О П Р Е Д Е Л Е Н И ***, 12.01.2018г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1536 по описа за 2017 година, на основание чл.140 във
връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
искова молба, подадена от Й. Петков И., ЕГН **********, гр. Бургас, к/с,,Изгрев“,
бл.28, ап.37 чрез пълномощник адв.Б.Б.- БАК срещу Прокуратурата на Република
България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. (тридесет
хиляди лева), ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането- 26.06.2009г., от които 5000лв.(пет хиляди лева)- за
налагане на мярка за неотклонение ,,задържане под стража“ за срок от 24 часа, определянето на следваща
мярка за неотклонение ,,подписка“, продължила осем години и 25000лв.(двадесет хиляди лева) за обвинение в извършване на престъпление, наказателното преследване, по
което е било прекратено. Претендира се и обезщетение за нанесени имуществени вреди в общ размер от 1000лв., от които: 400лв. платен адвокатски хонорар за правна
защита по досъдебно производство №61/2009г. РУП- Малко Търново; 300 лева-
правна защита по НОХД №1381 на РС- Малко Търново; 300лв.- защита по ВНОХД №331/17
по описа на БОС; както и направените в настоящото дело разноски в размер на 800лв.-
адвокатско възнаграждение.
Съдът е
изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на който
е указано да подаде писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на
права.
Ответникът е депозирал отговор в срок, с който
изразява становище по предявената срещу него искова молба.
При това положение, съдът намира, че книжата по делото са
разменени редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и
местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на
настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент
са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извод, че са налице процесуални пречки
или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска.
При това положение той е допустим.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.140, вр. чл.146 , ал.1 от ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът
твърди, че на 26.06.2009г. бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №61/2009г. на РУП –
Малко Търново, като му била взета първоначална мярка ,,задържане под стража“ за
срок от двадесет и четири часа, впоследствие заменена с ,,подписка“.
Срещу Й.И. било повдигнато
обвинение за това, че на 25.06.209г., около 12.00часа в гр.Малко Търново, с цел
да набави за себе си имотна облага, представяйки се за длъжностно лице, в
съучастие с Никола Чавдаров Чанков, последните двама възбудили и
поддържали в заблуждение Яна Стоянова Чакърова, с което й причинили имотна
вреда в размер на 4000 евро- престъпление по чл.210, ал.1 и 2 вр.чл.209,ал.1 от НК.
Посочва, че досъдебното производство било
прекратено, но впоследствие повдигнато ново обвинение по ДП №390/2009г. по
описа на РУП- Малко Търново. С присъда от 21.02.2017г. на РС- Малко Търново по
НОХД №134/2016г., съдът признал за невиновен Й.И.и го оправдал по повдигнатото
обвинение по чл.210,ал.1,т.1 и 2 вр.чл.209, ал.1вр. чл.20, ал.2 от НК.
В законния срок за обжалване,
присъдата била протестирана от РП- Малко Търново пред БОС и образувано ВНОХД №330/2017г.
С Решение №132/05.07.2017г., Бургаският окръжен съд отменил присъдата на
РС-Малко Търново, като върнал делото за ново разглеждане. С Постановление от
04.09.2017г. на РП- Малко Търново, наказателното производство било прекратено.
Ищецът излага твърдения, че в
резултат на действията на прокуратурата,
претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в преживения стрес,
страдания, притеснения, психически дискомфорт и компрометиране името му в
обществото. Й.И. бил освободен от работа като крупие в хотел- казино ,,Бургас“,
като години наред след това не успявал да започне работа. Ищецът бил подложен
на непрекъснато напрежение, многократно призоваване пред органите на полицията
и съда. Горните събития се отразили и на семейството, влошили се отношенията с
родителите му, изпаднал в изолация.
Предвид изложеното, за ищеца се пораждал
правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Правна
квалификация: Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ..
Ответникът,
с депозирания отговор на исковата молба, оспорва изцяло предявеният иск. Намира
същия за неоснователен и недоказан. Счита, че поради наличие на нередовности,
исковата молба следвало да бъде оставена без движение.
Оспорва иска за обезщетяване на
неимуществени вреди по основание и размер като несъизмерим на икономическия
стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тези по ЕСПЧ.
Излага, че по повдигнатото обвинение срещу
ищеца и другото лице, бил внесен обвинителен акт в Районен съд –Малко Търново и
образувано НОХД №134/2016г. С присъда №2 от 21.02.2017г., ищецът бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение на 25.06.2009г. Прокурорът
протестирал присъдата пред БОС, която била отменена с Решение по ВНОХ №331/2017г.
на, Бургаският окръжен съд на основание чл.335, ал.1, т.1 от НПК делото върнато
на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. С Постановление от
04.09.2017г., прокурорът при Районна прокуратура- Малко Търново прекратил наказателното производство. Постановлението
не било обжалвано, но не били ангажирани доказателства за влизане в сила на
същото.
Навежда доводи относно обективния характер на
отговорността по ЗОДОВ и тежестта
на доказване.
Оспорва претенцията за
неимуществени вреди като завишена, несъответстваща на критерия за справедливост
по чл.52 ЗЗД (ТР№3/22.04.2004г. на ВКС на ОСГК,
т.11). Паричното обезщетение за
морални вреди следвало да съответства на необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди. Независимо от обстоятелството, че се касаело за обвинение в
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК, взетата мярка за неотклонение
,,подписка“ била най- леката, предвидена
в чл.58, т.1 от НПК и като такава не променила в значителна степен начина на
живот на ищеца. Задържането за 24 часа се извършвало по Закона за МВР, а не по
реда на чл.64,ал.2 от НПК, поради което не следвало да бъде ангажирана
отговорността на Прокуратурата на Р България. Относно периода от привличането
на ищеца като обвиняем на 26.06.2009г. до окончателното приключване на
наказателното производство с постановлението за прекратяване, следвало да бъде
отчетено, че освен ищеца, подсъдим било и още едно лице, чието процесуално
поведение и това на процесуалния му представител имало значение за
продължителността на наказателното производство.
Посочва по- нататък, че ищецът не
ангажирал доказателства относно действително търпени вреди като пряк и
непосредствен резултат от воденото срещу него наказателно производство. В
исковата молба се съдържали общи твърдения за вреди в резултат на упражнена спрямо него
наказателна репресия. Не се конкретизирало как точно наложената мярка за
неотклонение ,,подписка“ се явявала пречка за упражняване на трудова дейност за
продължителен период от време. Ищецът не бил ограничаван в придвижването си. Възразява
срещу твърденията за компрометиране името в обществото и влошаване отношенията
с родителите.
Посоча, че от извършена справка
за съдимост се установявало, че с присъда по НОХД№115/2009г. на Царевския
районен съд, в сила от 14.12.2009г., ищецът бил осъден за извършено на
30.06.2009г. престъпление по чл.210,ал.1,т.1 и т.2 вр.чл.209, ал.1,вр.чл.20,ал.2,
вр.чл.18, ал. НК на осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на
основание чл.66,ал.1 НК било отложено за срок
от три години, реабилитиран по право на 11.04.2013г., като към момента
на постановяване на присъдата, същият не работел, а бил студент в първи курс
във ВХТИ,,Асен Златаров“-гр.Бургас.
Счита, че с исковата молба не се
ангажирали доказателства, от които да се установи начина и степента на
конкретно създадени от наказателното производство затруднения в ежедневния
живот.
Излага съображения във връзка с
претендираната законна лихва от дата 25.06.2009г. Твърди, че лихвата следвало
да бъде дължима от датата, на която постановлението за частично прекратяване на
досъдебното производство на РП- Малко Търново е придобило стабилност.
Съгласно т.4 от ТР №3/22.04.2004г.
на ВКС по тълк.гр.д.№3/2004г. ОСГК, отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниквала от момента на влизане в сила на прокурорския
акт за прекратяване на наказателното производство, като от този момент
държавните органи изпадали в забава и дължали лихва върху размера на
присъденото обезщетение. В случая това следвало да бъде датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, от който
момент прокуратурата дължала законната лихва върху присъдените обезщетения до окончателното им изплащане.
Оспорва като неоснователна и
претенцията за имуществени вреди, предявени под формата на претърпени загуби-
направени разноски за адвокатско възнаграждение в различните фази на
наказателното производство в размер от
1800лв.
Подчертава, че съдебните разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждали с оглед възстановяването на
имуществени вреди, претърпени от страната от неоснователно водено срещу нея наказателно
производство в неговата досъдебна или съдебна фаза. Излага, че към исковата молба
било приложено единствено пълномощно за процесуално представителство на ищеца
по делото с договорено възнаграждение 800лв., с начин на плащане ,,по сметка“,
но не се ангажирали доказателства за плащане на горепосочената сума по банков
път ( ТР№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС). Навежда аргументи за неоснователност
на иска за обезщетяване на
имуществени вреди в претендирания размер.
Излага становище във връзка с
направените от ищеца доказателствени искания. Представя доказателства.
Относно
въведените искания по доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства,
съдът намира за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява
установяване наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания
са допустими и необходими, тъй като
законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване
на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка.
С оглед предмета на
спора, съдът намира за основателно искането на ищеца за прилагане на заверени
копия на материалите по НОХД №134/16г. по описа на РС- Малко Търново, поради
което горното следва да бъде изискано.
Ищецът е поискал
допускане на двама свидетели в режим на
довеждане, като е посочил фактите и обстоятелствата, които ще се доказват
посредством разпит, поради което следва да бъде допуснато.
По доказателствената тежест:
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154. ал. 2 и чл. 155
от ГПК. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 ГПК съдът следва да
укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
В тежест на ищеца е да докаже незаконността на
актовете/действията на правозащитните органи, в причинна връзка с настъпилите
за него вреди и размера на същите. Ищецът следва да ангажира доказателства и за
влизане в сила на постановлението на РП Малко Търново за прекратяване на
наказателното производство. Ответникът трябва да докаже възраженията си.
Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно доказване следните
обстоятелства: че актът на обвинение е незаконосъобразен; че са настъпили
вреди, че тези вреди са настъпили вследствие на незаконосъобразното обвинение,
както и размерът на претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди.
Мотивиран от горното, на основание
чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 28.02.2018г. от 14.00 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените
от страните при предварителната размяна на книжата писмени доказателства.
ДА СЕ
ИЗИСКАТ заверени копия от материалите по НОХД №134/16г. по описа на РС- Малко Търново.
ДОПУСКА
двама свидетели в режим на довеждане на страната на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по
делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
СЪДИЯ :