РЕШЕНИЕ
№ 16.12.2016 г.
Град Панагюрище
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАНАГЮРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На двадесети четвърти ноември две
хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
СЕКРЕТАР:Н.С.
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Ралинова
Гражданско дело № 54 по
описа за 2016 година.
Производството е по реда на чл.422 ал.1 от ГПК.
В депозираната искова молба от „Топлофикация-София“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., със съдебен адрес ***, чрез юрисконсулт М.Н., срещу Д.Р.Т. с ЕГН ********** ***,се твърди, че на 24.09.2015г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника, за сумата от 201,12лв., която сума представлявала сбор от главница в размер на 166,81лв., представляваща стойността на неизплатената топлинна енергия за потребление през периода месец март
2013г.
до месец август
2013г.,
законна лихва за забава в размер на 34,31лв. за периода от 01.12.2013г. до 06.08.2015г., ведно със законната лихва върху посочената главница до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди,че срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ответника Т., било депозирано възражение което обуславяло правния им интерес от настоящото производство.Твърди се, че в качеството на собственик на топлоснабден имот, представляващ самостоятелен обект в сграда,
апартамент №17, с административен адрес гр.София,
община
«Младост»,
ж.к.»Младост
4», блок
434, вх.А, ответникът Д.Р.Т. бил потребител на топлинна енергия за битови нужди,
съгласно действащото законодателство в областта на енергетиката,
понеже в имота се ползвала топлинна енергия с топлоносител – гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството.
Дружеството ищец твърди,
че продажбата на топлинна енергия на ответника била осъществена при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от «Т.С. ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
като тези общи условия били одобрени от ДКЕВР и влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник. В исковата молба се твърди, че Общите условия имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Посочено е, че в раздел VІІ от Общите условия – «заплащане на Т.Е.» е визирано,
че в определен ред и срок купувачите на Т.Е., в т.ч. и ответника Т., са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлоенергия,
а именно – в 30 дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Твърди се още, че задължението на ответника му било станало известно от ежемесечно получаваните фактури и е следвало да бъде заплатено до края на тещкущия месец,
следващ месеца за доставка на топлоенергия.
Изложени са обстоятелства,
че съгласно приложеното извлечение от сметка за абонатен № 226739, ответникът е използвал доставената от дружеството топлинна енергия през периода месец март
2013г.
– месец август
2013г.,
заради което му е била изпратена покана за доброволно изпълнение,
с която са ответникът е бил уведомен за размера на дължимите суми,
както и, че ако сумите не бъдат заплатени доброволно в 7-дневен срок,
ще бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред. На основание чл.139 от Закона за енергетиката,
според дружеството-
ищец,
разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
се осъществява по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл.139А, като сградата,
в която се намира недвижимия имот на Т. била сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б.Б.“ ООД, в изпълнение разпоредбите на чл.138Б от Закона за енергетиката.Твърди се,че за имота на Т. били издадени изравнителни сметки и били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота,
като се сочи, че в случаи, когато резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старата.
Във връзка с изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Д.Р.Т., че дължи на дружеството- ищец „Топлофикация-София“ ЕАД, сума за консумирана топлинна енергия в размер на 201,12лв., от които: главница в размер на 166,81лв., представляваща стойността на неизплатената топлинна енергия за потребление през периода месец март
2013г.
до месец август
2013г.,
законна лихва за забава в размер на 34,31лв. за периода от 01.12.2013г. до 06.08.2015г., ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от 24.09.2015г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, до окончателно изплащане на задължението.
На основание чл.219, ал.1 от ГПК, е привлечено като трето лице-
помагач на страната на ищеца,
фирмата извършваща дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период,
а именно «Б.Б. ООД, с ЕИК *********Ю, със седалище и адрес на управление:***, / тъй като чл.146, ал.1 от Закона за енергетиката, «Т.С. ЕАД имали сключени договори при Общи условия с «Б.Б. ООД за извършване на услугата «дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда – етажна собственост./
В едномесечният срок за отговор ответникът Д.Р.Т. представя писмен отговор на исковата молба,
в който твърди,
че оспорва изцяло исковете,
предявени от «Т.С. ЕАД, като същите били неоснователни,
недоказани и недопустими.
Районният съд,
като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №604/2015 по описа на Районен съд гр.Панагюрище се установява,че ищецът е депозирал заявление на 24.09.2015 година срещу Д.Р.Т. и е била Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №356/20.11.2015г., с разпореждане,
длъжникът Д.Т. да заплати на ищеца сумата от 166.81 лева – главница /за доставена и неизплатена топлинна енергия през периода месец март 2013г. до месец август 2013г. за имот находящ се в гр.София ж.к.“Младост4“бл.434 вх.“а“ ап.17/, сумата от 34.31 лева – обезщетение за забавено плащане от 1.12.2013г. до 06.08.2015г. и законната лихва върху главницата от 24.05.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева - разноски по делото за държавна такса.
От представения
по
делото
нот.акт за покупко-продажба
на
недвижим
имот
№145,
том
І,
рег.
№
2881, дело
№128/2013
г.
по
описа
на
нотариус
С
П
с
район
на
действие
СРС,
се
установява,че до
10.09.2013 година
ответникът
е
бил
собственик
на
апартамент
с
площ
от
48.21 кв.м. с адм.адрес гр.София ж.к.“Младост 4“ бл.434 вх.“а“
ет.5
ап.17.
По делото са представени писмени доказателства: Общи условия за извършване на услугата „Дялово разпределение на топлинната енергия“ по чл.139В ал.2 от Закона за енергетиката № 312/08.07.2011г., Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, Молба -декларация от Д.Р.Т. вх. № 5865 от 04.10.1999г. и удостоверение за наследници № 722 от 29.07.1999г. на К Р Т от които се установява собствеността на апартамента до който е доставяна топлинна енергия. Представени са и Договор № 1106 от 08.01.2002г. Протокол от 26.12.2001г.; Извлечение за фактура за енергия за периода
12.10.2013г.
–
11.06.2013г.;
Решение на собствениците от 26.12.2001г. на Общото събрание.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 08.01.2002
г. е сключен договор между ищеца и „Б” ООД, по силата на който последното се задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия на потребителите/собственици и ползватели/ в сграда-етажна собственост, а "Т.С." ЕАД се задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.Представено е и допълнително споразумение от 18.01.2011 година действащо към процесния период.
Видно от приетия като доказателство по делото протокол за проведеното на 26.12.2001г. общо събрание на етажните собственици на сградата, в която се намира апартаментът на ответника, е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата "топлинно счетоводство" с „Б.Б.” ООД. Сключен е 8.01.2002 г. договор между „Б.Б.” ООД, от една страна, като"изпълнител" и етажните собственици на сградата, в която се намира и апартаментът на ответника, от друга страна като "възложители", по силата на който възложителите възложили на изпълнителя да извършва доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
От приложената по делото индивидуална справка за използвана топлинна енергия на ищеца се установява, че е начислената стойност на доставената топлинна енергия за 2013г.
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД ***, одобрени с Решение №ОУ - 001 от 07.01.2008
г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл. 298, ал.1 от ТЗ.Според клаузите на тези общи условия купувачите са длъжни да уведомят продавача за промяна на титуляра на правото на собственост или на вещното право на топлоснабдявания имот в 30-дневен срок от настъпването на това обстоятелство. Купувачите следвало да заплащат топлинната енергия за битови нужди по двукомпонентна продажна цена, определена по предвидения съответно в ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ ред, състояща се от цена за мощност и цена за енергия, като месечната сума за мощност се определя въз основа на пълния по проект отопляем обем на имота на купувача и цената за мощност,а месечната сума за енергия се определя въз основа на разпределеното за купувача количество от измерената чрез топломера в абонатната станция топлинна енергия и нейната цена, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
По делото са представени съобщения и фактури до ответника като от последната с №********** е видно,че към
14.08.2013г. дължимата сума за плащане на топлинна енергия от ответника е в размер на 142.44 лева.
В настоящото производство е приета съдебно-техническа експертиза,от която се установява,че процесния имот находящ се в гр.София, ж.к. „Младост-4", бл.434,вх.А,ап.17 е обслужван от една АС и общото количество ТЕ/топлинна енергия/ се разпределя между всички абонати от сградата.Топломерите се отчитат по електронен път в началото на всеки месец,посредством т.н. „терминал" се снема показанието на ТЕ в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители:за отопление/имот и сградна инсталация/ и БГВ. Вещото лице е установило,че в приложение №1 -справка от ТР „Изток" за показанията на топломера, в отделни графи са дадени показанията на топломера -начално и крайно, технологичните разходи /приспаднати от топлорайона за сметка на ищеца/ и топлинната енергия за разпределение.Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58 ал.2 Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1.
приложени в Наредба№16-334.
В т.4 от заключението вещото лице е отговорило,че потребената топлинна енергия за периода месец март- август 2013 година е в размер на 140.43 лева,така посочената сума била без начисляване на суми дължими за предишни периоди и начислените лихви върху тях.
От заключението на вещото лице се установява още,че за месец март 2013 година сумата в изравнителната сметка е изчислена чрез интерполация, като за периода 01.13-03.2013г. имало сума за доплащане в размер на 8,85 лева, а за м.08.2013 сумата в изравнителната сметка също била изчислена чрез интерполация, като за периода м.08.13г.- м.04.2014г. имало сума за доплащане 250,82 лева.За периода март 2013-август 2013г. начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни документи:
Становището на вещото лице дало заключението е, че разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно утвърдена методика като са спазени действащите нормативни документи.
Прието е заключение и на съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството консумирана топлинна енергия от абоната за процесния период възлиза на сумата от 166.81 лева, а лихвата за забава в размер на 35.35 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление,в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения,нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.
На следващо място, според чл.153 ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. В преклузивния срок по 131 от ГПК не са направени възражения от страна на ответника за това, че същия няма качеството „потребител”, нито от него се оспорва обстоятелството, че имотът му е топлоснабден. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалите към процесния период Наредба от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 г., отм. ДВ, бр.34 от24.04.2007 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145 ал.1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице-помагач„Бруната България” ЕООД.
От представените от ищцовото дружество счетоводни справки и дялови разпределения, неоспорени от ответника в настоящото производство и приетата СТЕ, се установява потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период,поради което съдът приема, че исковете са установени в своето основание.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса за установяване на обстоятелството, че е заплатил на ищцовото дружество дължимите суми за потребената топлинна енергия за процесния период, не е ангажирал доказателства в тази насока.
Основателни са и предявените от ищеца претенции за обезщетение за забавено плащане на главниците. Съгласно клаузите на Общите условия доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.Според нормата на чл.84 ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, т.е. ответникът е изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия.Досежно размера на претенцията за лихва за забава в размер на 35.35 лева за периода от 1.12.2013г. до 6.08.2015г.,същият е основателен съобразно заключението на вещото лице.Ето защо и акцесорният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.
По разноските в производството по чл.410 от ГПК.
Въпреки,че в исковата молба не е оформена надлежна претенция за направените разноски в производството по реда на чл.410 от ГПК, които са общо в размер на 25 лева.Съобразно ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12 - „Приетото разрешение в т.10в,че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415 ал.1 или по чл.422 от ГПК,а представляват законна последица от уважаването респ.
отхвърлянето на иска,предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване заповедта за изпълнение“- което означава,че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по разноските,независимо дали са поискани или не.
Пак съобр.
ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12 Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство,включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.Поради така приетото в т.12 съдът следва служебно да с произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на дължимостта на разноските които са в размер на 25 лева.
По направените разноски в производството по чл.422 от ГПК.
Направено е искане за присъждане на разноските от ищеца,не е представен е списък по чл.80 от ГПК. Разноските на ищеца са общо 526 лева от които ДТ -25 и възнагр. за вещи лица 351+150 лева.
Воден от горното Панагюрският Районен съд,
Р Е
Ш И:
ПО иска на „Топлофикация-София“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., със съдебен адрес ***, чрез юрисконсулт М.Н., срещу Д.Р.Т. с ЕГН ********** ***, ПРИЕМА
за установено по отношение на ответника Д.Р.Т., че
съществува
вземане на ищеца „Топлофикация-София“
ЕАД,на следните суми:
главница в размер на 166,81лв., представляваща стойността на неизплатената топлинна енергия за потребление през периода месец март
2013г.
до месец август
2013г.,
законна лихва за забава в размер на 34,31лв. за периода от 01.12.2013г. до 06.08.2015г., ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от 24.09.2015г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.Р.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., със съдебен адрес ***, чрез юрисконсулт М.Н., разноски в производството по ч.гр.д. №604/2015 по описа на Районен съд гр.Панагюрище в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА Д.Р.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., със съдебен адрес ***, чрез юрисконсулт М.Н. сторените разноски в настоящото производство размер на 526 лева.
Делото е разглеждано с участие на трето лице помагач на страната на ищеца- „Б.Б.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.
Решението
подлежи на
обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от
връчването му на страните,пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: