РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20215300502692 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1145 от 12.07.2021г., постановено по гр. д. № 1096 по описа за
2021г. на Пловдивски районен съд, VIII гр. с., се отхвърлят предявените от И. Й. К.,
ЕГН ********** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК ********* обективно и субективно - пасивно съединени искове
с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на сключения
между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в гр. Пловдив договор за
паричен заем № 4009476/21.12.2020г., поради противоречие с императивните
изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, както и за прогласяване нищожността на сключения
между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД в гр. Пловдив договор за
предоставяне на поръчителство № 4009476/21.12.2020г., поради противоречие с
императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, както и за прогласяване нищожността
на сключения между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД в гр. Пловдив
договор за предоставяне на поръчителство № 4009476/21.12.2020г. като лишен от
правно основание, уговорен неравноправно и в ущърб на ищеца, противоречащ на
добрите нрави и непораждащ правни последици поради обстоятелството, че обезпечава
нищожна кредитна сделка, като неоснователни и недоказани.Осъжда се ИВ. Й. К. да
заплати на „Изи Асет мениджмънт“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер на
1
300 лева.Осъжда се ИВ. Й. К. да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 12585/18.10.2021г. от адв.
Т.И. от АК Пловдив като пълномощник на ИВ. Й. К., ЕГН **********, с която същото
се оспорва като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и трайно установената съдебна практика.Оспорват
се изводите на районния съд, че процесният договор за паричен заем не противоречи
на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, както и че договорът за
поръчителство не е лишен от правно основание, не е уговорен неравноправно и в
ущърб на ищеца, респ. не противоречи на добрите нрави и е породил правни
последици.Излагат се подробни съображения в противна насока.В случая не били
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.Договорът за потребителски
кредит бил недействителен и поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.Недействителна била и уговорката за
учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество –
поръчител.Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване
на лично обезпечение противоречало на Директива 2008/48 и на Решение от
27.03.2014г. по дело С-565/12, по дело С-106/89 и по дело 14/83 на СЕС.Освен това
търговецът в случая не ангажирал доказателства за индивидуално договаряне на
оспорените клаузи, поради което съгласно чл. 146, ал. 4 във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
същите следвало да се преценяват с оглед неравноправния им характер съгласно
установената практика на ВКС.Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.
С отговора на въззивната жалба се изразява становище за неоснователност на
същата по подробно изложени съображения.Моли се да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд да бъде потвърдено.Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение,
откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Предявените пред първоинстанционния съд искове, предмет на разглеждане и в
настоящето производство, са за приемане за установено в отношенията между
страните, че сключеният между тях договор за паричен заем № 4009476 от
21.12.2020г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и
2
т. 11 от ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД, както и че договорът за
поръчителство № 4009476 от 21.12.2020г. с втория ответник е нищожен поради липса
на основание и сключен в нарушение на добрите нрави.
Районният съд е приел след преценка на събраните по делото доказателства, че
процесният договор за паричен заем не противоречи на императивните изисквания на
ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, нито че Договорът за поръчителство е лишен от правно основание, не
е уговорен неравноправно и в ущърб на ищеца, не противоречи на добрите нрави.За
неоснователно е прието и оплакването, че договорът за поръчителство не е породил
правни последици поради обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна
сделка.Доколкото не било установено процесните договори да са нищожни, исковете
са счетени за неоснователни и недоказани.
При извършената служебна проверка на решението в обжалваната част
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че
същото е валидно и допустимо.Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2
от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната
жалба доводи и служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материално-правни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор,
предмет на делото.
Между страните не е спорно сключването на процесния договор за паричен заем
№ 4009476 на 21.12.2020г., въз основа на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
********* е предоставило на ИВ. Й. К., ЕГН ********** паричен заем в размер на
1000 лева, при срок на заема 40 седмици, при двуседмична погасителна вноска в
размер на 57, 37 лева, фиксиран годишен лихвен процент – 35 %, обща сума за
връщане – 1 147, 40 лева и Годишен процент на разходите – 40, 71 %.Съгласно чл. 4,
ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на
сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.
Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в
договора изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл.
2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по договора; 3. Одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
На 21.12.2020г. е сключен и договор за предоставяне на поръчителство №
4009476 между ищеца и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно чл.
