Решение по дело №16511/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2953
Дата: 3 август 2022 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20211110216511
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2953
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110216511 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от В. ИЛ. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.П, ул.“Р Д“, бл., вх., ет., ап., против Електронен фиш,
Серия К, №4186072, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лева,
за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство.
Жалбоподателката оспорва процесния ел.фиш като незаконосъобразно
издаден на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП, след като е анулиран
първоначално издадения на 17.12.2018 г. ел.фиш, Серия К, №2440490, на
името на В Г С, като собственик на процесното МПС, след подадена от него
09.10.2020 г. декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, ведно с копие от СУМПС,
при връчване на издадения ел.фиш.
Твърди, че от датата на нарушението – 16.11.2018 г., до датата на
връчване на първоначално издадения ел.фиш - 09.10.2020 г., е изминал период
от една година и десет месеца, през който наказващия орган не е предприел
1
никое от действията по чл.189, ал.5 от ЗДвП за връчване на този фиш. Счита
за аналогична и ситуацията с обжалвания ел.фиш, доколкото са изминали
повече от единадесет месеца от неговото издаване, без отново да са
предприети действия за връчване, а жалбоподателката лично се явила в
ОДМВР-Перник на 29.10.2021 г., за да й бъде връчен. В този смисъл навежда
доводи, че от датата на нарушението – 16.11.2018 г., до датата на връчване на
първоначално издадения ел.фиш - 09.10.2020 г., за период повече от една
година, наказващият орган не е установил реалния извършител на
нарушението. Сочи, че считано от датата на издаване на процесния ел.фиш –
24.11.2020 г., т.е. повече от две години от извършване на нарушението,
същият се явява незаконосъобразен, поради издаването му, след изтичане на
едногодишния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Позовава се на съдебна практика
на съдилищата.
Навежда доводи, че от приложения по делото снимков материал се
вижда единствено регистрационния номер и предните светлини на превозното
средство, но не може да се предположи дали това е управляваното на
16.11.2018 г. превозно средство, доколкото не може да се идентифицира
емблемата на марката на предната решетка над регистрационния номер,
включително и това дали регистрационната табела съответства на
монтираната на управлявания автомобил по време на нарушението, на кой
стандарт отговаря регистрационната табела, което е от съществено значение
за определяне на заснетия обект и неговия собственик. В този смисъл счита за
недоказано обстоятелството, че нарушението е извършено именно с
процесния автомобил, при обстоятелствата, описани в ел.фиш. Навежда
доводи, че поради липса на ясен снимков материал, който да
индивидуализира по несъмнен начин автомобила, чиято скорост е била
фиксирана, направения клип следва да бъде изключен като годно веществено
доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП. Твърди, че горните
обстоятелства са ограничили правото й на защита.
Жалбоподателката, надлежно призована, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Не взема допълнително становище по
същество на делото.
Ответната страна по жалбата: СДВР-МВР, надлежно призовани, не се
представляват в съдебно заседание и не изразява становище по наведените
2
възражения в жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес от обжалване. Ел.фиш е връчен лично на жалбоподателката на
29.10.2021 г., съгласно данните от приложената разписка и справка АИС-
АНД, а жалбата е изпратена по пощата до съда на 08.11.2021 г., т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е ел.фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К, №2440490, за
това, че на 16.11.2018 г., в 18:02 часа, в с.М Б ул.“Л“ №, с посока на движение
от кв.“С“ към с.Г Б, при ограничение на скоростта 40 км/ч, въведено с пътен
знак В-26, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „Опел
Зафира“, с рег.№РК 6966 ВА, установено и заснето с АТСС „АRH CAM S1“,
№11743с7, с приспаднат толеранс -3%, като разрешената стойност на
скоростта е 40 км/ч, установената стойност на скоростта е 82 км/ч, а
превишената стойност на скоростта е 42 км/ч.
За посоченото нарушение на В Г С, в качеството на регистриран
собственик на МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева, за
извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
На 21.10.2020 г., в предвидения 14-дневен срок в разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, считано от датата на връчване на гореописания ел.фиш
– на 09.10.2020 г., регистрираният собственик на процесното МПС - В Г С,
представил в СДВР-МВР писмена декларация, в която посочил, че на
16.11.2018 г. е предоставил за ползване собственото си МПС на В. ИЛ. Б.,
както и че същият е бил в нейно владение до 19:00 часа на посочената дата,
когато последното му е било върнато. Към декларацията, Венцеслав Ганчев
Славоев приложил копие от СУМПС на посоченото лице, като извършител на
3
нарушението.
На основание чл.189, ал.5 от ЗДвП, издаденият ел.фиш, Серия К,
№2440490, против регистрирания собственик на процесното МПС, е
анулиран. Издаден е ел.фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К, №4186672, за
това, че на 16.11.2018 г., в 18:02 часа, в с.М Б, ул.“Л“ №, с посока на
движение от кв.“Суходол“ към с.Голямо Бучино, при ограничение на
скоростта 40 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е извършено нарушение за
скорост с МПС – лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.№РК 6966 ВА,
установено и заснето с АТСС „АRH CAM S1“, №11743с7, с приспаднат
толеранс -3%, като разрешената стойност на скоростта е 40 км/ч,
установената стойност на скоростта е 82 км/ч, а превишената стойност на
скоростта е 42 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателката В. ИЛ. Б., в качеството
на посочено от собственика лице, като ползвател на процесното МПС на
датата на деянието, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева, за
извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: ел.фиш, Серия К,
№2440490; ел.фиш, Серия К, №4186072; два броя клип със снимков материал
№11743С7/0050533, ведно с два броя снимков материал към него;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ;
Протокол от последваща проверка №68-С--ИСИ/19.10.2018 г. на БИМ;
Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи;
справка АИС „Първоначална регистрация на МПС“ за лек автомобил „О З“, с
рег.№ с данни за регистриран собственик на превозното средство; справка
АИС-АНД; Протокол за използване на АТСС; ежедневна форма на отчет;
разписка за връчване на ел.фиш; писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП
от В Г С, ведно със СУМПС, издадено на В. ИЛ. Б..
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
4
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган /СДВР-МВР/
и съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание.
В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателката неправилно
приравнява ел.фиш на наказателно постановление, за съдържанието на което
са налице други изисквания и разширително тълкува закона, като прави
изводи за наличие и на други реквизити в ел.фиш, като например: дата на
издаване на същия, приложение на давностни срокове по чл.34 от ЗАНН и др.,
включително и дата на връчване на ел.фиш, доколкото законът не предвижда
срок за връчване на ел.фиш. Съдът не споделя наведените възражения в
жалбата, че административнонаказателната отговорност в случая е погасена
по давност. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно
решение №1/27.02.2015 г. по т.д. №1/2014 г. на ВКС и ВАС, сроковете по
чл.34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността
да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган, като
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В случая
това са разпоредбите на чл.81, ал.3, във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК.
Доколкото по своите последици електронните фишове се приравняват на
наказателните постановления /чл.189, ал.8 и ал.11 от ЗДвП/, като същите се
издават във връзка с констатиране и санкциониране именно на
административно нарушение, то приложими са общите правила относно
давностните срокове, които се обсъждат и при наказателните постановления.
В настоящия случай, административнонаказателното производство е
започнало с установяване на административното нарушение, извършено на
16.11.2018 г., за което е издаден електронен фиш, връчен на
жалбоподателката на 29.10.2021 г., т.е. от датата на извършване на
нарушението до датата на връчване на процесния ел.фиш е изминал период от
две години, единадесет месеца и тринадесет дни, а не три години. Според
чл.80, ал.1, т.5 от НК деяния, за които се предвижда наказание глоба, се
погасяват с изтичането на относителната погасителна давност от три години.
С връчването на ел.фиш, преди да изтече относителната тригодишна давност
за наказателно преследване, са били извършени действия, които прекъсват
5
изтичането на давността и същата е загубила правното си значение, защото от
този момент започва да тече нова давност. Към настоящия момент не е
изтекла абсолютната погасителна давност, която е четири години и шест
месеца, независимо от прекъсването на относителната давност с връчване на
ел.фиш. Визираните давностни срокове в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН
касаят съставянето на АУАН, но доколкото с разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП,
давностният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН не е предмет на обсъждане в
настоящото производство.
В случая е налице нарушение, установено с преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации – тип ARH CAM S1, за която е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от
07.09.2017 г. на БИМ, че е от одобрен тип със срок на валидност до 07.09.2027
г. Посочената система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под №5126, е преминала успешно на 19.10.2018 г. последваща
проверка, удостоверено в представения Протокол от проверка на БИМ с №68-
С-ИСИ/19.10.2018 г., със срок на валидност до 19.10.2019 г. Следователно,
към датата на заснемане на нарушението – 16.11.2018 г., използваното АТСС
е било годно техническо средство за регистриране на пътни нарушения за
скорост.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип /два броя/, от
който ясно се установява датата – 16.11.2016 г., часа – 18:02 часа, мястото на
извършване на нарушението – с.М Б локацията – ул.“Л“, посоката на
задействане на измерването – приближаващи МПС, разстояние и радиус на
измерване – 127 м - 38 см, регистрационния номер на заснетото превозно
средство - рег.№РК 6966 ВА, измерената скорост на движение – 85 км/ч,
ограничението на скоростта на движение в този пътен участък – 40 км/ч,
географските координати на пътния участък, номер на снимка, съдържащ
данните за фабричния номер на използваното АТСС. Приложен е снимков
материал на поставения пътен знак В-26, с който е въведено ограничение на
скоростта на движение в населеното място 40 км/ч, както и снимков материал
на поставеното АТСС до пътното платно.
6
Видно от приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че
на 16.11.2018 г. е било използвано АТСС с фабричен №11743С7, монтирано
на пътното платно от дл.лица при ОПП-СДВР със служебен автомобил с рег.
№ в интервал от време от 16:30 часа до 18:30 часа на посочената дата, при
стационарен режим на измерване и с място на контрол – с.М Б, ул.“Л“ №, с
посока на движение - от кв.“Суходол към с.Г Б, с посока на заснемане -
приближаващи МПС. Съгласно отразеното в протокола, ограничението на
скоростта в посочения пътен участък е 40 км/ч в населено място, въведено с
пътен знак за ограничение В-26, последното удостоверено с приложен
снимков материал на поставения пътен знак, въвеждащ отразеното
ограничение на скоростта за населено място.
В обжалвания ел.фиш е посочен регистрационния номер на заснетото
превозно средство, който съвпада със заснетия регистрационен номер в
снимковия материал-клип. Следва да се отбележи, че заснетото превозно
средство се индивидуализира чрез неговия регистрационен номер, така както
е разпознат и генериран от използваното АТСС, а не чрез неговите марка и
модел. Нарушението е извършено през тъмната част на денонощието, но
снимковият материал, изобразяващ ясно регистрационния номер на заснетото
МПС, не оставя никакво съмнение, че се касае именно за описаното в ел.фиш
МПС - с рег.№, който от своя страна е издаден единствено за лек автомобил
„О З“, съгласно данните от справката за първоначална регистрация на МПС.
От друга страна, данните от снимковия материал, относно засечената скорост
на движение на процесното МПС, изцяло съответстват и на отразените
стойности на скоростта в ел.фиш, след приспадане на 3% толеранс в полза на
водача. С оглед на горното, направените възражения в жалбата, свързани с
негодност на приложения снимков материал–клип, като веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, съдът намира
за неоснователни.
Не е допуснато процесуално нарушение и относно субекта на
нарушението. Процесният ел.фиш е издаден против жалбоподателката, в
качеството й на лице, на което процесното МПС е било предоставено за
ползване от собственика на процесните дата и час. От приложената справка
АИС-КАТ „Първоначална регистрация на МПС“ е видно, че регистриран
собственик на процесния лек автомобил е физическо лице – В Г С. В
7
качеството си на лице по чл.188, ал.1 от ЗДвП, последният е подал писмена
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с данни за лицето, на което е предоставил
за ползване собственото си МПС на посочените дата и час, ведно с копие от
СУМПС. Съгласно данните в подадената декларация, лицето, което е
ползвало автомобила на 16.11.2018 г., в 18:02 часа, е жалбоподателката В. ИЛ.
Б.. Законна последица от горното е анулиране на издадения ел.фиш, против
собственика на процесното МПС и издаване на ел.фиш на лицето, което е
ползвало автомобила, т.е. неговият действителен водач, какъвто безспорно се
явява настоящия случай. Следователно и от гледна точка на субекта на
нарушението, ел.фиш е правилно и законосъобразно издаден на физическото
лице, което в качеството си на ползвател на МПС към датата на нарушението,
дължи заплащане на глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателката е осъществила от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП. В случая е налице поставен пътен знак В-
26 за ограничаване на скоростта на движение, която не трябва да се
превишава, последната различна от посочената стойност в ал.1 по смисъла на
чл.21, ал.2 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на правен субект, при условията на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а
именно: за извършеното нарушение с МПС, собственост на физическо лице, е
ангажирана отговорността на физическото лице, на което е било
предоставено за ползване превозното средство на датата на деянието –
жалбоподателката В. ИЛ. Б., последната посочена от лицето по чл.188, ал.1 от
ЗДвП.
Съдът намира, че и приложената санкционна норма е правилно
определена. На основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП /в редакцията й към датата
на извършване на нарушението/, наказващият орган е наложил наказание
глоба в размер на 600 лева на жалбоподателката за установеното превишение
на скоростта над 40 км/ч, /в случая превишението е 42 км/ч, отчетено след
приспадане на толеранст от 3% в полза на водача от засечената скорост 82
км/ч/, на разрешената максимална скорост в населено място от 40 км/ч,
въведена с пътен знак В-26. По изложените по-горе съображения,
обжалваният ел.фиш следва да бъде потвърден, като правилно и
8
законосъобразно издаден.
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото въззивно производство по реда на АПК. С оглед
изхода на делото, право на присъждане на разноски има ответната страна по
жалбата. В случая, правоимащата страна не претендира присъждане на
такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.58д, т.4 от
ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №4186072, издаден от СДВР-МВР,
с който на В. ИЛ. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.П, ул.“Р Д“, бл.,
вх., ет., ап., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

9

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от В. ИЛ. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.П, ул.“Р Д“, бл., вх., ет., ап., против Електронен фиш,
Серия К, №4186072, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лева,
за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство.
Жалбоподателката оспорва процесния ел.фиш като незаконосъобразно
издаден на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП, след като е анулиран
първоначално издадения на 17.12.2018 г. ел.фиш, Серия К, №2440490, на
името на Венцеслав Ганчев Славоев, като собственик на процесното МПС,
след подадена от него 09.10.2020 г. декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, ведно
с копие от СУМПС, при връчване на издадения ел.фиш.
Твърди, че от датата на нарушението – 16.11.2018 г., до датата на
връчване на първоначално издадения ел.фиш - 09.10.2020 г., е изминал период
от една година и десет месеца, през който наказващия орган не е предприел
никое от действията по чл.189, ал.5 от ЗДвП за връчване на този фиш. Счита
за аналогична и ситуацията с обжалвания ел.фиш, доколкото са изминали
повече от единадесет месеца от неговото издаване, без отново да са
предприети действия за връчване, а жалбоподателката лично се явила в
ОДМВР-Перник на 29.10.2021 г., за да й бъде връчен. В този смисъл навежда
доводи, че от датата на нарушението – 16.11.2018 г., до датата на връчване на
първоначално издадения ел.фиш - 09.10.2020 г., за период повече от една
година, наказващият орган не е установил реалния извършител на
нарушението. Сочи, че считано от датата на издаване на процесния ел.фиш –
24.11.2020 г., т.е. повече от две години от извършване на нарушението,
същият се явява незаконосъобразен, поради издаването му, след изтичане на
едногодишния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Позовава се на съдебна практика
на съдилищата.
Навежда доводи, че от приложения по делото снимков материал се
вижда единствено регистрационния номер и предните светлини на превозното
средство, но не може да се предположи дали това е управляваното на
16.11.2018 г. превозно средство, доколкото не може да се идентифицира
емблемата на марката на предната решетка над регистрационния номер,
включително и това дали регистрационната табела съответства на
монтираната на управлявания автомобил по време на нарушението, на кой
стандарт отговаря регистрационната табела, което е от съществено значение
за определяне на заснетия обект и неговия собственик. В този смисъл счита за
недоказано обстоятелството, че нарушението е извършено именно с
процесния автомобил, при обстоятелствата, описани в ел.фиш. Навежда
доводи, че поради липса на ясен снимков материал, който да
индивидуализира по несъмнен начин автомобила, чиято скорост е била
1
фиксирана, направения клип следва да бъде изключен като годно веществено
доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП. Твърди, че горните
обстоятелства са ограничили правото й на защита.
Жалбоподателката, надлежно призована, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Не взема допълнително становище по
същество на делото.
Ответната страна по жалбата: СДВР-МВР, надлежно призовани, не се
представляват в съдебно заседание и не изразява становище по наведените
възражения в жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес от обжалване. Ел.фиш е връчен лично на жалбоподателката на
29.10.2021 г., съгласно данните от приложената разписка и справка АИС-
АНД, а жалбата е изпратена по пощата до съда на 08.11.2021 г., т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е ел.фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К, №2440490, за
това, че на 16.11.2018 г., в 18:02 часа, в с.М Б, ул.“Л“ №, с посока на
движение от кв.“С“ към с.Г Б, при ограничение на скоростта 40 км/ч,
въведено с пътен знак В-26, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек
автомобил „Опел Зафира“, с рег.№РК 6966 ВА, установено и заснето с АТСС
„АRH CAM S1“, №11743с7, с приспаднат толеранс -3%, като разрешената
стойност на скоростта е 40 км/ч, установената стойност на скоростта е 82
км/ч, а превишената стойност на скоростта е 42 км/ч.
За посоченото нарушение на В ГС, в качеството на регистриран
собственик на МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева, за
извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
На 21.10.2020 г., в предвидения 14-дневен срок в разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, считано от датата на връчване на гореописания ел.фиш
– на 09.10.2020 г., регистрираният собственик на процесното МПС - В Г С,
представил в СДВР-МВР писмена декларация, в която посочил, че на
16.11.2018 г. е предоставил за ползване собственото си МПС на В. ИЛ. Б.,
както и че същият е бил в нейно владение до 19:00 часа на посочената дата,
когато последното му е било върнато. Към декларацията, В Г С приложил
копие от СУМПС на посоченото лице, като извършител на нарушението.
На основание чл.189, ал.5 от ЗДвП, издаденият ел.фиш, Серия К,
2
№2440490, против регистрирания собственик на процесното МПС, е
анулиран. Издаден е ел.фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К, №4186672, за
това, че на 16.11.2018 г., в 18:02 часа, в с.М Б, ул.“Л“ №, с посока на
движение от кв.“С“ към с.Г Б, при ограничение на скоростта 40 км/ч,
въведено с пътен знак В-26, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек
автомобил „О З“, с рег.№, установено и заснето с АТСС „АRH CAM S1“,
№11743с7, с приспаднат толеранс -3%, като разрешената стойност на
скоростта е 40 км/ч, установената стойност на скоростта е 82 км/ч, а
превишената стойност на скоростта е 42 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателката В. ИЛ. Б., в качеството
на посочено от собственика лице, като ползвател на процесното МПС на
датата на деянието, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева, за
извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: ел.фиш, Серия К,
№2440490; ел.фиш, Серия К, №4186072; два броя клип със снимков материал
№11743С7/0050533, ведно с два броя снимков материал към него;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ;
Протокол от последваща проверка №68-С--ИСИ/19.10.2018 г. на БИМ;
Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи;
справка АИС „Първоначална регистрация на МПС“ за лек автомобил „О З“, с
рег.№, с данни за регистриран собственик на превозното средство; справка
АИС-АНД; Протокол за използване на АТСС; ежедневна форма на отчет;
разписка за връчване на ел.фиш; писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП
от В Г С, ведно със СУМПС, издадено на В. ИЛ. Б..
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган /СДВР-МВР/
и съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание.
В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателката неправилно
приравнява ел.фиш на наказателно постановление, за съдържанието на което
са налице други изисквания и разширително тълкува закона, като прави
изводи за наличие и на други реквизити в ел.фиш, като например: дата на
издаване на същия, приложение на давностни срокове по чл.34 от ЗАНН и др.,
включително и дата на връчване на ел.фиш, доколкото законът не предвижда
срок за връчване на ел.фиш. Съдът не споделя наведените възражения в
3
жалбата, че административнонаказателната отговорност в случая е погасена
по давност. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно
решение №1/27.02.2015 г. по т.д. №1/2014 г. на ВКС и ВАС, сроковете по
чл.34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността
да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган, като
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В случая
това са разпоредбите на чл.81, ал.3, във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК.
Доколкото по своите последици електронните фишове се приравняват на
наказателните постановления /чл.189, ал.8 и ал.11 от ЗДвП/, като същите се
издават във връзка с констатиране и санкциониране именно на
административно нарушение, то приложими са общите правила относно
давностните срокове, които се обсъждат и при наказателните постановления.
В настоящия случай, административнонаказателното производство е
започнало с установяване на административното нарушение, извършено на
16.11.2018 г., за което е издаден електронен фиш, връчен на
жалбоподателката на 29.10.2021 г., т.е. от датата на извършване на
нарушението до датата на връчване на процесния ел.фиш е изминал период от
две години, единадесет месеца и тринадесет дни, а не три години. Според
чл.80, ал.1, т.5 от НК деяния, за които се предвижда наказание глоба, се
погасяват с изтичането на относителната погасителна давност от три години.
С връчването на ел.фиш, преди да изтече относителната тригодишна давност
за наказателно преследване, са били извършени действия, които прекъсват
изтичането на давността и същата е загубила правното си значение, защото от
този момент започва да тече нова давност. Към настоящия момент не е
изтекла абсолютната погасителна давност, която е четири години и шест
месеца, независимо от прекъсването на относителната давност с връчване на
ел.фиш. Визираните давностни срокове в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН
касаят съставянето на АУАН, но доколкото с разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП,
давностният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН не е предмет на обсъждане в
настоящото производство.
В случая е налице нарушение, установено с преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации – тип ARH CAM S1, за която е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от
07.09.2017 г. на БИМ, че е от одобрен тип със срок на валидност до 07.09.2027
г. Посочената система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под №5126, е преминала успешно на 19.10.2018 г. последваща
проверка, удостоверено в представения Протокол от проверка на БИМ с №68-
С-ИСИ/19.10.2018 г., със срок на валидност до 19.10.2019 г. Следователно,
към датата на заснемане на нарушението – 16.11.2018 г., използваното АТСС
е било годно техническо средство за регистриране на пътни нарушения за
4
скорост.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип /два броя/, от
който ясно се установява датата – 16.11.2016 г., часа – 18:02 часа, мястото на
извършване на нарушението – с.М Б, локацията – ул.“Л“, посоката на
задействане на измерването – приближаващи МПС, разстояние и радиус на
измерване – 127 м - 38 см, регистрационния номер на заснетото превозно
средство - рег.№, измерената скорост на движение – 85 км/ч, ограничението
на скоростта на движение в този пътен участък – 40 км/ч, географските
координати на пътния участък, номер на снимка, съдържащ данните за
фабричния номер на използваното АТСС. Приложен е снимков материал на
поставения пътен знак В-26, с който е въведено ограничение на скоростта на
движение в населеното място 40 км/ч, както и снимков материал на
поставеното АТСС до пътното платно.
Видно от приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че
на 16.11.2018 г. е било използвано АТСС с фабричен №11743С7, монтирано
на пътното платно от дл.лица при ОПП-СДВР със служебен автомобил с рег.
№ в интервал от време от 16:30 часа до 18:30 часа на посочената дата, при
стационарен режим на измерване и с място на контрол – с.М Б, ул.“Л“ №, с
посока на движение - от кв.“С към с.Г Б, с посока на заснемане -
приближаващи МПС. Съгласно отразеното в протокола, ограничението на
скоростта в посочения пътен участък е 40 км/ч в населено място, въведено с
пътен знак за ограничение В-26, последното удостоверено с приложен
снимков материал на поставения пътен знак, въвеждащ отразеното
ограничение на скоростта за населено място.
В обжалвания ел.фиш е посочен регистрационния номер на заснетото
превозно средство, който съвпада със заснетия регистрационен номер в
снимковия материал-клип. Следва да се отбележи, че заснетото превозно
средство се индивидуализира чрез неговия регистрационен номер, така както
е разпознат и генериран от използваното АТСС, а не чрез неговите марка и
модел. Нарушението е извършено през тъмната част на денонощието, но
снимковият материал, изобразяващ ясно регистрационния номер на заснетото
МПС, не оставя никакво съмнение, че се касае именно за описаното в ел.фиш
МПС - с рег.№, който от своя страна е издаден единствено за лек автомобил
„О З“, съгласно данните от справката за първоначална регистрация на МПС.
От друга страна, данните от снимковия материал, относно засечената скорост
на движение на процесното МПС, изцяло съответстват и на отразените
стойности на скоростта в ел.фиш, след приспадане на 3% толеранс в полза на
водача. С оглед на горното, направените възражения в жалбата, свързани с
негодност на приложения снимков материал–клип, като веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, съдът намира
за неоснователни.
Не е допуснато процесуално нарушение и относно субекта на
нарушението. Процесният ел.фиш е издаден против жалбоподателката, в
5
качеството й на лице, на което процесното МПС е било предоставено за
ползване от собственика на процесните дата и час. От приложената справка
АИС-КАТ „Първоначална регистрация на МПС“ е видно, че регистриран
собственик на процесния лек автомобил е физическо лице – В Г С. В
качеството си на лице по чл.188, ал.1 от ЗДвП, последният е подал писмена
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с данни за лицето, на което е предоставил
за ползване собственото си МПС на посочените дата и час, ведно с копие от
СУМПС. Съгласно данните в подадената декларация, лицето, което е
ползвало автомобила на 16.11.2018 г., в 18:02 часа, е жалбоподателката В. ИЛ.
Б.. Законна последица от горното е анулиране на издадения ел.фиш, против
собственика на процесното МПС и издаване на ел.фиш на лицето, което е
ползвало автомобила, т.е. неговият действителен водач, какъвто безспорно се
явява настоящия случай. Следователно и от гледна точка на субекта на
нарушението, ел.фиш е правилно и законосъобразно издаден на физическото
лице, което в качеството си на ползвател на МПС към датата на нарушението,
дължи заплащане на глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателката е осъществила от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП. В случая е налице поставен пътен знак В-
26 за ограничаване на скоростта на движение, която не трябва да се
превишава, последната различна от посочената стойност в ал.1 по смисъла на
чл.21, ал.2 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на правен субект, при условията на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а
именно: за извършеното нарушение с МПС, собственост на физическо лице, е
ангажирана отговорността на физическото лице, на което е било
предоставено за ползване превозното средство на датата на деянието –
жалбоподателката В. ИЛ. Б., последната посочена от лицето по чл.188, ал.1 от
ЗДвП.
Съдът намира, че и приложената санкционна норма е правилно
определена. На основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП /в редакцията й към датата
на извършване на нарушението/, наказващият орган е наложил наказание
глоба в размер на 600 лева на жалбоподателката за установеното превишение
на скоростта над 40 км/ч, /в случая превишението е 42 км/ч, отчетено след
приспадане на толеранст от 3% в полза на водача от засечената скорост 82
км/ч/, на разрешената максимална скорост в населено място от 40 км/ч,
въведена с пътен знак В-26. По изложените по-горе съображения,
обжалваният ел.фиш следва да бъде потвърден, като правилно и
законосъобразно издаден.
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото въззивно производство по реда на АПК. С оглед
изхода на делото, право на присъждане на разноски има ответната страна по
жалбата. В случая, правоимащата страна не претендира присъждане на
6
такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът:
7