него неимуществени вреди са
пряка и непосредствена последица от процесното увреждане, а възраженията на
ответника в тази насока - неоснователни.
В случая наличието на непочистено и необезопасено от сняг
и лед в достатъчна степен външно стълбище на търговския обект, явяващо се
причина за процесното увреждане, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които ответникът Диел ЕООД е възложил изпълнението на очертаните
по-горе задължения, поради което същият като възложител на работата отговаря
спрямо увреденото лице на основание чл. 49 от ЗЗД.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите по 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вид и
обем на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото. По делото се доказа, че на ищеца И.А.
е причинено едно по вид травматично увреждане, изразяващо се в счупване на фибуларния
малеол на лява подбедрица, лечението на което увреждане и възстановителен
период са продължили 110 дни (ок. 4 месеца), през които същият е търпял болки и
страдания - по-интензивни през първите дни на увреждането, и неудобства, като
след възстановителния период счупването е зараснало, а движенията и походката –
възстановени. Така установените неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от процесното увреждане и са свързани с влошеното здравословно
състояние на ищеца И.А., причинено от него. При определяне размера на обезщетението
е необходимо да се отчете и напредналата му възраст – ** години, настъпилата
промяна в начина му на живот, довело до ограничаване на способностите за
обслужване през възстановителния период, пълното му възстановяване от
увреждането и състоянието на живот в страната. С оглед на посочените критерии
съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца И.А. за причинените му от
противоправното поведение на ответника неимуществени вреди следва да е в размер
на 4800 лева.
Съдът намира за неоснователно и направеното от ответника
възражение за съпричиняване на причинените от процесното увреждане неимуществените
вреди. Съобразно дадените с точка 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на
ВС тълкувателни разяснения за правилото за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, такова е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно. В случая не се установява конкретно поведение на
ищеца, което да е способствало за настъпване на вредоносния резултат, а и
ответникът не навежда фактически твърдения за такова.
Предвид тези правни съображения искът следва да бъде
уважен за сумата от 4800 лева, а за разликата над нея до пълния предявен размер
от 28000 лева –отхвърлен. Като законна последица от уважаването на иска в полза
на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху сумата от увреждането по
арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД – 05.01.2015 г., до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното от ищеца искане за разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвоката на ищеца сумата 600 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, а на съда – сумата 217.71 лева (сбора от 192 лева държавна
такса и 25.71 лева възнаграждение за вещо лице, определен съразмерно на уважената
част на иска), на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 1371.28 лева, представляваща сбора
на сторените от него по производството разноски за адвокатско възнаграждение,
държавна такса за съдебно удостоверение и възнаграждение за вещо лице,
определен съразмерно на отхвърлената част на иска.
По изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Диел ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. Кракра, бл. 65, вх. А, ап. 11, да заплати на И.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 49 във вр. с
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 4800.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в понесени болки, страдания и неудобства от претърпяно счупване на фибуларния
малеол на лява подбедрица в резултат от осъществено на 05.01.2015 г. подхлъзване
и падане поради непочистено от зимни условия външно стълбище към търговски
обект – магазин Гризли в гр. Перник, кв. Църква, заедно със законната лихва върху тази сума от 05.01.2015
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 4800.00 лева до пълния предявен
размер от 28000.00 лева и претенцията за законна лихва върху тази разлика за
периода от 05.01.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Диел ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Кракра, бл. 65, вх. А, ап. 11, да заплати на адв. В.К.С. на чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА сумата 600.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на И.Н.А. по производството съразмерно
на уважената част на иска.
ОСЪЖДА Диел ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Кракра, бл. 65, вх. А, ап. 11, да заплати на Пернишки окръжен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 217.71 лева, представляваща дължими
такси и разноски по производството съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА И.Н.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Диел ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. Кракра, бл. 65, вх. А, ап. 11, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1371.28
лева, представляваща сторените по производството разноски съразмерно на
отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
СЪДИЯ: __________
Р. Бошнакова