Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 29.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в открито съдебно
заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 292 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
исковете с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1, пр. 1, и чл. 92 от ЗЗД на "М." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу Л.Б.М., ЕГН: **********, с адрес ***, да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 6115/4.8.2017г., постановена по ч.гр. дело № 11138/2017г. на ВРС, 30 състав, сумата от сумата 27.80 лв. /двадесет
и седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за
далекосъобщителни услуги с номер М4062022/07.04.2014 г., съгласно
фактура № *********/10.12.2014 г. за
отчетен период от 07.11.2014 г. до 06.12.2014
г., фактура № *********/09.01.2015 г., за отчетен период
от 07.12.2014 г. до
06.01.2015 г., сумата 115.80 лв. /сто и петнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, съгласно фактура № *********/20.05.2015г., за
отчетен период от 07.04.2015 г. до 06.05.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 03.08.2017 год. до окончателното изплащане.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищецът твърди, че е подал
заявление за процесната сума и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения
срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск.
В исковата молба ищецът твърди,
че между кредитора „М." ЕАД, ЕИК. ***, със седалище и адрес на управление ***
и длъжника Л.Б.М., ЕГН: ********** е съществувал и валидно е действал Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер
М4062022 от дата 07.04.2014 г., с който на ответника са предоставяни
далекосъобщителни услуги.
Съгласно чл. 26 от Общите условия
на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми. "
В срока на действието на
договорите за мобилни услуги М4062022 от дата 07.04.2014 г. Мобилтел е издал на
абоната-ответник следните фактури :
фактура № *********/10.12.2014
г., с падеж на плащане 25.12.2014 г., за отчетен период от 07.11.2014 г.до
06.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 13.9 лв.
(Тринадесет лв. и 90 ст.);
фактура № *********/09.01.2015
г., с падеж на плащане 24.01.2015 г., за отчетен период от 07.12.2014 г.до
06.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 13.9 лв.
(Тринадесет лв. и 90 ст.);
Длъжникът не е изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички
дължими към Оператора суми за потребени договорни
услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с абоната-длъжник Л.Б.М. договори за далекосъобщителни услуги и да
му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги. За посоченото задължение е издадена фактура №
*********/20.05.2015 г. , с падеж на плащане 20.05.2015 г., за отчетен период
от 07.04.2015 г.до 06.05.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 115.8 лв. (Сто
и петнадесет лв. и 80 ст).
Клаузата за неустойка фигурира в
представеното с исковата молба Приложение в раздел Отговорност и гласи случай
че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора
или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по
отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения
срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на
тези или всички Услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок на ползване Основанието за прекратяване на
договора следва и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които е
казано, че Мобилтел има право да ограничи достъпа до част от услугите или да
прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания
към Мобилтел. А съгласно чл. 54 от ОУ/ „Мобилтел има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата
в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за
плащане.
Твърди се, че съгласно ОУ на
ищеца, „договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на
Мобилтел в случай на забава на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя продължила повече от 124 дена. Твърди се, че прекратяването
на договора настъпва по силата на договора /автоматично/ без да е необходимо
изявление от страна на ищеца. Сочи се, че с оглед забавата на ответника за
плащане на първите две фактури, обективиращи
задължение за заплащане на далекосъобщителни услуги, продължила повече от 124
дни, ищецът се е позовал на прекратяването на договора и е начислил неустойка
по фактура № *********/20.05.2015 г. , с падеж на плащане 20.05.2015 г., за
отчетен период от 07.04.2015 г.до 06.05.2015 г., в която е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
115.8 лв.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК. В същия се сочи, че искът е
допустим, но неоснователен, като го оспорва по основание и размер.
1. Липсва валидно сключен договор между страните.
- Представеният
договор №М4062022/07.04.2018г. НЕ Е подписан от доставчика и следователно ищцовото дружество НЕ СЕ е задължило по него.
- Това
е рамков договор за всички електронни съобщителни услуги на доставчика, като НЕ
Е посочен конкретен предмет или конкретната съобщителна услуга, за която
контрагента се абонира. Така договорът е с неясен предмет, т.е. липсва
съществен реквизит. Дори и да приемем, че Приложение №1/07.04.2018г. указва
конкретен предмет или услугата „мобилен интернет", то не можем да свържем
представеното приложение с представения договор.
2. Представените документи - договор и приложение НЕ могат да се съотнесът един към друг.
- Видно
от заглавието на Приложение №1 не става ясно, към кой номер договор е
съответното приложение. Така абонатът може да е подписал различни договори с
доставчика, а приложението произволно да се прилага към всеки един от тях,
което е недопустимо. А е важно тези два документа да са съотносими,
тъй като, както посочих по-горе съществените условия на договора, като предмет
и срок не са застъпени в самия рамков договор, доколкото по силата на т.3.2. от
него те се уговарят допълнително с приложения, неразделна част от договора.
3. Срокът на договора посочен в Приложение №1 е спорен, неясен.
Клаузата е нищожна.
- В
5.2.1 срокът е 124 месеца или повече от 10 години и 4 месеца... Това
противоречи на Общите условия на доставчика А1 в раздел V. „Права на
абоната/потребителя", т.28.1. (в сила от 30.03.2012 г.) „Абонатите имат
възможност за сключване на договор за услуги с първоначален срок, не по-дълъг
от две години.". Същото условие е залегнало и в заглавието на Приложение
№1 - „срок 1 или 2 години". В този смисъл уговорения срок от 124 месеца
представлява нищожна клауза, в противоречие с Общите условия. А след като
уговореният срок - съществено условие за един договор, представлява нищожна
клауза, то не може да бъде действителен и самият договор. И тук няма приложение
чл.26 ал.4, тъй като този съществен реквизит не би могъл да бъде, нито заместен
от законово положение, нито може да се предположи, че страните иначе биха
сключили договор без срок...
4. Договорът между страните НЕ Е влязъл в сила.
- Дори
да приемем, че страните са сключили валиден договор, то съшият не е влязъл в
сила. Влизането в сила, срока и прекратяването на договора, както и дължимите
неустойки и обезщетения по силата на т.6.1 от договора се уреждат с
приложението. В самото приложение регулиращата норма е т.5.1.1. Същата сочи, че по отношение на услугите описани в
приложението (мобилен интернет) договорът влиза в сила след изтичане на 7 дни
от подписването на приложението или на 12 месеца (попълнено на ръка), освен ако
абонатът не е заявил писмено, че желае договорът да влезе в сила незабавно. Ищцовото дружество НЕ Е представило изрично писмено искане
на абоната и следва да приемем, че за конкретния договор е налице т.н.
..отложено действие". Въпросът е дали след 7 дни или след 12 месеца влиза
в сила този договор ? Доколкото „7 дни" е част от бланковото съдържание на
договора, а „12 месеца" е изписано допълнително на ръка в специално
оставеното в бланката празно място считам, че волята на страните е била именно
тази - отложено действие, след изтичане на едногодишен период от датата на
подписване на договора. Така и т.5.1.2 от приложението, която сочи, че услугите
се активират след изтичане на посочения срок. Или този договор започва
действието си, не по-рано от 07.04.2015г. ! В подкрепа на заключението за
наличие на отложено действие на договора, по аргумент от противното е и
т.5.1.4. (а), която сочи, че незабавно действие винаги има, когато на абоната е
предоставено крайно устройство, заедно с услугата и доколкото по делото не е
представен приемо-предавателен протокол или друго
доказателство за предаване на такова устройство на абоната.
5. Няма доказателства за активирана услуга с изричното писмено
съгласие на абоната в периода PT подписване на договора до прекратяването му.
Няма доказателства за реално потребление на услугата мобилен интернет от
абоната.
7. Фактура №**********/20.05.2018г. за неустойката е непълна,
неясна и неотносима към конкретен договор с абоната,
липсват реквизити по ЗСч.
8. Процесуално-правни възражения.
- Оспорва
се подписа върху процесиите договор и приложение на лицето Н.Н.. Същата няма представителна власт за задължаване на
фирмата-ищец спрямо ответника.
- Оспорва се
валидността на пълномощното за процесуално представителство на адв.в.г..
Доколкото м.м.е чужд гражданин,
то при неговото
писмено изявление на друг език,
в случая български задължително следва да участва преводач,
като гарант, че упълномощителят е разбирал значението на волеизявлението си. В противен
случай пълномощното е недействително. След като
при наличие на главен изпълнителен
директор пълномощното се приподписва и от друг изпълнителен
директор, очевидно е че представителната власт на главния
изпълнителен директор е ограничена по устав
и той не може еднолично да делегира правомощия
за представителство пред съд на дружеството.
В съдебно заседание ищецът
поддържа иска, и моли за уважаването му, а ответникът чрез особения
представител поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл.
415 от ГПК като по същество ищецът
претендира заплащане на незаплатена далекосъобщителна услуга въз основа на сключен
между страните договор и вземане за неустойка по същия договор, сключен при
общи условия.
За основателността на исковете е необходимо доказване на
следните предпоставки: валидно сключен договор между страните, вкл. валидна
клауза за неустойка, изпълнение на задълженията на ищеца за предоставяне на
твърдяната услуга, неизпълнение от страна на ответника на задължението за
заплащане на цената на услугата, същото скрепено с неустойка.
В тежест на ищеца е да докаже всички предпоставки за
уважаването на исковата, освен изпълнението на задължението на ответника за
заплащане на цената на услугата в срок, което е задължение на ответника, в
случай, че оспорва неизпълнението си.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че между кредитора „М." ЕАД, ЕИК. ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез служител Н.Д.Н.и
длъжника Л.Б.М., ЕГН: ********** е подписан Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер М4062022 от дата
07.04.2014 г. ведно с Приложение № 1 към него. /Под договора не е налице подпис
на оператор - подпис на оператор, както и всички конкретни уговорки между
страните са извършени в Приложение № 1, което съставлява неразделна част от
договора/
От изготвената по делото, прието от съда и неоспорена от
страните СГЕ се установява, че подписът, положен за оператор в Приложение № 1
към Договор М4062022 от 07.04.2014 г. не
е изпълнен от Н.Д.Н..
Въз основа на горното съдът намира, че между страните не
е възникнало валидно договорно правоотношение. Договорът като двустранна сделка
следва задължително да е подписан от двете страни в правоотношението. В тежест
на ищеца е било да докаже, че същият е поел валидно задължение по договора като
е подписал същия чрез физическо лице с надлежна представителна власт по
отношение на дружеството. Не само, че не е проведено доказване за наличие на
надлежна представителна власт по отношение на Н.Д.Н./същата е оспорена от
ответника/, но е налице и доказване, че подписът, положен за нея, не е положен
от нея. При липсата на надлежно доказване на валидното възникване на
договорното правоотношение между страните от страна на ищеца, същият следва да
понесе неблагоприятните последици от това свое процесуално поведение. Исковете
подлежат на отхвърляне само на това основание. Доколкото и двата иска се
основават на валидно сключен договор за услуга /както иска за заплащане на
цената на предоставената услуга, така и неустойката по договора/ то и двата
иска подлежат на отхвърляне поради липсата на валидна договорна връзка между
страните.
За пълнота съдът намира, че следва да наведе мотиви и
относно валидността на клаузата за неустойка, в случай, че договорът беше
валидно сключен:
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Ищецът основава претенциите си за плащане на неустойка за
предсрочно прекратяване на договора на т. 5.3.1 от Приложение № 1/07.04.2014г.,
в която е предвидено следното: „В случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина Договорът по отношение на услугите в това Приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право
да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване.“
За да възникне вземането за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на ответника, на първо място следва да бъде
доказано валидно прекратяване на договора за ползване на далекосъобщителни
услуги преди датата на изтичане на срока на договора, и едва след това вината
на ответника за предсрочното прекратяване, като тежестта за доказване и на
двата факта е на ищеца.
Макар в договора за се използва термина предсрочно
прекратяване, всъщност се касае за разваляне на договора по вина на другата
страна по смисъла на чл. 87 от ЗЗД.
Съгласно чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма.
Съгласно чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, кредиторът може да заяви на
длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало
безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време.
Налице са два различни фактически състава на
едностранното прекратяване на двустранните договори – със и без даване на
подходящ срок за изпълнение.
За да е налице възможност за разваляне на договора без да
е необходим срок за изпълнение на задължението, е необходимо доказване и на
други предпоставки по чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, каквито в настоящият случай не са
наведени, съответно не са доказани. Няма и твърдение, съответно доказателства и
че е даден подходящ срок за изпълнение, съгласно чл. 87 ал. 1 от ЗЗД. Дори и да
се приеме, че правилата на ЗЗД като диспозитивни се дерогират от волята на страните и важат правилата на
подписания помежду им договор, то във всички случаи, за да е налице разваляне
на договора /едностранни прекратяване от едната страна по вина на другата/, то
е необходимо да е налице изрично волеизявление на едната страна, достигнало до
другата, че разваля договора. Изявлението следва да бъде писмено, когато
сключеният договор е писмен, съгласно чл. 87 ал. 1 от ЗЗД.
Договорите могат да се прекратява с конклудентни
действия САМО когато прекратяването на договора е по взаимно съгласие на
страните, съгласно трайната практика на ВКС. Прекратяването по взаимно
съгласие, включва две насрещни съвпадащи волеизявления, когато и двете страни
по договора са достигнали до извода, че той вече не отговаря на техните
интереси. В конкретния случай обаче се касае за разваляне на договора –
едностранно изразяване на воля, че едната страна не желае повече съществуването
на договора и това е по вина на другата страна. Поради това е необходимо
изрично и писмено волеизявления, отправено и достигнали до другата страна, за
да е налице разваляне.
В конкретния случай липсва такова изявление - липсва
писмена форма, липсва изпращане, липсва приемане на изявление. Издаването на фактура
с основание неустойка е конклудентно действие, което
не може да служи за заместване на изричното писмено волеизявление за
прекратяване на договора.
Поради това съдът приема, че не е изпълнен фактическия
състав на развалянето на договора от страна на ищеца по вина на ответника,
което да е извършено преди изтичане на срока на договора – 07.04.2016г. За
първи път волеизявление за разваляне може да се приеме, че е получено от
ответника с получаване на исковата молба от особения му представител, което е далеч
след датата, на която договорът е бил вече прекратен поради изтичане на срокът
му.
По изложените съображения съдът намира, че кредиторът не
се е възползвал от правото си да прекрати договора предсрочно по вина на
ответника, поради което в неговата правна сфера не може да възникне вземане за неустойка по т. 5.3.1 от Приложение
№ 1/07.04.2014г.
Съдът намира, че доколкото не е възникнало вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване на договора - поради липса на предсрочно
прекратяване, то не е налице и изтекла давност за вземането /доколкото не е
възникнало, същото не може да се погаси /.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът
счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за
заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните
такси до края на срока на договора е нищожна поради накърняване на добрите
нрави и не поражда задължения за ответника.
Въз основа на предоставената в облигационното право
договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД, страните по един
двустранен договор могат да включат клауза за неустойка, но само ако същата е в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент – т.
3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д.
№ 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
В настоящия случай съдът приема, че следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса /евентуално и допълнителни услуги/, а
потребителят – да заплати цената на предоставената му услуга/услуги. Уговорената
в договора неустойка при предсрочно прекратяване /разваляне/ на договора по
вина на ответника, е в размер на всички неплатени по договора абонаментни
вноски до края на срока му, което означава, че мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорена между
страните преференциална месечна такса, то би се получило, че при непредоставяне на услугата от страна на
мобилния оператор, същият би получил плащане в по-голям размер от това, което
би получил при предоставяне на услугата. Следователно уговорената по този начин
неустойка излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката и създава
условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, което е в разрез и с
принципа за справедливостта.
Поради това уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че за нищожността на договорните клаузи предмет на
договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и
това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото,
съдът следи служебно. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014
г. на ВКС, IV г.о., и Решение № 229 от
21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно
решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на
ОСТК на ВКС.
Отделно от изложеното, съдът счита клаузата от договора, касаеща заплащането на неустойка за нищожна и с оглед
наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Абонатът притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“
в договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване
и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи
пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски
отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации
на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесният договор е
сключен при предварително определени условия от едната страна по
правоотношението - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия договор и
приложенията към него, че същите са бланкови и не са били предмет на
предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им. Както беше подробно изложено по-горе, уговорката
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя и до съществено несъответствие в насрещните престации
на страните по договора.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с § 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Следва също така да се отбележи, че неустойка в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от
КЗП и за нелоялна търговска практика и от административния съд /вж. Решение №
7586/04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. № 6627/2013 г./.
Съдът намира, че с оглед развитието на исковото производство,
не се дължат разноски на ищеца. Дължат се разноски в полза на ответника, но
предвид факта, че същият е представляван от особен представител, разноски не се
присъждат.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на "М." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу Л.Б.М., ЕГН: **********, с адрес ***, да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 6115/4.8.2017г., постановена по ч.гр. дело № 11138/2017г. на ВРС, 30 състав, сумата от сумата 27.80 лв. /двадесет
и седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за
далекосъобщителни услуги с номер М4062022/07.04.2014 г., съгласно
фактура № *********/10.12.2014 г. за
отчетен период от 07.11.2014 г. до 06.12.2014
г., фактура № *********/09.01.2015 г., за отчетен период
от 07.12.2014 г. до
06.01.2015 г., сумата 115.80 лв. /сто и петнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, съгласно фактура № *********/20.05.2015г., за
отчетен период от 07.04.2015 г. до 06.05.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 03.08.2017 год. до окончателното изплащане,
на основание чл.415 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.
1, и чл. 92
от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: