Определение по дело №661/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260827
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Петя Георгиева Крънчева
Дело: 20211100600661
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София,                2021 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                           

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

                                                                                              АДРИАНА АТАНАСОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНЧД № 661 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК.

           

            Образувано е по частен протест, подаден от Г.Ч.– прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП), срещу разпореждане на съдията – докладчик при Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 112-ти състав от 20.01.2021 г., постановено по НАХД № 16978/2020 г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство по НАХД № 16978/2020 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, образувано въз основа на постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП) от 21.12.2020 г. за внасяне на досъдебно производство № 11210/2019 г. по описа на „СРТП – ОР“ – СДВР, пр. пр. № 22302/2019 г. по описа на СРП, в СРС, с предложение, с правно основание чл. 375 от НПК, вр. чл. 78а от НК, за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обв. Б.Р.С. – за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и на обв. И.С.В. – за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342,ал. 1, пр. 3 от НК (изведено от канцеларията й на 22.12.2020 г.), и делото е върнато на СРП за отстраняване на посочените нередовности в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност.

           

            В така подадения сезиращ съда документ се твърди, че в хода на проведеното разследване са били изяснени всички обстоятелства относно настъпилото пътно – транспортно произшествие. Сочи се, че са били проведени  допълнителни разпити на пострадалата и на свидетелите – очевидци, в резултат на което е било установено, че деянието е било извършено при условията на независимо съпричиняване между водачите на двата леки автомобила – обв. С., който управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с ДК № ******, и обв. В., който управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ******. Излага се, че по досъдебното производство е било установено, че обв. С., управлявайки лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с ДК № ******, за да избегне удар с лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ******, управляван от обв. В., е натиснал спирачка и свил волана на автомобила си в дясно, с което посоката на движение на автомобила била променена. Сочи се, че в текстовата част на обвинението в максимална степен са конкретизирани всички действия, които е извършил обв. С. след като автомобилът се отклонил от пътното платно и променил посоката си на движение, качвайки се върху тротоара и продължавайки движението си по него; конкретизирано е било и с коя част на лекия автомобил обвиняемият е ударил пострадалата и в коя част на тялото същата е била ударена; изяснен е бил и механизмът на произшествието, а именно, че същото е настъпило след като е последвал удар между св. К. и лекия автомобил, управляван от обв. В., като това е станало в резултат на субективните действия на обв. С.; конкретизирани са и причинените на пострадалата телесни увреждания. Предлага се разпореждането на СРС, НО, 112-ти състав да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд, за образуване на съдебно производство по депозираното предложение.

                                  

            Софийският градски съд, като съобрази изложените в протеста доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 НПК, намира за установено следното:

           

            Наказателното производство по досъдебно производство № 11210/2019 г. по описа на „СРТП – ОР“ – СДВР, пр. пр. № 22302/2019 г. по описа на СРП, е започнато на 14.06.2019 г., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, с извършване на първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, за това, че на 14.06.2019 г., около 11,05 часа, в гр. София, чрез управлявано моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ******, неизвестен извършител, като се е движил по ул. „Уошбърн“, с посока от ул. „Макгахан“ към ул. „Васил Петлешков“, и в района на № 35, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, и реализирал пътно – транспортно произшествие с Д.И.К., ЕГН **********, като по непредпазлиост е причинил телесна повреда на пешеходката К., изразяваща се във фрактура на китката на лявата ръка, като деянието е извършено на тротоарната площ, където се е намирала пешеходката – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

            С постановления на водещия разследването от 18.09.2019 г., е повдигнато обвинение срещу Б.Р.С. и същият е привлечен към наказателна отговорност в процесуалното качество на обвиняем за осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

            Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите по същото са изпратени на СРП, по компетентност, с изразено мнение на водещия разследването от 15.10.2019 г. за предаване на обвиняемото лице на съд.

            На 21.10.2019 г. прокурорът при СРП е упражнил правомощието си по чл. 375, ал. 1 от НПК и е внесъл в СРС – НО мотивирано постановление с предложение за освобождаване на обв. Б.Р.С. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, пр. 3 от НК, с налагане на административно наказание, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. Въз основа на така депозираното предложение е образувано НАХД № 16612/2019 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав.

            С разпореждане на съдията – докладчик при СРС, НО, 112-ти състав от 15.01.2020 г., съдебното производство по НАХД № 16612/2019 г. по описа на същия съд е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на посочените нередовности в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност. Разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО, 112-ти състав от 15.01.2020 г. е потвърдено с определение № 854 от 04.03.2020 г., постановено по ВНЧД № 671/2020 г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен състав.

            На 18.03.2020 г., прокурорът при СРП е упражнил повторно правомощието си по чл. 375, ал. 1 от НПК и е внесъл в СРС – НО мотивирано постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обв. Б.Р.С. – за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. Въз основа на така депозираното предложение е образувано НАХД № 4434/2020 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав.

            С разпореждане на съдията – докладчик при СРС, НО, 112-ти състав от 06.08.2020 г., съдебното производство по НАХД № 4434/2020 г. по описа на същия съд е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на посочените нередовности в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност.

            В хода на възобновеното досъдебно производство, с постановление на водещия разследването от 01.12.2020 г., е повдигнато обвинение срещу И.С.В. за това, че на 14.06.2019 г., около 11,05 часа, в гр. София, на ул. „Уошбърн“, в района на № 35, от лявата страна на платното за движение и при условията на независимо съпричиняване с Б.Р.С., който е управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ******, е нарушил правилата, регламентирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението…“, чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – „с управляваното от него превозно средство да не затруднява другите участници в движението…“; чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприема каквато и да е маневра, като например … да излезе от реда на паркираните превозни средства … преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, като е спрял лекия си автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ******, като предприел маневра за излизане на реда на паркираните превозни средства без да пропусне приближаващия отзад лек автомобил „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ******, управляван от Б.Р.С., вследствие на което последният реализирал пътнотранспортно произшествие с намиращата се на тротоара пешеходка Д.И.К., като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата предмишница на типично място (в долната трета), което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни“ – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

            С постановление на водещия разследването от 01.12.2020 г., е повдигнато повторно обвинение и срещу Б.Р.С. за това, че на 14.06.2019 г., около 11,05 часа, в гр. София, на ул. „Уошбърн“, с посока от ул. „Макгахан“ към ул. „Васил Петлешков“, при управление на лек автомобил „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ******, в условията на независимо съпричиняване с И.С.В., ЕГН **********, който от своя страна управлявал лес автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ******, в района на № 35, е нарушил правилата, регламентирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като чрез своите субективни действия е предприел навлизане на десния тротоар по ул. „Уошбърн“ спрямо посоката му на движение и реализирал пътнотранспортно произшествие с намиращата се на тротоара пешеходка Д.И.К., като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата предмишница на типично място (в долната трета), което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни“ – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

            Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите по същото са изпратени на СРП, по компетентност, с изразено мнение на водещия разследването от 05.12.2020 г., за предаване на обвиняемото лице на съд.

             На 22.12.2020 г. прокурорът при СРП е упражнил отново правомощието си по чл. 375, ал. 1 от НПК и е внесъл в СРС – НО мотивирано постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обв. Б.Р.С. – за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и на обв. И.С.В. – за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342,ал. 1, пр. 3 от НК, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. Въз основа на така депозираното предложение е образувано НАХД № 16978/2020 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав.

            С разпореждане на съдията – докладчик при СРС, НО, 112-ти състав от 20.01.2021 г., съдебното производство по НАХД № 16978/2020 г. по описа на същия съд е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на посочените нередовности в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност.

            За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, съдията – докладчик при СРС, НО, 112-ти състав е приел, че констатираните с предходни произнасяния на съдията – докладчик нарушения, ограничаващи правото на защита на обвиняемите лица, не са били отстранени в цялост.

            Приел е, че в постановлението на прокурора при СРП не се съдържа описание на причинно – следствената връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. По-конкретно е посочил, че в постановлението се твърди, че в резултат на ПТП Д.К. е била ударена в кръста (таза) от автомобила на обвиняемия, че е паднала на земята, а в следващ момент се твърди настъпване на увреждане на лявата ръка на пострадалата. Преценил е, че в постановлението следва да се съдържа описание на непрекъсната верига от фактически положения от момента на нанасяне на удара до причиняване на въпросното счупване, както и точния механизъм на причиняване на счупването на костта, доколкото тези факти подлежат на доказване и поставят рамката, от която съдът не може да се отклонява при решаване на делото по реда на глава 28 от НПК.

            Срещу така постановения съдебен акт е депозиран и сезиращият настоящата инстанция документ – частен протест от прокурор при СРП, който съдът намери за допустим, като подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но по съществото му неоснователен, по следните съображения.

 

            Съгласно разпоредбата на чл. 377, ал. 1 от НПК (ред., ДВ, бр. 7 от 2019 г.), когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс или когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. Съгласно ал. 2 на същия законов текст, разпореждането по ал. 1 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

            Предметът на инициираното по този ред въззивно производство, е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на разпореждането на първия съд за наличието, съответно липсата, на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемите, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в нормата на чл. 249, ал. 4 от НПК.

            Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

            При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 345, вр. чл. 377, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледан по същество, протестът е неоснователен.

            Извършвайки собствен анализ на материалите по досъдебното производство, въз основа на които е образувано съдебното производство пред първия съд, въззивният съд прецени, че на досъдебната фаза на производството, при изготвяне на постановлението на прокурора при СРП от 21.12.2020 г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обв. Б.Р.С. – за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и на обв. И.С.В. – за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342,ал. 1, пр. 3 от НК, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, действително е допуснато визираното от съдията – докладчик отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неяснота относно твърдяната от прокурора причинно – следствената връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат.

            Както правилно е приел съдията – докладчик при първия съд, в обстоятелствената част на постановлението на прокурора при СРП се съдържат твърдения, че за да избегне сблъсък с управлявания от обв. В. лек автомобил, обв. С. „…натиснал спирачките на автомобила и подал звуков сигнал, след което обв. С. свил волана в дясно. Вследствие на това обстоятелство автомобилът, управляван от обв. С. променил посоката си на движение, като се качил на десния тротоар, където вървяла св. Д.К.. Виждайки, че по тротоара пред автомобила  му в гръб върви свидетелката, веднага обвиняемият предприел маневра „аварийно спиране“, за да предотврати удар между управлявания от него лек автомобил и пешеходката св. К.. Въпреки предприетите действия от страна на обвиняемия, с предната част на автомобила си ударил пешеходката К. в кръста в областта на таза. Вследствие на удара с управлявания от обвиняемия лек автомобил св. К. паднала на земята, като това обстоятелство било забелязано от св. Донкова и св. Г..“. По-нататък в постановлението се сочи, че в резултат на претърпяното пътно – транспортно произшествие, на св. К. било причинено счупване на лъчевата кост на лявата предмишница на типично място (в долната трета), с което било причинено трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни – средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

            При така формулираните в обстоятелствената част на постановлението на прокурора при СРП, изготвено по реда на чл. 375 от НПК, фактически твърдения, действително не става ясно по какъв начин пешеходката К. е получила съставомерните телесни увреждания – счупване на лъчевата кост на лявата предмишница на типично място (в долната трета), с което й е било причинено трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, респективно защо представителят на държавното обвинение счита, че същите са в пряка причинно – следствена връзка с удара, настъпил между предната част на автомобила, управляван от обв. С., и тялото на пешеходката, в областта на кръста (таза). Липсват фактически твърдения относно начина на получаване на съставомерните телесни увреждания от страна на пострадалата, който се твърди да е в резултат на виновното поведение на обвиняемите лица.

            Неяснотата в тази връзка рефлектира негативно върху правото на защита на всяко от обвиняемите лица, доколкото същите не са в състояние да научат въз основа на какви фактически твърдения представителят на СРП е приел, че е налице пряко причинно – следствена връзка между противоправното поведение на всеки от тях и настъпилия вредоносен резултат, за който те следва да отговарят според прокурора.

            Действително, дали твърдените от представителя на държавното обвинение телесни увреждания от пострадала действително са получени и стоят ли в пряка причинно – следствена връзка с поведението на обвиняемите лица, са факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, които подлежат на доказване от представителя на държавното обвинение с всички допустими от процесуалния закон доказателства и доказателствени средства. Твърденията, залегнали в обвинителния акт, съответно – в постановлението, с което се предлага освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, в този смисъл обаче, следва да са непротиворечиви, с оглед очертаване на предмета на доказване и осигуряване на възможност на обвиняемото лице да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение.

            Основната процесуална функция на обвинителния акт, респ. на постановлението по чл. 375 от НПК, което има същото процесуално значение, каквото и актът по чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК, е да очертае по недвусмислен начин престъплението, в което се обвинява всяко едно от лицата, с всички негови обективни и субективни признаци, съобразно приетата правна квалификация и тяхната максимална конкретизация. Само по този начин ще се осигури възможност на всеки от обвиняемите лица да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение, респ. ще се осигури възможност същите да упражнят ефективно и пълноценно правото си на защита в производството, а съдът ще може да очертае по ясен и недвусмислен начин предмета на доказване. В този смисъл е и задължителната тълкувателна практика на върховната съдебна инстанция – вж. т. 4.1. от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Начинът, по който се образува производството, не предпоставя отклонение, респ. занижаване на стандартите, установени към съдържанието на иницииращия съдебната фаза на производството процесуален документ.

            В конкретния случай е допусната неяснота по отношение на това налице ли е причинно – следствена връзка между поведението на всяко от обвиняемите лица и настъпилия вредоносен резултат – съставомерните телесни увреждания на пострадалата, тъй като в постановлението на прокурора при СРП не е посочен механизмът на причиняване на конкретните телесни увреждания на пострадалата – счупване на лъчевата кост на лявата предмишница на типично място (в долната трета), с което било причинено трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, и стои ли той в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото пътно – транспортно произшествие.

            Липсата на яснота по този въпрос води до невъзможност, от една страна, да се очертае предметът на доказване по делото, а от друга – обвиняемите лица да разберат фактическите и правни рамки на повдигнатото им обвинение по начин, който да им позволи да организират адекватно защитата си. Допуснато е, следователно, съществено нарушение на процесуалните правила. Тъй като съществуващата неяснота не може да бъде отстранена в съдебната фаза на производството, без да бъдат накърнени правата на обвиняемите лица, то единствено възможният и законосъобразен начин за отстраняването й се явява връщането на делото на прокурора за прецизиране на постановлението с правно основание чл. 375 от НПК. Изводите на съдията – докладчик при СРС в този смисъл изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

            По така изложените съображения, СГС в този си състав намира, че като е постановил съдебния си акт в посочения по-горе смисъл, съдията – докладчик при СРС – НО, 112-ти състав, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

           

            Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Съдът:

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдията – докладчик при СРС, НО, 112-ти състав от 20.01.2021 г., постановено по НАХД № 16978/2020 г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство по НАХД № 16978/2020 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, образувано въз основа на постановление на прокурор при СРП от 21.12.2020 г. за внасяне на досъдебно производство № 11210/2019 г. по описа на „СРТП – ОР“ – СДВР, пр. пр. № 22302/2019 г. по описа на СРП, в СРС с предложение, с правно основание чл. 375 от НПК, вр. чл. 78а от НК, за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обв. Б.Р.С. – за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и на обв. И.С.В. – за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342,ал. 1, пр. 3 от НК, и делото е върнато на СРП за отстраняване на посочените нередовности в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност.

 

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

           

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1/

 

 

 

                                                                                                          2/