1 от който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с „Изи Асет Миниджмънт“ АД, ЕИК *********, по силата на който да
отговаря солидарно с потребителя пред заемодателя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали по сключения договор за паричен заем, както
и за всички последици от неизпълнението на задължението по този договор.Съгласно
3
чл. 3, ал. 1 за поемане на задължението по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение
на поръчителя в размер на 712, 60 лева, платимо разсрочено на вноски, всяко от които
в размер на 35, 63 лева.Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните
вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мендижмънт“ АД.В ал. 2 е
предвидено задължение на потребителя да заплаща възнаграждението по начините,
установени в договора за паричен заем.Съгласно ал. 3 „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя
за плащане на възнаграждение по този договор съгласно ал. 1 и всички други вземания
на поръчителя по този договор.В случай на забава съгласно ал. 4 за плащане на
възнаграждението по този договор, потребителят дължи на поръчителя обезщетение за
забава в размер на законната лихва, заедно с всички направени от поръчителя разноски
за събиране на това вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.Съгласно разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.Процесният договор за
кредит формално отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в
същия е посочен годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя.Размерите на същите обаче, посочени в договора, не съответстват на
действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит.В случая от заключението на приетата съдебно-
счетоводна експертиза в първоинстанционното производство, което настоящата
инстанция цени като компетентно и обосновано изготвено, е установено, че процента, с
който би се оскъпил кредита с постигнатата договорка за заплащане на обезпечение
/поръчителство/ в чл. 3 от процесния договор за поръчителство, годишно спрямо
главницата по кредита е 92, 64 % и седмично 2, 32 %.При това положение е нарушена
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите
по кредита, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
4
просрочени задължения.Посочената разпоредба е създадена за защита на
икономическите интереси на потребителя като по-слабата страна в правоотношението
при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същата е да не се
допуска той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо
възнаграждение на кредитора.Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на
основното задължение на потребителя – да върне предоставения му кредит, а не за
неизпълнението на други задължения.Да се приеме обратното означава, да се допусне
възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез
предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от
задължението за връщане на кредита, размерът на които да не се включва в ГПР.В
процесния случай е налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение
за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща вноски за това, дължими на падежа
на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, като тези разходи не
са взети предвид при изчисляване на посочения годишен процент на разходите, в
резултат на което последният не съответства на действителния такъв, определен
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.Според
настоящия състав договорките, при които е сключен процесния договор, са във вреда
на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което
съставляват неравноправни клаузи по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди от кредитора, който съгласно
разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит, следва да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение при спазване на императивната норма на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, като риска от невръщането на кредита следа да се калкулира в уговорената
по договора лихва.Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна.В случая според настоящия състав е налице заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер
на годишния процент на разходите по кредита, а посочените в договора проценти на
възнаградителната лихва и на годишния процент на разходите, не съответстват на
действително уговорените такива и са нищожни.Поради това не може да бъде направен
и извод, че за потребителя в процесния случай съществува яснота относно точния
размер на задължението му и общата стойност на кредита.По-изложените по-горе
съображения настоящия състав достигна до противоположен извод, че процесния
договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, отнасящи се до
5
посочване по ясен и разбираем начин на лихвата, годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22
от ЗПК този договор се явява нищожен.
След като договорът за кредит е недействителен, недействителен се явява и
договорът за поръчителство, който има акцесорен характер спрямо първия.Сам по себе
си договорът за поръчителство не страда от някакви пороци, но поради особената
връзка с договора за паричен заем, това обуславя недействителност и на поетото
поръчителство.Съгласно чл. 138, ал.3 от ЗЗД поръчителство може да съществува само
за действително задължение.Доколкото такова в случая не е възникнало, то и за
поръчителя не се е породило задължение да обезпечи кредита.
Предвид гореизложеното решението на районния съд следва да бъде отменено
като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените главни
искове да бъдат уважени.При този изход на делото не се налага произнасяне по
предявените при условията на евентуалност основания за недействителност на
процесните договори за паричен заем и за поръчителство.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, в полза на
жалбаподателя следва да се присъдят направените и претендирани разноски за
първоинстанционното производство общо в размер на 850 лева, включващи ДТ,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, от които всеки от двамата
ответници следва да заплати по 425 лева – по 125 лева на жалбоподателя и по 300 лева
в полза на адв. Т.И. на основание чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв..За въззивното производство
жалбоподателят е направил разноски общо в размер на 650 лева за ДТ и адвокатско
възнаграждение, от които в тежест на всяко от въззиваемите дружества следва да се
възложи по 325 лева – по 25 лв. на жалбоподателя за заплатената ДТ и по 300 лв. в
полза на адв. Т.И. на основание чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1145 от 12.07.2021г., постановено по гр. д. № 1096 по описа
за 2021г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
По предявения иск от ИВ. Й. К., ЕГН ********** от гр. Пловдив, жк „***, ет.*
чрез адв. Т.И. от АК Пловдив срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София , жк „Люлин4 № 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, признава за установено в отношенията
между страните, че сключеният между тях договор за паричен заем № 4009476 от
6
21.12.2020г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК.
По предявения иск от ИВ. Й. К., ЕГН ********** от гр. Пловдив, жк „**, ет.* чрез
адв. Т.И. от АК Пловдив против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, жк „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвар център“, ет.2, офис 40-46, признава за установено в отношенията
между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство
№ 4009476 от 21.12.2020г. е нищожен, поради липса на основание - чл. 26, ал. 2, пр. 4
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-
46 да заплати на ИВ. Й. К., ЕГН ********** от гр. Пловдив, жк „**** сумата от 125
лева – разноски за първоинстанционното производство и 25 лева – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, жк „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвар
център“, ет.2, офис 40-46 да заплати на ИВ. Й. К., ЕГН ********** от гр. Пловдив, жк
„****, ет.** сумата от 125 лева – разноски за първоинстанционното производство и 25
лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-
46 да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с. чл. 7, ал. 1 т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат
Т.И. от АК Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „****, сумата от 300 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в първоинстанционното
производство и 300 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, жк „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвар
център“, ет.2, офис 40-46 да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с. чл. 7,
ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адвокат Т.И. от АК Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „***, сумата
от 300 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в
първоинстанционното производство и 300 лева – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на жалбоподателя във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8