Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.дело № 598 по описа за 2021 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 22.10.2020 г. на П.М.С., чрез процесуален представител адв. В.К.
против решението от 28.09.2020 г. по гр. дело № 50282/2019 г. на Софийския
районен съд, 27 състав, с което е отхвърлен предявения от ищеца П.М.С. срещу „С.в.
„АД отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 141,56 лв.,
претендирана от ответника по фактура – оригинал № ********** и е осъден да
заплати на ответника разноски по делото в размер на 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Поддържа
се, че въпреки, че страната е направила изрично възражение за нищожност на
сключената на 31.10.2018г. спогодба между ЕТ на бл. 40 и „С.в.“ АД, съдебният
състав не е извършил преценка доколко същата спогодба е породила правно
действие, както по отношение основанието й за сключването, така и за наличие на
представителна власт между страните. Оспорва и доводите на съда за липса на
основания за изтекла давност. Искането
до въззивния съд е да отмени решението и да уважи предявения иск.
Не е подаден
отговор на въззивната жалба от ответника „С.в.“ АД.
Софийски
градски съд, II-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявен е иска с правно основание по чл. 124 ГПК.
Първоинстанционният
съд правилно е разпределил доказателствената тежест на ответникa „С.в.“ АД да докаже, че разполага с вземане в
претендирания от ищеца размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, както и на процесуалния закон.
По същество въззивният
съд намира, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено, като съображенията
за това са следните:
В конкретния
случай в блока, в който се намира имота на ищеца, е бил наличен общ водомер,
който е отчитал потребената в обектите на същия вода и въз основа на
показанията му са били начислявани сумите по клиентския номер на блока. До
откриването на индивидуални партиди титуляр на задълженията по общия водомер
към въззивника е била етажната собственост, а не отделните етажни собственици.
В този смисъл са и правилата на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 11,
ал.1, т.10 ЗУЕС в компетентност на общото събрание на етажната собственост е
възложено да приема решения в случаите когато това е предвидено в нормативни
актове във връзка с водоснабдяването, електроснабдяването, топлоснабдяването и
предоставянето на други услуги, като съгласно чл. 38, ал.1 ЗУЕС решенията на
общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не
е определен, се изпълняват в 14 дневен срок от оповестяването им. В чл. 40 ЗУЕС
е предвиден пряк съдебен контрол над решенията на общото събрание на етажните
собственици, като съгласно константната съдебна практика незаконосъобразните
решения на общото събрание подлежат на отмяна само по исков ред, при предвиден
преклузивен 30 дневен срок за предявяване на иска.
Съгласно чл. 7,
т.3 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор "С.в." АД, при поискване от потребителите операторът, има
задължението да открива индивидуални партиди, включително в сгради етажна
собственост, след представяне на разпределителен протокол от общото събрание на
етажната собственост за дължимата до момента сума по имоти и заплащане на дължимите
суми за административни разходи за промяната. От посочената клауза следва, че
въззивникът е обвързан от решението на общото събрание на етажната собственост,
докато то не бъде отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. По
делото от страна на ищеца не са изложени твърдения и съответно не са ангажирани
доказателства, че решението на общото събрание от 26.07.2018 г., с което между
етажните собственици е разпределена дължимата сума към въззивника, е обжалвано,
респ. е отменено по надлежния ред. При липса на данни решението на общото
събрание да е било отменено с влязло в сила решение, е недопустимо инцидентното
оспорване законността на посоченото решение в настоящия съдебен процес, каквото
очевидно е искането на въззивния жалбоподател.
Решението на
общото събрание на етажните собственици и приложеният към него разделителен
протокол е самостоятелно основание за откриване на индивидуални партиди с
начални салда посочените в разпределителния протокол суми за потребена вода. До
влизане в сила на съдебно решение за отмяната му като незаконосъобразно,
въззивникът има право въз основа на него да претендира заплащане на суми за
потребена вода. Евентуалната отмяна на решението на общото събрание с влязло в
сила съдебно решение би могло да послужи за основание за отмяна на настоящото
съдебно решение по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно
заключението на ССчЕ стойността на фактурите за периода 16.05.2017г. до
16.04.2018г. в размер на главниците са заплатени или е заплатена стойност в
размер на 18252,08 лв. по начисленото за общия водомер. От приложената таблица
№ 1 от експертното заключение плащане по издаваните фактури за дължимата по
общия водомер сума е правено до м.04.2018г., но не и след това (след сключване
на спогодбата). Предвид това и с оглед на самата спогодба следва изводът, че е
налице задължение по откритите индивидуални партиди, а от тук и начисленото
задължение на ищеца с фактура № **********/10.01.2019г. за заплащане на сумата
от 141,56 лв. е дължимо.
По отношение на
възражението за изтекла давност, настоящият съд изцяло споделя мотивите на СРС.
Съгласно задължителната практика вземанията за заплащане на стойността на
доставена питейна вода и други ВиК услуги са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на три годишна давност, която тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ на С.в. АД падежът на всяко
задължение е 30 дни след датата на фактуриране. Изискуемостта на процесната
фактура е от м.02.2019г., поради което правилен е изводът на първоинстанционния
съд, че не е налице изтичане на давността.
При тези мотиви искът за недължимост на сумата
от 141,56 лв. се явява неоснователен, а решението на СРС следва да се потвърди.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението следва да се потвърди и в
частта за разноските. Неоснователността на въззивната жалба обуславя правото на
въззиваемата страна да претендира присъждането на разноски за производството на
основание чл. 78, ал.3 ГПК. В качеството си на въззиваема страна ответникът не
е поискал присъждане на такива, поради което и не се дължат.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, II-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20209772 от 28.09.2020 г., постановено по
гр. д. № 50282 по описа за 2019 г. на СРС, 27 състав, с което е отхвърлен
предявеният от П.М.С., ЕГН ********** срещу „С.в.“ АД, ЕИК ******** отрицателен
установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, че П.М.С. не дължи
на „С.в.“ АД сумата в размер на 141, 56 лв., претендирана от ответника по
фактура – оригинал № **********.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.