№ 156
гр. Сливен, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно частно
наказателно дело № 20242200600402 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, образувано по жалбата
на осъдения В. И. Р. срещу определение от 24.04.2024 г., постановено по ЧНД
№ 406/2024 г. по описа на РС – Сливен.
С атакувания съдебен акт на основание чл.25, вр. чл.23 от НК е
определено общо наказание две години лишаване от свобода за осъжданията
на В. И. Р. по НОХД №№ 1112/2023 г., 1067/2023 г. и 62/2024 г., всички по
описа на Сливенския районен съд. На основание чл.24 от НК определеното
общо наказание лишаване от свобода е увеличено с една година, като
определеното и увеличено общо наказание от три години лишаване от свобода
е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. Приспаднато е
времето, през което осъденият е бил задържан или е изтърпявал наказание
лишаване от свобода или пробация, по която и да е от присъдите включени в
съвкупността.
Постановеното определение е обжалвано от осъденото лице само в
частта относно приложението на разпоредбата на чл.24 от НК. Претендира се
изменение на определението чрез намаляване размера на общото наказание с
една година лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен взема становище за неоснователност на въззивната
жалба. Съдът правилно е приложил разпоредбите на чл.25 вр. 23 от НК, както
и обосновано е увеличил размера на определеното общо най-тежко наказание
1
при условията на чл.24 от НК. Р. е осъден по три дела, налице са множество
предходни осъждания, а изтърпяваните досега наказания лишаване от свобода
не са довели до поправянето на лицето. В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е мотивирал приложението на разпоредбата на
чл.24 от НК. Предлага обжалваното определение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Служебният защитник на осъденото лице поддържа жалбата за
неправилно приложение на чл.24 от НК, като изразява несъгласие с доводите
на съда за завишаване размера на общото наказание. Подчертава младата
възраст на осъдения, семейния му статус и грижите за малко дете. Моли за
отмяна на обжалваното определение в тази му част.
В личната си защита осъденото лице изразява съжаление за
извършеното, а в последната си дума моли да се намали наложеното общо
наказание.
Сливенският окръжен съд, проверявайки обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение, във връзка с изложените в
жалбата оплаквания и доводите на страните в съдебно заседание, намира
следното:
Жалбата, като подадена от лице с правен интерес от оспорване на
първоинстанционния съдебен акт и в срока за това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По приетата от решаващия съд фактическа обстановка няма спор, а тя се
установява несъмнено от приложените по делото писмени доказателства:
С протоколно определение от 18.10.2023 г., постановено по НОХД №
1112/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, влязло в сила на 18.10.2023 г., е
одобрено споразумение, с което В. И. Р. е признат за виновен в извършени на
06.06.2023 г. две престъпления - по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18,
ал.1 от НК и по чл. 170, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за които на
основание чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо наказание в размер на
една година лишаване от свобода при първоначален общ режим.
С влязла в сила на 29.12.2023 г. присъда по НОХД № 1067/2023 г. по
описа на Районен съд - Сливен СлРС, В. И. Р. е осъден за извършено за
времето от 07 до 11.06.2023г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, 4 и 5, вр.чл.
26, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
С протоколно определение от 14.03.2024 г. по НОХД № 62/2024 г. по
описа на Районен съд – Сливен, влязло в сила на 14.03.2024 г., е одобрено
споразумение, с което В. И. Р. е признат за виновен в извършено на 14.05.2023
г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5, вр. чл. 194, ал.1 от НК, и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим.
Р. е осъден с още петнадесет влезли в сила съдебни актове, които не са
предмет на настоящото производство, но касаят извършени от него множество
престъпления против собствеността, за които е изтърпявал ефективни
2
наказания лишаване от свобода.
Видно от отбелязването в графа „допълнителни сведения“ по т.15 от
справката за съдимост, Р. е изтърпял определено по предходна съвкупност
общо наказание в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода
на 15.12.2017 г.
При горната фактическа обстановка първостепенният съд правилно е
приел наличието на законовите основания по чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК
за определяне на едно общо наказание по наложените наказания със
съдебните актове, постановени по НОХД № 1112/2023 г., НОХД № 1067/2023
г. и НОХД № 62/2024 г., всички по описа на Районен съд – Сливен. Те се
намират в отношение на съвкупност помежду си, тъй като деянията са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. При
тази констатация е вярно заключението за приложимост по отношение на тези
деяния на разпоредбите на чл.23, ал.1 и чл.25, ал.1 от НК, респ.
законосъобразно на осъденото лице е определено едно общо наказание по
тези наказателни дела, а именно най-тежкото от всички наказания – две
години лишаване от свобода.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.24 от НК.
Решаването на въпроса за увеличаване на определеното общо наказание
и на конкретния размер на увеличаването се определя от общите принципи за
индивидуализацията на наказанието по чл. 54 от НК и чл. 36 от НК.
Преценката, която съдът следва да направи, е дали общото най-тежко
наказание, което се определя по императивни правила, е несправедливо и
несъответно с оглед именно съвкупността от престъпни деяния и дали точно с
това наказание могат да се постигнат целите на наказателната репресия. При
разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 от НК
съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на привлеченото
към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност в този
контекст, обществената опасност и броя на включените в съвкупността
деяния, тяхната последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за
извършването им, вида на засегнатите обекти и настъпилите
общественоопасни последици.
При съобразяване данните по делото за общата престъпна деятелност на
осъдения, предмет на съдебните актове, включени в групата, характера и
тежестта на отделните престъпления, както и предишните осъждания на
дееца, първата инстанция законосъобразно е преценила наличието на
предпоставките за приложение на чл. 24 от НК. Действително по-строгото
санкциониране по този ред е само правна възможност и не е задължително за
съда, но спрямо осъдения неговото приложение се явява необходимо и
справедливо с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК.
Видно от отразените в приложената по делото справка за съдимост
данни, деятелността на осъдения, обхваната от съвкупността, включва
преобладаващо престъпления против собствеността – кражби, извършени в
3
кратък период от време, някои от тях извършени в съучастие с други лица,
квалифицирани като продължавано престъпление, а отнетите вещи са на
значителна стойност /по НОХД № 1067/2023 г. на СлРС – отнетите вещи са на
обща стойност 13 868,20 лв./. Касае се за многобройни деяния, които
разкриват висока степен на обществена опасност и завишена обществена
нетърпимост. Този извод не търпи промяна от изтъкнатите в съдебно
заседание обстоятелства за младата възраст на осъдения, създадено от него
семейство и грижи за малолетно дете. С оглед характеристиките на
престъпните прояви и застрашените с тях обществени отношения е несъмнено
демонстрирано от осъденото лице нежелание да съблюдава установения
правен ред в страната. Вярно също така първостепенният съд е констатирал
наличието на допълнителни осъждания за престъпления от общ характер,
извън деянията, включени в съвкупността. При това престъпната дейност
датира от 2011 г. и обхваща предимно престъпления насочени срещу
собствеността на различни лица. Характерът и интензитетът на цялостната
престъпна дейност на осъдения, която понастоящем се установява като
засягаща идентични сфери на обществените отношения, охранявани от закона,
сочи на завидна престъпна упоритост. Очевидно наложените до момента
санкции от решаващите съдилища, включително последно изтърпяното
ефективно наказание 3 г. и 4 м. лишаване от свобода, макар и отдалечено във
времето, не са способствали поправянето и превъзпитанието на осъдения.
Неколкократното му пребиваване в местата за лишаване от свобода, последно
до 15.12.2017 г., във връзка с наложени ефективни наказания лишаване от
свобода, също не е въздействало коригиращо върху нагласите му и не го е
мотивирало към законосъобразен начин на живот. Видно е, че през 2023 г., той
е извършил многобройни престъпни прояви, за които е осъден със съдебните
актове, включени в съвкупността. Тези факти недвусмислено сочат на
утвърдени престъпни навици и мотивират извод за висока степен на лична
опасност на осъдения, изискващи ефективно и по-продължително
корекционно въздействие.
Предвид завишената обществена опасност на осъдения, изведена като
характеристика от престъпните му прояви, правилно първоинстанционният
съд е възприел необходимостта от засилена наказателна репресия спрямо
последния чрез приложението на чл. 24 от НК. Тя се явява законосъобразен и
оправдан подход за постигане на ефективен резултат. Определеното общо най-
тежко наказание от две години лишаване от свобода и според настоящата
инстанция не би осъществило целите на наказанието така, както са посочени в
чл. 36 от НК, поради което същото обосновано е увеличено с една година.
Това увеличение е адекватно на характеристиките на всяко от престъпленията,
предмет на съдебните актове, включени в групата и на основание изведената
от данните за съдимост степен на обществена опасност за личността на
осъдения, съдът правилно е заключил, че определеното общо най-тежко
наказание от две години лишаване от свобода следва да бъде завишено с една
година до общ размер от три години лишаване от свобода.
4
В този смисъл оплакването във въззивната жалба за неправилно
приложение на разпоредбата на чл.24 от НК и незаконосъобразно увеличаване
на общото наказание с една година е неоснователно.
Съобразявайки данните от съдимостта на Р., първостепенният съд
законосъобразно на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определил
първоначален общ режим на изтърпяване на така увеличеното общо наказание
лишаване от свобода, тъй като от предходно търпяното ефективно наказание
лишаване от свобода са изтекли повече от пет години.
Правилно решаващият съд е приложил разпоредбата на чл.25, ал.2 от
НК, като от определеното общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от
свобода е приспаднал изтърпяната част по всяка от присъдите, включени в
горната съвкупност. Приспаднато е и времето, през което осъденият е бил
задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по което и да е от делата, включени в съвкупността.
Цялостната проверка на обжалваното определение не сочи при
произнасянето на първоинстанционния съд да са допуснати твърдените в
сезиращия процесуален документ нарушения. Ето защо, жалбата на осъденото
лице се явява неоснователна, а оспореният съдебен акт като обоснован и
законосъобразен, следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.306, ал.3 вр. чл.334, т.6 от НПК,
Окръжен съд – Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.04.2024 г., постановено по ЧНД №
406/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5