Решение по дело №55/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 65

            гр.Пловдив,  22.04.2020г.

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

      

 

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав                      

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ    

                                                ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                                     МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА         

 

 

 

         

при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Иван Перпелов, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева  ВНОХД № 55 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 87/07.11.2018г., постановена по НОХД № 372/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият Б.Б.Л. е признат за виновен в това, че през периода 01.07.2009г. - 14.03.2011г. в гр.П., в качеството на управител на „К.А.” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *, гр.П., като извършител и чрез посредствените извършители Б. Л. Л., управител на „К.А.” ЕООД, и Р. П. Т., управител на „К.А.” ЕООД, при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 130 039,46 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закон - чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС, като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „К.А.” ЕООД съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и е приспаднал неследващ се данъчен кредит за дванадесет данъчни периода, поради което и на основание чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6, т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъден на две години лишаване от свобода. Признат е за невиновен и е оправдан за данъчен период месец септември 2010г., както и за данъчни периоди: месец май 2010г. размерът на избегнатите данъчни задължения да е над 48 841,22 лв., за месец юни 2010г. -  над 11 085,46 лв., за месец август 2010г. - над 6233,89 лв., за месец януари 2011г. - над 9*0,48 лв. и за месец февруари 2011г. - над 27 277,58 лв., както и общият размер на данъчните задължения, чието установяване и плащане е избегнал, да е над 130 039,46 лв. до размера на повдигнатото му обвинение от 206 064,31 лв.

Съгласно чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер общо на 2063,93 лв.

Присъдата на Окръжен съд гр.Пловдив се атакува от подсъдимия Б.Л. и неговия защитник като неправилна, незаконосъобразна, необоснована, несправедлива, постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Прави се искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да се признае за невиновен и оправдае по възведеното обвинение.

В допълнение към въззивната жалба алтернативно се предлага делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и да се намали размерът на наложеното наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива и като такава следва да се потвърди.

Подсъдимият Б.Л. и неговите защитници поддържат жалбата и изложените в нея съображения.

Подсъдимият, в последната си дума, сочи, че не е участвал в управлението на търговските дружества в инкриминирания период и иска да бъде признат за невиновен.

Пловдивският  апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни страни в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Б.Л. бил управител и едноличен собственик на капитала на „К.А.” ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***. Дружеството било вписано в търговския регистър с решение № */10.04.2007г. на Окръжен съд  гр.Пловдив по ф. д. № */2007г. по описа на същия съд. На 11.05.2007г. било регистрирано по ЗДДС.

С договор от 15.03.2010г. подсъдимият прехвърлил дяловете си чрез покупко-продажба на баща си, свидетеля  Б. Л.. Тази промяна била вписана в търговския регистър на същата дата. На 07.01.2011г. свидетелят Б. Л. продал дяловете си на свидетеля Р. Т., което обстоятелство също било вписано в търговския регистър. Независимо от промяната в собствеността на ЕООД и документалното управление и представителство, лицето, което реално продължило да го управлява и да ръководи дейността му, бил подсъдимият Б.Л.. През ревизираните периоди свидетелите Б. Л. и Т. били вписани формално в търговския регистър като негови законни представители.

Дружеството подавало справки-декларации по ЗДДС за всеки данъчен период в срок. Счетоводно било обслужвано от свидетелката Ц.В.. Подсъдимият й носел фактури и други документи, тя изготвяла справки-декларации и ги подавала в ТД на НАП гр.П. за всеки отчетен период.

През 2012г. била извършена данъчна ревизия на „К.А.” ЕООД с предмет установяване на задължения по ЗДДС, която приключила с Ревизионен доклад № 1200714/05.03.2012г. и Ревизионен акт № *********/30.05.2012г., които били връчени по реда на чл.32 от ДОПК.

За данъчен период месец юли 2009г. подсъдимият Б.Л. предоставил на свидетелката В. следните фактури: № 91/27.07.2009г. с данъчна основа 2569,80 лв. и ДДС 513,96 лв. и № 92/27.07.2009г. с данъчна основа 2244,35 лв. и ДДС 448,87 лв., с посочен доставчик „К.” ЕООД и предмет на доставката - телефонни услуги. Те били включени в дневника за покупките на „К.А.” ЕООД. Дружеството ползвало мобилни карти, но доставки на телефонни услуги по посочените фактури не били извършени от „К.” ЕООД, тъй като това дружество не било доставчик на ползваната услуга. Такъв бил съответният мобилен оператор, с търговско наименование към този момент „Г.”. 

На 14.08.2009г. въз основа на така оформените документи била подадена справка-декларация /СД/ с вх. № 1600-1341129 за данъчен период месец юли 2009г., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 4310,09 лв., при действително установен 3347,26 лв. Това довело до промяна в  резултата за периода, тъй като декларирал ДДС за внасяне в размер на 11 478,66 лв., при действително установен ДДС за внасяне 12 441,49 лв. По този начин подсъдимият Б.Л., представяйки в счетоводството за отразяване на документ с невярно съдържание и неговото последващо включване в съставените вторични счетоводни документи и в декларацията, подавана до данъчната администрация за установяване на данъчните задължения, като резултат постигнал приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 962,* лв. за дружеството.

3а данъчен период месец август 2009г. подсъдимият предоставил на свидетелката В. фактура № 96/28.08.2009г. с данъчна основа 1150,00 лв. и ДДС 230,00 лв. с доставчик „К.” ЕООД и предмет на доставката - телефонни услуги, която впоследствие от счетоводството била включена в дневника за покупките на „К.А.” ЕООД. Реална доставка по горната фактура не била извършена, тъй като посоченият в нея доставчик - „К.” ЕООД не бил доставил телефонни услуги.

На 14.09.2009г. въз основа на така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1356654 за данъчен период месец август 2009г., в която подсъдимият Б.Л., като управител на дружеството, посочил получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 14 710,14 лв., при действително установен 14 480,14 лв., променил резултата за периода, като декларирал ДДС за внасяне в размер на 189,47 лв., при действително установен ДДС за внасяне 419,47 лв. По този начин подсъдимият приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 230,00 лв.

За данъчен период месец септември 2009г. подсъдимият Б.Л. предоставил на свидетелката В., която обслужвала счетоводно управляваното от него дружество, фактура № 98/25.09.2009г. с данъчна основа 1242,00 лв. и ДДС 248,40 лв. с доставчик „К.” ЕООД и предмет на доставката - телефонни услуги. Фактурата била включена в дневника за покупки на „К.А.” ЕООД. Аналогично на предходните периоди и в този случай доставка на телефонни услуги от страна на визирания във фактурата доставчик - „К.” ЕООД не била предоставена на „К.А.” ЕООД.

На 13.10.2009г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1373545 за данъчен период месец септември 2009г., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 15 111,90 лв., при действително установен 14 865,50 лв. Това довело до промяна на резултата за периода, тъй като декларирал ДДС за внасяне в размер на 61,42 лв., при действително установен ДДС за внасяне 309,82 лв. По този начин приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 248,40 лв.

За данъчен период месец октомври 2009г. подсъдимият Б.Л. предоставил на свидетелката В. следните фактури, които тя включила в дневника за покупки на „К.А.” ЕООД, без да знае, че не отразяват реални доставки от визираните в тях доставчици - фактура № 103/20.10.2009г. с данъчна основа 799,01 лв. и ДДС 159,80 лв., с посочен доставчик „К.” ЕООД и предмет на доставката - телефонни услуги; фактура № 1/31.10.2009г. с данъчна основа 2317,68 лв. и ДДС 463,54 лв., с посочен доставчик „Д.Б.” ЕООД и предмет на доставката горива - дизел 525,17 литра, бензин 764,72 литра и газ 134,37 литра.

Доставка по фактура № 103/20.10.2009г. не била извършена. Тя отново била за предоставяне на телефонни услуги, каквито „К.А.” ЕООД не било получило от посочения доставчик.

Доставка по фактура № 1/31.10.2009г. също не била реализирана. Към този период в „Д.Б.” ЕООД нямало назначени лица по трудов договор, нито наети такива, а и дружеството не разполагало със складова база за съхранение на гориво.

На 15.11.2009г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1393449 за данъчен период месец октомври 2009г., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 4335,07 лв., при действително установен 3711,73 лв. По този начин повлиял на промяната в резултата за периода, като декларирал ДДС за внасяне в размер на 56,73 лв., при  действително установен ДДС за внасяне 680,07 лв. Така приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 623,34 лв.

За данъчен период месец ноември 2009г. подсъдимият Б.Л. предал на свидетелката В. следните фактури, които тя отразила в дневника за покупки на управляваното от него дружество, както следва: фактура № 104/21.11.2009г. с данъчна основа 714,55 лв. и ДДС 142,91 лв., с посочен доставчик „К.” ЕООД и предмет на доставката - телефонни услуги; фактура № 3/17.11.2009г. с данъчна основа 2819,85 лв. и ДДС 563,97 лв., с посочен доставчик „Д.Б.” ЕООД и предмет на доставката горива - дизел 1307,48 литра, бензин 1289,17 литра и газ 173,20 литра и аксесоари; фактура № 6/30.11.2009 г. с данъчна основа 3423,51 лв. и ДДС 684,70 лв., с посочен доставчик „Д.Б.” ЕООД и предмет на доставката горива /дизел 1730 литра, бензин 185 литра и газ 364,93 литра/; фактура № 34/02.11.2009 г. с данъчна основа 18 100,00 лв. и ДДС 3620,00лв., с посочен доставчик „Д.Б.” ЕООД и предмет на доставката - извозване на строителни отпадъци и почистване на два обекта.

Доставка по фактура № 104/21.11.2009г. не била извършена, тъй като аналогично на предходните данъчни периоди от „К.” ЕООД не били представени реално телефонни услуги на „К.А.” ЕООД.

Доставки по фактури № 3/17.11.2009г. и № 6/30.11.2009г. също не били реализирани. Към този период „Д.Б.” ЕООД нямало назначени лица по трудов договор, нито наети такива, а и дружеството не разполагало със складова база за съхранение на гориво, със специализирани А. за превоз на опасни товари.

Доставка по фактура № 34/02.11.2009г. също не била извършена, тъй като „Д.Б.” ЕООД нямало материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на почистването и превозването на строителни отпадъци. В дружеството към този момент нямало наети на трудов или граждански договор лица.

На 14.12.2009г. въз основа на така оформените документи била подадена СД от името на „К.А.” ЕООД с вх. № 1600-1411915 за данъчен период месец ноември 2009г., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 65*,02 лв., при действително установен 1571,44 лв. и по този начин променил резултата за периода, като декларирал ДДС за внасяне в размер на 17,48 лв., при действително установен ДДС за внасяне 5029,42 лв. По този начин приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5011,94 лв.

За данъчен период месец април 2010г. подсъдимият Б.Л. предоставил на свидетелката В. фактура № 154/01.04.2010г. с посочен доставчик „К.Б.” ЕООД, която тя включила в дневника за покупки на „К.А.” ЕООД. Според фактурата предмет на доставката били горива /дизел 100 000 литра/, с данъчна основа 167 000,00 лв. и ДДС 33 400 лв. Доставка по посочената фактура не била извършена, тъй като „К.Б.” ЕООД не разполагало нито с база за съхранение на гориво, нито с шофьори за превоз на същото. В хода на образуваното ревизионно производство „К.А.” ЕООД представило граждански договори с 11 лица за зареждане и доставка на гориво от бензиностанции на „О.Б.” ООД. От справка в информационната система на ТД на НАП обаче се установило, че „К.А.” ЕООД не било подало справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми по извънтрудови правоотношения. Същевременно не били представени съпроводителни документи - товарителници, пътни листове, стокови разписки, които да удостоверят доставката на гориво. Единствено такива били представени от „Е*” ЕООД, който според приложените товарителници бил изпращач и превозвач на горивото съгласно безвъзмезден договор за доставка между „К.А.” ЕООД и „Е*” ООД. В пътните листове от „Е*” ЕООД липсвали дата и подробен маршрут, серия на товарителница, вида на товара, час за тръгване и пристигане.

На 14.05.2010г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1502584 за данъчен период месец април 2010г., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 33 503,33 лв., при действително установен 103,33 лв. и променил резултата за периода, като декларирал ДДС за внасяне в размер на 22 007,18 лв., при действително установен ДДС за внасяне 11 392,82 лв. По този начин приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 11 173,90 лв.

За данъчен период месец май 2010г. подсъдимият Б.Л. предал на свидетелката В. следните фактури, които тя включила в дневника за покупки на дружеството за този отчетен период: № 189/04.05.2010г. с данъчна основа 258 177,21 лв. и ДДС 51 635,44 лв., с посочен доставчик „К.Б.” ЕООД и предмет на доставката - горива - 147 529,* литра дизел; фактура № 172/16.05.2010г. с данъчна основа 3118,94 лв. и ДДС 578,79 лв., с посочен доставчик „К.Б.” ЕООД с предмет на доставката - бензин, масла и аксесоари. Фактурите не отразявали реални доставки. В хода на ревизионното производство не били представени доказателства за осъществена доставка на горива по описаните фактури към „К.А.” ЕООД, нито товарителници, пътни листове, складови разписки или други съпроводителни документи, които да удостоверят реалността на обективираните във фактурите доставки. „К.Б.” ЕООД не разполагало и с база за съхранение на горивото, нито с шофьори за превоз на специализиран товар.

На 14.06.2010г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-15026234 за данъчен период месец май 2010г., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и променил резултата за периода като декларирал ДДС за внасяне в размер на 149,67 лв., при действително установен ДДС за внасяне 48 691,55 лв. По този начин приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 48 841,22 лв.

Същевременно за същия данъчен период подсъдимият Б.Л. представил на свидетелката В. и фактури с номера № 17/20.05.2010г. с данъчна основа 87 000,00 лв. и ДДС 17 400,00 лв., с предмет на доставката - горива /50 000 литра евродизел/; фактура № 18/28.05.2010г. с данъчна основа 100 920,00 лв. и ДДС 20 184,00 лв., с предмет на доставката - горива 58 000 литра евродизел и фактура № 20/31.05.2010г. с данъчна основа 4216,27 лв. и ДДС 843,26 лв., с предмет на доставката - горива /2409,30 дизел/, всички с посочен доставчик „Д -*” ЕООД. В хода на ревизионното производство били представени съпроводителни документи на посочените три фактури - товарителници, стокови разписки и пътни листове за превоз на горивото в бидони от доставчика „Д -*” ЕООД.

През месец март 2010г. подсъдимият прехвърлил дяловете си в „К.А.” ЕООД на своя баща - свидетеля Б. Л., а последният през януари 2011г. ги продал на свидетеля Т.. Двамата свидетели обаче не участвали реално в управлението на дружеството, като само формално били вписани в търговския регистър като негови законни представители. Подсъдимият Б.Л. се занимавал с цялата дейност на ЕООД, като предоставял на свидетелката В. фактури и други документи, а тя изготвяла справките-декларации.

За данъчен период месец юни 2010г. подсъдимият занесъл на свидетелката В. следните фактури, които били включени от нея в дневника за покупки на „К.А.” ЕООД, а именно: № 23/11.06.2010г. с данъчна основа 21 420,00 лв. и ДДС 4284,00 лв., с предмет на доставката облачинска вишна - 42 840,00 кг, № 24/11.06.2010г. с данъчна основа 5210,49 лв. и ДДС 1042,10 лв., с предмет на доставката дизел - 2816,48 литра; № 25/14.06.2010г. с данъчна основа 23 116,80 лв. и ДДС 4623,36 лв., с предмет на доставката замразена облачинска вишна без костилка - 24 080,00 кг, с посочен издател „Д -*” ЕООД; фактура № 25/21.06.2010г. с данъчна основа 5548,00 лв. и ДДС 1109,60 лв., с визиран доставчик „Д.Б.” ЕООД с предмет на доставката електромодули и филтри.

„Д -*” ЕООД не било осъществило доставките по горните фактури. Същото било прехвърлено от свидетелката Д. К. на Ж. С. Ц. на 16.03.2010г., който починал на 01.07.2010г. Към тази дата не били предоставени документи от „Д -*” ЕООД, от които да е видно, че доставките били извършени към „К.А.” ЕООД, както и доказателства за предходни доставчици на „Д -*” ЕООД. При извършена проверка на годишния финансов отчет на дружеството за 2010г. се установило, че „Д -*” ЕООД не притежавало активи за осъществяване на цитираните доставки. Липсвали доказателства и за наличие на материална и техническа обезпеченост за реализирането им. В дружеството нямало лица, назначени на длъжността „шофьор”. То не притежавало активи за замразяването на вишните и за съхранението им. За „К.А.” ЕООД също не били установени активи за замразяване и съхранение на вишните.

За доставката от „Д.Б.” ЕООД по фактура № 25/21.06.2010г. била направена проверка в информационната система на НАП и било установено, че дружеството подало декларация образец 6 за 2010г., но дължимите осигуровки не били внесени и общо задълженията му били в размер на 116 573,52 лв. „Д.Б.” ЕООД не било подало Годишен финансов отчет за 2010г., не разполагало и със собствена или наета база за съхранение на горивото, нито с шофьор за превоз на опасни товари.

На 14.07.2010г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1538407 за данъчен период месец юни 2010г., в която подсъдимият Б.Л., представяйки посочените фактури в счетоводството на свидетелката В. и последващото им включване в дневника за покупки за съответния период, потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 28 133,16 лв. и променил резултата за периода като декларирал ДДС за внасяне в размер на 172,40 лв., при действително установен ДДС за внасяне 11 257,86 лв. По този начин подсъдимият, чрез посредствения извършител Б. Л., който към този момент е посочен като управител на дружеството, приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 11 085,46 лв.

За същия период били представени в счетоводството от подсъдимия Б.Л. и фактури № 26/15.06.2010г. с данъчна основа 49 500,00 лв. и ДДС 9900,00 лв., с предмет на доставката цистерна - 20 000 литра, инсталация и бензиноколонка и № 27/16.06.2010г. с данъчна основа 90 000,00 лв. и ДДС 18 000,00 лв., с предмет на доставката почистване, тариране и вътрешна обработка на пет броя цистерни и двете издадени от „Д -*” ЕООД. Те също били включени в дневника за покупки на дружеството от свидетелката В., като отразявали реални доставки на стоки и услуги.

За данъчен период месец август 2010г. дружеството продължавало документално да се управлява от свидетеля Б. Л., но реално търговската дейност се ръководела от сина му.  В тази връзка подсъдимият предал на свидетелката В. фактура, която била включена в дневника за покупки за периода, а именно: № 384/10.08.2010г. с данъчна основа 31 169,46 лв. и ДДС 6233,89 лв., с посочен доставчик „Е.-*” ЕООД и предмет на доставката -дизелово моторно гориво 19 740 литра. Доставка по тази фактура не била извършена. „Е.-*” ЕООД не я декларирало и не я включило в СД по ЗДДС и дневник за продажбите за месец август 2010г. или в последващ данъчен период. Това дружество нямало регистриран касов апарат и търговски обекти, назначени лица на трудов или граждански договори. Подсъдимият Б.Л. бил наясно с нереалността на сделката. 

На 14.09.2010г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1577014 за данъчен период месец август 2010г., в която той потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5592,67 лв., при действително установен 641,22 лв. и променил резултата за периода като декларирал ДДС за внасяне в размер на 18 *7,17 лв., при действително установен ДДС за внасяне 25 071,06 лв. По този начин, чрез посредствения извършител Б. Л., подсъдимият приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6233,89 лв.

За данъчен период месец септември 2010г. подсъдимият Б.Л. предал на свидетелката В. фактура, която тя включила в дневника за продажби за този месец, а именно: фактура № 265/30.09.2010г.  с данъчна основа 708 333,33 лв. и ДДС 141 666,67 лв., с купувач „А.Б.” ЕООД и предмет продажба на имот - УПИII17 от кв.”7 А” по плана на село Б., област П.. Във фактурата не били включени всички дължими данъци и такси съгласно чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС.

На 14.10.2010г. в подадена СД с вх. № 1600-1577014 за данъчен период месец септември 2010г. бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 153 686,66 лв., като не били декларирани данъчни задължения в размер на 3324,58 лв. Фактурата отразявала реално сключена сделка между страните по договора.

За данъчен период месец декември 2010г. управител на дружеството продължавал да бъде свидетелят Б. Л., но отново търговската дейност и управлението на дружеството се осъществявали от подсъдимия. Последният се снабдил с фактури, които не отразявали реални доставки за текущия месец, които предал на свидетелката В., за да бъдат включени в дневника за покупки на дружеството за данъчния период. Това били: фактури № 47/30.12.2010г. с данъчна основа 47 760,00 лв. и ДДС 9552,00 лв., с посочен издател „Д.Б.” ЕООД, с предмет на доставката - услуга с багер; № 89/29.12.2010г. с данъчна основа 9000,00 лв. и ДДС 1800,00 лв., с издател „С *” ЕООД, с предмет на доставката - баластра 600 куб.м; № 9/30.12.2010г. с данъчна основа 15 500,00 лв. и ДДС 3100,00 лв., с издател „Ц.И.г. ” ЕООД, с предмет на доставката - услуга с товарен автомобил по договор.

 „Д.Б.” ЕООД не осъществило доставка по горепосочената фактура. За 2010 г. то не било подало годишен финансов отчет, а от отчета за 2009г. се установявало, че не притежавало активи, не разполагало и с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставки.

„С *” ЕООД също не реализирало доставка по горната фактура. За 2010г. не било подало годишен финансов отчет. Преди това бил подаден годишен финансов отчет само за 2008г., според който не притежавало активи за извършване на доставки. Към фактура № 89/29.12.2010г. за доставка на баластра не бил приложен пътен лист за осъществения транспорт и регистрационен номер на превозното средство. Липсвали доказателства за наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставката, дружеството не притежавало активи, не се представила фактура за наем на товарен автомобил за превоза на баластрата.

 „Ц.И.г. ” ЕООД също не осъществило доставка по визираната фактура. Към същата липсвали и документи - пътен лист, не бил идентифициран и товарният автомобил, с който се сочело да е извършена услугата. Относно кадровия потенциал били назначени лица на длъжности рецепционист, охранител, управител на къща за гости, специалист маркетинг и реклама и директор маркетинг, а декларираната икономическа дейност на дружеството била „управление на недвижими имоти”. Част от назначените хора в „Ц.И.г. ” ЕООД преди това били назначени в „Д -*” ЕООД и „С *” ЕООД.

На 14.01.2011г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1652492 за данъчен период месец декември 2010г., в която подсъдимият Б.Л. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 59 949,41 лв., при действително установен 45 497,41 лв. и променил резултата за периода като декларирал ДДС за внасяне 0,00 лв., при действително установен ДДС за внасяне 11 520,42 лв. Така, чрез посредствения извършител Б. Л., подсъдимият приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 11 520,42 лв.

За данъчен период месец януари 2011г. управител на дружеството бил свидетелят Т.. Но и той само по документи бил управител, тъй като реално ръководството и търговската дейност се осъществявали от подсъдимия Б.Л.. Последният предал на свидетелката В. фактури, които тя включила в дневника за покупки на дружеството за този данъчен период, както следва: № 91/04.01.2011г. с данъчна основа 10 231,00 лв. и ДДС 2046,20 лв.; фактура № 94/10.01.2011г. с данъчна основа 12 004,17 лв. и ДДС 2400,* лв.; № 98/13.01.2011г. с данъчна основа 9852,52 лв. и ДДС 1970,50 лв.; № 101/17.01.2011г. с данъчна основа 9341,47 лв. и ДДС 1868,29 лв. и № 106/21.01.2011г. с данъчна основа 7723,30 лв. и ДДС 1544,66 лв., всички с посочен издател „С *” ЕООД, с предмет на доставките електроматериали - ел. табла, кабели, осветителни тела и др.

 „С *” ЕООД не било осъществило доставки по горните фактури. То подало единствено годишен финансов отчет за 2008г., от който било видно, че не притежавало активи за извършване на доставка на ел. материали. Към визираните фактури имало приложени описи на продадени материали, товарителница и стокови разписки, но липсвали пътни листове към товарителницата.

На 14.02.2011г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1671967 за данъчен период месец януари 2011г., в която подсъдимият, чрез посредствения извършител Т., потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 15 110,28 лв., при действително установен 5020,94 лв. и променил резултата за периода като декларирал ДДС за внасяне 2530,94 лв., при действително установен ДДС за внасяне 12 361,42 лв. По този начин, чрез посредствения извършител Р. Т., приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 9 *0,48 лв.

За данъчен период месец февруари 2011г. управител на дружеството бил свидетелят Т., но подсъдимият Б.Л., както и предходния данъчен период, реално ръководел ЕООД. Същият се снабдил с фактура, която не отразявала действителна доставка, но въпреки това я предал на свидетелката В.. Тя, без да знае за това, като счетоводител на дружеството, я включила в дневника за покупки за данъчния период, а именно фактура № 17/28.02.2011г. с данъчна основа 136 387,90 лв. и ДДС 27 277,58 лв., с посочен издател „Ц.И.г. ” ЕООД и с предмет на доставка - найлон и хартия. „Ц.И.г. ” ЕООД не било осъществило визираната доставка. 

На 14.03.2011г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1689940 за данъчен период месец февруари 2011г., в която подсъдимият, чрез посредствения извършител Р. Т., потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 27 640,47 лв., при действително установен 362,89 лв. и променил резултата за периода като декларирал ДДС за внасяне в размер на 485,59 лв., при действително установен ДДС за внасяне 27 763,17 лв. По този начин, чрез посредствения извършител Р. Т., подсъдимият Б.Л. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 27 277,58 лв.

От заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че копието на фактура № 172/16.05.2010г. е с много лошо качество, поради което идентификационно изследване на почерк и подписи, положени в нея, не може да бъде извършено. Нужен е оригинал. Ръкописните текстове в полетата за данни на фактури № 189/04.05.2010г. и № 154/06.04.2010г. са копия на текстове, които не са изпълнени от лицето Д. Б.. Ръкопечатно изписаното име „Д. Б.” под реквизита „съставил” в горните две фактури е копие на текст, изписан от лицето Д. Б.. Подписите /два срещу реквизита „съставил” - копия и два за заверката „вярно с оригинала” в оригинал/ са копия на подписи, изпълнени от лицето Д. Б., респ. са изпълнени от същото лице - за оригиналите.

 Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Р. А., размерът на декларираните от „К.А.” ЕООД данъчни задължения по ЗДДС за периода юли 2009г. - февруари 2011г., включително, е както следва: за данъчен период юли 2009г. - ДДС за внасяне 11 478,66 лв.; за данъчен период август 2009г. - ДДС за внасяне 189,47 лв.; за данъчен период септември 2009г. - ДДС за внасяне 61,42 лв.; за данъчен период октомври 2009г. - ДДС за внасяне 56,73 лв.; за данъчен период ноември 2009г. - ДДС за внасяне 17,48 лв.; за данъчен период април 2010 година - ДДС за възстановяване 22 007,18 лв.; за данъчен период май 2010г. - ДДС за внасяне 149,67 лв.; за данъчен период юни 2010г. - ДДС за внасяне 172,40 лв.; за данъчен период август 2010г. - ДДС за внасяне 18 *7,17 лв.; за данъчен период септември 2010г. - ДДС за внасяне 153 686,66 лв.; за данъчен период декември 2010г. - ДДС за възстановяване 2931,58 лв.; за данъчен период януари 2011г. - ДДС за внасяне 2530,94 лв.; за данъчен период февруари 2011г. - ДДС за внасяне 485,59 лв. Действителният размер на недекларираните данъчни задължения от „К.А.” ЕООД по ЗДДС за отделните инкриминирани периоди, е както следва: за данъчен период юли 2009г. - 962,*лв.; за данъчен период август 2009г. - 230,00 лв.; за данъчен период септември 2009г. - 248,40 лв.; за данъчен период октомври 2009г. - 623,34 лв.; за данъчен период ноември 2009г. - 5 011,94 лв.; за данъчен период април 2010 година - 11 173,90 лв.; за данъчен период май 2010г. - 90 641,49 лв.; за данъчен период юни 2010г. - 38 985,46 лв.; за данъчен период август 2010г. - 6233,89 лв.; за данъчен период септември 2010г. - 3324,58 лв.; за данъчен период декември 2010г. - 11 520,42 лв.; за данъчен период януари 2011г. - 9*0,48лв.; за данъчен период февруари 2011г. - 27 277,58 лв.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, назначена от първоинстанционния съд с вещо лице М. М., количеството гориво, описано в инкриминираните фактури от „Д.Б.” ЕООД, „Д -*” ЕООД и „К.Б.” ЕООД, е било заприходено в счетоводството на доставчиците, таблично са посочени и целите, за които е използвано. Доставеното гориво е било осчетоводено при „К.А.” ЕООД по счетоводна сметка 304  „стоки” и заприходено в склада на дружеството. При преките доставчици горивото е било заприходено по сметка 302 „материали-евродизел”, фактурите са били включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на доставчиците за съответните периоди. Доставчикът „С-*” ЕООД по данни от РД № 1103687/01.09.2011г. /приложен по адм.дело № 687/2012г. по описа на Административен съд гр.П./ е включил процесните фактури в дневника за продажби по ЗДДС за съответния данъчен период. Доставчикът не е бил намерен на адрес и от експертизата, за да се отговори на въпроса дали е налице съответствие по вид, количество и стойност на продадените материали  от заприходените такива  в „К.А.” ЕООД. Счетоводното отразяване на сделката по фактура № 47/30.12.2010г. с доставчик „Д.Б.” ЕООД е отчетена като приход от услугата в счетоводството на доставчика, като същият е разполагал с нает багер съобразно фактура № 3/04.12.2010г., приложена по изследваното административно дело, разходът за който е бил осчетоводен  като разход в счетоводството на „Д.Б.” ЕООД. За фактурите, издадени от „К.” ЕООД, не е била предоставена информация. Счетоводството през 2009г. е водено от счетоводителя, водещ и счетоводството на „К.А.” ЕООД. Вещото лице е посочило и начина на плащане по отделните фактури.

Според заключението на съдебно-почеркова експертиза № 690/20.09.2019г., приета в хода на съдебното следствие пред въззивния съд, подписите, положени за „Получател на доставка” във фактури № 26/15.06.2010г. и № 27/26.06.2010г., издадени от „Д -*” ЕООД, както и в № 17/28.02.2011г., издадена от „Ц.И.г. ” ЕООД, не са изпълнени от Б.Б.Л..  

От заключението на съдебно-почеркова експертиза № 820/07.11.2019г., приета в хода на въззивното съдебно следствие, се установява, че в изследваните РКО № 28/24.06.2010г. и кантарни бележки № 01/10 от 20.06.2010г., № 02/10 от 21.06.2010г., № 03/10 от 22.06.2010г., № 04/10 от 23.06.2010г., № 05/10 от 24.06.2010г. ръкописните текстове и подписите за „получил сумата” в РКО и за „Претеглил”, „Продавач” „Амбалажа получих обратно” в кантарните бележки са изпълнени от лицето, вписано в тях - Ж.Т.М.. Не може да се констатира дали същите са съставени на вписаните в тях дати. 

Съгласно заключението на съдебно-почеркова експертиза № 51/17.01.2020г., приета в хода на съдебното следствие пред въззивния съд, изследвала РКО № 28/24.06.2010г. и кантарни бележки № 01/10 от 20.06.2010г., № 02/10 от 21.06.2010г., № 03/10 от 22.06.2010г., № 04/10 от 23.06.2010г., № 05/10 от 24.06.2010г., не може да се установи по безспорен начин дали същите са съставени на вписаните в тях дати.  Отпечатъците от печати, положени в тях, най-вероятно не са положени от печата на „Д -*” ЕООД.   В съдебно заседание вещото лице уточни, че борави с понятието „вероятно”, тъй като използваните сравнителни образци са копия. Посочи, че се наблюдава разминаване в диаметъра на отпечатъците от печати на „Д -*” ЕООД и е налице допълнителен елемент, който го няма в сравнителните образци. Като шрифт изследваните отпечатъци от печати и тези от сравнителните образци са едни и същи, но като размер на места не съвпадат.

Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме и изградената  въз основа на тези доказателства фактическа обстановка. Тя не се променя от събраните от въззивния съд доказателства.

Правилно Окръжен съд гр.Пловдив е кредитирал гласните доказателствени средства - частично обясненията на подсъдимия Б.Л., показанията на свидетелите И.К., Л.Г., Т.К., С.Ч./включително в приобщените части от досъдебното производство/, частично тези на свидетелите Р. Т., Б. Л., Д. Б., Д. К., С. Ц., Е.И., И.С., И.А., И.О., К.А.,  М. Б., А.К., Н.Т., П. Н., Ц.Р., Б.К., И.Г., приобщените от досъдебното производство на свидетелите Л. Т. и Ж.М., показанията на свидетелите Ц.В., Т.В., Д. Т. и Й.Т., приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 и т.5 от НПК, заключенията на съдебно-почерковата и съдебно-счетоводните експертизи /с някои уточнения/, приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства - копия от фактури и документи на „Ц.И.г. ” ЕООД, „С *” ЕООД, „Д.Б.” ЕООД и „К.Б.” ЕООД, разпечатка от информационния масив на ТД на НАП гр.П. на подадени по електронен път от „К.А.” ЕООД СД по ЗДДС, протоколи за приемане на декларации и дневници за покупки и продажби, учредителни актове на дружеството, писмо изх.№ 11-00-684 2/10.10.2014г. на ТД на НАП гр.П., копие от фактура от 10.08.2010г. на „Е. *” ЕООД, пътен лист и товарителница, копие от договори за наем на МПС, характеристична справка, справка съдимост, копие от ревизионен доклад № 1103687/01.09.2011г., копия от договори за продажба на дружествени дялове, копие от договор за наем на МПС от 03.12.2008г., анекс от 01.01.2009г., договори за покупко-продажба на МПС от 28.12.2010г. и от 03.12.2008г., заповеди за извършване на ревизия на „К.А.” ЕООД, протоколи за предприети действия във връзка с възложена ревизия и доклади, копие от ревизионен акт № *********/21.10.2011г. и ревизионен доклад № 1103687/01.09.2011г., от пълномощно, копие от анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2010г., от 01.10.2010г. и извлечение от банкова сметка *** № 265/30.09.2010г., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, справки-декларации и дневници за покупките, копия от фактури на „Д.Б.” ЕООД, „Ц.И.г. ” ЕООД, „Д -*” ЕООД, „С *” ЕООД, стокови разписки, товарителници, на фирмени документи на „Д -*” ЕООД, протоколи, искания за представяне на документи и други, съставени във връзка с извършена данъчна ревизия на „К.А.” ЕООД,  ревизионен акт № *********/30.05.2012г., ревизионен доклад № 1200714/05.03.2012г., справки за наети на Т.ови правоотношения лица, за актуално състояние на трудови договори, за подадени уведомления от работодател за различните дружества, копие от АПВ № 10134222/02.06.2010г., копие от пълномощно, документи за МПС, копие от постановление от 11.11.2011г. на ОП гр.П. и от 13.12.2011г., документи, представени от „Д.Б.” ЕООД при извършената ревизия - договор за доставка с „К.А.” ЕООД, оборотни ведомости, журнал-сметки, аналитични обороти, ведомости за заплати, копия от фактури, от извлечение от банкова сметка, ***л К., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.04.2010г., на моторни превозни средства, копия от свидетелства за регистрация на МПС, от фактури, договор за доставка, стокови разписки, товарителници, договор за покупко-продажба на резервоари, граждански договори,  документация, касаеща извършена проверка от НАП на „К.А.” ЕООД по възложена ревизия, копие от пълномощно от Б. Л. за Ц.В., протокол за претърсване и изземване от 02.07.2010г. в с.Б. и от 30.06.2010г., извлечения за движение на стоки, хронологична ведомост по сметка 302 за 2008г.-2010г. по доставчици, оборотна ведомост, договори за наем на МПС, от товарителници и стокови разписки, копия от счетоводен амортизационен план, от доставка горива, документи, представени на ТД на НАП гр.П. при насрещна проверка на „К.Б.” ЕООД - копие от договор за наемане на недвижим имот, фактури, договори за покупка на МПС, договори за доставка, извлечение от банкова сметка, *** „О.” с получател „К.Б.” ЕООД, от касови бележки за заредено гориво, документация за „Д -*” ЕООД - копие от договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 12.03.2010г., счетоводен баланс към декември 2009г., извадка от дневника за продажби на „Д -*” ЕООД, копия от фактури с получател „К.А.” ЕООД, от оборотна ведомост, журнал-сметка, аналитични обороти, разплащателни ведомости, договор за покупко-продажба на МПС от 19.03.2008г., от пътни листове, стокови разписки и товарителници, от фактури, от договор за доставка от 06.04.2010г., документи, предоставени на данъчната администрация във връзка с извършената ревизия от „А. М.” ЕООД, И.К.Г., „Е.-*” ООД, включително товарителници, пътни листове, удостоверения за водачи и моторни превозни средства, документи на „К.Б.” ЕООД,  документация в заверено копие от данъчната администрация във връзка с извършена насрещна проверка на „Д.Б.” ЕООД, включително договор за ползване на услугата Е.Ш.К. от 24.09.2009г., фактури, копие от договор  за издаване и ползване на О. карта с рутекс функция, копия от фактури, документация на НАП във връзка с извършена насрещна проверка на „К.” ЕООД, документи за адресирана молба за правна помощ в Р Г., справка от КАТ за регистрирани МПС на името на подсъдимия, справка от А.Р.за свързани лица с Д. Б., копие от РД № 1003478/08.11.2010г. на „К.Б.” ЕООД, копие от ревизионен акт № *********/29.11.2010г. на „К.Б.” ЕООД, копия от дневници за продажби на „К.Б.” ЕООД, копие от постановление за прекратяване на наказателно производство на РП гр.П. от 07.06.2013г., копие от решение по гр.д.№ 326/2016г. по описа на ПОС, копия от фактури, товарителници и стокови разписки, кантарни бележки и РКО, от журнал-сметка, от справка-декларации, копие от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, от договори за аренда, от справки за движение на стоки в дружествата „Д -*” ЕООД и „К.А.” ЕООД, от разрешение за строеж № 319/03.08.2007г., договори за строителство от 28.12.2010г. и от 29.12.2010г., фактури № 343/21.02.2011г. и № 398/02.03.2011г. на „К.А.”  ЕООД, от приемо-предавателни протоколи, удостоверение за въвеждане в експлоатация, дневници за продажби на „Ц.И.г. ” ЕООД,  ксерокопие от акт за смърт № 1199/27.12.2013г. на С. М. Т., писмо от Административен съд гр.П. с приложени в заверено копие документи по адм.д. № 689/2012г. по описа на същия съд, писмо изх.№ 1103-10/19.10.2017г. на МЗХГ, писмо изх.№ 7081/26.04.2018г. на „Т. Б.” ЕАД, препис-извлечение от акт за смърт, писмо рег.№ 103000-7729/30.04.2018г. на Сектор „ПП”, писмо изх. № 11-02-59-1/11.05.2018г. на ТД на НАП гр.П., разпечатки от А.Р.за дружества, писмо рег.№ И-8280/12.06.2018г. на ГД „Изпълнение на наказанията“ и рег.№ И-23203/18.06.2018г. на НСлС, писмо изх.№ 11-02-114/07.09.2018г. на ТД на НАП гр.П., писмо рег.№ УРИ -107000-14888/07.09.2018г. на сектор „ПП”, писмо изх. № И-*351/27.09.2018г. на „П.и.б.” АД, писмо изх.№ 3000/0613/27.09.2018г. на „Ю. Б.” АД, писмо на „Е.Е.” ЕООД, документи от Агенцията по вписвания за придобити вещни права от подсъдимия върху недвижими имоти.

Пловдивският апелативен съд споделя изводите на първоинстанционния съд на кои от свидетелските показания следва да се даде вяра като обективни, последователни, логични и непротиворечиви с другите възприети доказателства.

Законосъобразно се е доверил на показанията на свидетелката В., която, посредством притежавания от името на дружеството й електронен подпис, е подавала за инкриминирания период справките-декларации с отчетните регистри от името на „К.А.” ЕООД в ТД на НАП гр.П.. Свидетелката В. е категорична, че подсъдимият Б.Л. е лицето, което й е носил документите, свързани с търговската дейност на ЕООД, през целия период, през който го е обслужвала счетоводно. На него е предала и намиращата се при нея счетоводна документация след приключване на отношенията им към месец август 2011г. Не сочи свидетелите Б. Л. и Т. да са й предоставяли документи.

Правилно първостепенният съд е подходил критично към показанията на свидетеля Б. Л., отчитайки, че като баща на подсъдимия се явява заинтересован от изхода на делото. Не е кредитирал твърденията му относно обстоятелството кой е вземал управленските решения за „К.А.” ЕООД.

Възприел е заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-почерковата експертизи от досъдебното производство, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област. Обосновано е приел това на съдебно-счетоводната експертиза от съдебното следствие с експерт М. не изцяло, а само в частта, в която се базира на доказателствата по делото.

Окръжен съд гр.Пловдив е подложил на внимателен анализ обясненията на подсъдимия. Съгласно правната доктрина и съдебната практика те /обясненията/ са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Преценейки ги, отделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, правилно е кредитирал само тази част от тях, която се подкрепя от другите доказателства. В останалата им част, която е в противоречие с възприетата доказателствена съвкупност, законосъобразно разглежда като израз на правото на защита на подсъдимия.

Обосновано е приел, че обясненията на подсъдимия Б.Л., в частта в която описва дейността на „К.А.” ЕООД, притежаваните от същото активи, неговото последващо отчуждаване намират опора в кредитираната доказателствена съвкупност. Твърденията му за реалност на инкриминираните доставки правилно са възприети като защитна  теза, тъй като се оборват от събраните гласни и писмени доказателства.

Не се спори по делото, че подсъдимият е бил едноличен собственик на капитала на „К.А.” ЕООД и негов управител. От търговския регистър се установява кога са вписани обстоятелствата, свързани със смяна на собствеността на дружеството и управлението му, които преминават в свидетеля Б. Л. /на 17.03.2010г./, а от него в свидетеля Т. /на 07.01.2011г./.

Подсъдимият Б.Л. е продължавал реално да управлява ЕООД, въпреки прехвърлянето на дружествените дялове на други лица. Обясненията му, че спорадично се е случвало да присъства при доставка на стоки и да подписва документи във връзка с дейността на същото, противоречат на събраните гласни и писмени доказателства.

Оборват се от показанията на свидетелката В., според която е контактувала само с подсъдимия, но не и с последващите собственици  и управители на дружеството. 

Свидетелят И.О., работил в „К.А.” ЕООД, разпознава подсъдимия Б.Л. като управител на дружеството. При пристигането на полиция в обект в с.Б. в края на юни 2010г. се е обадил на него. Нарича го „шефът”.

Свидетелят К.А. твърди, че Ж. Ц. е споделил пред него, че ще продава цистерната „на Б.”. Налице е фактура от месец юни 2010г. за такава сделка /продажба на цистерна/ с доставчик „Д -*” ЕООД и получател „К.А.” ЕООД.

Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че от редица косвени доказателства може да се направи извод, че подсъдимият не е бил само формален приносител на инкриминираните фактури до счетоводството, а реално е управлявал дружеството.  

Продължавал е да действа като негов управител и след продажбата на баща му /на 17.03.2010г./. На 26.03.2010г. е подписал договор за наем на помещение като представляващ „К.А.” ЕООД, без да разполага с пълномощно за това. Той е получателят по фактура № 35/06.07.2010г. с посочен доставчик „А. М.” ЕООД, с предмет плащане на наем за месец април и май 2010г.

Твърденията на подсъдимия Б.Л., че е живеел преимуществено в Г., че рядко е посещавал страната и няма отношение към дейността на „К.А.” ЕООД, се опровергават от регистрираните трудови договори, по които е страна, в инкриминирания период. Според справка от ТД на НАП е служител на „С-*” ЕООД /от 10.02.2010г. до 10.06.2010г./, „К.А.” ЕООД /от 02.06.2010г. до 01.01.2011г./, „Д -*” ЕООД /от 11.06.2010г. до 30.06.2010г./, „Ц.И.г. ” ЕООД /от 23.08.2010г. до 12.10.2011г./ и „К.” ЕООД /от 12.07.2010г. до 23.08.2010г./. Видно от разплащателните ведомости като управител на „Ц.И.г. ” ЕООД е получавал заплата за пълни отработени работни дни в месеците /например за декември 2010г. и февруари 2011г./.

Съгласно пълномощно от 03.06.2010г. свидетелят Б. Л. е упълномощил подсъдимия да го представлява като собственик и управител на дружеството. Пълномощното не е ограничено със срок или за определена цел. То предоставя широки правомощия, включително представителни функции и пред К. за защита на потребителите, К. за защита на личните данни, Общински служби и др. - учреждения, които нямат отношение към евентуално извършвана данъчна ревизия или проверка на търговско дружество, каквато теза се лансира от подсъдимия Б.Л.. Свидетелят Б. Л. посочва, че това пълномощно е изготвено във връзка именно с дейността на дружеството.

На следващо място, подсъдимият е имал достъп до банковите сметки на „К.А.” ЕООД и право да се разпорежда с авоарите му. Според извлечение от движението по банковата сметка на „Е.*” ЕООД в „Ю. и Е.Д.Б.” АД преводното нареждане на сумата по фактура № 384/10.08.2010г. е направено от подсъдимия Б.Л., а не от управителя на дружеството към този момент - свидетеля Б. Л..

Обосновано първостепенният съд е посочил, че голяма част от търговските дружества, между които са реализирани инкриминираните сделки, се притежават и управляват от едни и същи лица през различни периоди от време, които се познават помежду си, с подсъдимия и свидетелката Е.И.. Последната е обслужвала счетоводно „Д -*” ЕООД /последно управлявано от Ц./, „К.Б.” ЕООД, „Д.Б.” ЕООД. Въпросните лица са с регистрирани трудови договори в НАП като работници в различните дружества, прехвърляли са си собствеността на търговските субекти. Ж. Ц., собственик на „Д -*” ЕООД, е продал на свидетеля Д. Б. две от дружествата си - „С-*” ЕООД и „Д.Б.” ЕООД. Свидетелят Й.Т., управител на „К.-БГ” ЕООД, с предишен управител и собственик свидетеля Ж.М., е прехвърлил дружеството на свидетеля Д. Б.. Докато е бил управител, се е намирал и в граждански правоотношения с „К.А.” ЕООД по силата на граждански договор за строително-монтажни дейности. Свидетелят Й.Т. е работил на граждански договор и в „С-*” ЕООД, „К.Б.” ЕООД, „Б.-Б.Л.” ЕТ.  Д. Ш. е бил на граждански договор в „К.А.” ЕООД и „С-*” ЕООД, свидетелят Ц.Р. и Г. В. - в „Д -*” ЕООД, свидетелят А.К. - в „Д.Б.” ЕООД. 

Въззивният съд споделя виждането на Окръжен съд  гр.Пловдив, че фиктивността на сделките по фактури № 91/27.07.2009г., № 92/27.07.2009г., № 96/28.08.2009г., № 98/25.09.2009г., № 103/20.10.2009г. и №104/21.11.2009г., сочени за издадени от „К.” ЕООД с предмет - „телефонни такси”, се установява от показанията на свидетелите И.К., Л.Г., М. Б.. Според  писмо изх.№ 7081/26.04.2018г. на „Т. Б.” ЕАД към 2009г. посоченият адрес за получаване на фактури от фирма „К.” ООД, ЕИК *****, е бул.„Х.Б.” № *в гр.П.. ЕИК на посоченото дружество е идентично с това на „К.” ЕООД. Видно от справка от търговския регистър на Агенция по вписванията са отразени промени в правно-организационната форма и наименованието на дружеството през различни периоди. След януари 2009г. подсъдимият Б.Л. е прехвърлил дружествените си дялове на С. Т., починал, при запазване адреса на управление ***, където се помещава и адресът на управление на „М.-И.” ЕООД, с управител Б. С., също починал, както и адреса на управление на „К.Б.” ЕООД, друг доставчик по процесните фактури. „М.-И.” ЕООД е регистрирано в сектор „ПП” като собственик на товарен автомобил „Ш.” с рег. * и ремарке с рег. № *, с който са били извършвани част от инкриминираните доставки.

От визираното писмо на „Т. Б.” ЕАД се установява, че сключените договори между същото и „К.А.” ЕООД са чак след 11.03.2010г. Съгласно показанията на свидетелите К. и Г.в хода на ревизионното производство им е станало известно, че „К.А.” ЕООД е ползвало телефонни номера, регистрирани на „К.” ЕООД, което е и поводът за издаване на шестте процесни фактури. Договорът с мобилния оператор е сключен не с „К.А.” ЕООД, а с „К.” ЕООД, което от своя страна ежемесечно е фактурирало на „К.А.” ЕООД разходи по договор с оператора. Това не превръща обаче „К.” ЕООД в доставчик на мобилната услуга, какъвто в случая е съответният мобилен оператор /според процесните фактури се фактурират „телефонни такси”, каквито не са били предоставяни от това дружество на „К.А.” ЕООД/. Липсва доставка на стока и услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. Облагаема доставка би могла да съществува само между „К.” ЕООД и мобилния оператор и право на данъчен кредит би могло да възникне за получателя по тази доставка. „К.А.” ЕООД няма право на данъчен кредит, тъй като не се явява получател по облагаема доставка, в случая - услуга.

Във  фактурите, както и в договора за префактуриране на телефонни услуги, сключен между „К.А.” ЕООД и „К.” ЕООД, не са посочени броя на ползваните карти, номерата, „телефонната такса” не е идентифицирана по друг начин. Във фактурите не е отбелязано за кой отчетен период се издават.

Предоставяйки тези фактури за включването им в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди с ясното съзнание, че по тях не са получени доставки от посочения доставчик, а са извършвани разходи по вид комисионен договор, които биха имали отношение само към облагането с преки данъци, подсъдимият е повлиял на механизма на отчитане на финансовия резултат, избягвайки точното установяване и плащане на данъчни задължения за „К.А.” ЕООД.

В този смисъл е и практиката на ВАС, според която  при префактуриране няма отделна доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Заплащането на чуждо задължение и събирането му впоследствие, вкл. с начисления и изплатен ДДС, не означава, че е осъществена нова доставка. Извършеното префактуриране не превръща дружеството в доставчик на съответната услуга /ел.енергия, вода, телефон/, чийто доставчик е друг /Решение № 2308/13.03.2003г. на ВАС по адм. д. № 6136/2002г., I о., Решение № 2387/17.03.2003г. на ВАС по адм. д. № 8500/2002г., I о./.

Горните изводи не се опровергават от представеното от защитата становище на Централно управление на НАП № 20-00-42/21.02.2014г. относно данъчно третиране по ЗДДС на префактуриране на разходи с начислен ДДС в случаите, при които префактурирането не е по повод на задължения, свързани с основна доставка. За тези фактури са валидни общите правила за документиране, деклариране и отчитане на данъка. В случая инкриминираните фактури не съдържат необходимите реквизити, които да позволят идентифициране на „телефонната такса”. От тях не може да се заключи касае ли се за потребление и на каква част от доставената услуга.

Първоинстанционният съд е анализирал и фактури № 1/31.10.2009г., № 3/17.11.2009г., № 6/30.11.2009г., с посочен доставчик „Д.Б.” ЕООД и с предмет - „доставка на горива”, и законосъобразно е достигнал до извода, че доставките по тях не са извършени реално.

През периода октомври-ноември 2009г. управител на дружеството е Ж. Ц., считано от 30.09.2009г. до 04.12.2009г., когато то е закупено от свидетеля Д. Б., който става и негов управител. Собственик на дружеството преди Ц. е свидетелят Б.К., който е и управител на дружеството от 26.01.2009г. Според писмо изх.№ 11-00-6842/10.10.2014г. на ТД на НАП гр.П. СД по ЗДДС и отчетните регистри на „Д.Б.” ЕООД за периода октомвири 2009г. - декември 2010 година са били подавани по електронен път от свидетелката И..

Видно от показанията на свидетелите Т.К. и С. Ч., служители на данъчната администрация, ангажирани с извършваната ревизия, обхващаща периода 01.01.2008г.-31.05.2010г., справките от информационната система на НАП за наети лица и материална обезпеченост „Д.Б.” ЕООД не е разполагало към този момент с кадрова и материално-техническа обезпеченост за доставка на горивата. Съгласно ревизионен акт № *********/30.05.2012г. и ревизионен доклад № 1200714/05.03.2012г. на ТД на НАП гр.П. в хода на извършената ревизия са били изискани от дружеството документи, удостоверяващи реалността на осъществените доставки на гориво към „К.А.” ЕООД, като такива не са били представени от доставчика по същите. При извършена насрещна проверка при предходния посочен доставчик на горивото - „Ш. Б.” ЕАД, е констатирано, че само малка част от издадените на „Д.Б.” ЕООД фактури са били заплатени. Представен е бил договор за ползване на услугата „Е. Ш.” карти с „Д.Б.” ЕООД, като от страна на последното дружество са били заявени 11 леки автомобила за зареждане с гориво и 5 карти за зареждане на А. с над 5 места и товарни, без да се сочат регистрационните номера на МПС.

Според справката за актуално състояние на трудовите договори за периода на сочените доставки към „К.А.” ЕООД /октомври-ноември 2009г./ в „Д.Б.” ЕООД няма назначени лица на трудов договор. Свидетелката М. Б. е била назначена на трудов договор към ЕООД на длъжност „технически сътрудник” на 21.12.2009г., т.е. много след времето, отразено във фактурите. Тя посочва, че е работела към дружеството за кратко време, не е имала работно място, визира единствено свидетеля Б. като свой работодател, не може да даде смислено обяснение за дейността на дружеството, твърдейки, че функциите й се свеждали до това да пренася документи. Правилно първостепенният съд е отбелязал, че преди датата, на която е регистриран трудовият договор на свидетелката Б. с „Д.Б.” ЕООД, тя вече е извършвала правно-валидни действия от името на дружеството, представлявайки го по пълномощие при сключване на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство на 18.12.2009г. Свидетелката Б. е упълномощена, наред със счетоводителя свидетелката В., да представлява в един по-късен момент /от 28.01.2011г./ управителя на „К.А.” ЕООД свидетеля Т. пред данъчните органи. Към 21.11.2011г. го е представлявала по пълномощие, като е получавала документи по ревизионното производство. Споделя се виждането, че показанията на свидетелката Б. не са пълни и не допринасят за изясняване на предмета на доказване.

За периода „Д.Б.” ЕООД не е разполагало със съответна техническа обезпеченост да пренася горивото - специално оборудвани товарни А., както и с работници на трудов договор или наети на граждански договор лица, със складова база, където да съхранява същото. Липсват и съответните документи, удостоверяващи транспорта на гориво - тахошайби, пътни листове, стокови разписки, товарителници и други. Не са издадени такива нито от „Д.Б.” ЕООД, нито от „К.А.” ЕООД, въпреки доводите на защитата, че по част от доставките горивото е било транспортирано с А., наети от „К.А.” ЕООД. Съгласно показанията на свидетелката И., обслужвала счетоводно „Д.Б.” ЕООД през процесния период, цялата налична документация е била предадена от нея в хода на ревизионното производство.

Горните констатации не се оборват от показанията на свидетеля Б., които се отличават с общи формулировки, „незнание” и липса на спомен, както за дейността на „Д.Б.” ЕООД, така и за тази на „К.Б.” ЕООД, „С-*” ЕООД и „Ц.И.г. ” ЕООД.

Обоснован е изводът на Окръжен съд гр.Пловдив, че показанията на този свидетел не внасят каквато и да е яснота по основните факти по делото, но и, че са показателни за формалната роля, която е имал при управлението на „Д.Б.” ЕООД и липсата на ясна представа какви документи е подписвал.

По посочените три процесни фактури с доставчик „Д.Б.” ЕООД, видно от приложените отчети по сметка, плащанията са били извършени по банков път от „К.А.” ЕООД през декември 2009г. и януари 2010г. Внесените суми са били теглени на каса на 07 и 19.12.2009г. и през януари 2010г. от Ж. Ц., а не от управителя към този момент свидетеля Б.. Според отбелязването в търговския регистър на 04.12.2009г. е вписана промяна в собствеността и управлението на „Д.Б.” ЕООД с посочен нов собственик и управител свидетеля Б.. Съгласно показанията на свидетелите А. и О., подсъдимият Б.Л. е бил близък с Ж. Ц..

Свидетелят Б. сочи, че не познава лице с такива имена, както и свидетелката И., не помни кой е водел счетоводството на „Д.Б.” ЕООД, въпреки че я е упълномощил на 29.03.2010г. /в деня на вписване на промяна в собствеността и управлението на друго негово дружество - „К.Б.” ЕООД/ да го представлява като управител и собственик на същото пред редица държавни институции. Свидетелят Б. не познава и лицата, посочени в справките на ТД на НАП, като наети работници в управляваните от него дружества. Справката в търговския регистър по име и ЕГН на свидетеля Б. показва участието му в над 30 дружества за инкриминирания период, една завидна търговска дейност, като в същото време свидетелят сочи, че е работел само като общ работник. С оглед на горното правилно първоинстанционният съд не е възприел изцяло показанията на свидетеля Б., освен в частта относно предявените му писмени доказателства, частично подкрепени от заключението на съдебно-почерковата експертиза /за фактури, издадени от „К.Б.” ЕООД, в които разпознава подписа си/.

Първостепенният съд е взел отношение по доводите на защитата за директни зареждания на гориво от „К.А.” ЕООД въз основа на предоставени от „Д.Б.” ЕООД магнитни карти, издадени от „Ш. Б.” ООД.

Видно от съставените от „Ш. Б.” ООД фактури с получател „Д.Б.” ЕООД с подробна информация за зарежданията, зарежданията с гориво са правени с А., заявени от „Д.Б.” ЕООД, такива, на които са издадени магнитните карти, а не с превозни средства на други дружества или физически лица. Не се приема за резонно възражението, че отчитането с карти при зареждане на гориво от други А. /ползвани от „К.А.” ЕООД/ може да се дължи на недоглеждане от страна на служителите на съответните бензиностанции, тъй като не са събрани доказателства, че „К.А.” ЕООД е разполагало със собствени или наети превозни средства за превоз на посочените във фактурите количества горива за периода октомври-ноември 2009г. Договорът за доставка на гориво между „Д.Б.” ЕООД и „К.А.” ЕООД е от 20.10.2009г. и предвижда бъдещо зареждане на гориво с магнитни карти. Според представените от „Ш. Б.” ООД фактури за заредено гориво с магнитни карти, издадени на „Д.Б.” ЕООД, за времето след 20.10.2009г., първата такава фактура е № 1193062/31.10.2009г. с предмет на доставката безоловен бензин 95, евродизел и автогаз с логото на „Ш.”, те са за количества, които са значително по-малки от описаните като доставени във фактурите, с издател „Д.Б.” ЕООД и получател „К.А.” ЕООД.

Във фактура № 1/31.10.2009г. е описана доставка и на други стоки - безоловен бензин и дизел, които не фигурират като предмет на доставка във фактурата, издадена от „Ш. Б.” ООД. Не са ангажирани доказателства за произхода им. За такава не следва да се счита фактура, издадена от „Ш. Б.” ООД с дата 17.10.2009г., тъй като касае доставка на горива за периода 10-16.10.2009г., т.е. преди сключване на договора за доставка между „Д.Б.” ЕООД и „К.А.” ЕООД. Не се доказва доставчикът „Д.Б.” ЕООД да е разполагало към този момент с база за съхранение на горивото. Съобразно заключението на изготвената в съдебното  производство съдебно-счетоводна експертиза пряк доставчик на „Д.Б.” ЕООД по тези фактури е само „Ш. Б.”. В тази част първият съд се е доверил на експертното заключение.

Правилно Окръжен съд  гр.Пловдив е приел, че по фактура № 34/02.11.2009г., с посочен доставчик „Д.Б.” ЕООД  и предмет - предоставяне на услуга „извозване на строителни отпадъци и почистване на два обекта”, липсва реална доставка.

Преведената по банков път от „К.А.” ЕООД сума по фактурата е била изтеглена на каса от Ж. Ц. при нейното превеждане, в момент, в който той не е бил управител на дружеството. Лицето е било в близки отношения с подсъдимия Б.Л. видно от показанията на свидетеля О.. Името на Ж. Ц. фигурира и като управител и собственик на преобладаващия брой дружества по процесните фактури - „Д -*” ЕООД, „С-*” ЕООД, „Д.Б.” ЕООД.

И за тази фактура не са налице доказателства за материално-техническа обезпеченост на „Д.Б.” ЕООД да реализира визираната услуга - наличие на съответни превозни средства или наети, работници в този период, вкл. наети лица. Нито във фактурата, нито в съпроводящи я документи, се сочи къде са тези обекти и с какво Т.портно средство е станало извозването на отпадъците.

„Д.Б.” ЕООД, съгласно констатациите в Ревизионен доклад № 1103687/01.09.2011г. на ТД на НАП към РА № 16 1103687/21.10.2011г., не е подавало ГФО за 2010г., нито е декларирало промяна в сочените в предходното изречение обстоятелства, за да се приеме, че е разполагало с възможност да реализира посочената доставка във фактура № 25/21.06.2010г. - „ел.модули и филтри” - не е разполагало с активи за извършване на доставката, липсват и доказателства за наличие на техническа обезпеченост за осъществяването й. Кадровият потенциал е назначен за определено време. Назначени са ръководител отдел по продажбите, организатор офис и технически сътрудник офис. Това се лицата Т.Б., Б.Л.и Т.Б.. В хода на ревизионното производство не са представени доказателства за съпътстващи фактурата договори, протоколи и др. Такива не са установени и в хода на наказателното производство. Свидетелката И. сочи, че е представила на ревизиращите органи всички намиращи се при нея счетоводни документи. В този смисъл са и показанията на свидетелите К. и Ч., служители в данъчната администрация. Първоинстанционният съд с основание е кредитирал твърденията на визираните свидетели, тъй като са обективни и незаинтересовани. 

За фактура № 47/30.12.2010г. с доставчик „Д.Б.” ЕООД, издадена за предоставена „услуга с багер” на „К.А.” ЕООД, първостепенният съд е приел, че дружеството доставчик не е разполагало с техническа обезпеченост за тази услуга.

Според фактура № 3/04.12.2010г. „Д.Б.” ЕООД е наело багер от „М. П. Б.” ООД. Съобразно глава 4 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника всички машини за земни работи /към тях са причислени и багерите/ подлежат на задължителна регистрация в Контролно-техническата инспекция /КТИ/ към Министерство на земеделието, храните и горите. Съгласно справката от МЗХГ „М. П. Б.” ООД няма регистриран багер. ООД е свързано със съпругата на подсъдимия - Б. Л., посочена като МОЛ във фактурата. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие, в този период „К.А.” ЕООД също е разполагало със собствен багер, закупен с фактура от 25.03.2010г., заведен по сметка 603. Свидетелят Б. заявява, че не му е познато дружество с наименование „М. П. Б.” ООД.

Окръжен съд гр.Пловдив е взел предвид и писмо рег.№ И-23203/18.06.2018г. на НСлС, според което към месец декември 2010г. управителят на „Д.Б.” ЕООД свидетелят Б. е бил задържан в Следствения арест в гр.С.. Същият посочва в показанията си, че други лица не са осъществявали дейност от името на управляваните от него дружества. Не са събрани доказателства за противното, нито да е упълномощавал някого да го представлява във връзка с управляваните от него дружества.

Процесните фактури, издадени от „Д.Б.” ЕООД, са осчетоводени в счетоводството на дружеството видно от  констатациите в двата ревизионни доклада. Те са включени в справките-декларации и дневниците за покупки на „К.А.” ЕООД.

Първоинстанционният съд е изследвал и действителността на сделките по фактури, издадените от „К.Б.” ЕООД за доставка на горива - № 154/01.04.2010г. и № 189/04.05.2010г., както и № 172/16.05.2010г. с предмет - бензин, масла и аксесоари. Прецизно е отбелязал, че точната дата на първата фактура е 06.04.2010г. и се касае за техническа грешка.

В подкрепа на тезата си, че горивото е зареждано директно от наети от „К.А.” ЕООД лица в резервоарите на наети А., подсъдимият Б.Л. се позовава на приложени копия от граждански договори с различни лица и договори за доставка  между „К.А.” ЕООД и И.Г., със „С.к.” ЕООД, „И *” ЕООД и „Е*” ЕООД, със срок на договорите от 31.03.2010г. до 15.04.2010г., които договори според него обективират наемането на превозни средства за доставка в резервоарите им на горивото по процесните фактури.  Представен е и договор за доставка от 31.03.2010г. между „К.А.” ЕООД и „К.Б.” ЕООД за доставка на течни горива /без посочен срок/, като договорът е частен документ, без валидирана дата на подписването му. Становището на защитата е, че се касае за реална доставка на гориво от бензиностанции на „О.Б.” ООД, зареждано посредством магнитни карти, издадени на „К.Б.” ЕООД.

Законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че обясненията на подсъдимия се опровергават от възприетата доказателствена съвкупност. 

С изключение на „Е.-*” ЕООД, останалите дружества не са представили други документи, като товарителници, приемо-предавателни протоколи или стокови разписки, пътни листове, които да дадат основание да се приеме, че действително е имало извършен транспорт на гориво. Свидетелят Г. посочва, че с негов товарен автомобил е било зареждано гориво за „К.А.” ЕООД чрез магнитни карти, но не подкрепя тези си твърдения със съпроводителни документи, които да удостоверяват доставката на гориво. За „И *” ЕООД още в хода на ревизионното производство е установено, че не е издавало на „К.А.” ЕООД фактури за продажба, тъй като условията по договора не са били изпълнени.

От страна на „Е.-*” ЕООД са представени копия на товарителници за периода 01.04.2010г. - 06.04.2010г., но нито една от тях не съдържа необходимите реквизити. Липсва посочване на  превозвания товар, количество и начин на превозването му, маршрут, дата и място на натоварването и разтоварването. От представените общо 24 бр. товарителници само в 10 фигурира номер на пътен лист. В пътните листове не е отразено какво се превозва, в какъв вид /опаковка, тегло и т.н./.

Пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката е задължително условие за признаване наличието на реална доставка. В тази връзка фактурата и товарителницата за автомобилен превоз представляват частни диспозитивни документи и като такива се ползват само с формална, но не и с материална  доказателствена сила. Фактурата би могла да замести договора между страните за доставката, но не и да установи несъмнено нейното реално изпълнение. Същото се отнася и до товарителницата, която сама по себе си не доказва дали стоката е достигнала до нейния получател, дори и да е надлежно попълнена във всичките й части. В случая в товарителниците липсват изискуеми и важни реквизити, което лишава товарителниците от доказателствена стойност. Поради това са били извършени допълнителни проверки в системата на ТД на НАП и изискани допълнително документи от страна на данъчната администрация за документалното движение на стоките, резултатът от който също не води до извод за реалност на доставката.

Подсъдимият Б.Л. се позовава и на заверени копия на граждански договори от 31.03.2010г., сключени между „К.А.” ЕООД и лица, за които твърди, че са извършвали процесните доставки на гориво чрез управлявани от същите моторни превозни средства. В информационната система на НАП обаче не е било отразено изплащането на договорените възнаграждения, което се потвърждава от показанията на свидетелите от приходната администрация. Споделя се виждането на Окръжен съд гр.Пловдив, че тези договори са били съставени единствено за нуждите на данъчната ревизия. С половината от тези лица  /И., Ш., Т., Т., В. и М./ „К.А.” ЕООД е било в договорни отношения и преди март 2010г., като е имало сключени граждански договори за строително-монтажни дейности на обект в с.Б.. Свидетелите Т.В. и Т. сочат, че по молба на подсъдимия са извършвали зареждане на гориво в резервоарите на камиони, но не конкретизират кога е ставало това. Свидетелката В. не посочва къде е разтоварено  горивото, свидетелят Т. е разтоварвал, както в складовата база на ЕООД в с.Б., така и в бензиностанция, намираща се по пътя за с.Т., област П.. Според фактурата за доставка на цистерна и от показанията на свидетелите А. и О. се установява, че резервоар за гориво с бензиноколонка е бил доставен и монтиран в складовата база на „К.А.” ЕООД в с.Б. през месец юни 2010г., когато са били почиствани и петте цистерни, т.е. повече от два месеца след времето, за което подсъдимият Б.Л. твърди, че свидетелят Т. е извършвал превоз на гориво по тази фактура. От показанията на тези двама свидетели не се констатира да са били съставяни документи, които да докажат реалността на доставката по тази фактура.

Видно от банково извлечение „К.А.” ЕООД е превело на „К.Б.” ЕООД 200 400 лв. с основание фактура № 154/06.04.2010г. Още същия ден тази сума е била изтеглена от свидетеля Б. на каса, което препятства възможността да бъде проследена.

За фактура № 189/04.05.2010г., с предмет на доставката - „горива” /147 529,* литра дизел/, липсват доказателства за наличието на материално-техническа обезпеченост на доставчика „К.Б.” ЕООД или на „К.А.” ЕООД при твърдение за ползване отново на магнитни карти от „К.Б.” ЕООД. Не са били съставени пътни листове, товарителници, приемо-предавателни протоколи или стокови разписки или други документи, съпровождащи една доставка.

Съгласно извлечение от банковата сметка на „К.Б.” ЕООД, на основание посочената фактура „К.А.” ЕООД е превело на 17.05.2010г. по банков път 309 812,65 лв. Още същия ден свидетелят Б. е наредил по сметка на „К.А.” ЕООД  да се преведе обратно сумата 680 000 лв., внасяйки на каса още 370 350 лв., с основание предварителен договор и проформа фактура от 06.04.2010г. На 06.04.2010г. между „К.А.” ЕООД и „К.Б.” ЕООД е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, според който е следвало първата сума от стойността на имота да бъде платена от „К.Б.” ЕООД на „К.А.” ЕООД до 18.05.2010г. и същата е в размер на 680 000 лв. /последващите вноски от по 200 000 лв. са платими до 28.09.2010г. и 28.12.2010г., като същевременно е посочен срок за сключване на окончателния договор по нотариален ред „след заплащане на последната вноска, а именно 20.07.2010г.”/. Едва ли се касае за недоглеждане от страните на клаузите на договора, като се има предвид съдържанието на договореното между тях в т.9 и т.10 от договора - неустойка в ущърб на купувача в размер на платените вноски, както и факта, че същият имот е бил обект на сключения между „К.А.” ЕООД и „А.Б.” ЕООД само четири месеца по-късно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2010г., по повод на който е издадена фактура № 265/30.09.2010г.

Правилно първоинстанционният съд е заключил, че предварителният договор с „К.Б.” ЕООД е формално основание за оправдаване връщане на сумата на „К.А.” ЕООД. Сериозен е размерът на платената от „К.Б.” ЕООД сума като първоначална вноска, която по съгласие на страните не следва да се връща при прекратяване на договора, и която сума надхвърля обичайно уговаряната междуфирмена неустойка.

От заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписите, положени от името на „Д. Б.”, върху фактури № 154/06.04.2010г. и № 189/04.05.2010г. действително са положени от него. Свидетелят Б. също потвърждава авторството на подписите до своето име върху двете фактури.

За фактура № 172/16.05.2010г. с посочен издател „К.Б.” ЕООД и предмет - доставка на бензин, масла и аксесоари, също не се събрани доказателства за реалността на сделката. Липсват съпроводителни доставката документи. Счетоводната документация на „К.Б.” ЕООД не сочи дружеството да е разполагало с оборудвани превозни средства за доставка на бензин. С такива не е разполагало и дружеството получател по фактурата. На 14.06.2010г. „К.А.” ЕООД е превело на „К.Б.” ЕООД сумата 3472 лв. с основание фактурата. Още същия ден парите са изтеглени на каса от свидетеля Б., което прави невъзможно проследяването им.

Липсата на каквито и да е документи, установяващи Т.портирането на стоките, води до извод за фиктивност на доставката. Недоказана остава връзката между транспорта и доставката, което е задължително условие за признаване реалността на сделката.

Горните изводи не се оборват от доводите на защитата, че физически стоката е била в „К.А.” ЕООД, тъй като от базата на дружеството в с.Б. е иззето дизелово гориво като веществено доказателство по друго наказателно производство. Липсват безспорни доказателства, от които да се заключи, че това гориво е било предмет на доставка по визираните фактури с посочен издател „К.Б.” ЕООД, за него е заплатен ДДС, който може да се претендира за възстановяване от получателя по сделките. 

Първостепенният съд е анализирал и доставките по фактури, издадени от „Д -*” ЕООД, с предмет - горива /евродизел и дизел/ с № 17/20.05.2010г., № 18/28.05.2010г. и № 20/31.05.2010г. Прецизирал е, че последната е с № 21/31.05.2010г., което отчита като техническа грешка в обвинителния акт. Към процесния период едноличен собственик на капитала и управител на „Д -*” ЕООД е Ж. Ц..

Според приложените пътни листове, стокови разписки и товарителници доставките на гориво са били извършени на няколко пъти с товарен автомобил „Ш. Е.” с рег.№ **и ремарке с рег.№ *, регистрирани на „М.И.” ЕООД съгласно справка в базата данни на МВР. Тези превозни средства са предмет на договор за покупко-продажба на МПС от 19.03.2008г. със страни „М.И.” ЕООД, чрез управителя Б. С., и Ж. С. Ц. като физическо лице, който не е бил нотариално заверен, поради което евентуална промяна в собствеността им не е била отразена в масивите на МВР. Въпреки положените усилия Окръжен съд гр.Пловдив не е успял да установи дали от активите на „М.И.” ЕООД е било отписано посоченото МПС. Не е намерено лице, което да представлява дружеството, вкл. ликвидатор, или което евентуално да съхранява счетоводните му баланси. Свидетелят С. Ц., син на починалия Ж. Ц., също не внася яснота относно разпореждането с товарното превозно средство.

Липсата на доказателства не е разгледана в ущърб на подсъдимия, тъй като в представените пътни листове, товарителници и стокови разписки се открива връзка между отразените в документите действия и количеството на доставеното гориво по трите фактури.

За фактура № 21/31.05.2010г. е видно е, че с пътен лист серия А № 00125703/31.05.2010г. е оправдан превоз на 3 бр. бидони дизел от гр. С. до бензиностанция в гр.П., общо 2409,30 литра евродизел, за времето от 09,00 часа до 14,00 часа, с посочен номер на товарителница на стоката № 110865/31.05.2010г. Товарителницата с този номер съдържа необходимите реквизити. Съответства по съдържание като вид, количество и начин на превозване на стоката от пътния лист и приложената към същия стокова разписка № 12/31.05.2010г. относно превозвач, час на пристигане, превозно средство, с което е извършен Т.портът.

За фактура № 18/28.05.2010г., с предмет доставка на общо 58 000 литра евродизел, са изготвени товарителници № 110863/28.05.2010г., № 110862/25.05.2010г. и № 110861/21.05.2010г. за доставка на общо 58 бидона с дизел от по 1000 литра, съответстващи им по номера и реквизити  на доставката, доставчик, място на изпълнение и превозно средство пътни листове сер.А № 00125702/28.05.2010г. и стокова разписка № 11/28.05.2010г., пътен лист сер.А № 00125701/25.05.2010г. и стокова разписка № 10/25.05.2010г., пътен лист сер.А № 00125700/21.05.2010г. и стокова разписка № 9/21.05.2010г.

За фактура № 17/20.05.2010г.     , с предмет доставка на общо 50 000 литра евродизел, са изготвени товарителница № 110860/18.05.2010г. за 14 000 литра гориво в бидони от по 1000 литра, 14 на брой, стокова разписка № 8/18.05.2010г. и пътен лист сер.А № 00125699/18.05.2010г., товарителница № 110859/11.05.2010г. за 18 000 литра евродизел също в бидони от по 1000 литра, стокова разписка за предаване на стоката № 7/11.05.2010г. и пътен лист на водача сер.А № *********/11.05.2010г., товарителница № 110858/ 04.05.2010г. за 18 000 литра евродизел в бидони от по 1000 литра, стокова разписка за предаване на стоката № 6 и пътен лист на водача  сер.А № 00125694/04.05.2010г. с превозвач Ж. Ц..

От документацията се установява, че доставката на гориво и по трите фактури е била извършена в бидони, а не в специализирано превозно средство за превоз на опасни товари. Това, макар и да съставлява нарушение на изискванията на глава пета и шеста от Наредба № 40/2004г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, не означава, че такива доставки не са били осъществени. Доставчикът „Д -*” ЕООД е представил копия на издадени фактури от „К.Б.” ЕООД, като предходен доставчик, както и договор за доставка на гориво между двете дружества, като доказателство за произхода на стоката у „Д -*” ЕООД. Според изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза при прекия доставчик горивото е било осчетоводено за съответния период по сметка 302.

Видно от приложеното по делото копие на договор за наем на недвижим имот - бензиностанция на К. ш. между „А. М.” ЕООД и „К.А.” ЕООД, към този период „К.А.” ЕООД е ползвало въпросната бензиностанция. В цитираните по-горе товарителници и пътни листове като място на доставката на горивото е посочено бензиностанция в гр.П..

След преценка на събраните доказателства правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че не се установява по категоричен и безспорен начин, че доставките по горните три фактури с доставчик „Д -*” ЕООД не отразяват реални сделки. Отчетено е, че фактурата за плащане на наема от „К.А.” ЕООД в полза на „А. М.” ЕООД за бензиностанцията за месеците април и май 2010г. е от 06.07.2010г. - фактура № 35. Извършеният превоз на гориво не е с превозно средство, собственост на „Д -*” ЕООД. Тези обстоятелства обаче не са достатъчни да подкрепят обвинителната теза в тази й част.

По отношение на други фактури с доставчик „Д -*” ЕООД - № 23/11.06.2010г. и № 25/14.06.2010г., с предмет - доставка на облачинска вишна и на замразена облачинска вишна без костилка, и № 24/11.06.2010г. за доставка на дизел, първостепенният съд обосновано е разгледал обясненията на подсъдимия Б.Л. като израз на правото му на защита. Същият твърди, че „К.А.” ЕООД е контактувало с „Д -*” ЕООД, с управител към този момент Ж. Ц., което от своя страна е било в търговски отношения с Ж.М. и Е. Й. във връзка с изкупуването на вишни от масиви, отглеждани от последните двама като земеделски производители. За стопанската 2010г. тези обстоятелства се сочат и от свидетеля М.. Според показанията му, които се кредитирани, през юни 2010г. той и Й., като земеделски производители, са продали на „Д -*” ЕООД част от отглежданата от тях реколта. Посочва реда, по който е ставало изкупуването на вишните, като фирмата-купувач организира сама брането на вишните, продукцията се тегли на кантар и се оформя съответна счетоводност, включително кантарни бележки.

Съгласно представените от защитника копия на кантарни бележки за бране на облачинска вишна, всички те са издадени за бране на вишни след 20.06.2010г. Инкриминираната фактура, с която прекупвачът „Д -*” ЕООД продава закупена от него продукция на „К.А.” ЕООД, е под № 23 и е от 11.06.2010г., т.е. близо 10 дни преди датата на обективираната в кантарната бележка беритба на плодовете.

Тезата на подсъдимия за реалност на процесната сделка се оборва и от друго обстоятелството. Според представените от защитата товарителници и стокови разписки от 10.06.2010г. и 11.06.2010г. на дружеството са били доставени общо 42 840 кг облачинска вишна, превозът е бил извършен с товарен камион „Ш.” с рег.№ * и ремарке с рег.№ * от доставчика „Д -*” ЕООД. В товарителниците са описани и два пътни листове, които не са приложени по делото. Свидетелите И., счетоводител на „Д -*” ЕООД, и С. Ц. не знаят за местонахождението на други счетоводни документи на дружеството.

Видно от товарителница № 110866/11.06.2010г. разтоварването на касетките с вишни е станало на същата дата, за времето от 13,00 до 14,20 часа в с.Б. със същото превозно средство от доставчика „Д -*” ЕООД. Съгласно товарителница № 110867/11.06.2010г. на превозвача Ж. Ц. „Д -*” ЕООД по същото време същото превозно средство - товарен автомобил „Ш. Е.па” с рег.№ * и ремарке с рег.№ * би следвало да се е намирало в гр.С., откъдето според тази товарителница за времето от 14,00 до 14,30 часа е натоварило гориво - евродизел в бидони, които впоследствие би трябвало според отразеното да е транспортирало в с.Б. на същата дата по-късно през деня. Тази товарителница е описана като номер към стокова разписка № 15 от същата дата и касае фактура № 24/11.06.2010г. с доставчик „Д -*” ЕООД на 2816,48 литра дизел. Окръжен съд  гр.Пловдив е заключил, че няма как по едно и също време, едно и също превозно средство да се намира в различни населени места, отдалечени едно от друго на около 48 км, съобразно отразеното в самата товарителница. Поради това е приел, че обективираните сделки във фактури № 23/11.06.2010г. за покупка и доставка на облачинска вишна и № 24/11.06.2010г. за доставка на дизел, и двете с доставчик „Д -*” ЕООД, не са реални, а отразените в тях обстоятелства са неверни. 

 „К.А.” ЕООД не е и разполагало със специализирани помещения, вкл. охладителни такива, за съхранение на количество от 42 840 кг пресни вишни. Според ангажираната от защитата фактура № 189/09.07.2010г., издадена от „К.А.” ЕООД като доставчик, такова количество пресни вишни е било продадено на „Е.Е.” ЕООД около месец по-късно. От дружеството-купувач не са представен съпътстващи документи - товарителници, стокови разписки, пътни листове или други съпроводителни документи към издадената фактура.

По същите съображения първоинстанционният съд е приел, че

фактура № 25/14.06.2010г. с посочен доставчик „Д -*” ЕООД и предмет „замразена облачинска вишна без костилка” не отразява реална доставка. Приложените към нея копие от товарителница № 110868/14.06.2010г. и стокова разписка от същата дата сочат доставка на 24 080 кг от „Д -*” ЕООД в кашони, разтоварени в с.Б.. Не е представен описаният в товарителницата пътен лист, с който да е извършен превозът. Свидетелят Б. Л. не разпознава подписа си, независимо от словесното изписване на името за „получател”, нито под фактурата, нито под посочените съпроводящи превоза документи. Не са събрани доказателства „Д -*” ЕООД да е разполагало с техническа база, където да съхранява замразени продукти в посоченото количество, нито да е наело такава. В тази насока са и показанията на свидетелите К. и Ч., данъчните служители, пряко ангажирани с проверката в ревизионното производство, които са прецени като обективни.  Представената фактура № 190/09.07.2010г., с посочен доставчик „К.А.” ЕООД и получател „Е.Е.” ЕООД, с предмет 24 080 кг замразена облачинска вишна без костилка, е около месец след като стоката се сочи да е била доставена на „К.А.” ЕООД. Не е установено дружеството да е разполагало със специализирани средства за съхраняване на замразен продукт в такова голямо количество, нито да е наемало специализирани помещения за това.

                   От фактура № **********/10.08.2009г., издадена от „Ф. и.” ЕООД и получател „К.А.” ЕООД с предмет на доставката „хладилна камера по спецификация на клиент”, не могат да се установят параметрите й. Липсват доказателства за нейния  монтаж, че е доставена на купувача. Показателна е и датата. 

Следващите фактури, които първостепенният съд е обсъдил, са № 26/16.06.2010г. и № 27/16.06.2010г., с посочен доставчик „Д -*” ЕООД, първата за закупуване на „цистерна, инсталация и бензиноколонка”, а втората за услуга - „почистване, тариране и вътрешна обработка на пет броя цистерни”.

Правилно е кредитирал показанията на свидетеля О. като обективен и незаинтересован от изхода на делото. Същият твърди, че е присъствал при монтажа на цистерната в стопанския двор на „К.А.” ЕООД в с.Б., както и при почистването на цистерните, обяснявайки как точно се е осъществило самото почистване и монтиране. Посочва, че в имота на дружеството в това село е имало база за съхранение на гориво, състояща се от надземна цистерна с колонка и четири подземни цистерни. Ж. Ц. е бил този, който го е ангажирал с почистване на цистерните и платил за това. Знае само за подписан граждански договор с това лице. Отрича да му е познато дружеството „Д -*” ЕООД. Според справката за трудови договори на негово име, в ТД на НАП е регистриран трудов договор, сключен със свидетеля О. като работник и „Д.-*” ЕООД като работодател за времето от 16.03.2010г. до януари 2011г.  Свидетелят О. посочва, че освен него и други лица са били ангажирани в монтажа на цистерната, във вътрешното и външно почистване на цистерните, като са работели с маски поради силната миризма на използвания материал.

Представените в хода на ревизионното производство, приобщени и в наказателното производство, копия от договор за покупко-продажба на резервоари  /представени от Й. Ю. в хода на ревизионното производство/ е друго доказателство, макар и косвено, което разколебава обвинението. Макар приложеното копие да не дава точна представа за времето на сключване на договора, видно от клаузите на същия е уговорено плащане по сделката до 10.04.2010г., като става въпрос за продажба на 3 броя цистерни от по 50 м³ обем на резервоара. Показанията на свидетеля О. намират опора и в тези на свидетеля А., който също твърди, че е съпровождал Ж. Ц. при превоза и монтирането на резервоара с бензиноколонка до стопанския двор в с.Б.. Определя я като „наземна цистерна”, като сочи, че в обекта има и още четири „вкопани”, на които се виждали гърловините. Възприети са показанията и на този свидетел.

От констатациите в ревизионен доклад № 1103687/01.09.2011г. се  установява, че доставчикът „Д -*” ЕООД е включило двете процесни фактури в дневника за продажби за отчетния период месец юни 2010 година, като не били представени доказателства за материално-техническа обезпеченост за осъществяване на доставките.

При извършеното претърсване и изземване около десет дни след датите на фактурите е намерено и иззето гориво, веществено доказателство по досъдебно производство № *. по описа на сектор „ПИП” при ОДМВР гр.П., за което са съставени протоколи за претърсване и изземване от 30.06.2010г. и от 02.07.2010г. В последния е отбелязано, че горивото е източено от пет гърловини на цистерни. Според свидетелите Г., К., К., данъчни служители, в складовата база на дружеството в с.Б. е констатирано наличие на цистерни с гориво.

Макар договорът за покупко-продажба на цистерни да не съдържа конкретни данни за сериен номер или модел на цистерните, дали са употребявани или нови, предвид показанията на свидетелите О., А., Г., К., К., протокола за претърсване и изземване по цитираното досъдебно производство, Окръжен съд  гр.Пловдив обосновано е приел, че към края на юни и началото на юли 2010г. в складовата база в с.Б., стопанисвана от „К.А.” ЕООД, действително е имало наличие на резервоари и цистерни за гориво. Поради това не може да се направи несъмнен и категоричен извод за нереалност на доставките по фактури № 26/16.06.2010г. и № 27/16.06.2010г., независимо, че не са съпроводени с други документи, които да позволят идентифициране на стоките /за фактура № 26/16.06.2010г./.

За фактура № 384/10.08.2010г. с посочен доставчик „Е..*” ЕООД, включена в дневника за покупки на „К.А.” ЕООД,  първоинстанционният съд законосъобразно не е кредитирал обясненията на подсъдимия Б.Л. за реалността на обективираната в нея сделка за дизелово моторно гориво. Подсъдимият посочва, че не е знаел за компрометиращите обстоятелства, свързани с дружеството-доставчик, като данъчни задължения, дерегистрация по ЗДДС, недеклариране на процесната фактура като продажба, липса на регистриран касов апарат и търговски обект, отразени в Ревизионен доклад № 1103687/ 01.09.2011г.,  станали известни на данъчните служители в хода на извършената от тях ревизия на „К.А.” ЕООД.

Изводът за липсата на реална доставка по тази фактура намира опора не само в показанията на свидетелите И.С. и И.А.. Описаното в пътен лист и товарителница моторно превозно средство - товарен автомобил „М.” с рег.№ **, е  собственост на „П.-СС” ЕООД, преотдадено с договор за наем за ползване на „Т. Т.” ООД. Приложените в копие договор за наем на МПС и за покупко-продажба на същото подкрепят показанията на свидетеля А., че към месец август 2010г. превозното средство е било ползвано от „Т. Т.” ООД  с адрес на управление и база в гр.С.. Свидетелят А. е категоричен, че за това време товарният автомобил не е бил преотстъпван на трети лица и е бил постоянно под надзор на ръководството на дружеството, а визираните в пътния лист водач Г. И. и издал пътния лист - С. Т. не са му познати.

Свидетелят Д. Т., управител и собственик на „Е..*” ЕООД към този период според търговския регистър, отрича да познава лицата, посочени в пътния лист, да е имал търговски отношения с Б.Л. или „К.А.” ЕООД, да има негов подпис под процесната фактура.

Свидетелят Л. Л. не знае да е управител и собственик на „Е..*” ЕООД, макар в търговския регистър да фигурира като такъв с промяна в партидата на дружеството от 09.01.2012г. Сочи, че преди време е дал личните си данни на непознато лице срещу заплащане на сума от 100 лв. 

Първостепенният съд се е доверил на показанията на  свидетелите С., А., Т. и Л. като незаинтересовани и неопровергани от други доказателства.

От информацията, предоставена от „Ю. Б.” АД, е видно, че подсъдимият на 10.08.2010г. е превел 27 403,35 лв. по банковата сметка на „Е..*” ЕООД, която сума още същия ден е изтеглена на каса в гр.П. от лицето В. Х. Х., който е починал.

Окръжен съд гр.Пловдив правилно е преценил, че коментираните гласни и писмени доказателства опровергават тезата на подсъдимия Б.Л.. От тях се установява, че преди изготвянето на посочената фактура не е имало търговска кореспонденция между страните, въпреки че става въпрос за доставка на немалко количество гориво, „Е..*“ ЕООД не е притежавало необходимото обезпечение за осъществяване на доставката - персонал, офис, касов апарат, пригодени складови помещения, моторни превозни средства,  вписаните в представените товарителница и пътен лист данни за водач и моторно превозно средство не отговарят на действителността. Превеждането още същия ден на сумата по фактурата по банков път и тегленето й веднага след това на каса от лице, очевидно различно от посоченото като МОЛ във фактурата, не е усъмнило подсъдимия предвид опита му като дългогодишен търговец, включително в сферата на търговията с горива, въпреки че сочи, е следвало да го усъмни. Подсъдимият Б.Л. отрича към този момент да е имал ангажимент към „К.А.” ЕООД, но въпреки това видно от писмените и гласните доказателства активно е ръководел дейността му, сам е водел фирмените дела, носел е счетоводните документи на счетоводната къща, която е обслужвала дружеството. Изградил е трайни и доверителни търговски отношения с други дружества, включително в областта на търговията с горива. Документите, обосноваващи реалността на тази доставка обаче, страдат от редица недостатъци - непосочване в товарителницата на номера и датата на фактурата, стойността на стоката, превозната цена, пътните листове, което лишава и товарителницата от доказателствена стойност. Тези обстоятелства са достатъчна индиция за всеки търговец от веригата за това, че се отчита и извършва фиктивна търговска дейност, без да са налице техническа и финансова обезпеченост, транспортиране и реална продажба на стоките, реално плащане.

Относно фактура № 265/30.09.2010г. с получател „А.Б.” ЕООД събраните доказателства, че отразява реална сделка между страните, са непротиворечиви. На първо място това са обясненията на подсъдимия Б.Л., макар и лаконични, показанията на свидетелите К. и М., приложените в хода на ревизионното производство копие от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2010г. между „К.А.” ЕООД и „А.Б.” ЕООД, анекса към него, банковите извлечения от „М. Ю.” АД за извършени преводи на суми по банков път между тях, мемориален ордер от банката, копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот  № *, том *, дело */4/10г. по описа на С. по в. Тези гласни и писмени доказателства установяват покупко-продажбата на недвижимия имот - УПИ II* от  кв.*А по плана на с.Б. от „А.Б.” ЕООД и реалното получаване на сумата по предварителния договор, за което е съставена и фактурата. В нея е посочена данъчна основа 708 333,33 лв. и  ДДС 141 666,67 лв., без  обаче да са били включени всички дължими данъци и такси по чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС. Съгласно последната норма данъчната основа следва да се увеличи с всички данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, т.е. в настоящия случай същата не е увеличена с дължимия местен данък от 2% /изчислен на 14 166,67лв./ при възмездно прехвърляне на имущество, нотариалните такси /в размер на 1747,* лв. и такса вписване 708,40 лв./, видно от подадената за данъчния период в ТД на НАП гр.П. справка-декларация и дневника за продажби на „К.А.” ЕООД. Респективно за разликата от сбора на тези допълнителни такси /общо 16 622,90 лв./ до пълната данъчна основа по смисъла на чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС дружеството не е начислило ДДС в размер на 3324,58 лв. В този смисъл са и изчисленията на вещото лице  в  изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза.

Въззивният състав споделя виждането на първоинстанционния съд, че по фактури, издадени от „С-*” ЕООД с получател „К.А.” ЕООД, както следва: № 89/29.12.2010г., за доставка на баластра, и № 91/04.01.2011г., № 94/10.01.2011г., № 98/13.01.2011г., № 101/17.01.2011г. и № 106/21.01.2011г. за доставка на електроматериали, сделките не са реални, въпреки представените от подсъдимия и неговите защитници копия на приемо-предавателни протоколи от предходния на новия собственик на дружеството на движими вещи и справка за стоковия му поток.

Посочените фактури са били включени в дневниците за продажби на „С-*” ЕООД за съответните данъчни периоди, което се установява от извършената проверка на данъчната администрация във връзка с данъчната ревизия на „К.А.” ЕООД и от показанията на свидетелите К. и Ч., които са възприети.  Свидетелката К., при проверка в информационната система на НАП, е констатирала, че за текущата 2010г. „С-*” ЕООД не било подало годишен финансов отчет. Според този за 2008г. дружеството не притежавало активи за извършване на доставките. Съгласно данните в информационната система на НАП към периода на издаване на процесните фактури сред активите на дружеството не фигурирало товарно превозно средство, нито били представени договор или фактура за наем на товарен автомобил /специално за превоза на баластра/. Към фактурите за доставка на електроматериали, кабели и др. в хода на ревизионното производство били представени описи на продадени материали и стокови разписки и товарителници. Съгласно товарителниците превозното средство, с което били осъществени доставките, е товарен автомобил „Ш. Е.” с рег.№ * и ремарке с рег.№ *. Тези превозни средства, видно от справката от сектор „ПП”, са регистрирани и към времето на издаване на процесните фактури на „М.И.” ЕООД, с управител Б. С., който е починал. Не са налице доказателства тези превозни средства към датата на издаване на фактурите /най-ранната е от 29.12.2010г./ да са били предоставени на определено основание на „С-*” ЕООД. Те са били евентуално придобити в лично качеството от Ж. Ц. според представения договор за покупко-продажба на същите, починал на 01.07.2010г., т.е. около половин година по-рано. Неговото име и подпис фигурират в самите фактури, макар да са издадени близо шест месеца след неговата кончина. Съобразно търговския регистър към декември 2010г. - януари 2011г. управител на „С-*” ЕООД е свидетелят Д. Б., който обаче към този момент е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” в Следствения арест в гр.С. по обвинение за престъпление по чл.255 от НК /от 08.09.2010г. до 14.09.2011г. видно от справката/. Свидетелят  Б. не разпознава подписа си върху посочените фактури, предявени му в съдебно заседание. Това несъмнено прави фактурите с посочен издател „С-*” ЕООД неистински документи, което обосновава извода за нереалност на сделките, обективирани с тях.

Законосъобразно първостепенният съд не е дал вяра на показанията на свидетеля Т., че по повод на описаните във фактурите на „С-*” ЕООД доставка на материали, е договарял с Ж. Ц. и разпознава неговия подпис в тях, че същият му е давал фактурите, тъй като Ж. Ц. е починал няколко месеца по-рано.

Правилно не е възприел показанията на свидетеля А.К. в частта, в която твърди, че със свидетеля Б. са имали търговски отношения във връзка с доставка на материали. На първо място, свидетелят К. не разпознава свой подпис срещу ръкописно изписаното си име в предявените му копия от стокови разписки и товарителници. Сочи се, че представените фактури, стокови разписки и товарителници, описи към тях, са изготвени през януари 2011г.,  когато и свидетелят К. твърди, че е водел разговори със свидетеля Б. за доставката на материали. Свидетелят Б. не е знаел какъв е предметът на дейност на дружеството му и с кои контрагенти е търгувало. По същото време се е намирал в Следствения арест в гр.С..

Възраженията на защитата, че стоките /строителните материали/, отразени във фактурите с посочен издател „С-*” ЕООД и получател „К.А.” ЕООД, са вложени в строителството на обект в с.Б. не намират  опора в доказателствената съвкупност. Първичните счетоводни документи сами по себе си не означават наличието на извършени доставки /сделки/ по смисъла на ЗДДС. Издаването на безстокови /фиктивни/ фактури между участниците в сделките не дава основание за приспадане на данъчен кредит.

Окръжен съд гр.Пловдив е обсъдил и фактури № 9/30.12.2010г. и № 17/28.02.2011г., издадени от „Ц.И.г. ” ЕООД, съответно за „услуга с товарен автомобил по договор” и за доставка на „найлон и хартия”. Към датата на изготвянето им управител и едноличен собственик на капитала на дружеството според справката от търговския регистър е свидетелят П. Н..

Кредитирани с основание са показанията на последния, че не е извършвал реална търговска дейност с дружеството и за начина на придобиването му, тъй като се явява незаинтересован от изхода на делото. Твърденията му, че именно подсъдимият Б.Л. е съдействал за покупката на дружеството, се подкрепят косвено от показанията на свидетелката И. по повод казаното от нея, че подсъдимият ги бил запознал. Свидетелят Н. е работел като общ работник, включително на строителния обект на „К.А.” ЕООД в с.Б., което се подкрепя и от показанията на свидетеля Ц.Р.. Не са възприети твърденията на последния, че свидетелят Н. е бил реален, а не фиктивен собственик и управител на дружеството, тъй като са в противоречие с тези на свидетелите Н. и И.. Свидетелят Р. до 18.08.2010г. е бил собственик и управител на „Ц.И.г. ” ЕООД, бил е и служител на „Д -*” ЕООД, друго дружество фиктивен доставчик на  „К.А.” ЕООД. Твърдението му, че „случайно” разбрал, докато работел на строителен обект в с.Б., че „Ц.И.г. ” ЕООД стопанисвало същия, звучи неправдоподобно.

Свидетелят Н. отрича да е подписвал двете инкриминирани фактури. Не са съставени съпроводителни документи за посочените доставки. По фактура № 9/30.12.2010г. дори не става ясно с кой товарен автомобил е извършена визираната услуга и в какво се състои същата - липсват предавателни документи, пътен лист и други, които да обосноват реалността на фактурираната дейност. Двете фактури са включени в дневника за продажби за съответните данъчни периоди на „Ц.И.г. ” ЕООД, чийто управител, считано от 28.10.2011г. е свидетелят Б..

От показанията на свидетелката К. се установява, че при проверката от НАП към цитираната по-горе фактура не само не е представен пътен лист, но никъде не е посочен регистрационния номер на  превозното средство, за да се извърши пълноценна проверка за реалността на сделката. Справката в информационната система на данъчната администрация е показала, че за 2010г. данъчно-задълженото лице не е подало годишен финансов отчет, за да се прецени дали притежава актив за извършване на услуга с товарен автомобил, а подадената такава за 2008г. не регистрира наличието на такъв актив. Свидетелят Н. посочва, че доколкото му е било известно дружеството не е притежавало товарен автомобил.

Показанията на свидетелката Н.Т. не внасят особена яснота относно доставката на найлон и хартия, описана във фактура № 17/28.02.2011г. Същата посочва, че й е известен спор между две дружества за някакъв найлон, но не свързва спомените си с време и кои са тези дружества. Споменава, че едното било ползвало помещение в обекта на „К.А.” ЕООД в с.Б.. Дори да се приеме, че става въпрос за „Ц.И.г. ” ЕООД, липсват надлежни писмени доказателства за реалност на доставката на найлон и хартия. Управителят на дружеството по това време, свидетелят  Н. не разпознава подписа си върху посочения документ и отрича да е договарял процесните сделки.

От показанията на свидетелката В. и от писмо на ТД на НАП гр.П. е видно, че всички процесни фактури са били включени в дневниците за покупки, а фактура № 265/30.09.2010г. - в дневника за продажби на „К.А.” ЕООД и са били своевременно подадени справки-декларации за всеки отделен данъчен период.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се променя от събраните от въззивната инстанция доказателства - обясненията на подсъдимия Б.Л., показанията на свидетелите Д.Т., Ж.М., Д.Е., заключенията на  съдебно-почерковите експертизи, писмените доказателства - адм.дело № 687/2012г. по описа на Административен съд гр.П., договор за доставка от 31.03.2010г. със страни „К.А.” ЕООД и „Е*” ЕООД, РКО № 28/24.06.2010г. и кантарни бележки № 01/10 от 20.06.2010г., № 02/10 от 21.06.2010г., № 03/10 от 22.06.2010г., № 04/10 от 23.06.2010г., № 05/10 от 24.06.2010г., справка от ТД на НАП гр.П. за регистрирани трудови договори на името на свидетелката В., ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ  за периода 2009г. - 2018г. на Ж.Т.М., СД по ЗДДС, подадени в периода септември 2012г. - януари 2014г., ГДД по  чл.92 от ЗКПО на „Д -*” ЕООД за 2009г., СД по ЗДДС, подадени в периода януари 2010г. - януари 2011г., фактура № 314/03.12.2010г. издадена от „К.А.” ЕООД с получател „М. П. Б.” ООД, товарителници № 33786/03.12.2010г. и № 33787/03.12.2010г., фактура № 45/25.03.2009г., издадена от „С *” ЕООД с получател „К.А.” ЕООД, преводно нареждане за нея и дебит авизо, счетоводен амортизационен план на „М. П. Б.” ООД за 2019г. и инвентарна книга на дружеството, карта на дълготрайния актив, постановление  на Районна прокуратура гр.Пловдив  за прекратяване на наказателно производство /досъдебно производство №. по описа на сектор „ПИП” при ОДМВР гр.П./, справка от ТРРЮЛНЦ за „М. П. Б.” ЕООД, решение на Окръжен съд  гр.Пловдив по гр.дело № */2016г. Те не водят до промяна на изводите на първостепенния съд относно доказателствата, кои да се кредитират и на кои да не се даде вяра.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се оценят с доверие показанията на свидетеля Д.Т., тъй като са твърде общи и не се отличават с нужната конкретика. Съдържат и някои вътрешни противоречия, оборват се от другите доказателства. Свидетелят Т. демонстрира и избирателна памет. Няма спомен за значими за него обстоятелства, но има за такива, които не го касаят. Сочи, че е работел като шофьор при свидетеля Б. Л., но не уточнява качеството на работодателя си. Не е последователен колко време е продължил трудовият му ангажимент. Твърди, че не е работил през цялата 2010г., а разпокъсано - два, три месеца, в кампаниите по месец. Същевременно е бил през цялото време на кампанията за вишни, която продължава шест месеца /според свидетеля М. тя е в рамките на месец юни само/. Не помни до кога точно е работил. Не си спомня регистрационните номера на товарните А., които е управлявал. Посочва, че е участвал във всяка кампания за вишни в с.Р., но се спира изрично на 2010г. Няма спомен на кого са вишните. Не може да посочи имената на собствениците на масивите. транспортирал ги е в каси до с.Б., където ги разтоварвал в хладилник в базата. Попълвал е само пътните листове, като километри и направление, дадени му от свидетеля Б. Л.. Контактувал е с последния в овощната градина в землището на с.Р., обстоятелство, което не намира опора в показанията на свидетелите Б. Л. и М.. Свидетелят Т. сочи, че едновременно е товарил вишни и гориво /нафта/ в бидони, но не е сигурен кога точно - май или юни 2010г. Товарил е гориво в резервоара на товарния автомобил и в бидони, което е разтоварвал в с.Б.. Няма отношение към кантарни бележки, когато е транспортирал в с.Б.. Твърди, че е виждал предявените товарителници № 110866/11.06.2010г. и № 110867/11.06.2010г. Разяснява в каква последователност са били натоварвани и разтоварвани вишните и горивото, като дори взима отношение по вписаните часове в двете товарителници.

Въззивният съд счита, че показанията на свидетеля Т. не водят до променя на извода за фиктивността на сделките с посочен доставчик „Д -*” ЕООД по фактури № 23/11.06.2010г. и № 25/14.06.2010г., с предмет доставка на облачинска вишна и на замразена облачинска вишна без костилка, както и № 24/11.06.2010г. с предмет дизел. Освен горните съображения за твърденията му, свидетелят Т. няма каквото и да е отношение с „Д -*” ЕООД. Липсват писмени доказателства да е транспортирал стоките, предмет на сделките, обективирани в горните фактури. Показанията му, че е осъществял превоз на вишни и гориво, не следва да се свържат автоматично с обсъжданите доставки.  

На внимателен анализ трябва да се подложат и показанията на свидетеля Ж.М., тъй като е бивш съдружник на подсъдимия Б.Л. и е бил в търговски отношения с него като собственик на дружествата доставчици в различни периоди от време -  „К.Б.” ЕООД, „А.Б.” ЕООД, „Д.Б.” ЕООД. Като такъв е заинтересован от изхода на делото. При сравняване на твърденията му в двете съдебни инстанции прави впечатление, че е налице едно надграждане, което обслужва защитната теза на подсъдимия.

От показанията на свидетеля М. безспорно се установява, че кампанията на вишни е била в рамките на месец юни. През май не са брали никога. За 2010г. цялата продукция я е продал на „Д -*” ЕООД, което дружество е организирало транспорта. Не е последователен в твърденията си кога са изготвени документите във връзка с беритбата. Пред Окръжен съд гр.Пловдив е споменал, че „Пишат се чернови бележки, листове, води се отчетност и после се издават фактури, плаща се и т.н., или ордери се издават.”. Пред въззивния съд посочва, че сега спомените му са по-пресни и е категоричен, че кантарните бележки не са издадени в момента на брането на вишни, когато е водел само листове с чернови, а по-късно, при получаване на парите.  Не могат да се кредитират показанията му относно причините за тези противоречия - след разпита пред предната инстанция е проверил бележките си и е констатирал, че кантарните бележки са писани по-късно, сравнявайки ги с черновите. Сторил е това, защото е имало въпроси, за които се е „зачудил” доколко е отговорил „адекватно” и „правилно”.  За разпита си пред настоящия състав не е проверявал записките си, защото ги помни. Разполага с кантарни бележки и РКО, които е представил, но не и черновите си. Пред първоинстанционния съд свидетелят М. не е споменал, че са издавани кантарни бележки. Твърденията му за изготвяните документи се състоят само от едно изречение, от което следва изводът, че съдът и страните не са имали въпроси по този повод. Това води до заключението, че последващите размисли на свидетеля М. в тази насока, освен че са субективни, противоречат на формалната житейска логика. Резонен е въпросът, а и свидетелят М. не посочва, кое е наложило кантарните бележки да са с по-късна дата, датата на плащане, с оглед предназначението на тези документи. 

Не може да се пренебрегнат и заключенията на съдебно-почерковите експертизи, изследвали РКО и кантарните бележки, според които ръкописният тест е изпълнен от свидетеля М., но положените в тях печати на „Д -*” ЕООД не са оригиналните. Следователно касае са за документи, за които не могат да се направят категорични изводи кога са съставени и отговоря ли на действителността тяхното съдържание. Поради това и същите не оборват изводите за нереалността на сделките с облачинска вишна.

Показанията на свидетеля М., че вишните са били карани в базата на „К.А.” ЕООД в с.Б. не съдържат нужната конкретика, за да се приеме, че става дума за доставките по горните фактури. Тези, че шофьорът, който ги е извозвал, е бил свидетелят Т., не намират опора в писмени доказателства, за да се приемат за достоверни.   

Свидетелят  Д.Е. възпроизвежда възприятията си за договорните отношения между „Е*” ЕООД, чийто собственик е бил, и „К.А.” ЕООД. Посочва, че е сключил договора за доставка от 31.03.2010г. между двете дружества със свидетеля Б. Л., но е комуникирал с подсъдимия Б.Л.. Последният го е помолил да сипват в резервоарите на камиони гориво и да го разтоварват в с.Б., тъй като се очаквало вдигане на цените. Договорните отношения между „К.А.” ЕООД и „Е*” ЕООД са обсъдени от първостепенния съд, който е анализирал издадените по този повод товарителници и пътни листове. Наличието на писмен договор и показанията на свидетеля Е., че  са били зареждани негови камиони с гориво в резервоарите, което е било разтоварено в с.Б., не е достатъчно да се установи, че доставките по фактурите с посочен издател „К.Б.” ЕООД са се осъществили реално в посочените параметри.

Писмените доказателства - фактура № 314/03.12.2010г., издадена от „К.А.” ЕООД с получател „М. П. Б.” ООД, товарителници № 33786/03.12.2010г. и № 33787/03.12.2010г., фактура № 45/25.03.2009г., издадена от „С *” ЕООД с получател „К.А.” ЕООД, преводно нареждане за нея и дебит авизо, счетоводен амортизационен план на „МБ П. БГ” ООД за 2019г. и инвентарна книга на дружеството, карта на дълготрайния актив не променят изводите на Окръжен съд гр.Пловдив относно нереалността на доставката по фактура № 47/30.12.2010г. с доставчик „Д.Б.“ ЕООД, издадена за предоставена „услуга с багер“ на „К.А.“ ЕООД. Въпросният багер не е регистриран в МЗХГ на „М. П. Б.” ООД. Вещта е обект на различни сделки според ангажираните от защитата доказателства. На 25.03.2009г. „К.А.” ЕООД го купува от „С *” ЕООД  /фактура № 45/25.03.2009г./. На 03.12.2010г. „К.А.” ЕООД го продава на „М. П. Б.” ООД /фактура № 314/03.12.2010г./ за 50 400 лв. На 04.12.2010г. „М. П. Б.” ООД го отдава под наем на „Д.Б.” ЕООД /фактура № 3/04.12.2010г./ само за месец декември срещу 2400 лв. На 30.12.2010г. според фактура № 47/30.12.2010г. „Д.Б.“ ЕООД предоставя „услуга с багер“ на „К.А.” ЕООД срещу 57 312 лв. Излиза, че в рамките на един месец „К.А.” ЕООД отчуждава свой актив за 50 400 лв. и наема за 57 312 лв., което противоречи на добрите търговски практики. „М. П. Б.” ООД купува вещ, която още на следващия ден отдава под наем и то само за един месец.  Фактура № 314/03.12.2010г. не е включена в дневника за продажби на „К.А.“ ЕООД. За този данъчен период в аналитичния регистър на дружеството фигурират само доставки на гориво. Товарителниците не съдържат всички необходими реквизити. Не се придружени с пътен лист. Според съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице М. към месец декември „К.А.” ЕООД е разполагало с въпросния багер. Липсват доказателства за конкретния характер на услугата като обем и вид на работата и място на извършване. Като се анализират всички доказателства не може да се направи извод, че представените от защитата счетоводни документи отразяват реални сделки и действия. Косвено доказателства за това е и обстоятелството, че по това време съдружници в „М. П. Б.” ООД са съпругата на подсъдимия Б.Л.и неговата тъща.  Интересен момент е начинът на изразяване в допълнението към въззивната жалбата - „не е задължително условие „М. П. Б.” ООД да е притежавало багер, напълно е възможно той да е бил нает, но това обстоятелство  е напълно ирелевантно към настоящия спор.”. Пред въззивния съд се представят доказателства за собственост.

Постановлението на Районна прокуратура гр.Пловдив за прекратяване на наказателно производство /досъдебно производство № *. по описа на сектор „ПИП” при ОДМВР гр.П./ касае друго наказателно производство. Не се ползва със сила на присъдено нещо.

В ГПК законодателят прави разлика между решение на съда  и мотиви на съда. Решението на Окръжен съд  гр.Пловдив по гр.дело № 2480/2016г. се ползва със сила на присъдено нещо само в диспозитивната си част, в която се взема становище по основния спорен въпрос между страните, по предмета на делото. Мотивите му не се ползват със сила на присъдено нещо.

Пловдивският апелативен съд кредитира заключенията на съдебно-почерковите експертизи, приети в хода на въззивното съдебно следствие, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.

Според заключението на съдебно-почеркова експертиза № 690/20.09.2019г., подписите, положени за „Получател на доставка” във фактури № 26/15.06.2010г. и № 27/26.06.2010г., издадени от „Д -*” ЕООД, както и в № 17/28.02.2011г., издадена от „Ц.И.г. ” ЕООД, не са изпълнени от подсъдимия Б.Л..  Не се и поддържа такава теза от обвинението.

Обясненията на последния за доставките на гориво и вишна не се възприемат по изложените по-горе съображения. Прави впечатление, че подсъдимият описва дейността на „К.А.” ЕООД в детайли, което е косвено доказателство, че той е бил реалният му управител, дори когато вече не е бил негов собственик. В тази насока са и показанията на свидетеля Е.. Относно „услугата с багер” дава противоречиви обяснения за произхода и придобиването на багера от ЕООД, които влизат в противоречие с ангажираните от защитата писмени доказателства.

Въззивният съд не кредитира представените от представителя на Апелативна прокуратура гр.Пловдив  съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Н. К. и стоковооценъчна експертиза с вещо лице К. И., изготвени по досъдебно производство № *. по описа на сектор „ПИП” при ОДМВР гр.П., протоколи за разпит на свидетел на Б. Л. Л., Б.Б.Л., Й.К.Т., протоколи за разпит  на свидетел по чл.223 от НПК на И. С. О. и Й.К.Т. по същото досъдебно производство.  Не приема доводите на обвинението, че те имат характер на писмени доказателства. В протоколите са закрепени показанията на свидетели /гласни доказателствени средства/. Те /протоколите/ са писмени доказателствени средства - установяват проведени разпити като способи за доказване. Експертизите са също способ за доказване. Изброените характеристики се отнасят до визираното наказателно производство. В настоящото обаче не ги притежават. Нямат характер и на писмени доказателства. Противната теза означава да се нарушат основни принципи на наказателния процес като устност, непосредственост, разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК.    

Пловдивският апелативен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е  установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Б.Л. е извършил престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6, т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като е осъществил елементите на този престъпен състав.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е субект на деянието, тъй като е бил едноличен  собственик и управител на „К.А.” ЕООД. Като такъв е вземал управленските решения във връзка с дейността на дружеството. Организирал е текущото счетоводно отчитане и формата на счетоводство - цялостната дейност по изготвяне, въвеждане, регистриране и отчитане на различните видове счетоводни документи, обективиращи различни счетоводни операции. Продължил е да прави това и след като ЕООД е било прехвърлено на свидетелите Б. Л. и Т.. Чрез последните подсъдимият Б.Л. е действал под формата на посредствено извършителство.

Правилно първостепенният съд е отбелязал, че според правната теория и съдебната практика при посредственото извършителство може да се ползва и пълнолетно наказателноотговорно лице. Разграничителният критерий в случая между извършител и посредствен извършител е субективната  представа в съзнанието на такова лице относно съставомерните елементи на извършеното престъпление. Когато едно лице формално извършва действия, които запълват състава на престъпление, но то не съзнава, че в обективната действителност тези факти са се осъществили по определен начин, у него липсва съзнание за тяхната съставомерност. В случая свидетелите Б. Л. и Т. не са знаели, че подсъдимият е предал на свидетелката В. за включване в аналитичните регистри и СД по ЗДДС фактури с доставчици „К.” ЕООД, „Д.Б.” ЕООД, „К.Б.” ЕООД,, „Д -*” ЕООД, „Е. Ж.*” ЕООД, „С-*” ЕООД и „Ц.И.г. ” ЕООД, които са фиктивни, както и че тези „безстокови” фактури са били отразени. Налице е незнание у свидетелите Б. Л. и Т. на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението по чл.255 от НК. Това изключва интелектуалния елемент на умисъла в поведението им. 

Пряко свързани със счетоводната дейност са отчетните регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 от ППЗДДС - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да са издадени съгласно изискванията на закона или правилника. Те са счетоводни документи съгласно чл.4, ал.4 от ЗСч, тъй като са носители на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи.

Обоснован е изводът на Окръжен съд гр.Пловдив, че за визираните дванадесет данъчни периода в аналитичния, отчетния регистър за дневник за покупките подсъдимият Б.Л. е включил фактури с невярно съдържание - за доставки от „К.” ЕООД, „Д.Б.” ЕООД, „К.Б.” ЕООД,, „Д -*” ЕООД, „Е. Ж.*” ЕООД, „С-*” ЕООД и „Ц.И.г. ” ЕООД. Те не са били реално издадени на „К.А.” ЕООД, а са били фиктивни. Посоченият в тях договор не е бил реално сключен и не е съответствал на обективната действителност. По тях ЕООД не е получило доставки и не е извършило  плащане.

Според чл.4, ал.2 от ЗСч фактурата е първичен счетоводен документ - носител е на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Като такъв е елемент от счетоводството. Първичните счетоводни документи са документи, установяващи истински факти и събития. Ако същите са с невярно съдържание, независимо, че при осчетоводяването им са спазени правилата и изискванията на счетоводните стандарти за съставяне на вторичните счетоводни документи /счетоводните регистри/ и обобщаващите счетоводни документи /аналитичните регистри/, всички съставени счетоводни документи в резултат на осчетоводяване на неверните първични документи ще са също с невярно съдържание, макар привидно да създават впечатление за редовно водено счетоводство от гледна точка на изискванията на ЗСч. Тъй като за доказване на правото на данъчен кредит за покупките е необходимо данъчно задълженото лице  да представи дневник за покупките  и справка-декларация, в която да отрази покупките с право на данъчен кредит, както и да има редовно счетоводство, подсъдимият е организирал осчетоводяването на фактурите и отразяването им в посочените отчетни регистри. Цялото счетоводство е било опорочено в резултат на ползването на първични счетоводни документи с невярно съдържание. 

Чрез съставяне на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството - дневници за покупки и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури, подсъдимият е декларирал неверни данни при подаване на дължимите справки-декларации по ЗДДС и е редуцирал дължимия данък. В справките-декларации са били заявени факти и обстоятелства, които обективно не са съществували, не са съответствали на действителността.

Подсъдимият Б.Л. е потвърдил неистина в изискуемите по закон и правилника за приложението му декларации съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС за инкриминирания период. В справките-декларации за дванадесетте данъчни периоди е включил фактури за доставки, без да са били налице сделки. С това е искал да бъде признат и приспаднат данъчен кредит за начислен ДДС. В случая не е било налице данъчно събитие - доставка на стоки и услуги, извършени от данъчно задължени лица по ЗДДС, тъй като  фактурите са безстокови /фиктивни/ и по тях липсва продаване. Променил е данъчния резултат за периодите, като е декларирал ДДС за приспадане в размер по-висок от действителния и е редуцирал дължимия данък. Коригирал е съотношението между начисления данък от регистрираното лице и данъчния кредит така, че резултатът за данъчния период да представлява данък за внасяне в по-малък размер от действителния или данък за възстановяване вместо данък за внасяне. 

В съответствие с доказателствата по делото първостепенният съд е стигнал до извода, че с воденето на счетоводство с невярно съдържание, с промяна на данъчния резултат в справките-декларации и приспадане на данъчен кредит в размер по-висок от действителния, подсъдимият е целял да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС от ЕООД по надлежния ред от органите на приходите и да избегне тяхното плащане, ката създаде пречка данъчните задължения да бъдат платени изцяло. Общата стойност на укритите данъчни задължения е 130 039,46 лв.

Налице е усложнена форма на престъпна дейност продължавано престъпление, тъй като деянията осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото е  продължение на предшестващото от обективна и субективна страна. Касае се за дванадесет деяния.

Престъплението е по-тежко квалифицирано поради общия престъпен резултат - ДДС в размер на 130 039,46 лв. Избегнатите данъчни задължения  са в особено големи размери с оглед разпоредбата на чл.93, т.14 от НК. В горния смисъл е и практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 1/07.05.2009г. на ОСНК, постановено по тълк.дело № 1/2009г./.

Законосъобразно Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че от субективна страна престъплението е  осъществено при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият Б.Л. е съзнавал общественоопасния  характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че поведението му се изразява в избягване на данъци в особено големи размери от „К.А.” ЕООД и има за резултат  избягването на тяхното установяване и плащане, като е целял точно това. Съзнавал е, че е изграден механизъм за симулиране на търговска дейност чрез фирми доставчици, които само формално фигурират в първичните счетоводни документи, за да удостоверят плащане с цел данъчно облекчение, което няма правно основание.

Правилно подсъдимият е признат за невиновен и оправдан за част от вменените обвинения. 

Оправдан е за данъчен период месец септември 2010г., чрез посредствения извършител Б. Л. Л., при водене на счетоводството да е съставил документ с невярно съдържание - дневник за продажби на „К.А.” ЕООД, в който е отразил фактура № 265/30.09.2010г. за продажба на имот-УПИ II 17 от кв.”7 А” по плана на с.Б., издадена от „К.А.” ЕООД на купувача „А.Б.” ЕООД без да са включени всички дължими данъци и такси съгласно чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС към данъчната основа на издадената фактура, като в СД по ЗДДС вх.№ 1600-1595029/14.10.2010г., за данъчен период месец септември 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.П. да е потвърдил неистина относно размера на продажба на недвижим имот като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 153 686,66 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 157 011,24 лв., като не е декларирал данъчен кредит в размер на 3324,58 лв. Във въпросната фактура № 265/30.09.2010г., издадена от „К.А.” ЕООД, не са включени всички дължими данъци и такси по чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС в данъчната основа, които са в размер на  16 622,89 лв. Това е дало отражение и на декларираното в подадената СД за периода. Не се установява сделката да е нереална. Прието е, че поради липса на субективна страна не се касае за престъпление, а за данъчно нарушение.

Първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия Б.Л. за данъчни периоди: месец май 2010г. размерът на избегнатите данъчни задължения да е над 48 841,22 лв., за месец юни 2010г. -  над 11 085,46 лв., тъй като не се констатира по категоричен и безспорен начин за някои фактури обективираните в тях доставки да са фиктивни. Това са фактури № 17/20.05.2010г. с данъчна основа 87 000,00 лв. и ДДС 17 400,00 лв., № 18/28.05.2010г. с данъчна основа 100 920,00 лв. и ДДС 20 184,00 лв. и № 20/31.05.2010г. с данъчна основа 4216,27 лв. и ДДС 843,26 лв., както и № 26/15.06.2010г. с данъчна основа 49 500,00 лв. и ДДС 9900,00 лв. и № 27/16.06.2010г. с данъчна основа 90 000,00 лв. и ДДС 18 000,00 лв., издадени от „Д -*” ЕООД.

За данъчен период месец август 2010г. в дневника за покупки на „К.А.” ЕООД е включена фактура № 384/10.08.2010г., издадена от „Е.*” ЕООД, с начислен данък добавена стойност 6233,89 лв., която сума е намерила място и в СД за периода. Така е избегнато плащането на данъчни задължения в размер на ДДС по тази фактура и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6233,89 лв. За разликата над тази сума до повдигнатото обвинение от 24 652,22 лв. е оправдан.

Прецизирани са и данъчните задължения за месеци януари 2011г. и февруари 2011г. За месец януари 2011г. приспаднатият неследващ се данъчен кредит  е 9*0,48 лв., поради което е оправдан за разликата до 12 620,28 лв.. За месец февруари 2011г. приспаднатият неследващ се данъчен кредит  е 27 277,58 лв., поради което е оправдан за разликата до 27 763,17 лв.

Правилно е признат за невинен и оправдан общият размер на данъчните задължения, чието установяване и плащане е избегнал, да е над 130 039,46 лв. до размера на повдигнатото му обвинение от 206 064,31 лв.

При така посочената правна квалификация и съобразно изискванията на специалната и на генералната превенция, Окръжен съд  гр.Пловдив е приел, че за деянието по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6, т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК на подсъдимия Б.Л. следва да се наложи наказание лишаване от свобода, индивидуализирано при условията на чл.55 от НК  при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива е отчел чистото съдебно минало, положителното процесуално поведение /за всяко съдебно заседание пътува от Г., където живее преимуществено/, семейното положение, трудовата заетост, изминалия период от време от извършване на деянието. Като отегчаващи са взети предвид продължителността на осъществяване на престъплението - над една година и половина и броят на самостоятелните деяния /дванадесет/, включени в продължаваното престъпление, общият размер на избегнатите данъчни задължения, който не само покрива критерия за особено големи размери, но и го надхвърля повече от десет пъти.

Първоинстанционният съд е преценил, че е налице и другата задължителна предпоставка - най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко в конкретния случай. Определил е санкцията при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения от законодателя минимум, а именно две години  лишаване от свобода.

Правилно първостепенният съд е стигнал до извода, че за да се постигне поправителното и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия, да му се въздейства предупредително, както и спрямо другите членове на обществото, не е необходимо да се наложи по-лекото кумулативно предвидено наказание конфискация, наред с лишаването от свобода, съгласно правната възможност, предвидена в разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК.

Пловдивският апелативен съд споделя виждането на Окръжен съд гр.Пловдив, че за реализиране целите, визирани в чл.36 от НК, не се налага подсъдимият Б.Л. да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Приложил е института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. 

Въззивният съд намира, че така определена санкцията на подсъдимия, като вид, размер, начин на изтърпяване, е справедлива, поради което не се налага да се коригира. Тя е съобразена с обстоятелствата, при които е извършено деянието, степента му на обществена опасност, както и личността на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. С нея ще се постигнат целите на специалната и генералната превенции - поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Б.Л. и общопревантивната функция на наказанието. Съгласно чл.35, ал.3 от НК справедливо е само това наказание, което съответства на престъплението. Това съответствие може да се постигне единствено чрез правилна индивидуализация на санкцията, осъществена в предписаните от закона предели, както е сторил първостепенният съд.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователни оплакването в жалбата за несправедливост на наказанието и искането за неговото намаляване. При индивидуализацията му са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не се установяват неотчетени  смекчаващи такива, както и подценяване или надценяване на едни обстоятелства за сметка на други. Законосъобразна и правилна е логическата преценка на решаващия съд за обстоятелствата, влияещи върху отговорността. Приложена е разпоредбата на чл.55 от НК, не е наложено кумулативно  предвиденото по-леко наказание.  

В съответствие с разпоредбата на чл.189 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер общо на  2063,93 лв.

В хода на наказателното производство не се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Първоинстанционният съд е взел отношение по възражението на защитата за отмяната от Апелативна прокуратура гр.Пловдив на постановлението на Окръжна прокуратура гр.Пловдив  за прекратяване на наказателното производство. Постановлението на прокурора за прекратяване на производството, когато не е обжалвано пред съда, не се ползва с материална законна сила. То може да се отмени от прокурор   от по-горестоящата прокуратура и разследването да продължи. В случая постановлението за прекратяване не е било предмет на съдебен контрол. Въззивната прокуратура го е проверила по реда на чл.243, ал.9 /сега ал.10/ от НПК и го е отменила служебно, приемайки че не са били налице основанията за прекратяване на наказателното производство. Апелативна прокуратура гр.Пловдив, като по-високо поставена в йерархията, разполага с правомощия да упражни инстанционен или вътрешноведомствен контрол върху акта на Окръжна прокуратура гр.Пловдив. Възползвала се е от тази си компетентност съобразно предвидените в закона предпоставки. 

Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, поради което не са нарушени правата на подсъдимия Б.Л.. Прокурорският акт съдържа необходимата фактология за всички признаци от обективна и субективна страна на повдигнатото с него обвинение.

Неоснователно е оплакването на защитата, че първоинстанционният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза преди разпита на свидетелката В.. Въпросната свидетелка не е разпитана. Показанията й, дадени в хода на досъдебното производство, са приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1 от НПК. Законодателят не поставя изискване в кой момент следва да се назначи експертизата. Въпреки положените усилия настоящата инстанция също не успя да осигури явяването на свидетелката В. и нейния разпит. Ако се приеме, че е допуснато нарушение, то е от категорията на отстранимите от въззивния съд. След като последният не можа да разпита свидетелката В., това не е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция.

С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства.  Не са налице основания за нейната отмяна и изменение,  поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу нея, като неоснователна, следва да остави  без уважение.

Пред настоящата инстанция са направени разноски за вещи лица в размер общо на 360 лв. Поради това подсъдимият се осъжда да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд, сумата от 360 лв., представляваща разноски, направени в хода на съдебното производство пред въззивния съд.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК  съдът

     

 

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъда № 87/07.11.2018г., постановена по НОХД № 372/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив.   

 

      ОСЪЖДА подсъдимия Б.Б.Л., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лв., представляваща разноски, направени в хода на съдебното производство пред въззивния съд.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен  срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

              

 

 

       

        2.