№ 290
гр. Габрово, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210101339 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 3611/28.07.2021 г. предявена от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул.
“Индустриална” № 6 срещу ИВ. Р. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
“*********” № 5, ап. 7.
Ищецът твърди, че на 17.03.2021 г. депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 2443.76 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от
м.11.2018 г. до м.08.2020 год. и 432.65 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 11.03.2021 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр.
дело № 504/2021 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение, която
била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения
едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на
пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът сочи, че ответникът, в качеството си на наследник на С.П.М., е
потребител на топлинна енергия за битови нужди, абонатен № 5507, доставяна в
топлоснабден имот, находящ се в гр. Габрово, ул. "*********" № 5, ап. 7. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при
публично известни общи условия на ищеца. Според клаузите на тези общи условия
купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Ответникът използвал доставената топлинна енергия през
исковия период, но до момента не бил погасил задълженията си. Ето защо, моли съда
1
да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.03.2021 год. – датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното и изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител, е
депозиран отговор на исковата молба, в който са изложени твърдения за
недопустимост на предявените искове поради липса на процесуална легитимация,
обосновани с възражението, че липсвали доказателства ищецът да е наследник на
С.П.М. и да е приел наследството, както и относно правото на собственост върху
топлоснабдения имот.
Възражението е неоснователно.
Процесуалната допустимост на иска се обуславя от наличието на правен
интерес, който произтича от твърденията на ищеца, които следва да сочат на
съществуването на нарушено негово право, на което в производството да се даде
защита. В случая, ищецът твърди, че в правната му сфера е налице неудовлетворено
вземане за цена на доставена топлинна енергия в обект, ползван от ответника. Тези
твърдения са достатъчни за наличието на правен интерес и обуславят наличието на
пасивна процесуална легитимация по предявените искове. Въпросът дали ответникът е
страна по спорното материално правоотношение е въпрос по същество, но не и на
допустимост.
По същество исковете се оспорват по основание и размер. Предявено е
възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Ответникът оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия, при
съображения, че липсвали доказателства същият да е наследник на С.П.М. и да е приел
наследството, както и относно правото на собственост върху топлоснабдения имот.
Видно от представеното копие от удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличаване за лице, издадено от Служба по вписванията, ответникът притежава право
на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, ул. "*********" № 5,
ап. 7, като върху имота е била наложена възбрана. Видно от представеното
удостоверение за наследници, изх. № 0822/09.05.2022 г., издадено от община Габрово,
титулярът на партидата - С.П.М. е починала на 26.05.2005 г. и е оставила наследници
по закон ответника ИВ. Р. Ш. – син и К.Р. Ш. – син. От изготвените служебни справки
по Наредба №14/2009 г. се установява, че именно ответникът ИВ. Р. Ш. е с
регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Габрово, ул. "*********" № 5, ап. 7, на
който се твърди да е доставяна топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че за
процесния период ответникът, ползвайки наследствен недвижим имот е приел
наследството и е титуляр на правото на собственост с обект недвижим имот, находящ
се на адрес гр. Габрово, ул. "*********" № 5, ап. 7. Наличието на друг низходящ на
общия наследодател, за когото няма данни да е приел изрично или мълчаливо
наследството, оставено от С.П.М., не променя извода, че именно наследникът ИВ. Р.
Ш., регистрирайки се на адреса на недвижимия имот ползва същия и поради това е
носител на правото на собственост върху него, като не са налице доказателства това
право на собственост да има и друг титуляр.
Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени
доказателства и съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се намира
имотът на ответника е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово
разпределение. Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът
извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на
2
чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, същият има качеството на потребител на
топлинна енергия, съответно на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон, е обвързан от
общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор,
като източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква
спазването на някаква форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да
бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на
топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и
приемане на престацията без възражения от страна на потребителя.
Ищецът е представил извлечение за формиране на задълженията на ИВ. Р. Ш.,
наследник на С.П.М. по партида № 5507, с административен адрес: гр. Габрово, ул.
“*********” № 5, ап. 7, видно от която за претендирания период от м. 11.2018 г. до м.
08.2020 г. е начислена доставена топлоенергия на обща стойност 2443.76 лева, като
върху това задължение е начислена и лихва за забава в размер на 432.65 лева.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесния период
количеството потребената топлинна енергия е определено при стриктно спазване на
нормативната уредба – Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, като дяловото разпределение е извършено в съответствие с
нормативните правила. Топлината, отдадена от сградната инсталация - ТСИ се
разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за
имота е 182 куб.м., независимо дали има монтирани отоплителни тела или не.
Топлинната енергия за процесния период в имота на ответника е използвана за
отопление на имота чрез отдавана от отоплителните тела с топлоразпределител и
отдадена от сградна инсталация. Размерът на ползваната топлоенергия за периода
м.11.2018 г. - м.08.2020 год. е както следва: сезон 2018/11-2019/06 за отопление от
отоплителни тела с уреди - начислени служебно поради неосигурен достъп (9,51 + 1,03
+ 10,5 + 13,31 = 34,003 деления), ТЕ (3,381 + 0,366 + 3,607 + 4,73 = 12,083 МВт.ч), сума
1295.46 лв.; от сградната инсталация 1.706 МВт.ч, сума 182.88 лв.; общо топлоенергия
13,789 МВт.ч; общо сума 1478,34 + 10 лв.(аб. такса) + 4,8 (такса уреди) = 1493,14 лв.;
сезон 2019/11-2020/06 за отопление от отоплителни тела с уреди (отчетени 7,2 + 0,09 +
7.5 + 1,86 деления) топлинна енергия (2.436 + 0,03 + 2.538 + 0,629 = 5,633 МВтч), сума
663.94 лв.; от сградната инсталация 2,288 МВт.ч, сума 269,68 лв.; общо топлоенергия
7,922 МВт.ч; общо сума 933,62 + 10 лв. (аб. такса) + 4.8 лева (такса уреди) = 948.42 лв.
Съгласно заключението за процесния период м. 11.2018 г. - м. 08.2020 год.
доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия възлиза на стойност 2441.56
лева. Въз основа на заключението, съдът приема, че стойността на доставената в имота
за периода от м. 11.2018 г. до м. 08.2020 год. топлинна енергия възлиза на сумата
2441.56 лева.
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация - Габрово" ЕАД на потребители от гр. Габрово.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 504/2021 год. по описа на
ГРС, се установява, че ищецът "Топлофикация - Габрово" ЕАД се снабдил със заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не
установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно
съединените установителни искове.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са
3
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят
следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност 2443.76 лева и неизпълнение на
задължението на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност
на доставеното му благо.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно
правоотношение със съдържание задължението на "Топлофикация - Габрово" ЕАД да
доставя в топлоснабден обект, находящ се в гр. Габрово, ул. "*********" № 5, ап. 7
топлинна енергия и задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството му
на потребител на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на параграф 1, т. 41б
от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ (обн. ДВ 107/2003 г.) продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени
с Решение № ОУ-017/28.07.2008 г. на ДКЕВР. По аргумент от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ,
следва да се има предвид, че чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ предвижда общите условия да
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение на
общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на
потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата за процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ /, като според чл. 145, ал. 1
от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Въз основа на кредитираното заключение на съдебно - техническата експертиза,
съдът прие за установено, че за процесния период на ответника е доставена
топлоенергия на стойност 2441.56 лева. С оглед изложеното, предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен до доказания размер от 2441.56 лева. Ответникът
не оспорва факта, че не е заплатил стойността на доставената топлоенергия, поради
което и в патримониума на ищеца е възникнало правото на парично вземане за тази
сума – 2441.56 лева, представляваща стойност на доставена топлоенергия за периода
м.11.2018 г. - м.08.2020 год., което право не е погасено чрез плащане.
4
При извод за частична основателност на предявения иск, съдът следва да
разгледа предявеното при условията на евентуалност възражение за погасяване на
вземането по давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през
който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав
поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като по отношение на вземанията за наем, за
лихви и други периодични плащания, приложима е специалната 3-годишна давност –
чл.111, б. „в“ ЗЗД.
В конкретния случай, се касае за периодични задължения по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД, като изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно след изтичане на 30-дневен срок от датата на фактуриране. /Втози смисъл са
дадените в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните/, давността тече от деня на падежа. Следователно, задължението на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия е възникнало като
срочно – съгласно чл. 33, ал.1 вр. чл. 32, ал.1 и ал. 2 от ОУ купувачите са длъжни да
заплащат месечните си и изравнителни задължения за доставена топлинна енергия в
30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение,
погасени по давност биха всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, т. е. три години назад от 17.03.2021 г.. В
случая изискуемостта на никое от задълженията за процесния период м.11.2018 г. -
м.08.2020 г. не е настъпила преди повече от 3 години. Това означава, че вземането не е
погасено по давност. Ето защо съдът намира, че ответникът е останал задължен за
стойността на доставената топлоенергия за периода м.11.2018 г. - м.08.2020 г. в размер
на 2441.56 лв., до който размер главният иск е основателен и следва да бъде уважен,
като за разликата до предявения размер от 2443.76 лева следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е било образувано първоначално ч. гр. дело № 504/2021 г. на
РС Габрово – 17.03.2021 год. до окончателното изплащане – арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Както се посочи, в чл. 33, ал.1 вр. чл. 32, ал.1 и ал. 2 от Общите условия, е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си и изравнителни
задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а в ал. 4 на същата разпоредба е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, съдът намира
този иск за основателен, тъй като се установи да е налице главно задължение в размер
5
на 2441.56 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е
изпаднал в забава на 01.01.2019 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през
м. 11.2018 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения,
ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който
момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на
законната лихва. Размерът на това обезщетение, определено по реда на чл. 162 ГПК и с
помощта на компютърна програма, за периода от 01.01.2019 год. до 11.03.2021 год.
възлиза на сумата 432.82 лева, поради което искът за законната лихва върху главница
от 2441.56 лева, следва да се уважи за размера от 432.65 лева в приложение на
диспозитивното начало в гражданския процес.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ.
отхвърлената част от исковите претенции, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В
заповедното производство доказаните разноски представляват внесена държавна такса
в размер от 57.53 лева и адвокатско възнаграждение (500 лева), от които ищецът има
право на 557.10 лева. Ищецът е доказал извършени в исковото производството
разноски в размер на 1257.53 лева съгласно представен списък по чл. 80 ГПК (57.53
лева – внесена държавна такса, 250 лева - възнаграждение за вещо лице по СТЕ, 350
лева - депозит за особен представител и 600 лева – адвокатско възнаграждение), от
която сума, следва да му се присъдят 1256.57 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът ИВ. Р. Ш. не претендира разноски и съответно такива не следва да
му се присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Топлофикация - Габрово"
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул. “Индустриална” № 6, обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че ИВ. Р. Ш.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. “*********” № 5, ап. 7 дължи на ищеца
сумата 2441.56 лева (две хиляди четиристотин четиридесет и един лева и петдесет и
шест стотинки) – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия, доставена за периода от м.11.2018 г. до м.08.2020 в топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. “*********” № 5, ап. 7, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.03.2021 г. до окончателното й изплащане,
сумата 432.65 лв. (четиристотин тридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) –
обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща падежа на
всяка фактура до 11.03.2021 год., за които суми в производството по ч. гр. д. №
504/2021 год. по описа на ГРС, е издадена заповед за изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата за разликата над сумата 2441.56 лева до предявения размер от
2443.76 лева.
ОСЪЖДА ИВ. Р. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. “*********” №
6
5, ап. 7 да заплати на "Топлофикация - Габрово" ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Габрово, ул. “Индустриална” № 6, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 1256.57 лева
(хиляда двеста петдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки) - разноски за
исковото производство и сумата 557.10 лева (петстотин петдесет и седем лева и десет
стотинки) - разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7