Решение по дело №9131/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 193
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Хрипсиме Киркор Мъгърдичян
Дело: 20211100509131
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100509131 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.05.2021 год., постановено по гр.дело №23064/2020 год. по описа на
СРС, ГО, 34 с-в, е признато за установено по предявения от И.Б.И. срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 193.47
лв., представляваща допълнително служебно начислена стойност на електрическа енергия
по фактура №********** от 03.06.2020 год. за доставена електрическа енергия за имот с
клиентски №530001165162 за периода от 29.02.2020 год. до 30.05.2020 год., като искът е
отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 826.21 лв. и ответникът е
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото
в размер на 147.69 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3
ГПК направените разноски по делото в размер на 336.97 лв.
Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца И.Б.И..
Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че между страните е налице
твърдяната от ответника облигационна връзка, както и че има пълно неизмерване на
потребена от ищеца електрическа енергия през целия процесен период, без прекъсване.
Неправилно били приложени и ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2019 год. Правилно СРС
бил приел, че между ищеца и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е бил сключен договор за продажба на
електрическа енергия. Между страните по делото имало договор, но по него ответникът не
бил длъжен да продава електрическа енергия на ищеца и съответно нямал правото да
1
получава цената на консумираната от ищеца електрическа енергия. С действащите ПИКЕЕ
тази забрана била пренебрегната и мрежовият оператор бил издал на свое име фактура за
консумирана електрическа енергия, което било недопустимо. С чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ не било
дадено право на мрежовия оператор да получи сумата по фактурата – имал правото да
предостави фактурата на клиента, но не и да я издаде на свое име. Евентуално поддържа, че
посочената норма е нищожна. В този смисъл не било налице право на мрежовия оператор да
коригира сметките за продадена електрическа енергия. Ответникът не бил и краен
снабдител и нямал право на корекция – чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр. с чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. Първоинстанционният съд не се бил произнесъл и по възражението за липсата
на ред за уведомяване на клиента в Общите условия на доставчика. При липсата на такъв
ред не било възникнало правото да се извърши корекция за определен период и по
определена фактура, а в тежест на ответника било да установи точното количество
електрическа енергия, консумирано от ищеца през процесния период и в процесния размер.
По делото било доказано, че не е било налице пълно неизмерване от електромера през целия
исков период. Видно било от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че за периода от последното показване на показанията на електромера от
23.05.2020 год. до датата на проверката 30.05.2020 год. размерът на корекцията е 71.84 лв. с
ДДС. Не било доказано по делото и чия собственост е електроразпределителната мрежа – не
било безспорно, че имотът е присъединен към мрежата на ответното дружество. Не било
установено и коя била последната извършена проверка, дължима на основание чл. 42, ал. 4
ПИКЕЕ от 2019 год. Прилагането на корекционна процедура, предвидена в ПИКЕЕ и то за
по-дълъг от възможен според правната норма срок представлявало злоупотреба с право.
Погрешно била изчислена и претендираната сума по цени в лева. Нямало доказателства
каква е цената за процесното тримесечие, по която общественият доставчик е продал на
електроразпределителното предприятие електрическа енергияза покриване на
технологичните му загуби. Не било доказано и дали въобще ответникът е претърпял
някакви технологични загуби във връзка с процесния имот. Доколкото било безспорно, че за
периода до 23.05.2020 год. била доставяна редовно електрическа енергия, то за периода от
29.02.2020 год. до 23.05.2020 год. за ответника нямало никакви технологични загуби, ако се
приемело, че мрежата е негова. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната му част, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Ответникът по жалбата „ЧЕЗ Р.Б.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната от ищеца част.
Срещу решението в частта му, в която е уважен предявения иск, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД.
Жалбоподателят поддържа, че СРС основал решението си на заключението по
допълнителната съдебно-техническа експертиза и приел, че данните от реалния отчет следва
да се вземат предвид при изчисляването на коригираната стойност на електрическата
енергия. Отговорът на вещото лице обаче било напълно неотносимо към предмета на спора.
2
Вещото лице било потвърдило, че извършеният т.нар. „реален отчет“ не бил техническа
проверка. Реалният отчет бил дейност по измерване на показанията на монтирано средство
за търговско измерване, която дейност се извършвала от т.нар. „отчетници“ или
„инакасатори“ на ответното дружество. Тези служители обаче не разполагали с
компетентност да установят случаите на промяна в схемата на свързване, манипулации в
електромерите и т.н – виж и чл. 46, ал. 2 ПИКЕЕ. Вещото лице било посочило също така, че
данните от отчета на процесния електромер не били част от изчисленията при заложената в
ПИКЕЕ методика по чл. 50, ал. 2. В действащите ПИКЕЕ не било посочено, че размерът на
корекцията се определя според „реално потреблено“ количество енергия, след като именно
извършената промяна в схемата на свързване на електромера е препятствала измерването на
енергията в пълен обем. От значение за корекцията било само установяването на факта на
манипулацията, водеща до неизмерване и преизчисление на сметката на съответния абонат
по начина и правилата, определени в ПИКЕЕ. Процедурата въвеждала обективни правила за
измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като
освобождавала доставчика от задължението да докаже периода на неточното отчитане и
реално потребеното количество електрическа енергия. Следвало да се има предвид и че за
процесния имот било многократно установявано неправомерно въздействие върху
измервателната система. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната
му част, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата И.Б.И. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответника част. Поддържа, че ако ПИКЕЕ от 2019 год. не били нищожни и
били приложими, то те не създавали законова фикция. В случая не било установено никакво
неточно измерване. Напротив поддържало се, че електромерът е бил точен, но изобщо не е
мерил. Вещото лице било посочило, че при наличие на твърдяната в протокола схема на
свързване /изменена/ нищо не се било мерило. По делото нямало доказателства кой носи
вина за твърдяната нерегламентирана манипулация. Между страните не бил сключен
договор за доставка на електрическа енергия, поради което и те не можело да имат преки
финансови отношения.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
всяка от насрещните страни, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните части, но е частично неправилно.
Видно е от представения по делото протокол №1024186 от 30.05.2020 год., който е
3
подписан от представител на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и двама свидетели /които не са служители на
ответника/, че при извършена проверка в процесния обект е било установено, че липсва
пломбата на щита на ел.таблото; прекъсната е измервателната нула за електромера от
страната на захранващия нулев клеморед в ел.таблото; при товар І-2,6 А дисплеят на
електромера е тъмен и индикатора за товар не мига; по този начин е установена промяна в
схемата на свързване и консумираната електрическа енергия в момента на проверката не се
измерва от електромера и не се заплаща; след възстановяване на измервателната нула
електромерът измерва в клас на точност и е с показания на І-ва /нощна/ – 0000872 kWh и на
ІІ-ра /дневна/ – 0006157 kWh. Осъществено било ново пломбиране на щита на ел.таблото.
Ответното дружество е извършило преизчисляване на количества електрическа енергия
и е предоставило на ищеца фактура №********** от 03.06.2020 год. за сумата от 826.21 лв.,
ведно с приложение-справка.
Основният спорен между страните въпрос е свързан с дължимостта на начислената и
претендирана от ответното дружество сума в размер на 826.21 лв., като корекция на сметки
въз основа на горепосочения констативен протокол по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, в т.ч.
кой има право да получи начислената в резултат на корекцията сума – крайният снабдител
или операторът на електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие – краен снабдител осигурява
снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които
обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение в съответната лицензционна територия. Продажбата на електрическа енергия на
крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР /сега КЕВР/ цени и при общи условия на
енергийното предприятие – краен снабдител – чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.
Според чл. 88, ал. 1 ЗЕ, разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни
врежи – собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване
на разпределение на електрическа енергия за съответната територия.
Във връзка с осъществяването на дейността по разпределението на електрическа
енергия се сключват сделки, по които страна е електроразпределителното дружество при
спазване на разпоредбите на Раздел V от Закона за енергетиката и Правилата за търговия с
електрическа енергия /ПТЕЕ/ – чл. 91, ал. 2 ЗЕ. Договорите на пазара на електрическа
енергия са посочени в нормата на чл. 11 ПТЕЕ, в т.ч. договори за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа /т. 3/ и договори за продажба на
електрическа енергия /т. 4/. Съгласно чл. 14, ал. 1 ПТЕЕ, предмет на договорите по чл. 11, т.
3 за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа е
предоставянето на услугите „достъп до електроразпределителната мрежа“ и „пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа“, като тези договори се
сключват между оператора на електроразпределителната мрежа и крайните клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа при общи условия. Съответно според
чл. 15, ал. 1 и 2 ПТЕЕ, договорите за продажба на електрическа енергия по чл. 11, т. 4 – по
4
регулирани цени, се сключват между крайните снабдители и Битови крайни клиенти – за
обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение,
когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Дефиниции на понятията „оператор на
разпределителна мрежа“, „краен снабдител“ и „краен клиент“ се съдържат съответно в § 1,
т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, § 1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ и § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ.
Отношенията между краен снабдител и оператора на електроразпределителната врежа
във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени
към електроразпределителните мрежи се уреждат с правилата за търговия с електрическа
енергия – чл. 98в ЗЕ.
Поради специфичния предмет на договорите между крайните снабдители, респ.
операторите на електроразпределителната мрежа, от една страна и крайните клиенти, от
друга страна, част от правата и задълженията на страните се регламентират с императивни
разпоредби в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Задължителното
съдържание на общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
крайния снабдител и на общите условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на оператора на електроразпределителната система е
регламентирано съответно в чл. 98а, ал. 2 и чл. 104а, ал. 2 ЗЕ, като тези норми /виж т. 6, б.
„а“ от първата и т. 5, б. „а“ от втората/ по напълно идентичен начин поставят изискване да
бъде предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.
120 ЗЕ.
С нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ,
бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е
делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт – Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В тази
връзка са приети ПИКЕЕ, които са обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год. и са част от
действащата към процесния период правна уредба в сферата на енергетиката. В раздел ІV на
ПИКЕЕ /чл. 49 – 59/ са регламентирани реда и начина за преизчисляване на количеството
електрическа енергия.
В разглеждания случай по делото е безспорно, че ищецът и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД са обвързани
от облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия – чл. 98а
ЗЕ, както и че в процесния недвижим имот /чийто собственик е ищецът/, е била доставяна
5
електрическа енергия.
Ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по разпределение на
електрическа енергия на обособена територията, в границите на която се намира и
процесният имот /виж лицензия на л. 42 от първоинстанционното дело/. Доказано е също
така, че този имот е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, чийто оператор
е ответното дружество – за посоченото обстоятелство е налице извънсъдебно признание на
ищеца, обективирано в жалба от 13.12.2019 год. до ответника за възстановяване на
електрозахранването, което при преценката му по реда на чл. 175 ГПК въззивният съд
намира, че отговаря на истината.
В контекста на изложеното СГС приема, че между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение по договори за достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа, но в неговото съдържание не се включва правото на
ответното дружество да получи коригираната стойност на електрическата енергия при
установяване на неизмерването й, неправилното/неточното й измерване, тъй като с
изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 год., в сила от 17.07.2012 год. и създаването на
нова т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ и нова т. 5 на ал. 2 на чл. 104а ЗЕ е въведена нова уредба на
обществените отношения, като законодателно е предвидено правото на крайния снабдител
на електрическа енергия да извършва корекция на сметките на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия.
Действително в ал. 1 на чл. 56 ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на преизчисляване на
количества електрическа енергия операторът на електроразпределителната мрежа
предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с
изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на
предоставена мощност/ и за „задължения към обществото“, а в ал. 2 – че ползвателят на
мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от
оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Налице е обаче противоречие между
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ и нормата на чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ,
като с оглед чл. 15, ал. 3 ЗНА въззивният съд е длъжен да приложи разпоредбата на закона, а
не на подзаконовия акт, който й противоречи /действащата понастоящем нормативна уредба
не предвижда ПИКЕЕ да съдържат регламентация по отношение на правния субект, който
има право да получи от крайния клиент начислената в резултат на корекцията сума/.
Следователно ответникът не се легитимира като кредитор на процесното вземане,
поради което и релевираната отрицателна установителна претенция се явява основателна.
Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която искът по чл.
124, ал. 1 ГПК е отхвърлен за разликата над 193.47 лв. до размера от 826.21 лв., която
претенция подлежи на уважаване. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено
и в частта му, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за
първоинстанционното производство в размер на 336.97 лв.
В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като
6
правилно като краен резултат.

По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца неприсъдената част от направените разноски в
първоинстанционното производство за държавна такса, за възнаграждение за вещо лице и за
възнаграждение за един адвокат в размер на 483.02 лв., както и направените разноски във
въззивното производство за държавна такса в размер на 25 лв. и за възнаграждение за един
адвокат в размер на 300 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.


РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 18.05.2021 год., постановено по гр.дело №23064/2020 год. по
описа на СРС, ГО, 34 с-в, в частта му, в която е отхвърлен предявения от И.Б.И. срещу „ЧЕЗ
Р.Б.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за разликата над 193.47 лв. до размера от
826.21 лв., както и в частта му, в която ищецът И.Б.И. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД
иск разноски за първоинстанционното производство в размер на 336.97 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И.Б.И. с ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.*******, срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“*******, Бенч Марк Бизнес център, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника разликата над 193.47 лв. до размера от
826.21 лв. – начислена коригирана стойност на електрическа енергия по фактура
№********** от 03.06.2020 год. за доставена електрическа енергия за имот с клиентски
№530001165162 за периода от 29.02.2020 год. до 30.05.2020 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.05.2021 год., постановено по гр.дело №23064/2020
год. по описа на СРС, ГО, 34 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“*******, Бенч Марк Бизнес център, да заплати на И.Б.И. с ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в
първоинстанционното производство за държавна такса, за възнаграждение за вещо лице и за
възнаграждение за един адвокат в размер на 483.02 лв., както и направените разноски във
въззивното производство за държавна такса в размер на 25 лв. и за възнаграждение за един
адвокат в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
7



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8