МОТИВИ към присъда № 260001 / 30.03.2021 г по НОХД №
40 / 2019 г по описа на Районен съд КОТЕЛ
Срещу
подсъдимия М.Т.В. е повдигнато обвинение, затова че на 01/02.01.2018 г. в село
Градец, община Котел причинил на З.Д.И. средна телесна повреда, изразяваща се в
травматично избити два зъба (резци) и екстракция на луксираните други два други
два долни резци, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето, като деянието е извършено при условията на повторност, с което е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.131, ал.1,
т.7 вр. чл.129 вр. чл.28 ал.1 от НК.
Пострадалата З.И. по реда на чл.76 от НПК е конституирана
като частен обвинител в наказателния процес и е встъпила в същия, упражнявайки
своите права чрез повереника си адв. К.Я. ***.
Пострадалата
е конституирана и като граждански ищец по реда на чл.85 от НПК. Съдът е приел
за съвместно разглеждане предявения срещу подсъдимия граждански иск, с които
пострадалата моли съда да осъди подсъдимия да ù заплати сумата 10000.00
лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени
вреди, заедно със законната лихва, считано от 02.01.2018 г. до окончателното
изпълнение на задължението. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на
РП Сливен поддържа обвинението така, както е повдигнато и пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказание две години лишаване от свобода. Не се взема
становище по останалите въпроси по чл.301, ал.1 от НПК.
Частният
обвинител и граждански ищец лично и чрез повереника си адв. К.Я. подкрепя
становището на прокурора, като приема, че фактическата обстановка е несъмнено
доказана и от обективна, и от субективна страна. Счита, че размерът на
наказанието следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността му
обстоятелства. Поддържа гражданския иск в размера, в който е приет за
разглеждане, и пледира, че е доказан и по основание, и по размер. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Е.М. ***, моли съда да признае подсъдимия за невиновен по
повдигнатото обвинение, като твърди, че липсват доказателства относно авторството
и механизма на причиняване на телесното увреждане.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли за бъде
оправдан.
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства, намери за установено следното:
Подсъдимият М.Т.В. е роден на ***
г., осъждан, не работи, без образование – неграмотен,
живее постоянно в село Градец, община Котел. Родът му е известен под името
Боавиите.
Подсъдимият
съжителства със св. К.В..
Свидетелите Т.Д. и Х.В. са негови братя.
Съпруг
на пострадалата З.И. е св. Х.К..
Техен син е св. Х.К. по прякор
„Топсито“. Св. Х.К. съжителства със св. К.И.Д.. Св. С.Г. съжителства с тяхната дъщеря З. Кинева Д..
Подсъдимият
живее в къща на адрес кв. Запад 121, а
пострадалата – кв. Запад 96. Свидетелите
Х.К., К.Д., С.Г. и останалите членове на тяхното семейство живеят във фургон в
имот, намиращ се в непосредствено съседство до имота, където живее подсъдимият.
На 01.01.2018г свидетелите Х.К., К.Д. и С.Г. гостували в дома на
свидетелите З.И. и Х.К.. По някое
време вечерта се прибрали във фургона и заспали. Св. Х.К.
бил пиян. Излязъл и тръгнал да си търси цигари.
Скарали се със св. Х.В., който
празнувал с негови приятели. Свидетелите Х.К. и Х.В.
се сбили на улицата, недалеч от дома на първия. Св. З.И.
разбрала за боя и отишла да спасява съпруга си. Всички
викали и псували. Свидетелите Х.К. и С.Г. се събудили
от писъците на пострадалата и излезли да видят какво се случва. С тях излязла и св. К.Д.. Св. Х.К. разтървал биещите се и отвел майка си и баща си до фургона.
За боя веднага се разбрало из махалата и подсъдимият и св.
К.В. пристигнали, за да отмъщават на св. Х.К.. Подсъдимият носел в ръцете си брадва.
Като видял св. Х.К. и близките му,
тръгнал към тях. Забил острието на брадвата във
фургона. Св. Х.К. успял да вземе брадвата. Междувременно пострадалата З.И. и св. К.В.
се сбили. Когато подсъдимият видял, че св. З.И. бие жена му, отишъл до пострадалата, хванал я с едната ръка за
косата, опънал главата ù назад и с другата ръка, свита в юмрук, с
движение отдолу нагоре я ударил в долната челюст. В резултат на удара
двата долни централни резци
- 32 и 42, били изцяло избити, вкл. коронка,
шийка и корен, а съседните им – 31 и 41, увиснали, едва държейки се на венеца. Пострадалата изплюла двата избити зъба в шепа и тъй като зъбите
паднали от ръката ù на земята, св. С.Г. ги
намерил, светейки си със запалка. Св. Х.К. взел един дървен кол и с него
започнал да удря противниците си, които избягали и се скрили в дома си,
намиращ се в съседство.
След
неколкократни позвънявания на телефон 112, на място отишли полицейските
служители – свидетелите Г.С. и Д.П., които заварили пострадалата и нейните
близки. Подсъдимият и неговите близки
се били прибрали в техния двор. Свидетелите С. и П.
видели как пострадалата държи два зъба в ръката си. Св.
С. заявява, че пострадалата не му е посочило конкретно име, а общо казала, че е
бил от рода на Боавиите. Св. П. сочи, че св. Х.К. му
казал, че подсъдимият е този, който бил нанесъл удар по лицето на майка му.
На следващия ден – 02.01.2018г,
пострадалата била приета в Отделение по лицево-челюстна хигургия в МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ в град Сливен, където била лекувана до 04.01.20018г. В издадената епикриза е записано, че има голям оток на долната
устна и по-слаб колатерален на брадата (двустранно на цялата брадичка). Констатиран бил абсцес с флуктуация – върху устната кухина зад
зъбите се бил образувал балон, пълен с течност – гной или кръв. Според
вещото лице д-р С., гнойната инфекция се образувала бързо, за около 24 часа
след удара, в резултат на контакта с околната среда и микроорганизмите, от една
страна, и ложето на избитите зъби, от друга. Под местна
анестезия били извадени разклатените 31 и 41 долни зъби. Изтекло обилно количество гной. След
изваждането на зъбите бил поставен дрен. В епикризата
е посочено, че на мястото на зъби 32 и 42, които липсвали, имало плитки
заздравяващи алвеоли. Вещото лице обясни в съдебно заседание, че след
избиване или след вадене на зъб мястото, където е бил зъбът, се изпълва с кръв
и се образува кървав капишон (шапчица), като кървенето започва веднага, а
процесът на заздравяване започва веднага след спиране на кървенето, обикновено
в рамките на 30-40 сек кръвта започва да се съсирва и се образува капишонът. Алвеолите били описани като плитки, защото към него момент били още
пълни с кръв. Използван бил терминът заздравяващи, тъй
като в момента на прегледа раната вече не кървяла, ложето било изпълнено с кръв
и бил започнал процесът на заздравяване. Според вещото
лице, описаното в епикризата състояние отговора на такова след дванадесетия час
след избиването на зъбите.
На 02.01.2018г, след
извършената оперативна манипулация, пострадалата отишла в град Сливен при
съдебния лекар д-р Т. Ч., на
когото показала два зъба, за които заявила, че са избитите предната вечер. Д-р
Ч. я прегледал и издал
съдебномедицинско удостоверение, в което описал резултатите от прегледа : Представя избитите два долни резци; другите
два са разклатени и извадени; добре отговарят да са избитите зъби; алвеолите са
празни, ръбовете им са болезнени и оточни; слабо изразено кървене.
Същия
ден и св. Х.К. бил прегледан от д-р Ч. и на свидетеля било издадено
съдебномедицинско удостоверение, в което са описани констатациите от прегледа : контузии по лицето, кръвоизливи, отоци на палеца
на дясната ръка и на коленните стави.
На
04.01.2018г пострадалата се прибрала в дома си село Градец. Внучката ù З.
К. Д. ù помагала докато се
възстанови. Пострадалата
изпитвала болки, не може да отхапва и да дъвче. Внучката
ù приготвяла подходяща за описаното състояние храна.
През
2019г пострадалата поставила протези на долната челюст на мястото на четирите
зъба, описани по-горе.
В съдебно заседание, проведено
на 02.07.2019г, съдът изслуша изготвената по досъдебното производство от д-р С.
–специалист по обща и клинична патология и следдипломна квалификация по съдебна
медицина, съдебномедицинска експертиза, в която се поддържа, че разклатените
при удара зъби са били екстрахирани (извадени) поради невъзможност да бъдат
лекувани и съхранени. Вещото лице поддържа, че телесните
увреждания е възможно да бъдат получени по начин, по който съобщава
пострадалата. Механизмът на причиняване е чрез удара с
или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети с достатъчна сила, каквито са
свитите в юмруци човешки ръце. Липсата на посочените
четири зъба е нарушила дъвкателната функция най-вече във фазата на отхапване,
както и говорната функция.
В хода
на съдебното следствие бяха назначени още две съдебномедицински експертизи.
Първата
от тях – комплексна, изготвена от д-р Станислав С. и д-р Ж.Г. – стоматолог,
беше изслушана и приета в съдебно заседание, проведено на 23.06.2020г.
В комплексната експертиза се поддържа, че на база на
изготвеното по време на болничното лечение образно лечение не може да се даде
заключение дали към него момент са били налице парадонтитни изменения.
Втората
назначена допълнителна експертиза беше изготвена от д-р Ж.Г., изслушана и
приета в съдебно заседание, проведено на 30.03.2021г. На 02.01.2020г било извършено
инраорално изследване на зъбния статус на пострадалата: предните зъби на
горната челюст са или изкуствени, или с изградени коронки, което означава, че
процесните четири зъба са имали антагонисти (зъби, с които да се срещат и така
да се изпълнява дъвкателната функция). Както заяви в съдебно
заседание пострадалата, зъбите на горната челюст са били правени в град
Стралджа преди около 20 години. На долната челюст
процесните зъби с №№ 42, 41, 31 и 32 са изкуствени с мостова конструкция, а
съседните им - №43 и № 33 – коронки. Пострадалата
обясни, че в хода на делото поставила изкуствени зъби при стоматолог в село
Ябланово.
Вещото лице д-р Г. е
диагностицирала парадонтитни изменения на зъби 36 и 37 – крайните зъби долу
вдясно, които прогресивно се оголвали, без да изместени от зъбната редица,
стоели стабилно в алвеолата и изпълнявали пълноценно дъвкателната си функция.
Извършено
било и рентгенологично изследване, на което били видими атрофични изменения на
алвеоларната кост и процесите протичали с еднаква интензивност в цялото
съзъбие. При липса на предхождаща
медицинска документация вещото лице не може да даде отговор откога е започнало
развитието на тези процеси, нито на какъв етап са били към 01.01.2018г. В съдебно заседание вещото лице заяви, че е невъзможно да се
прогнозира кога биха паднали диагностицираните с парадонтит два зъба.
Горните
факти съдът установи след цялостен анализ на доказателствената съвкупност.
Налице са множество противоречия и несъответствия основно при гласните
доказателства, налагащи внимателното им обсъждане и съпоставяне помежду им и с
останалите доказателствени източници. От една страна са обясненията на
подсъдимия и показанията на неговите близки – съжителката му и двамата му
братя, а от друга – показанията на пострадалата и нейните близки.
В
обясненията си подсъдимият сочи, че след като св. Х.К. отишъл да разтървава
биещите си свидетели Х.К. и Х.В., той – подсъдимият, бил избягал ранен и се
скрил при комшийката Недка и оттам нататък не знаел какво се било случило. При
анализ на обясненията съдът следва да съобрази двуяката им функция в
наказателния процес – че освен доказателствено средство, те са основно средство
за защита. Обясненията на подсъдимия се опровергават от показанията на
свидетелите З.И., С.Г., Х.К., Х.К. и К.Д., които са преки очевидци и техните
показания са източник на първични доказателства. Всички тези свидетели
безпротиворечиво сочат, че подсъдимият е този, който е ударил пострадалата с
юмрук в брадичка, в резултат на което два зъба изпаднали от устата ù.
Налице са различни нюанси в показанията на свидетелите, съзрени и от защитата,
която акцентира върху тях в хода на устните състезания с искане за игнорирането
им като недостоверни. Показанията на пострадалата З.И. и на св. С.Г. се
конфронтирали в частта им досежно обстоятелството дали зъбите били паднали на
земята, тъй като пострадалата заявява, че ги били изплюла в шепа, а св. С.Г.
казва, че ги намерил на земята, светейки си със запалка. От посоченото
противоречие се прави извод за недостоверност на показанията им в цялост, вкл.
и на показанията на останалите очевидци. Такава позиция обаче е несподелима и
това е така по ред причини : Боят се е случил през нощта и то в първия ден на
новата година, почти всички участници са били под въздействие на алкохола и
следователно е невъзможно свидетелите да пресъздадат с достатъчна прецизност
възприетото от тях. Боят е прераснал в масов и няма как участниците в него да
са успели да видят и да запомнят всички детайли от случая. Участниците са
възприели най-значимите събития от боя, а безспорно едно от тях е било
избиването на зъбите на пострадалата. Пред фургона на св. Х.К. е било осветено
и за присъстващите е било обективно възможност да видят как подсъдимият удря
пострадата по устата. Показанията на посочените свидетели се потвърждават и от
показанията на св.Д.П., на когото св. Х.К. казал, че подсъдимият е този, който
избил зъбите от устата на майка му. В тази им част показанията на св. П. са
източник на вторични доказателства, тъй като възпроизвеждат не лично видяно или
чуто, а препредадено. Вторичните доказателства са допустими и са източник на
факти само в следните хипотези : 1/когато са средство за разкриване на първични
доказателства, 2/когато служат за проверка на първичните доказателства и
3/когато заменят първичните доказателства поради невъзможност за снабдяване с
последните. Отнесено към проблематиката на настоящия случай, чрез показанията
на св. П. са събрани производни доказателства – за изявленията на св. Х.К. пред
него, и тези доказателства служат за проверка на показанията на този свидетел.
В обясненията си в хода на съдебното следствие подсъдимият твърди, че
пострадалата го била набедила, защото знаела, че е съден и че искала да
ù плати зъбите. По същество подсъдимият навежда довод за фабрикуване на
доказателства от страна на пострадалата и нейните близки с цел да бъде осъден
подсъдимият за престъпление, което не е извършил. Тази теза обаче е изцяло
израз на правото на защита, тъй като е немислимо пострадалата и близките
ù да са създали такъв план в краткото време до идването на полицейските
служители. Св. Х.К., който не е бил пиян, пресъздава най – логично случилото
се, неговите показания се отличават с пълнота и прецизност и съдът ги кредитира
в цялост. Това, което е съобщил този свидетел пред полицейския служител малко
след инцидента, се поддържа неизменно и в хода на досъдебното производство, и
във фазата на съдебното следствие.
В
показанията си другият полицейски служител Г.С. сочи, че при разговор с
пострадалата тя не посочила име на извършител, а казала, че бил от Боавиите.
Липсата на конкретика съдът обяснява с моментното състояние на пострадалата,
която била е пияна (така се твърди от свидетелите) и току-що е била ранена, а
също и с нивото на интелект, отговарящ на образованието, средата и социалния
опит.
Като цяло показанията на свидетелите З.И., С.Г., Х.К. и К.Д.
досежно основния факт на доказване са достоверни и са в съзвучие както с
показанията на св. Х.К., така и с показанията на свидетелите Г.С. и Д.П., а и
останалите източници на данни. Показанията на свидетелите Т.Д. и Х.В. също се
преценяват от съда за достоверни, но без те да установяват относими към спора
факти.
Показанията
на св. К.Д. съдът не кредитира в частта им, в която преповтаря защитната теза
на подсъдимия, по съображения, които съдът изложи по-горе.
Съдът
кредитира изцяло заключението и на трите медицински експертизи, тъй като като
ги прецени за обективно и компетентно изготвени и след като не се изтъкнаха
основателни съмнения в безпристрастността на двете вещи лица.
Съдът
кредитира и изготвената по досъдебното производство фоноскопска експертиза,
пресъздаваща обажданията на тел.112 във връзка с инцидента.
Към доказателствения материал съдът приобщава прочетените
и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Всички
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по безпротиворечив
начин обстоятелствата, предмет на доказване от състава на престъплението –
чл.102 от НПК.
При така
приетото за установено съдът стигна до правния извод, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението на чл.131, ал.1, т.7 вр. чл. 129, ал.1 вр.
чл.28 от НК, затова че на 01 / 02
януари 2018 г. в село Градец, Котел, при условията на повторност, причинил на З.Д.И.
средна телесна повреда – травматично избиване на два долни зъба (32 и 42
централни резци) и силно разклащане (луксация) на двата съседни долни зъба (31
и 41 долни резци), довело до екстракцията им, което е довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето.
Времето и мястото на извършване на престъплението са
категорично установени –през нощта на 01 срещу 02.01.2018 в село Градец, в
близост до дома на подсъдимия.
Съдът приема за безспорно, че подсъдимият е извършител на
престъпното деяние. Налице са множество преки гласни доказателства, проверени
като достоверни като от производни такива, както и от писмените доказателства и
експертните заключения. Съвкупният анализ на цялата доказателствена съвкупност
сочи на единствения възможен извод, че подсъдимият е този, който нанесъл удара
в устата на пострадалата, в резултат на което два 32 и 42 зъби паднали веднага,
а други два – 31 и 41, били разклатени по начин, че било невъзможно да бъдат
лекувани и заздравени.
Съдът не споделя възраженията, развити от защитата в хода
на устните състезания, че ако механизмът на причиняване на телесната повреда е
този, описан в обвинителния акт, т.е. чрез удар отдолу нагоре, би следвало да
бъдат травмирани и горните зъби, тъй като каквито механични сили действат на
долната челюст, такива са и на горната. В съдебно заседание вещото лице д-р С.
обясни, че долните зъби не са били в състояние да травмират горните им
антагонисти, тъй като долните зъби са били засегнати от започналите процеси на
парадонтит. Освен това горните антагонисти – 12, 11 и 21 са изкуствени, което
предполага по – голяма здравина и якост.
Подсъдимият е причинил на пострадалата трайно затруднение
на дъвченето и говоренето. Избитите два зъба и извадените впоследствие още два
са изпълнявали дъвкателна си функция, независимо от започналите парадонтитни
процеси. Със загубата им се е нарушила както възможността за дъвчене на храна,
най - вече във фазата на отхапването, така и говоренето, тъй като се е стигнало
до фъфлене. В ППл № 3 от 27.11.1979г на ВС, т.11, е указано, че
възстановяването на счупени или избити зъби, макар и да премахва затрудненията,
не се отразява на квалификацията на деянието.
Съдът приема,
че престъплението е извършено с пряк умисъл от подсъдимия, който е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на същите. Удряйки пострадалата с юмрук в устата, подсъдимият е имал
ясна представа, че ще счупи зъби, челюст, кости, и е искал именно тези
последици.
Деянието е квалифицирано по по – тежко наказуемия състав
на чл.131, ал.1, ал.7 от НК, тъй като е извършено при условията на повторност.
Налице са предпоставките на чл.28 от НК, тъй като с протоколно определение от
16.12.2014г, постановено по НОХД № 175/2014г на РС Котел, одобрено
споразумение, с което подсъдимият се е признал за виновен за престъпление по
чл.129 от НК, извършено на 17.04.2014г, и се е съгласил да му бъде наложено
наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е било
отложено за три години изпитателен срок. Настоящото престъпление е извършено
преди да изтече петгодишният срок по чл.30 от НК, началният момент на който се
свързва с изтичане на изпитателния срок, т.е. от 16.12.2017г.
С оглед
на гореизложеното, съдът счете, че подсъдимият М.В. следва да носи наказателна
отговорност по повдигнатото обвинение.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът прецени обществената опасност на
деянието и на подсъдимия, прецени смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съгласно изискванията на закона. За извършеното престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. Съдът прецени,
че наказание, определено в размер на минимума, а именно две години лишаване от
свобода, е най–адекватното наказание, съответстващо на тежестта на извършеното
престъпление и на обществената опасност на деянието и на дееца. Дори и в
минимален размер, наказанието е с достатъчно висока продължителност. Вярно е,
че предишните осъждания на подсъдимия следва да се преценят като отегчаващи
отговорността му обстоятелства, но определяне на по – високо наказание от
минимално предвиденото би било израз на твърде формалистичен подход и би
представлявало акт на неоправдана репресия, както и несъответстващо на целите
на наказанието, очертани в чл.36 от НК.
Тъй
като подсъдимият е осъждан на наказания лишаване от свобода, по които не е
настъпила реабилитация, отпада възможността за преценка за приложението на
чл.66 от НК.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение
общото наказание шест месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 116/2015г.
на РС Котел, изтърпяването на което е било отложено за три години изпитателен
срок, тъй като настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок, който е
започнал да тече на 03.10.2015 г.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът определи първоначален
строг на изтърпяване както на наложеното наказанието от две години, така и за
приведеното в изпълнение наказание от шест месеца, тъй като престъплението, за
което беше осъден подсъдимият с настоящата присъда, е умишлено, извършено е в
изпитателния срок, за което е отложено изтърпяването на друго наказание, което
съдът приведе в изпълнение и разпореди да се изтърпи отделно и сборът от двете
наказания надвишава две години.
Предявеният
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди в
размер на 10000.00 лева, причинени от непозволено увреждане, е доказан по
основание, но е предявен в завишен размер. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – деянието, е
налице – подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.129 от НК, което от
своя страна покрива признаците на деликта по смисъла на гражданското право.
Противоправността и вината са също доказани, като се има предвид постановената
присъда.
Съдът приема, че на пострадалата са били причинени болки
и страдания, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, с което е установена и причинната връзка,
която се търси между деянието и настъпването на неблагоприятните последици в
сферата на пострадалата – вредите, в случая неимуществените. Тази връзка е от
значение за определяне на подлежащите на обезщетяване вреди и е критерий за
обема на отговорността с оглед нормата на чл.52 от ЗЗД, според която
обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да обезщети
в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и другите
нематериални последици, възникнали от деликта. По справедливост съдът прецени,
че не следва да се ограничи до болките и страданията на пострадалата, изживени
в момента на нарушаване на телесната ù цялост, а следва да се имат
предвид и тези, изживени и след това. Болките и неудобства за пострадалата са
започнали от момента, в който подсъдимият ù е нанесъл удар с юмрук в
лицето и са продължили по време на лечението в болнично заведение, а след това
и в домашна обстановка.
За да обезщети претърпените неимуществени вреди по
справедливост, съдът следва да изходи от нормата на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД,
според която се обезщетяват всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Но съдът следва да обезщети както усещанията от физическата болка,
така и неудобствата, произтичащи от невъзможността пострадалата да се храни
пълноценно, като приема всякава и разнообразна храна. За период от поне един
месеца пострадалата не е бил в състояние да отхапва и да дъвче, затова нейните
близки ù приготвяли течни и кашести храни. За този период пострадалата
се е ограничила в приема на храна, като така ù е била отнета
възможността да се храни пълноценно и здравословно. Освен дъвченето, нарушението
на говорната функция също е довело до неприятни изживявания, тъй като
пострадалата е фъфлела, което се е отразило и на самочувствието ù при
общуване. Липсата на четири предни зъба е сериозен естетичен дефект, водещ до
значително загрозяване на външния вид. Макар и с недобър зъбен статус,
пострадалата е с частични протези и коронки на предните зъби, поставени преди
процесния случай, което означава, че не е приела състоянието на обеззъбяване за
нещо нормално, а миналата година е поставила изкуствени зъби на мястото на
четирите избити от подсъдимия зъби.
Всичко изложеното дотук мотивира съда да определи
обезщетение в размер на 5 000.00 лева, което счита, че е най – справедливо
и отговаря на интензитета, характера и продължителността на изживените от пострадалата
болки и страдания. За разликата до пълния му предявен размер 10000.00 лева
съдът следва да отхвърли иска.
Пострадала
е претендирала и присъждането на законна лихва от деня на увреждането до
окончателното изпълнение на задължението. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от
деня на увреждането, без да е необходима покана.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Котел направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на 1151.47 лева. Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
ОД на МВР Сливен направените в хода на ДП № 58/2018 г. на РУ на МВР Котел
разноски в размер на 291.40 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :