№ 3123
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20241110218130 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Д. М. ЕГН **********, чрез
упълномощения адв.С. М., против наказателно постановление /НП/ № КПК-
НП-421/27.11.2024 г., издадено от председателя на Комисията за
противодействие на корупцията /КПК/, срещу Н. Д. М. ЕГН **********, на
длъжност общински съветник, месторабота Общински съвет – Садово, въз
основа на съставен му акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ КПК-АУАН-ПР-1825/24.07.2024 г., за това, че в посоченото качество,
като задължено лице по чл.6,ал.1,т.32 от Закона за противодействие на
корупцията /ЗПК/, не е подал в КПК в законоустановения срок – до 15.05. на
текущата година /2024 г./ ежегодна декларация по образец за имущество и
интереси през предходната календарна година, съгласно
чл.52,ал.1,т.2,вр.чл.49,ал.1,т.2 от ЗПК, която разпоредба е нарушил, с което на
16.05.2024 г. в гр.София е осъществен съставът на чл.115,ал.1 от ЗПК, за което
и на основание чл.24,ал.1, чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН, и чл.115,ал.1 и
чл.120,ал.1 от ЗПК е наложено административно наказание – глоба в размер на
1 000 лева.
1
В НП е написано, че нарушението е за първи път, както и че е
установено при извършена служебна проверка на 15.07.2024 г. в дирекция
„Публичен регистър“ на КПК; написано е и че декларацията е подадена извън
законоустановения срок – на 23.07.2024 г., т.е. със закъснение от 2 месеца и 8
дни.
Недоволен от НП и наложената с него глоба Н. Д. М., чрез
упълномощения адв.С. М., го обжалвал чрез административнонаказващия
орган пред СРС, с искане то да бъде отменено, считайки го за необосновано и
незаконосъобразно, за което са изложени следните доводите: НП е издадено
от орган, който не е конституиран при условията на ЗПК, т.к. в сила от
06.10.2023 г. е налице нова регламентация на Комисията, без да е избран от
парламента неин нов състав; нарушението е явно маловажно, по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, защото не е настъпила промяна в имущественото състояние на
наказаното лице и липсват обстоятелства, подлежащи на деклариране.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. Д. М., редовно призована, не се
явява.
Не се явява и упълномощеният му адв.С. М., редовно призована.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Ц., която пледира обжалваното НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него да бъде оставена без
уважение като неоснователна, заявявайки, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като са спазени процесуалните разпоредби и от
доказателствата се установява, че М., като задължено лице по чл.6,ал.1,т.32 от
ЗПК, е извършил описаното нарушение, т.к. не е подал декларация в
определения в закона срок, а е направил това с не малко закъснение след
изтичане на срока, за което му е наложна глоба в минималния размер.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При проведения разпит на актосъставителя Р. Д., тя накратко повтаря
2
отразената в АУАН фактология, заявявайки, че като инспектор в КПК, във
връзка с изпълнение на функциите си, служебно следи дали задължените лица
са подали декларации по Закона за противодействие на корупцията, в
посочения в закона срок. В случая, при извършената служебна проверка
констатирала, че задълженото лице не е подало ежегодна декларация за 2023
г., срокът за което бил до 15.05.2024 г. и във връзка с това на същото била
изпратена покана за съставяне на АУАН, на която то не се явило, но след това
подало декларацията си.
По делото са приложени в копия: изпратена до Н. Д. М. писмена покана
за явяването му в КПК в посочените време и място за съставяне на АУАН и
Констативен протокол за уведомяването му по телефона; декларация по
чл.49,ал.1,т.2 от ЗПК /част I - Имущество/ от 23.07.2024 г., на Н. Д. М.;
заповед за компетентността на актосъставителя и др.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по категоричен начин, че през 2023 г. и 2024 г. Н. Д. М. бил общински
съветник в Общински съвет - Садово, във връзка с което бил длъжен да подава
в КПК в законоустановения срок всяка година ежегодна декларация по
образец за имущество и интереси през предходната календарна година, като за
2023 г. декларацията следвало да се подаде до 15.05.2024 г. включително,
което той не направил.
Тези обстоятелства били установени и при извършената проверка на
15.07.2024 г. от Р. Д. - главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на
КПК, в изпълнение на служебните й задължения – по проверка за получените
и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и
интереси на задължените по ЗПК лица.
Посоченото било преценено като извършено на 16.05.2024 г. в гр.София
от Н. Д. М. административно нарушение, за което му била изпратена писмена
покана - за явяването му в КПК на 24.07.2024 г. за съставяне на АУАН, с
отбелязване, че при неявяване, актът ще бъде съставен в негово отсъствие.
Поканата била получена от Н. М., чрез съпругата му, което той потвърдил в
телефонен разговор на 18.07.2024 г. с главен инспектор Р. Д., която помолил
АУАН да бъде съставен в негово отсъствие и да му бъде изпратен за връчване.
3
На 23.07.2024 г., т.е. със закъснение от 2 месеца и 8 дни, Н. Д. М. подал в
КПК ежегодната си декларация за 2023 г.
На 24.07.2024 г., в присъствието на двама свидетели, му бил съставен
АУАН в негово отсъствие, който му бил изпратен за връчване и който Н. Д. М.
получил на 01.08.2024 г. Въз основа на АУАН на 27.11.2024 г. било издадено
срещу Н. Д. М. обжалваното НП за нарушение на
чл.52,ал.1,т.2,вр.чл.49,ал.1,т.2 от ЗПК, което той получил на 04.12.2024 г. и
обжалвал на 18.12.2024 г., чрез упълномощения адв.С. М.
Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от гласните
доказателства /показанията на актосъставителя Р. Д., които са ясни, конкретни
и непротиворечиви/ и писмени доказателства и доказателствени средства,
съдържащи се в кориците на делото, конкретно посочени по-горе, прочетени и
приети по реда на чл.283 от НПК, подкрепящи се по между си, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на писмените и гласни доказателства, като прецени
относимостта им към предмета на делото и взаимната кореспонденция
помежду им.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в законово посочения срок, от правно легитимирано
лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на
обжалване, при спазване на предвидената за това процедура, т.е. жалбата
отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата срещу НП като цяло е
основателна, с оглед съображенията в нея за приложимост на чл.28 от ЗАНН.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
4
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Настоящият съдебен състав приема, че отбелязаната в НП /и АУАН/
фактическата обстановка отразява вярно действителната такава, каквато се
установява и от съда, а и същата не се оспорва от жалбоподателя. Този
съдебен състав намира, че доказателствата по делото обосноват с
необходимата категоричност извод, че Н. Д. М. от обективна и субективна
страна формално е извършил на 16.05.2024 г. в гр.София описаното
нарушение на чл.52,ал.1,т.2,вр.чл.49,ал.1,т.2 от ЗПК, защото, както беше
отразено по-горе, като задължено лице, по смисъла на КПК, не е подала в
КПК до 15.05.2024 г. ежегодната си декларация по образец за имущество и
интереси за предходната календарна 2023 година, като от субективна страна
нарушението е извършено виновно от него.
От друга страна - съществен за правилното решаване на делото е
въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на
производството. При служебната проверка се установиха причини
атакуваното НП да бъде отменено, тъй като са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на
процесуалните права на жалбоподателя в производството, независимо, че и
НП и АУАН са издадени от съответно оправомощен за това, компетентен
орган, в който смисъл е и приложената по делото заповед относно
компетентността на съответния служител да съставя актове за
административни нарушения, а компетентността на административно
наказващия орган е нормативно регламентирана. Това е така, защото както в
НП, така в АУАН не е отразен съставомерен елемент от субективна страна
на описаното нарушение. Съдът намира за необходимо да отбележи, че е
незаконосъобразно и недопустимо който и да е съставомерен елемент
5
/независимо дали от обективна или от субективна страна/ от деянието,
осъществяващо дадено административно нарушение, да не е посочен в
текстовото изписване на нарушението, а да се извежда по подразбиране или
предположение. Всички обективни и субективни елементи е задължително да
бъдат написани в словесното изложение на нарушението, за да се обоснове
преценката за съставомерност на деянието на посоченото лице. Така
посоченото представлява съществено процесуално нарушение, което води до
незаконосъобразност и на НП /и на АУАН/, като същото не може да бъде
отстранено в съдебната фаза, т.е. съдът не може да санира и валидира НП /и
АУАН/, предвид и характера на настоящето производство. Отбелязаната
липса не се преодолява от написаното от наказващия орган на л.3 от НП /„…
като прецених, че по безспорен начин е доказано извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина…“/. С оглед на
това НП е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна, тъй като не
може да породи правновалидни последици.
Отделно и независимо от изложеното до тук, в конкретния случай съдът
не приема направената от административнонаказващия орган преценка, че
описаното нарушение не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28
от ЗАНН, защото то е за първи път, както е и отбелязано, и съответно следва
да се прецени като единствено и инцидентно, въпреки закъснението, с което
задълженото лице е подала декларацията си.
Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Законодателят не въвежда ограничение за приложението на тази разпоредба за
някои нарушения, в т.ч. и за „формалните“ нарушения – нарушенията „на
просто извършване“, за които за съставомерност на деянието не се изисква
настъпването на определени обществено опасни последици, т.е. това са
нарушения, които само застрашават обществените отношения, предмет на
закрила, без да е нужно от това да са настъпили вреди – имуществени или
неимуществени, и по отношения на тях преценката за приложимост на чл.28
от ЗАНН се прави не с оглед наличието или отсъствието на вредни последици,
6
а с оглед степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на
ВКС: преценката на административно наказващият орган за „маловажност” на
случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, каквато е преценката на този съдебен
състав в настоящия случай, независимо, че закъснението, с което е подадена
декларацията, не е малко, тъй като нарушението е застрашило съответните
обществените отношения, но в по-ниска степен, тъй като бездействието на Н.
Д. М. не е било с интензитет, какъвто е характерен за типични случаи на
административни нарушения от този/същия вид /напр. при неподаване изобщо
на декларацията, или при подаване на декларация след законовоопределения
срок, при наличие на промяна в имуществото и интересите на декларатора
настъпили през годината, за която се декларират съответните обстоятелства/,
за да се приеме, че то следва да бъде санкционирано по административен ред
и че не представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
По тези съображения съдът счита, че Н. Д. М. не следва да бъде
санкциониран по административен ред, доколкото извършеното от него
представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, както и че в разглеждания
казус ще е достатъчно до жалбоподателя Н. Д. М. да бъде отправено писмено
предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид /по чл.140,ал.1 от ЗДвП/, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Такова
предупреждение, наред с повдигането на административно обвинение спрямо
него за констатираното нарушение, предмет на настоящето производство, чрез
съставянето на АУАН, по мнението на съда, би постигнало целите по чл.12 от
ЗАНН и най-вече да предупреди и превъзпита дееца към спазване на
установения правен ред, с оглед недопускане на бъдещи административни
нарушения.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице
основанията за отмяна на обжалваното НП на посоченото основание.
7
Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение, съдът
намира, че искането на юрисконсулт Ц. за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, а като такова е и незаконосъобразно и
следва да бъде оставено без уважение, поради което и не го уважава.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-421/27.11.2024 г.,
издадено от председателя на Комисията за противодействие на корупцията
срещу Н. Д. М. ЕГН **********, на длъжност общински съветник,
месторабота Общински съвет – Садово, за това, че в посоченото качество, като
задължено лице по чл.6,ал.1,т.32 от Закона за противодействие на корупцията,
не е подал в КПК в законоустановения срок – до 15.05. на текущата година
/2024 г./ ежегодна декларация по образец за имущество и интереси през
предходната календарна година, съгласно чл.52,ал.1,т.2,вр.чл.49,ал.1,т.2 от
ЗПК, която разпоредба е нарушил, с което на 16.05.2024 г. в гр.София е
осъществен съставът на чл.115,ал.1 от ЗПК, за което и на основание чл.24,ал.1,
чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН, и чл.115,ал.1 и чл.120,ал.1 от ЗПК е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Д. М. ЕГН **********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
8
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС –
гр.София в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9