Определение по дело №278/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 146
Дата: 28 февруари 2023 г. (в сила от 28 февруари 2023 г.)
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20221500500278
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 146
гр. Кюстендил, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500278 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на молба от въззивното дружество „*************“ АД,
ЕИК **********, чрез пълномощника адв. С. А., със съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. „П.
Парчевич“ №30, обективираща искане да бъде изменено Решение №226/29.11.2022 г.,
постановено по гр.д.№278/2022 г. по описа на ОС Кюстендил в частта на присъдените
разноски.
Искането е да се намали размерът на претендираното от насрещната страна „*****“
ЕООД адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност.
Основателността на искането се обосновава с довода, че процесуалният представител
на въззиваемото дружество не е присъствал и не е участвал лично в единственото проведено
открито съдебно заседание, при което се формира извод, че претендираното възнаграждение
следва да бъде определено в минимален размер, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор по молбата от пълномощника на
насрещната страна – адв. П. П.. Възразява се срещу основателността на искането с довода,
че материалният интерес и осъщественото процесуално представителство и защита касае
четири отделни иска, при което цената на всеки иск следва да бъде определена за основа при
определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение.
След преценка доводите на страните и приложените по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Искането за изменение на решението в частта за разноските е процесуално
1
допустимо. Същото е направено от легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК
в едномесечен срок от постановяване на решението.
Разгледано по същество, съдът го намира за неоснователно по следните съображения:
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
въззивното дружество „*************“ АД адв. С. А. е възразил по реда на чл.78, ал.5 ГПК
срещу размера на претедираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение,
приемайки го за прекомерен. По така релевираното възражение въззивният съд е пропуснал
да се произнесе с акта по същество, при което ще стори това с настоящото определение.
Съдът се е произнесъл по предявени от „*****“ ЕООД срещу „*************“ АД
обективно кумулативно съединени искови претенции - първата с правно основание чл.266,
ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД- по заявено искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сума в размер на: 528,00 лв. с ДДС по фактура № **********/
21.01.2020 г. за транспорт на ПВЦ изрезки за периода от 11.01.2020г. до 20.01.2020г.,; 6
390,72 лв. с ДДС по фактура № **********/ 21.01.2020 г. за извършено предварително
третиране на отпадъци; 597,60 лв. с ДДС по фактура № **********/ 21.01.2020 г. за
извършен транспорт на отпадъци до депо; 597,51 лв. с ДДС по фактура № **********/
21.01.2020 г., за такса за депониране на 13,98 тона отпадъци, а втората- с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД – за мораторна лихва за периода от 21.03.2020 г. до датата на предявяване на
иска – 27.07.2020г.в размер на 18,92 лв.по първата фактура; мораторна лихва за периода от
21.03.2020 г. до датата на предявяване на иска в размер на 229,00 лв. по втората фактура;
мораторна лихва за периода от 21.03.2020 г. до датата на предявяване на иска в размер на
21,41 лв.по третата фактура и мораторна лихва за периода от 21.03.2020 г. до датата на
предявяване на иска в размер на 21,41 лв.- общо обезщетение в размер на
290,74лв.,респ.ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на
исковите претенции до окончателното изплащане , които суми се сочат за дължими на
основание сключен между „**********“ ООД и „*************“ АД договор за поръчка
№15/01.02.2018 г., както и анекс от 02.09.2019 г. и анекс от 20.11.2019 г. към процесния
договор.
Съдът счита, че цената на иска при искове за парични вземания, основани на договор
и трайно установени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение,
представлява един иск. Изложените в исковата молба обстоятелства и заявеният петитум
недвусмислено сочат, че сумите по отделните фактури се претендират като дължими въз
основа на един сключен между страните облигационен договор. Липсата на изложени
самостоятелни основания и претенции за присъждане на четири отделни суми, дължими на
четири различни основания, означава че е предявен един иск.
По въпроса дали с една искова молба са предявени един или няколко иска
съществува константна съдебна практика на търговско отделение на Върховния касационен
съд. Израз на тази практика, без да бъде изчерпателен, са определение № 28 от 24.1.2015 г
по т.д. №110/2015 г на ІІ ТО на ВКС, определение № 201 от 13.04.2016 г по ч. т. д. №
475/2016 г на ІІ ТО на ВКС, определение № 603 от 20.09.2013 г по ч. т. д. № 2847/2013 г на
2
ІІ ТО на ВКС, определение № 346/31.05.2019 г по ч.т.д. № 1227/2019 г на ІІ ТО на ВКС,
определение № 617 от 27.10.2017 г по ч.т.д. №1848/2017 г на ІІ ТО на ВКС, определение №
359 от 30.07.2018 г по ч.т.д.№1663/2018 г на І ТО на ВКС. Съдържанието на практиката
може да се обобщи, че при обща искова претенция за връщане на суми, платени въз основа
на множество фактури /предявена на договорно или на извъндоговорно основание/, цената
на иска се определя в зависимост от обстоятелството дали плащанията са осъществени въз
основа на един договор или всяко едно от плащанията е обусловено от наличието или
липсата на отделно облигационно правоотношение.
Що се касае до исковата претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД съдът дължи
да отбележи, че по начало лихвата се определя като възнаграждението, което длъжникът на
пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора си за това, че се е ползвал от
тях, тя е парично вземане, което възниква само в резултат на съществуването на друго
парично вземане. Така, от материалноправна гледна точка, тя представлява акцесорно
задължение, тъй като предполага наличието на главно задължение – главница и лихвата не
може да възникне без наличието на главницата. От своя страна самото обезщетение,
дължимо по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, не е лихва, то е обезщетение за забава, но начинът на
определяне на размера му е чрез приравняването му на размера на законовата лихва върху
паричната сума /тъй като е приложимо само за парични вземания/.
От изложеното до тук следва, че в случая, е предявен един главен иск и е
претендирано и обезщетение за забава, като процесуалните действия, които полага
представителят по пълномощие на въззиваемата страна са свързани с доказване
основателността, обосноваността и размера им.
При горните данни дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно действащата
към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция ,
респ.постановяване на акта по същество на въззивния съд, редакция на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изменена с ДВ
бр.88/2022 г./ е в размер на 1 140.46 лева- за първия иск и 400лв.- за втория. Дори да се
възприеме доводът, че процесуалните действия на адв. П. се ограничават до изготвянето на
отговор по въззивната жалба, то в този случай минималното възнаграждение по чл.9, ал.1
от Наредбата, възлиза на 1155,35лв.или разликата с присъденото такова е 94,65лв., което не
би могло да се счете за прекомерно завишение.
Мотивиран от изложеното и на основание с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „*************“ АД, ЕИК **********, за изменение на
Решение №№226/29.11.2022 г., постановено по гр.д.№278/2022 г. по описа на ОС
Кюстендил, в частта на присъдените разноски- относно намаляване на сумата за адвокатско
3
възнаграждение, която „*************“ АД, ЕИК **********, е осъдено да заплати на
„*****“ ЕООД, ЕИК ********* - в размер на 1250.00 лева .
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4