№ 3089
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Воденичарова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100501256 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 21.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 10550/ 2022 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 156 състав, са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК *******/ срещу А. А. Б. /ЕГН **********/ установителни искове
за признаване за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр.
чл.318, ал.2 ТЗ, чл.200 ЗЗД и чл.110, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, че А. А. Б. /ЕГН
**********/ дължи на „Топлофикация София“ ЕАД /ЕИК *******/ сумата 1 429.32
лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, жк „*******, аб.№ 248839;
сумата 181.86 лева, представляващи мораторна лихва върху вземането за цената на
топлинната енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.06.2021 г.; сумата 29.82 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., както и сумата 5.43 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за дяловото разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
07.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 38194/ 2021 г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав.
Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София
1
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми, ведно със
законната лихва и разноските по делото.
Въззиваемата страна А. А. Б. /ответница по делото/- чрез особен представител
по чл.47 ГПК оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна.
Третото лице- помагач на ищеца- „Т.С." ЕООД- гр. София не изразява
становище по жалбата.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Топлофикация София” ЕАД
срещу А. А. Б. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД за горепосочените суми- главници и лихви за забава, като неоснователни и
недоказани- чл.272 ГПК.
Независимо, че въз основа на събраните в процеса доказателства се установява
наличието на облигационно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“
ЕАД и ответницата А. А. Б., основано на притежавано от последната през исковия
период право на собственост върху процесния топласнабден имот /чл.153, ал.1 ЗЕ/,
видно от приложените Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 57/ 18.08.1997
г. на софийски нотариус и удостоверение за наследници от 5.11.2020 г., съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод на
въззивния съд за основателност на претенциите за признаване дължимостта на
претендираните от ищеца суми за цена на доставена в имота на ответницата топлинна
енергия и за мораторни лихви, тъй като не е проведено от ищеца дължимото пълно
главно доказване на производящите тези спорни материални права факти, за което са
2
му дадени съответни указания от съда в доклада по чл.146 ГПК, съставен при
правилно разпределение на доказателствената тежест между страните.
За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за начислените за
процесния имот суми и са приети в първо-инстанционното производство експертни
заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма
основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при
формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са
дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от
вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в конкретния
случай дължимата сума за доставена в имота на ответницата топлинна енергия е
начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и
обстоятелства: че радиаторите в жилището са демонтирани/затапени, че топлинна
енергия за отопление е начислявана само за отдадена от щранг- лира в банята /без
техническа възможност за монтаж на измервателно устройство/ топлинна енергия, че
са начислявани топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за БГВ, за
което е имало монтиран узаконен водомер, като за процесния период за имота е
извършвано дялово разпределение от „Директ“ ООД /съобразно направено в о.с.з.
уточнение/ на база „служебен разход“, поради неосигурен достъп за отчет, като
потреблението на топла вода е на база служебен отчет- за 1 бр. потребител с
нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. на потребител.
В молба на конституираното по делото трето лице- помагач „Т.С.“ ЕООД от
21.11.2022 г. е посочено, че дружеството не е извършвало услугата дялово
разпределение за процесния имот с аб.№ 248839 през исковия период.
Не се твърди на единствения отоплителен уред в имота- щранг- лира в банята, да
е бил поставен индивидуален разпределител на топлинна енергия, поради което и
основание за осигуряване на достъп до имота за отчет на такъв уред в случая не е било
налице, като с оглед демонтирането на отоплителните тела в имота, за което е
направена констатация в експертното заключение, не е било налице основание за
начисляването на друга топлинна енергия, освен за щранг- лира, при прилагането на
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата /МСРС/, поради
неосигурен от абоната достъп до имота.
В случая за обосноваване на приложения метод за определяне обема на
доставената в процесния имот топлинна енергия и начисляване на нейната стойност
ищецът носи процесуалното задължение да установи при условията на пълно главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни
последици. Безспорни доказателства за доставката на топлинна енергия в процесния
3
имот, за нейните обем и стойност от страна на ищеца, чиято е доказателствената
тежест, по делото не са представени. Съгласно чл.70, ал.4 от приложимата през
процесния период Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /НТ- 2007 г., понастоящем
отменена/, на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела
в имота се начислява енергия по реда на т.6.5 от приложението по чл.61, ал.1 като
отоплителни тела без уреди. Съгласно т.6.7 от Приложението към чл.61, ал.1 НТ-
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна
собственост, разпоредбите на т.6.5, предвиждащи прилагането на екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата /МСРС/, се прилагат при неосигуряване на
достъп за отчет на уредите /липса на отчети по вина на потребителя- отказ на достъп за
отчитане, злоумишлена повреда или манипулация/ на определените от лицето по
чл.139б ЗЕ дати. За обосноваването на тази екстраполация обаче, следва да е безспорно
установено по делото, че в имота са монтирани отоплителни тела и индивидуални
разпределители на топлинна енергия върху тях, както и да бъдат представени по
делото протоколи за неосигурен достъп до имота за отчитане на уредите, установяващи
спазване на нормативно установените в Наредбата за топлоснабдяването изисквания
за съставянето им. Тъй като по делото такива доказателства от ищеца не са
представени, липсват съответно и предпоставки за определяне цената на доставената
през процесния период топлинна енергия по реда на т.6.5 от цитираната методика към
НТ. Въвеждането на определените по приложения специфичен метод показания в
счетоводната система на топлопреносното предприятие, каквито констатации се
съдържат в експертните заключения на съдебно- техническата и съдебно- счетоводната
експертизи, предвид производния им характер, не може да обоснове извод за
дължимост на претендираните по делото суми. На това основание, поради непроведено
от ищеца пълно главно доказване на твърденията за доставена на ответницата
топлинна енергия за отопление на имота в посочения обем и с претендираната
стойност и отнасяне неблагоприятните последици от дължимото и непроведено
доказване в негова вреда, искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 1 429.32
лева /главница/- стойност на топлинна енергия, като недоказан и неоснователен следва
да бъде отхвърлен. По същите съображения на отхвърляне подлежи и искът за сумата
29.82 лв. /главница/- такса за дялово разпределение.
Предвид неоснователността на исковете за признаване дължимостта на
процесните главни вземания, неоснователни са и установителните искове по чл.422
ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на претендираните от ищеца акцесорни
вземания за мораторни лихви, които също следва да бъдат отхвърлени.
При тези съображения и тъй като релевираните в жалбата на „Топлофикация
София“ ЕАД доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни,
въззивникът не може да постигне като краен резултат признаването за дължими на
претендираните по делото главни и акцесорни вземания. Жалбата, с която е сезиран
4
настоящият въззивен съд, е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена,
респ. постановеното от СРС решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
Искане за разноски за въззивното производство от въззиваемата страна, имаща
право на разноски- съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, не е заявено, поради което и
такива с настоящото въззивно решение не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 21.12.2022 г., постановено по гр. дело № 10550/
2022 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 156 състав.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- гр. София, като трето
лице- помагач на „Топлофикация София" ЕАД- гр. София.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5