Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /06.04.2021
г.,
гр.
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П.,
в проведеното на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година
публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка С.а разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 320/2020 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. *** ЗС и чл. 109 ЗС
Производството е образувано по предявени от „Д.а.“ ЕООД срещу
Х.В.Л. обективно кумулативно съединени искове с правно основание *** ЗС и чл.
109 ЗС, с които се иска да се приеме за установено по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на площ от 20,71 кв.м. от поземлен имот с идентификатор:
************* по КККР на гр. П., с адрес на имота: гр. П., м. П. – стопански
двор, от които 0,81 кв. са заключени между северозападната граница на описания
имот с югоизточната част на ПИ с идентификатор: ********.***, върху който е
построена сграда с идентификатор: *** и 19,9 кв.м. върху които е построен
ограден зид, както и на площ върху която е построена част от бетона площадка и
предаване на владението на тази площ (повдигната в червен и зелен цвят на скица
на л. 44 от делото), иска се осъждане на ответника да премахне построения
ограден зид на границата между ПИ *************и ************* навлизащ в
собствения на ищеца имот с идентификатор ************* по КККР на гр. П., искане за осъждане на ответника да премахне
част от сграда с идентификатор ***, която попада в имота на ищеца и тази част
от сградата, която се намира на по-малко разстояние от предвиденото в ЗУТ, за
осъждане на ответника да премахне водосточна тръба поставена върху сграда с
идентификатор; ***, за премахване на част от бетонна площадка, която попада в
имот с идентификатор ************* и частта, която се намира на по –малко
разстояние от предвиденото в закона от имотната граница.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: Твърди, че ищецът е собственик на поземлен имот
с идентификатор номер ************* по КККР на град П. - стопански двор-ДЗС с
площ:4524кв.м, като през 2019г. ищецът предприел дейност по снабдяване с
нормативно изискуемите документи за ограждане на целия му имот с плътен зид с
височина до 2,20м. В тази връзка са му издадени: конструктивно становище за
обект „Ограда”, с местонахождение-имот с идентификатор *************,
Разрешение за строеж на основание чл.148, ал.2, във връзка с чл.147, ал.1, т.7
и чл.48 от ЗУТ и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа-плътна ограда в собствен поземлен имот *************
по КККР на гр. П.. В Конструктивното становище за обект „Ограда”, с
местонахождение-имот с идентификатор *************, изрично е посочено, че се
предвижда изграждане на плътна ограда от северозапад, североизток и югоизток с
височина до 2,20м, обща дължина 195.70м и вложени материали: плътни бетонови
тухли и вертикални и хоризонтални стоманобетонови пояси. Цокълът на оградата е
предвиден да се оформи с облицовка от камък, а оградата да бъде измазана с
вароциментова мазилка. Съгласно същото становище от югозапад се предвижда да се
изгради ажурна ограда с височина до 1.80м и с дължина 103.20м от полицинкована
мрежа с носещи метални колове. Изрично е посочено, че цялата ограда ще се
изпълни със стъпка в имота на възложителя - „Д.А.”ЕООД. В последствие ищецът
установил, че ответникът Х.Л., който е собственик на съседен поземлен имот с
идентификатор ********.***, има сграда с идентификатор ***, ограден зид и
бетонна площадка, чиито части навлизат в собствения му поземлен имот *************
без правно основание за това. Последният е собственик на сграда с идентификатор
***, част от която навлиза и заема площ от 0.81кв.м в собствения на дружеството
имот. Освен построената сграда, има и ограда /ограден зид/, която навлиза и
заема 19.9кв.м от общата площ на недвижимия имот на дружеството, както и
бетонна площадка, част от която също попада в недвижимия имот на дружеството.
Сочи се, че незаконната сграда с идентификатор *** не отговаря на строителните
и санитарно-хигиенни изисквания. Тя е построена в собствения на ответника имот,
без да са съблюдавани нормативните изисквания. Твърди се, че ответникът е
представил в община П. удостоверение за търпимост, издадено през 2016г., което
представлява писмено доказателство, че сградата е незаконно построена.
Оградата, която навлиза в собствения на ищеца, също не отговаря на изискванията
на ЗУТ. За нея ответникът няма никакви документи. Същият е статутът и на
бетонната площадка. С посочените обекти ответникът е нанесъл и продължава да
нанася на ищеца редица неудобства, пречки и щети. Сочи се, че заради отказа на
ответника да премахне незаконните постройки, ищецът е в невъзможност да довърши
своя проект по изграждането на оградата. Нещо повече, той не може да започне да
осъществява и своята търговска дейност на територията на собствения си поземлен
имот. След като ищецът многократно канил ответника да освободи неговия имот и
същият бездействал подал жалба до РУП П. с вх.№310000-690/29.01.2020г.
Ответникът освободил само част от ищцовия имот, като премахнал единствено част
от движимите си вещ, които държал в постройката на допълващо застрояване с
идентификатор *************.1. Твърди се, че посочените постройки са незаконно построени, на основание чл.225,
ал.2 от ЗУТ и пречат на ищеца. Излага се освен това, че през 2019 година е бил
одобрен проект за частично изменение на подробен устройствен план-план за
регулация и застрояване в м. „Дойчева чешма” в землището на гр. П., общ. П.,
като случая поземленият имот на ответника дори не е използван по
предназначение, тъй като масивно построената в него сграда с идентификатор ***
се ползва за жилищните нужди от неговото семейство и дори не е спазено никакво
отстояние от границата между имотите с идентификатори *************и *************.
Твърди се, че създаденото от ответника състояние нарушава правото на
собственика да упражнява своите правомощия в пълен обем. Освен с посочените
постройки, ответникът пречи на ищеца и по следния начин: в имот *************
се стича вода от улука на сградата с идентификатор ***. В имота на моя
доверител собственикът на съседния имот *************е поставил бидон, в който
се събира тази вода. Необходимо е да се преустрой водосточната тръба по начин,
който водата от него да не попада в ищцовия имот. Съгласно подробният
устройствен план, дружеството-ищец имало право да построи сграда в ПИ *************
на калканна стена със сграда с идентификатор ***, но това е невъзможно към
настоящия момент, тъй като процесната сграда не е построената симетрично и
навлиза в част от дворното място на ищеца, освен това от нейния улук се стича
вода. Моли да се уважат предявените искови претенции. Претендира се присъждане
на разноски.
От ответника е постъпил писмен отговор, в срок, в който
са изложени доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. В
отговора на исковата молба се твърди, че исковите претенции са недопустими, тъй
като са предявени само срещу единия от съсобствениците на имота придобит в
режим на СИО. Освен това се излага, че исковите претенции са неоснователни.
Направено е възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност по
отношение на процесната квадратура от ПИ с идентификатор ********.***, като се
сочи, че същият се владее от м. ноември 1998 г., като през 1999 г. е построена-
завършена сграда с идентификатор ***, като същата е търпима. Сочи се, че в
процесната сграда ответника развива стопанска дейност, като до момента не са
били предприемани дейности от компетентните органи във връзка с ползване на
сградата. Твърди се, че процесният имот е образуван от имот №****** по картата
на възстановената собственост на землището на гр. П., който е идентичен с
парцел IX в кв. 12 по регулационния план на бившия стопански двор на ДЗС – гр. П..
Иска се да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен
съд-П. е сезиран с обективно кумулативни съединени осъдителни искове с правно
основание чл. *** ЗС и чл. 109 ЗС.
Тук
е мястото да се посочи, че настоящият съдебен състав приема, че предявената
искова молба по отношение на исковете с правно основание чл. *** ЗС е редовна, доколкото реалните
части са индивидуализирани посредством посочване на границите им, както и
съобрано скица находяща се на л. 44 от делото на която от ищеца са повдигнати с
цвят процесните реални части. Освен това съдебната практика приема, че когато
предмет на иска за собственост е реална част от поземлен имот границите му биха
могли да се определят чрез описанието им и с помощта на вещо лице, ако не са
материализирани на място, така и Решение № 254 от 21.05.2010 г. по гр. д. №
4/2008 г. на Върховен касационен съд.
По
делото е представен констативен нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот № 132, том II, рег. № 2235, нот. дело №
244 от 2007 г. издаден от Нотариус К., от който се установява, че търговско
дружество „А.“ ЕООД е признат за собственик на поземлен имот с площ от 5510
кв.м. с кадастрален номер ****** с адрес: гр. П., бивш Стопански двор на ДЗС,
м. „Дойчева чешма“.
По делото е представен и
приет като писмено доказателство нотариален акт за доброволна делба на недвижим
имот № 33, том IV, рег. № 4773 на Нотариус П. К., от който се
установява, че поземлен имот с площ от 5510 кв.м. с кадастрален номер ****** с
адрес: гр. П., бивш Стопански двор на ДЗС, м. „Дойчева чешма“ е поделен
доброволно между „А.“ ЕООД и И. П.К., като „А.“ ЕООД е станал собственик на
поземлен имот с площ от 5113 кв.м. с № ******,
а И. П.К. е станал собственик на поземлен имот с площ от 397 кв.м. с кадастрален
номер ******.
По делото е представен и
приет като доказателство нотариален акт за покупко-продажна на недвижим имот №
51, том V, рег. № 5696, дело № 638 от 2007г. на Нотариус П. К., от което се
установява, че търговско дружество „Сити-Строй“ ЕООД е придобило правото на
собственост върху поземлен имот с площ от 4525 кв.м. и кадастрален номер ******
в гр. П., м. „Дойчева чешма“, бивш стопански двор – ДЗС на основание договор за
покупко-продажба с праводател „А.“ ЕООД.
По
делото е представен и приет като доказателство нотариален акт за продажба на
недвижими имоти №69, том I, рег. № 832, нот. дело № 49
от 2019 г. на Нотариус Н.М.-Т., от който се установява, че ищецът е придобил
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор: ************* по
КККР на гр. П., с адрес на поземления имот гр. П., м. П.- Стопански двор ДЗС,
м. Дойчева чешма, с площ 4514 кв.м. с начин на трайно ползване: за друг вид
производствен складов обект, на основание договор за покупко-продажба с
праводател „Сити – Строй“ ЕООД.
По делото е представен и
приет като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
45, том V, рег. № 5633, нот. дело № 651 от 2016г. на Нотариус П. К., от който се
установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху поземлен имот
с идентификатор *************по КККР на гр. П., с адрес на имота: гр. П., м. П.
– Стопански двор ДЗС с площ 670 кв.м. с начин на трайно ползване стопански двор
на основание договор за покупко-продажба с праводател „А.“ ЕООД.
По делото е представено и
прието като доказателство удостоверение № *** от 20.12.2016 г. издадено от гл.
арх. на Община П. в уверение, че изградените в имот с идентификатор: *************по КККР
масивна двуетажна стопанска сграда с идентификатор: *** по КККР с площ от 146
кв.м., сграда с идентификатор: ********.***.2 по КККР с площ от 22,00 кв.м. и
сграда с идентификатор: ********.***.3 по КККР с площ от 9,00 кв.м. всичките
построени 1999 г.- 2000 г. са търпими строежи по см. на параграф 127, ал. 1 от
ПЗР на ЗИЗУТ, издадено въз основа на заявление подадено от ответника на
13.12.2016 г.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П. Д., Р. В., М. К., И. П.,
И. Б. и В.С.. При разпита си свидетел Д. посочва, че познава ответника от около
18 години, а ищецът от около 1 година, като е участва при ограждане на имота на
Л., като си е направил навес, който започва от оградата, което били преди 17-18
години. Свидетелят посочва, че имотът на ищеца е ограден от две страни, като
сега е почнало ограждането от третата страна, като не е довършено. При разпита
си свидетел В. заявява, че работи в ищцовото търговско дружество. Свидетелят
посочва, че е присъствал на трасирането на имота на ищеца, когато се е
установило, че оградата и площадката на ответника навлиза в мястото на ищеца,
като в момента ищецът не е довършил ограждането на неговия имот, поради
възникналия спор с ответника. При разпита си свидетел К. посочва, в качеството
си на счетоводител и в последствие управител на търговско дружество „А. 99“, че
познава ответника от дълго време, тъй като още от 1999г. ответникът е в
процесния имот, като тогава бил налице предварителен договор. Сочи, че тогава е
построена сградата в имота и е поставена ограда. При разпита си свидетел П.
посочва, че познава от дълги години Л., като му е помагал през 2000 г. за
построяване на оградата и площадката от бетон. При разпита си свидетел Б. –
управител на дружество „А.“ посочва, че около 1999 г. - 2000 г. Л. е построил
сградата в имота, като оградата съществува от същото време. При разпита си
свидетел В.С. посочва, че в качеството си на управител на „Сити Сторий“ ЕООД е
бил предишният собственик на имота на ищеца, като в последствие му го е продал.
Свидетелят посочва, че когато е бил собственик на имота в съседния имот е била
изградена сградата на ответника, но е нямало ограда. Ценени по реда на чл. 172 ГПК съдът изцяло дава вяра
на показанията на всички свидетели с изключение на свидетеля В.С. в частта, в
която посочва, че докато е бил собственик не е имало ограда между процесните
имоти. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са вътрешно
непротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят от останалия по делото
събран доказателствен материал- писмените доказателства по делото. Съдът не
дава вяра на показанията на свидетел С. в посочената част, тъй като в тази част
показанията са му изолирани от заявеното от всички останали свидетели, освен
това при разпита се установи, че свидетелят рядко е посещавал имотът и няма
ясни спомени.
По реда на чл. 176 ГПК
ответникът е дал обяснения, че процесния имот е деклариран в Общината, като е
заплащал данъци за същия.
По делото е допуснато и прието заключение по
съдебно-техническа експертиза изготвено от вещото лице О.М.. В своето
заключение вещото лице посочва, че стойността за премахване на оградния зид е
435,96 лв на бетонната площадка 3067,87 лв. а на водосточната тръба 7,76 лв.
Вещото лице е уточнило, че югозападният ъгъл на сграда на ответника попада с 47
см. в имота на ищеца, а тази част е с площ от 0,81 кв.м., като в тази част е
налице носеща колона. Вещото лице е посочило, че в действащия ПУП се запазва
построената сграда в имота на ответника, като в имота на ищеца е предвидена
възможност за строителство на калкан. Вещото лице е посочило, че сграда с
идентификатор: *** отговаря на санитарно-хигиенните, противопожарни и
технически изисквания, както и на действащия ПУП, като предназначението на
сградата е за „търговия и услуги“, като помещението не отговаря на изискванията
за ползване за жилищни нужди. Вещото лице е посочило в своето заключение, че
дъждовните води от сградата се оттичат с водосточна тръба и се събират в
пластмасов съд, като част от него попада в имота на ищеца. При изслушването си
вещото лице уточнява, че самата водосточна тръба не навлиза в имота на ищеца,
като към момента на съдебното заседание пластмасовият съд е прибран изцяло в
имота на ответника. В заключението си вещото лице е посочило, че в имота на
ищеца попада ограден зид с дължина от 15,90 кв.м., както и част от бетонната
площадка с площ от 48,97 кв.м., като сградата, оградният зид и бетонната
площадка са посочени от вещото лице на скица към заключението му находяща се на
л. 184 от делото. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице уточнява,
че оградния зид навлиза с около 19 кв.м. в имота на ищеца. Съдът възприема
заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен
отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване
на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото
лице е достигнало.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема
следното:
По отношение на исковите претенции с правно основание чл. *** ЗС:
Чрез петиторния осъдителен иск ищецът иска от съда
със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на
спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на
собственост върху нея принадлежи на ищеца въз основа на това установяване да се
допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без правно
основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ или част от
нея на собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на
който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата
власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна
материална предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи
правното задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху
спорните реални части от процесния имот, както и че ответникът ги владее или
държи към момента на предявяване на иска, а за да бъде отхвърлен осъдителният
иск, ответникът е длъжен да установи, че е налице противопоставимо на ищеца
основание за осъществяване на фактическата власт върху същите. Това доказване
следва да бъде пълно и главно.
Съгласно дадените задължителни тълкувания в т.2А на
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по тълкувателно дело № 4/2014г. на
ОСГК, ВКС при доказана активна материално-правна легитимация на ищеца по
предявен по реда на чл.*** ЗС иск, съдът следва да се произнесе с установителен
диспозитив за принадлежността на правото на собственост и с осъдителен
диспозитив относно предаване фактическата власт на предмета на спора.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е собственик
на имота с идентификатор: ************* по КККР на гр. П., както и че
процесните реални части са част от посочения имот, собственост на ищеца. Като
от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установява, че няма разминаване между
имотни и регулационни граници. Ето защо следва да се приеме, че е налице
първата материално правна предпоставка за уважаване на претенцията по чл. ***
ЗС. От събраните по делото доказателства се установява също така, че ответникът
владее процесните части – изградил е бетонна площадка, която ползва и е
поставил ограден зид, които попадат в имота на ищеца т.е. налице е и втората
материално правна предпоставка за уважаване на иска. В преклузивния срок- с
отговора на исковата молба, обаче ответникът е противопоставил свое право- а
именно твърди, че процесните реални части са придобити по давност.
Съдът намира, че не следва да обсъжда направеното възражение за придобивна
давност по отношение на частта от имота на ищеца, която се намира под
построената сграда, тъй като от данните по делото се установи, че същата попада
с 47 см. в имота на ищеца. Практиката на ВСК приема, че ако поставянето на ограда респ. постройка е в рамките на
допустимите отклонения по смисъла на Наредба №3 от 28.04.2005г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, то искът по чл.*** и чл.109 ЗС е неоснователен, така и Определение
№233 от 12.05.2020г., постановено по гр.д.№3512/2019г. на I г.о. на ВКС.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че
процесният югозападен ъгъл от постройката е именно в рамките на допустимите
отклонения, поради което следва да бъдат отхвърлени исковите претенции по чл. ***
ЗС и чл. 109 ЗС за приемане за установено и осъждане на ответника да предаде на
ищеца реална част от недвижим имот с площ от 0,81 кв., които са заключени между северозападната граница на описания
имот с югоизточната част на ПИ с идентификатор: ********.***, върху който е
построена сграда с идентификатор: *** по КККР на гр. П., както и за осъждане на
ответника да премахне част от сграда с идентификатор ***, която попада в имота
на ищеца и тази част от сградата, която се намира на по-малко разстояние от
предвиденото в ЗУТ. Тук е мястото да се посочи, че по отношение на процесните
имоти има влязъл ПУП, който предвижда свързано строителсво на границата между
двата имота, поради което правилата на ЗУТ по отношение отстоянието на сградите
от страничните граници на имотите не следва да се прилагат.
По отношение на възражението за придобивна давност изтекла в полза на
ответника по отношение на останалите претендирани реалните части.
С т. 2 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г.
постановено по тълкувателно № 4/2012 г. по описа на ОСГК, ВКС е прието, че придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права
върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VІІІ ЗС,
наименована „придобиване и изгубване на вещни права” в разпоредбите на чл.79-86
ЗС. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност
при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането
на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в
хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо
основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Правната последица – придобиване на
вещното право – е нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо
е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват
и други елементи. Следователно изискуемото от чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84
ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл.79 ЗС. Като юридически факт придобивната
давност е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение
нормативно се включват събития от физическия свят или психични състояния без
участие на активни съзнателни преживявания на човека. Фактическият състав на
владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като
своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност
е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия,
които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и
желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението
и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от
предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези
преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им
съдържание. Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа
власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/
предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира
фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо
потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците
от придобивната давност. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС
урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални
средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост
или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с
цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене
не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на
собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на
вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок
съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по
чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС.
В конкретния случай от събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д., П., К., Б. се
установява, че от 2000 г. процесните реални части се владеят от ответника Л..
Както свидетелят доведен от ищеца Д., така и свидетелите доведени от ответника
– П., К. и Б. посочват, че 2000 г. ответникът е изградил в имота си
постройката, както и масивната ограда и бетонна площадка. Установи се, че
същият ги ползва, като непосредствено на оградата е построил навес, а бетонната
площадка я използва за поставяне на автомобили/камиони. Установи се, че от 2000
г, до предявяване на исковата претенция ответникът без прекъсване е владял
процесните реални части, като свои. Неоснователен е доводът на ищеца изложен в
писмените бележки, че по делото не се установи на какво правно основание
ответникът е владял имота преди 2016 г., когато е закупил същият, тъй като
владението като фактическо състояние се упражнява и без правно основание.
Ирелевантно е обстоятелството, че преди предявяване на иска ответникът не се е
позовал на изтекла в негова полза придобивна давност, съобразно посоченото в
цитираното тълкувателно решение, като в конкретния случай своевременно в хода
на производството е заявил това свое възражение, което се явява основателно.
Тук е мястото да се посочи, че разпоредбата на чл. 200 ЗУТ предвижда, че
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и
селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност
само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19, като
това правилото не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот, при условията на чл. 17, т.е. законодателят е
поставил ограничение при придобиване по давност на реални части от недвижими
имоти.
Константата съдебна практика приема, че фактическият състав на придобивната
давност по отношение на реална част от поземлен имот може да се осъществи в
периода, когато имотът е бил извън регулация и като такъв е могъл да се
придобива по давност. В периода след 31.03.2001 г. (приемане на ЗУТ) също,
както съобразно чл. 59 ЗТСУ, е налице възможност реална част от имот, която не
отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ да бъде присъединена към съседен имот
чрез придобиване на правото на собственост на основание правна сделка или по
давност по реда на чл.17 ЗУТ, в случай че и двата съседни имота са
неурегулирани. Горното изключение е установено в разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗУТ, която е приложима само при неурегулирани съседни поземлени имоти в
урбанизирана територия. Тези положения са намерили израз в съдебната практика
на ВКС, обективирана в решение № 219/10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г. на
първо г. о., решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на първо г.
о., решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на второ г. о. и
решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на второ г. о.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства- заключението на
вещото лице се установява, че поземлените имоти на ответника и ищеца са
урегулирани съобразно ПУП влязъл в сила на 15.08.2019г., като преди това същите
не са били урегулирани, макар да са били урбанизирани, видно от посоченото в
нотариалните актове представени от страните по делото, на основание които
страните са придобили правото на собственост върху процесните поземлени имоти.
От посоченото следва изводът, че към момента на изтичане на придобивната
давност в полза на ответника по отношение на процесните реални части през
2010-2011 г. имотите не са били урегулирани, били са поземлени имоти, поради
което за тях не е съществувала забраната на чл. 200 ЗУТ, като позоваването на
изтекла давност в един по-късен етап е без правно значение, съобразно даденото
тълкувание с т. 2 на Тълкувателно решение № 4 от
17.12.2012 г. постановено по тълкувателно № 4/2012 г. по описа на ОСГК, ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав намира за основателно направеното от
ответника възражение за придобиване по давност на процесните реални части,
поради което същият ги владее на правно основание. С оглед на изложеното
предявените искове по чл. *** ЗС следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По отношение на исковите претенции с правно основание чл. 109 ЗС:
Искът по чл. 109 ЗС е насочен към защита на
правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено
пречат, смущават или ограничават правото на собствениците да ползват имота съобразно неговото предназначение. Правото на собственост се определя в правната доктрина като
пълна власт върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали
лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт
на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от
зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. С
приетото Тълкувателно решение № 4/ 2015 година на ОСГК на ВКС по въпросите по
приложение на чл. 109 ЗС се дават следните задължителни разяснения по
приложение на закона и предпоставките да бъде уважена претенция по чл. 109 ЗС,
а именно: негаторният, като иск за защита на собствеността, предоставя правна
защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/
според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С
предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено
или да бъдат премахнати последиците от него. Съгласно чл. 109 ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията
на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще
бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това
кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело. Претендираната защита обаче следва да съответства
на нарушението, т.е. основателно е
искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се
състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца.
Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата
молба как действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват
правата на ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е налице
твърдяното накърняване.
В конкретния случай, не се спори, че
ищецът е собственик на имот с идентификатор: *************
по КККР на гр. П., а ответникът на съседния
имот с идентификатор: *************по КККР на гр. П.. От събраните по
делото доказателства се установява, че на регулационната линия на двата имота
ответникът е построил сграда с идентификатор: ***, която представлява търпим
обект и по отношение на която съдът по-горе се произнесе.
По отношение на иска за премахване на
ограден зид между имот с идентификатор: *************и ************* навлизащ в собствения на
ищеца имот и премахване на част от бетонна площадка, която попада в имот с
идентификатор *************, съдът намира следното:
С оглед приетото по-горе се установи, че оградният зид и
бетонната площадка не попадат в имота на ищеца – реални части от него са
придобити от ответника по давност. По делото не се събраха доказателства
оградният зид да е изграден в нарушение на строителните правила и нормите –
височината на оградата е 2,03 м. при изискване за максимална височина от 2,20 м.,
арг. чл. 48 ЗУТ. По делото не са наведени твърдения, респ. не се събраха
доказателства, че оградата застрашава живота и здравето на ищеца или неговите
служители. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че
бетонната площадка също е изгадена в съответствие със строителните правила и
норми, като законодателят не е поставил изрично изискване за наличие на отстояние
от съседния имот, с оглед ниската й височина.
Ето защо следва да се отхвърлят предявените
искове с правно основание чл. 109 ЗС, доколкото по делото не се установи, че
ограничават или пречат на правото на собственост на ищеца.
По отношение на иска за премахване на водосточна тръба поставена върху сграда с
идентификатор; *** по КККР на гр. П., съдът намира следното:
Константната съдебна практика приема, че
за да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава
търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно
действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем,
собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване
правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои
нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на
резултат в „сегашно” време, изисква установяване на действието и съществуването
му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното
неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото
на собственост на ищеца от тези действия. Искът по чл.109 ЗС е
неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи
упражняване на правото на собственост на ищеца или резултата от тези действия,
не съществуват (така и Решение № 48 от 16.08.2017 по гр.д. 3809/2016 на
Второ гр.о., ВКС).
В конкретния случай от събраните по
делото доказателства се установи, че към момента на приключване на съдебното
дирене пластмасовия бидон, събиращ дъждовна вода е изцяло в имота на ответника,
респ. действията, които се твърди да са неоснователни не съществуват. Още при
завеждане на исковата молба водосточната тръба поставена на сградата на
ответника е била изцяло в неговия имот, като пластмасовият съд, който се
установи да се е намирал в имота на ищеца към момента на приключване на делото
е преместен в имота на ответника. Това се потвърди както от представения по
делото снимков материал, така и от изявленията на вещото лице при изслушването
му в съдебно заседание. Ето защо този иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените по делото разноски, в размер на 1205 лв., от които 200лв. – депозит
за вещо лице, 5 лв. съдебно удостоверение и 1000 лв. адвокатско възнаграждение,
доколкото същите са своевременно поискани, като са представени доказателства,
че са реално сторени- договор за правна зашита и съдействие от м. 09.2020 г. (
л. 91 от делото).
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „Д.а.“ ЕООД ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление:*** срещу Х.В.Л. ЕГН: ********** с адрес: ***,
с които се иска да се приеме за установено, на основание чл. *** ЗС, че ищецът
е собственик на реална част от имот с идентификатор: ************* по
КККР на гр. П. намираща се под югоизточен ъгъл на сграда с идентификатор: ********.***.
1 по КККР на гр. П. и която част е повдигната с жълт цвят на скица към заключение
на вещото лице находяща се на л. 184 от делото, приподписана от съда, както и на
реална част от имот с идентификатор: ************* по КККР на гр. П.,
която част е повдигната с червен цвят на скица на л. 184 към заключението на
вещото лице и е приподписана от съда, находяща се на границата с имот с
идентификатор: *************с трапецовидна форма и площ от 19 кв.м. върху която
е построена масивна ограда, и на реална част от имот с идентификатор: *************
по КККР на гр. П., която част е повдигната със син цвят на скица на л. 184 към
заключението на вещото лице и е приподписана от съда, находяща се на границата
с имот с идентификатор: *************с трапецовидна форма и площ от 48,97 кв.м.
върху която част е построена бетона площадка и за ОСЪЖДАНЕ на ответника да
предаде на ищеца владението върху посочените реални части.
ОТХВЪРЛЯ, искове с правно основание чл. 109
ЗС, предявени от „Д.а.“ ЕООД ЕИК:
********* срещу Х.В.Л. ЕГН: **********, с които
се иска да се осъди ответникът да премахне част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., която попада в имота
на ищеца и тази част от сградата, която се намира на по-малко разстояние от
предвиденото в ЗУТ, както и да премахне водосточна тръба поставена върху сграда
с идентификатор; *** по КККР на гр. П., да премахне построен ограден зид на
границата между имоти с идентификлатор: *************и ************* навлизащ в
собствения на ищеца имот с идентификатор ************* по КККР на гр. П. и да
премахване част от бетонна площадка, която попада в имот с идентификатор *************
по КККР на гр. П., която е с площ от 48,97 кв.м.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Д.а.“ ЕООД ЕИК: *********
, да заплати на Х.В.Л. ЕГН: ********** сумата в размер на общо 1205
лв. –
представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – П., с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: