Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2052
гр. Перник, 03.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на пети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на
секретаря ЛИЛИ ДОБРЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 03123 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подаде на от ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ” със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ”
№ 136, представлявано от изпълнителния директор
Срещу
М.М.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите както следва: сумата от 7000,00лв./седем хиляди лева/-
представляваща главница, годишна лихва върху размера на кредита за периода на
срока на договора от 29.11.2010г. до 27.11.2017г. в размер на 1572,18лв. /
хиляда петстотин седемдесет и два лева и 18ст./, сумата 351,94 лв. /триста
петдесет и един лева и 94 ст./ представляваща лихва за забава върху размера на
вземането за периода от 28.11.2017 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 7000,00лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.05.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски –
178,48лв. държавна такса и сумата от 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ” със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис ІІІ” № 136, представлявано от Живко Живков – изпълнителен директор, чрез гл. юрисконсулт Б.М.
твърди че между него и М.М.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** е налице
облигационно правоотношение по силата на сключен между тях Договор № 14175014
/24.11.2010г . за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на
фураж и/или фуражни компонентни, във връзка с т.1 от Анекс №6 от 12.04.2017г.
Въз основа на Договора ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ”- кредитор е предоставил на кредитополучателя М.М.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** кредит на
животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компонентни в размер на 7
000,00лв./седем хиляди лева/ за 14 бр.
биволици.Съгласно т.3.1.8 от Раздел ІІІ на Договора кредитополучателя се е
задължил да възстанови предоставения кредит в срок до 27.11.2011г..По силата на
решения на УС на ДФ „Земеделие”за периода от 2011г. до 2016г. е бил продължен
срока за погасяване на кредитите за животновъдство. С Решение по протокол №103
от 18.11.2016г. за кредити предоставени през 2008г.,2009г. и 2010г. срока за
издължаване е удължен до 27.11.2017г., като лихвата за отсрочването е
определена на 4 на сто. Кредитополучателят и бенефициент по Договора се е
възползвал от тази възможност за разсрочване на отпуснатия кредит и е подписала
шест броя анекси.Съгласно Договора кредиторът е изпълнил задължението си за
предоставяне на разрешения кредит на кредитополучателя размер на 7000,00лв/седем хиляди лева/. От
своя страна ответникът М.М.К., не е изпълнила задължението си да погасява
паричното задължение по разрешения и договорен размер на кредита като е
погасила сумата от 146,74 на 11.08.2011г. и сумата от 479,76лв на 17.12.2012г.
по банкова сметка ***.Перник.На 06.03.2018г..на М.М.К. е изпратена уведомително
писмо покана за доброволно изпълнение от страна на фонда. На 29.05.2018г. ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” е пристъпил към принудително
събиране на вземането си по съдебен ред като е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. По образуваното в ПРС ч.гр.д. №
03519 по описа на съда за 2018г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК № 2725 от
30.05.2018г. за сумата от
7000,00лв./седем хиляди лева/- представляваща главница по Договор
№14175014 от 24.11.2010г.за предоставяне на кредит за зкупуване на фураж и /или
фуражни компоненти , годишна лихва от 4%
върху размера на кредита за периода на срока на договора от 29.11.2010г. до
27.11.2017г. в размер на 1572,18лв. / хиляда петстотин седемдесет и два лева и
18ст./,сумата от 351,94лв./триста петдесет и един лева и 94ст/ представляваща
лихва за забава върху размера на вземането от 28.11.2017г. до
28.05.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от 7000,00лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 29.05.2018г.до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски – 178,48лв. държавна такса и сумата от
50,00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът,
в законоустановения срок от един месец, чрез пълномощника си адв. Милена
Стоянова САК от връчването на съобщението по установените в ГПК способи
е подал отговор в който счита иска за недопустим, алтернативно изцяло
неоснователен и недоказан. Навежда твърдения за липса на валидно облигационно
правоотношение между страните и се позовава на изтекла погасителна давност на
вземането сключения договор в полза на ищеца. Твърди, че сключените анекси са
нищожни като сключени от лица без представителна власт.
В открито
съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
в открито съдебно заседание, редовно призован се
представлява от пълномощник, който оспорва изцяло предявената искова претенция
при подробно изложени съображение и в писмено възражение и писмени бележки.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 3519/2018
по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение № 2725/30.05.2018.
В срока
за възражение длъжника е подал такова срещу издадената заповед за изпълнение,
предвид на което и съдът е дал указания на заявителя в заповедното производство
ако желае в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на
вземането.
От представените писмени доказателства се установява, че страните
по делото са сключили договор №14175014
от 24.11.2010 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на
фураж и/или фуражни компоненти, с който
ДФ „Земеделие" - гр. София се е задължил да предостави на
ответника М.М.К. кредит за закупуване на фураж и /или фуражни компоненти
- сума в размер на 7000.00 лв. за подпомагане изхранването на 14 биволици / т. 2.2.2/ срещу задължението на
земеделския производител да възстанови на Фонда отпуснатия кредит по този
договор в срок до 27.11.2011 г. /т. 3.1.8/ от договора/, като заплати на падежа
приложимия към момента на предоставяне лихвен процент в размер на 3 % годишно
за предоставения кредит /т. 3.1.9 от договора/. В изпълнение на задълженията си
по договора, Държавен фонд "Земеделие" е превел на земеделския производител М.М.К. сума в
размер на 7000 лв. съгласно представеното платежно нареждане на л. 61 от
делото, който факт не се оспорва от ответника.
Към договор №14175014 , на
основание чл.5.1 от същия и решения на УС на ДФ „Земеделие” за разсрочване и
отсрочване на издължаването на кредита, са подписани между страните по делото шест
анекса, както следва:
На 20.10.2011 г. е сключен Анекс № 1, като съгласно т. 1 от него,
предоставеният кредит следва да се възстанови до 26.11.2012г, Съгласно т. 5
земеделският производител възстановява до 15.11.2011 г. дължимата лихва по
кредита.
На 31.01.2013 г. е сключен Анекс № 2, като съгласно т. 1 от него,
предоставения кредит следва да се възстанови до 29.11.2013 г. Съгласно т. 4,
лихвата по т. 3 от настоящия анекс се начислява от 27.11.2012 г. до датата на
издължаване.
На 01.04.2014 г. е сключен Анекс № 3, като съгласно т. 1 от него,
предоставеният кредит следва да се възстанови до 25.11.2014 г.. Съгласно т. 2
разсрочва дължимата договорена лихва по договора и анексите, изчислена до
29.11.2013 г. в срок до 25.11.2014 г. Съгласно т. 3 лихвата по разсрочването с
настоящия анекс е с размер 4.5%, но не по-малко от референтния лихвен процент
за Република България, приложим към датата на сключване на анекса. Съгласно т.
4 лихвата по т. 3 се начислява от 30.11.2013г. до издължване.
На 09.03.2015 г. е сключен Анекс № 4, като съгласно т. 1 от него,
предоставеният кредит следва да се възстанови до 25.11.2015 г. Съгласно т. 2 от
Анекса, се разсрочва дължимата договорена лихва по договора и анексите,
изчислена до 25.11.2014 г. в срок до 25.11.2015г. Съгласно т. 3 лихвата по
разсрочването с настоящия анекс е с размер 4%, но не по-малко от референтния
лихвен процент за Република България, приложим към датата на сключване на
анекса. Съгласно т. 4 лихвата по този анекс се начислява от 26.11.2014 г. до
датата на издължаване.
На 29.03.2016 г. е сключен Анекс № 5, като съгласно т. 1 от него,
предоставеният кредит следва да се възстанови до 25.11.2016 г. Съгласно т. 2 от
Анекса, се отсрочва дължимата договорена лихва по договора и анексите,
изчислена до 25.11.2015 г. в срок до 25.11.2016 г. Съгласно т. 4 лихвата по
този анекс се начислява от 26.11.2015 г. до датата на издължаване.
На 12.04.2017 г. е сключен Анекс № 6, като съгласно т. 1 от него,
предоставеният кредит следва да се възстанови до 27.11.2017 г. Съгласно т. 2 от
Анекса, се отсрочва дължимата договорена лихва по договора и анексите,
изчислена до 25.11.2016 г. в срок до 27.11.2017г. Съгласно т. 4 лихвата по този
анекс се начислява от 26.11.2016 г. до датата на издължаване.
След изтичане на срока за
възстановяване на кредита по анекс №6 от 12.04.2017г., на ответника М.М.К. е
била изпратена от ОД на ДФ Земеделие - гр. Перник покана за доброволно
изпълнение с изх. № 01-140- 6500/48 от 06.03.2018 г., с която е даден
четиринадесетдневен срок за възстановяване на получените средства в размер на 7000лв.,
ведно със законната лихва към датата на издължаване. Поканата е върната от
пощенската служба като непотърсена.
От приетото и неоспорено
заключение на счетоводната експертиза се установява, че към датата на подаване
на заявлението по чл.417 ГПК и към датата на изготвяне на заключението
ответникът не е извършил плащане по главницата по процесния договор. Извършено
е частично погасяване на договорната лихва. От ответника е заплатена сума общо
в размер на 626.50 лв., с две вноски: на 11.08.2011 г. и на 12.12.2012 г. С
платените суми са погасени задължения за договорна лихва, дължима по договора и
анекс №1, отразено в табличен вид в заключението на ССчЕ. Непогасеният остатък
по задължението за договорна лихва е общо в размер на 1572.12 лв., формиран от
дължимите лихви по анекси №2, №3, №4, №5 и № 6 както е отразено в табличен вид
в заключението. Върху главницата от 7000 лв. дължимата законна лихва за периода
от 28 11.2017г. до 28.05.2018г /включително/ е в размер на 350.00 лв.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Между страните по
делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключения договор №14175014
от 24.11.2010 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на
фураж и/или фуражни компоненти. По него ищецът е изправна страна като е
изпълнил задължението си и е предоставил на ответника кредит в размер на 7000
лв. Последният не е изпълнил задължението си за връщане на получената сума в
срок и е изпаднал в забава. С подписания на 24.11.2010 г. договор ответникът М.М.К. се е задължила да възстанови предоставения кредит в срок до 27.11.2011
г. В последствие с подписаните шест
анекса страните са договаряли нови срокове за връщане на предоставения кредит,
като последния договорен срок за това е 27.11.2017 г. От събраните по делото
доказателства не се установява ответникът да е престирал на ищеца в уговорения
срок дължимата по процесния договор главница от 7000 лв. С изтичане на срока
ответникът е изпаднал в забава и за исковия период 28.11.2017г. до 28.05.2018г
/включително/ дължимата върху главницата
законна лихва съгласно чл. 4.1 от процесния договор е в
размер на 350.00 лв.
Предявеният за тези
вземания иск по чл.422 ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предмет на
предявения иск по чл.422 ГПК са и дължимите лихви по подписаните от страните четири
анекса към процесния договор – анекс №2, №3, №4, №5 и №6. С тези анекси
страните са договаряли разсрочване на дължимата договорна лихва за сроковете и
условията, посочени във всеки един от тях и при съответния лихвен процент. От
неоспореното заключение на ССчЕ се установява, че по нито един от процесните пет
анекса ответникът не е извършил плащане на договорната лихва, като отразеното в
табличен вид за дължимата по тези анекси като размер и период съответства на
заявената в исковата молба претенция – сумата от 1572.18 лв. Видно от
съдържанието на анексите, което е отразено и в заключението на вещото лице през
различните периода лихвата е била различна.
Съгласно Анекс 2 от 31.01.2013 г. към договор №14175014 от 24.11.2010 г.
се променя -да възстанови предоставения кредит в срок до 29.11.2013 г., лихвата
е изчислена до 26.11.2012 г. и лихвата по разсрочването с анекса е в размер на
6%, но не по малко от референтния лихвен процента за Република България,
приложим към датата на сключване на анекса. Лихвата се начислява от 27.11.2012г
до датата на издължаване. Съгласно Анекс 3 от 01.04.2014г към договор №14175014
от 24.11.2010 г. се променя -да възстанови предоставения кредит в срок до
26.11.2014г, лихвата е изчислена до 29.11.2013 г. и лихвата по разсрочването с
анекса е в размер на 4,5%, но не по малко от референтния лихвен процента за Република
България, приложим към датата на сключване на анекса. Лихвата се начислява от
30.11.2013г. до датата на издължаване. Съгласно Анекс 4 от 09.03.2015г. към
договор №14175014 от 24.11.2010 г. се променя -да възстанови предоставения
кредит в срок до 25.11.2015г., лихвата е изчислена до 25.11.2014г. и лихвата по
разсрочването с анекса е в размер на 4%, но не по малко от референтния лихвен
процента за Република България, приложим към датата на сключване на анекса.
Лихвата се начислява от 26.11.2014 г. до датата на издължаване. Съгласно Анекс
5 от 29.03.2016г.към договор №14175014 от 24.11.2010г. се променя -да
възстанови предоставения кредит в срок до 25.11.2016г, лихвата е изчислена до 25.11.2015
г и лихвата по разсрочването с анекса е
в размер на 4%, но не по малко от референтния лихвен процента за Република
България, приложим към датата на сключване на анекса. Лихвата се начислява от
26.11.2015г. до датата на издължаване. Отсрочване на дължимата договорена лихва
изчислена до 25.11.2015г. в срок до 25.11.2016г. Съгласно Анекс 6 от
12.04.2017г.към договор №14175014 от 24.11.2010г. се променя -да възстанови
предоставения кредит в срок до 27.11.2017г, лихвата е изчислена до 25.11.2016г.
и лихвата по разсрочването с анекса е в размер на 4%, но не по малко от
референтния лихвен процента за Република България, приложим към датата на
сключване на анекса. Лихвата се начислява от 26.11.2016г. до датата на
издължаване.
Предявеният за тези
вземания иск по чл.422 ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Неоснователно е
направеното от ответника възражение, че сключените анекси след подписване на
договора са подписани от лица без представителна власт. Видно от твърденията на
ищцовата страна, които се подкрепят и от приетите в хода на производството
доказателства – заверени копия на заповеди за оправомощаване на конкретни лица,
съдът приема, че анексите са подписани именно от лица, за които са ангажирани
доказателства. Действително в текста на анексите е посочено, че ДФЗ се
представлява от изпълнителния директор, но подписа в анекса не е положен от
него, а от друго лице със запетая. В съдебно заседание съдът изрично запита
ответната страна дали оспорва авторството
и обстоятелството, че в представените анекси подписите са положени от
упълномощените лица, така както са посочени в заповедите за упълномощаване, на
което процесуалния представител на ответника отговори, че не ги оспорва.
Предвид на това и в случая съдът намира, че анексите са подписани от
оправомощени лице, в кръга на техните правомощия, предвид на което и тези
анекси ангажират ДФЗ. От посоченото следва, че анексите са валидни и с тях
срока на договора е валидно продължаван.
По отношение на
направеното възражение, че част от анексите са подписани след като вече
удължения срок на договора е бил изтекъл, съдът го намира и него за
неоснователно. Това, че анексите са сключени след датата на първоначално
уговорения падеж за възстановяване на получения кредит и договорна лихва не
обосновава липсата на правно основание за сключването му . Съгласно
разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и добрите
нрави. Страните могат свободно да договарят при положение, че е изтекъл срока
за изпълнение на едно задължение нов срок за изпълнението му. В настоящия
случай с анексите, въпреки че е бил изтекъл падежа за плащането на главницата и
договорната лихва, страните са се договорили за нов падеж за заплащането на
задълженията на ответника към ищеца(в
т.ч. главница и лихви). Такова договаряне на нови падежи е извършено и с
подписване на последващите анекси. Във всеки един от анексите е посочено, че
всички останали клаузи на договора остават непроменени, както и че анекса е
неразделна част от договора.
По отношение на
възражението, че анексите съдържат неравноправни клаузи и с тях ответницата е
била поставена в неравностойно положение в сравнение с другите потребители,
сключили договор за кредит с ДФЗ, както и че съдържанието на анексите
противоречи на ЗПК. Съдът намира, че и тези възражения са неоснователни.
Анексите са ясни, те кореспондират с взето решение от ДФЗ относно промяна на
лихвения процент, което е относимо спрямо всички съконтрахенти на ДФЗ по
договори за кредит за закупуване на фуражи, решенията на органа на фонда не са intuito personae, а са родово
определени. На следващо място анекса не съдържа автоматично продължаване на
срока на договора, той ангажира кредитополучателя само ако той е съгласен с
неговите клаузи. Не са касае за изменение на общите условия, а за сключване на
анекс, което зависи от волята и на двете страни. Предвид на което и в случая
настоящия състав намира, че не е налице неравноправна клауза или пък нарушение
на ЗПК и ТЗ.
По отношение на
направеното възражение, че срока на договора е бил удължен съгласно т. 2 от
Решение №119 от 13.11.2017г. на Управителния съвет на ДФЗ, това възражение не
може да бъде възприето, тъй като както се посочи, изменение в съдържанието на
договора съгласно самия договор се прави само по взаимно съгласие на страните,
обективирано писмено. В случая за продължаването липсва анекс. Не е възможно
страна по договора в хода на настоящето висящо производство да изразява
съгласие с взетото решение и да твърди, че то е породило и изменило сключения
между страните договор. На следващо място съдът не приема, че ответната страна
е направила всичко зависещо от нея, за да подаде заявление за продължаване на
договора занапред от 27.11.2017г. Действително по делото бяха разпитани
свидетели, които сочат, че тя е посетила ДФЗ с цел да подаде такова заявление,
но според нейните обяснения й е било отказано. Предвид невъзможността лично да
подаде заявлението, тя а е можела, ако е имала желанието и грижата на добър
стопанин, да депозира такова и по пощата с обратна разписка, като в този случай
важи датата на пощенското клеймо. За такава активност в хода на производството
не бяха ангажирани доказателства. Предвид на което и не може да се приеме, че
волята на ответницата за продължаване на срока на договора, обективирана в
писмена форма, е достигнала до ищеца, не е представено такова и с отговора.
Неоснователно е
направеното от ответника възражение, че претендираните от ищеца вземания са
погасени по давност, като за начало на давностния срок ответникът сочи 26.11.2012
г., като твърди, че тогава сключеният между страните договор е прекратил
действие и оттогава сумите по главницата и договорната лихва са станали
изискуеми, като подписания впоследствие анекс предвижда изменения в разпоредби
на договор, който вече не е действащ. С подписаните шест анекса към процесния
договор е преструктуриран дълга на ответника
чрез разсрочването му ,като с всеки анекс е определян нов срок за възстановяване на кредита и дължимата договорна лихва, като с последния
анекс №6 срокът е 27.11.2017 г. Считано от тази датата до подаване на
заявлението по чл.417 ГПК на 29.05.2018г.,която се счита за датата на
предявяване на иска по чл.422 ГПК , не е изтекъл петгодишния давностен срок за
вземането за дължимата главница по процесния договор от 7000лв. и три годишния
срок за лихвата и същите не са погасени по давност.
Дължимостта на
договорната лихва, предмет на иска по чл.422 ГПК се основава на поетите от ответника
задължения с подписване на процесния договор и анексите към него и именно на
тях ищецът се позовава,за да обоснове дължимостта й, а не на сочената от
ответника покана за доброволно изпълнение.
С подписване на
всеки от анексите ответникът се е съгласявал с новите условия по тях относно
вземането за главница и лихва ,като е признавал съществуването на тези вземания
към датата на сключване на анексите. С това е прекъсвана и давността на
основание чл.116, б”а ЗЗД. С последния анекс № 6 уговорения от страните падеж е
27.11.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в
съда на 29.05.2018 г., преди изтичане на давностния срок по чл.110 и чл.111,
б”в” ЗЗД.
На основание
изложеното предявеният иск по чл.422 ГПК не е погасен по давност за претендираните вземания. Същият е
основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски за заповедното производство в размер на 228,48 лв., от
които 178.48 лв. – държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и
за исковото производство в размер на 428.48 лв., включващи заплатената държавна
-178.48 лв., 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице от
150,00 лв.
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на по отношение на М.М.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че
ДЪЛЖИ на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 136, представлявано от
изпълнителния директор следните суми: сумата от 7000,00лв./седем хиляди
лева/- представляваща главница, сумата в
размер на 1572,18лв. / хиляда петстотин седемдесет и два лева и 18ст./ - годишна
лихва върху размера на кредита за периода на срока на договора от 29.11.2010г.
до 27.11.2017г., сумата 350,00 лв. /триста петдесет лева / представляваща лихва
за забава върху размера на вземането за периода от 28.11.2017 г. до 28.05.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от 7000,00лв., считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.05.2018г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.М.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ”
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 136,
представлявано от изпълнителния директор СУМАТА от 656.00 лв. /Шестстотин
петдесет и шест лв. /, представляваща направените съдебно деловодни
разноски в настоящето и заповедното производство, съразмерно уважената част на
иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
След
влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за
прилагане по ч.гр.д. 3519/2018 по описа
на съда, като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик издал
заповед № 2725/30.05.2018
РАЙОНЕН СЪДИЯ: