Р Е Ш
Е Н И
Е
№
25.06.2020г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд,
гражданско отделение, втори въззивен състав
на 23.06.2020 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар М.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д. №153 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юр.к.Я.Т.,
против Решение №304/13.01.2020г. на Елховски районен съд, постановено по
гр.д.№725/2019г., с което ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на А.Х.К. ***, на
основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1 610,77лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 01.10.2016г.-01.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху част от главницата
от подаване на исковата молба, а върху друга част - от 01.11.2019г., на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати сумата 208,03 лева - лихва за забава
върху част от главницата в размер на 1414,66лв. от падежа на всяко плащане до
подаване на исковата молба в съда и разноски в размер на 380.00 лева.
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на 12 часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно
месечни графици, като работното време се е изчислявало сумирано и чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е
заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Въззивникът изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по
специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за
спорния въпрос, за времето от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. е приложима Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., а за останалата част от процесния период - Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според
въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за
изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като
неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР
са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на
НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи
нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила от тези на
държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ,
като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово
възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност,
включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно
възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква,
че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от
НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са
необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези
предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка
от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми.
По тези съображения
се моли за отмяна изцяло на обжалваното решение и за постановяване на ново
решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, с
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемият А.К., чрез
пълномощника си адв.М., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната
жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд, е
настоял за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Заявил е и претенция за присъждане на разноските във
въззивното производство.
В о.с.з.
страните не се явяват и не се представляват. От пълномощника на въззиваемия
е постъпила
молба, с
която моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция по приложен списък на разноските.Представя и допълнителни
писмени бележки.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да
се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните
и приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на А.Х.К.
***, с която против ГД"Гранична
полиция" МВР гр.София са предявени обективно кумулативно съединени искове -
главен по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и акцесорен с правно основание чл.86 ЗЗД, които след
изменение на размерите са за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1610,77лв., представляваща дължимото и неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за 221,65 часа извънреден труд, положен в периода 01.10.2016г.-01.10.2019г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на
положения от ищеца нощен труд в дневен, както и на обезщетение за забава
върху главницата в размер на сумата 208,03лв., ведно със законната лихва върху сумата по главницата от депозиране на исковата молба до
окочнчателното й изплащане.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете по
съображения, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен и заплатен, съобразно
разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и при приложение на уредбата по
специалния закон - ЗМВР, а именно: Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г., която нормативна база
изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен
труд на държавните служители в МВР и изключва приложението на Наредбата на
структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ и
приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.
Фактическата
обстановка по делото не е спорна между страните.
Не е налице спор, че през процесния период - 01.10.2016г.-01.10.2019г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като А.Х.К. е заемал длъжността „ ст.полицай “ в 02 ГОДГ от ГПУ-Елхово при РД „ГП”-Елхово –
на структурно подчинение на ГД „Гранична
полиция“ – София, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1,
т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е
полагал труд на 12-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумирано, за което обстоятелство също
липсва спор между страните.
Пред ЕРС е била
назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, видно от която
за периода от 01.10.2016г.-01.10.2019г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително
и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1648 часа /подробно
описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/.
От заключението ва ВЛ-це се
установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1648 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 1883,66
часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и
приравнения е общо за процесния период в размер на 235,66 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена
на ищеца. ВЛ-це е
посочило, че допълнителното
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза
на сумата от 1610,77лв.,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху сумата 1414,66лв.- част от претендираното допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от общо 1610,77лв., за
периода от 01.10.2016г.
до 31.06.2019г.,
с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко
отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 208,03лв.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното
решение районният съд е уважил предявените искове, тъй като е приел, че при
липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в
МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
Правилно исковете са квалифицирани от първоинстанционния съд - главния по чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т.
2 ЗМВР и
акцесорния с
правно основание чл.86 ЗЗД.
По иска
за главница: Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал. 9 ЗМВР). Издадената от министъра на вътрешните
работи и действала наредба, в рамките на процесния период
от 01.10.2016г. до 01.10.2019г., която е относима към спора, както правилно е посочил в
решението си първоинстанционния съд, е Наредба №8121з-776
от 29.07.2016г. , но следва да се
анализират и Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била отменена с Решение
№8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт,
с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е била отменена с § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и действалата в процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
При липсата на специално правило в Наредба №8121з-776/29.07.2016г., което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, правилни са изводите на районния съд, че субсидиарно приложение
следва да намери НСОРЗ.
Съгласно чл.46, ал.2
ЗНА, когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Неоснователно е разбирането на
въззивниика, че по отношение на държавните служители в МВР е приложима само
уредбата по специалния закон, тъй като законодателят не е целял да постави една група обществени отношения и
работниците и служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата
на МВР, в по-лошо положение от това на останалите работници и служители.
Изрично разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00
и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха
получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано
изчисляване на работното време. Съдебният състав не възприема посочената във
въззивната жалба практика на други равни и по-ниски по степен съдилища в
страната. На следващо място,
Конституцията на РБ утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в
т.ч. утвърждава като основен принцип равенството в третирането.
Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно правоотношение само по
себе си не е основание за пренебрегване на принципно признатите права на
предоставящите работната си сила по трудово правоотношение. Именно защото
основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото
си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по трудови
правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето защо и при
принципно утвърдения режим на работа през деня, логично се явява съотнасянето
на положения нощен труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови
дежурства към дневния посредством нормативно установеното съотношение в нормата
продължителност при различните условия.
Както се посочи, размерите на допълнителните възнаграждения
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при
липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните
работи, то този състав намира за правилен извода на районния съд, че нормативната
празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно
това общо правило, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното
становище, както се
посочи, би поставило държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Неоснователно се поддържа в жалбата, че продължителността
на дневното и нощното работно време на служителите в МВР е една и съща, което
изключва получаването на коефициента от 1,143. По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно
в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на
общите правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно
не изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края
на отчетния период. Ето защо съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно
приложимостта на установения в чл.9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното
служебно правоотношение.
Предвид
изложеното,
настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд
за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен, се явява доказана по основание. Същата е доказана и по размер с приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-икономическа
експертиза, която се кредитира и от въззивният съд. От експертизата е установено, че за процесния период от време
ищецът е положил нощен труд в размер на 1648 часа, които преизчислени с коефициент 1,143
и приравнени на дневно работно време възлизат на 1883,66 часа, като разликата от 235,66 часа се отчита като извънреден
труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е
начислена, съответно – не е изплатена. Изрично в заключението си
вещото лице е посочило, че изчислена по този начин,
дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд, възлиза на сума
в размер на 1610,77лева. Тази сума е дължима от
ответната страна, като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд
вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент
1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, която сума следва да бъде присъдена на ищеца.
При уважаване на иска за главница, правилно
и с оглед заключението на ССЕ е уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД за сумата 208,03лв.-
обезщетение за забава върху част от главницата, която е с настъпил падеж към
датата на предявяване на иска.
По
горните съображения ЯОС
счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към
решението на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната въззиваема страна
направените пред въззивната инстанция разноски. Основателно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като
делото не е с фактическа и правна сложност и същото следва да се намали до
минималния размер, установен с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/9.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след изменението на Наредбата с
Решение №419 на ВАС на РБ - ДВ бр. 45 от 2020г. в сила от 15.05.2020г. Съобразно представените доказателства за
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, следва да се присъди
възнаграждение в минимален размер - 249,13лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №304/13.01.2020г. на
Елховски районен съд, постановено по гр.д.№725/2019г.
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР -
гр.София , с посочени по делото данни, да заплати на А.Х.К. ***,
к-с"З. Р. "бл.**,вх.*,ет.*, ап.**, ЕГН **********, направените разноски пред въззивната инстанция в размер
на 249,13лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.