Р Е Ш Е Н И Е

 

№855

 

гр. Пловдив, 26 април 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на шестнадесети април, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЗДРАВКА ДИЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,

 при секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №764 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район (БДУВИБР), гр. Пловдив, представлявана от Василка Иванова Чопкова- директор, чрез юрисконсулт Неделя Гавраилова- пълномощник, обжалва Решение №260015 от 24.02.2021г. по Н.А.Х дело №616 по описа на Районен съд- Карлово за 2020г., ІII-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №162 от 16.09.2020г., издадено от директора на БДУВИБР- Пловдив, с което на “П. И СИН“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Войнягово, община Карлово, ул. “Оризаре“ №4, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от 2 000,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради недопустимост или неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди процесното НП.

Ответникът по делото- “П. И СИН“ ЕООД, чрез адвокат А.Ц.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Гинка Лазарова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че е извършена проверка от длъжностни лица при БДУВИБР- Пловдив, на място, на обект “Кравеферма“, находящ се в землището на с. Войнягово, община Карлово, стопанисван от дружеството ответник, в рамките на която проверка е прието за установено водовземане от съоръжение за подземни води, представляващо тръбен кладенец (ТК). Прието е за установено, че ответникът по делото не притежава издадено разрешително за водовземане от директора на БДУВИБР- Пловдив, съгласно Закона за водите (ЗВ), за обект “Зеленчукова градина“, находящ се в землището на с. Войнягово, община Карлово.

До управителя на “П. И СИН“ ЕООД е изпратено писмо (предписание) с Изх.№КД-01-16 от 31.03.2020г. на изпълняващ длъжността (и.д.) директор на БДУВИБР- Пловдив, с което е предписано: 1) Да се представи в БДУВИБР- Пловдив документ, удостоверяващ годината на изграждане на ТК, както и че последното (ТК) е вписано в регистъра на БДУВИБР- Пловдив, съгласно разпоредбата на чл.118г, ал.3, т.1 от ЗВ; 2) Да се внесе заявление в БДУВИБР- Пловдив за намерението да се използва или не съществуващото водовземно съоръжения без регистрация. Определен е 7-модневен срок за изпълнение на предписанието, считано от получаването му. За отговорник е посочен “Управител на „П. и син“ ЕООД“. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне, на 03.04.2020г. от Ц.И. П. (едноличен собственик на капитала и управител на “П. И СИН“ ЕООД) е получена пощенска пратка, съдържаща “КД-01-16/31.03.2020г.“.

На 30.04.2020г. М.и.К.- гл. експерт в Дирекция “Контрол“ при БДУВИБР- Пловдив, съставя Констативен протокол №ПВ1-19, според който протокол, след извършена проверка в деловодната програма на място в БДУВИБР- Пловдив, се констатира, че към 30.04.2020г. в деловодството на БДУВИБР- Пловдив няма постъпили документи, удостоверяващи изпълнението на дадените предписания от контролните органи в писмото на БДУВИБР- Пловдив с Изх.№КД-01-16 от 31.03.2020г. от страна на “П. И СИН“ ЕООД.

До управителя на “П. И СИН“ ЕООД е изпратено писмо с Изх.№ПО-02-210 от 01.06.2020г. на и.д. директор на БДУВИБР- Пловдив, с което е поканен да се яви на 16.06.2020г. от 13:00ч. до 15:00ч. в БДУВИБР- Пловдив, при М.К.- гл. експерт в Дирекция „Контрол“, за да му бъдат съставени и предявени актове за установяване на административни нарушения (АУАН) по ЗВ, за констатирано с Констативен протокол №ПВ1-19 от 30.04.2020г. нарушения. При неявяване в посочените в поканата (писмото) дата и час, АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Като приложение към посоченото писмо (покана) на управителя на “П. И СИН“ ЕООД се изпраща копие на Констативен протокол №ПВ1-19 от 30.04.2020г.

Според приетите по делото заверени копия на нарочна товарителница с №********* и разпечатка от сайт на пощенски оператор “Ин Тайм“ ООД, пощенска пратка, съдържаща “ПО-02-210/01.06.2020г.“, е доставена (получена) на 03.06.2020г. на адреса на управление на дружеството ответник (с. Войнягово, ул. “Оризаре“ №4) от “П.А“.

На 16.06.2020г. М.К. съставя АУАН по ЗВ с №123, според който акт, даденото предписание по точка 1) от писмо с Изх.№КД-01-16 от 31.03.2020г. на директора на БДУВИБР- Пловдив, а именно “Да се представите в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, документ, удостоверяващ годината на изграждане на ТК, както и че последното е вписано в регистъра на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, съгласно разпоредбата на чл.118г, ал.3, т.1 от Закона за водите“, за чието изпълнение е определен срок от 7 дни, не е изпълнено в посочения срок (13.04.2020г.). Към дата 13.04.2020г. се констатира бездействие от страна на „П. и син“ ЕООД, а именно не са представени необходимите документи, с което не е изпълнило задължителното предписание, издадени от компетентните длъжностни лица по време на осъществяване на контрол, с което е нарушена разпоредбата на чл.155, ал.2, чл.156, т.2 и във вр. чл.166, т.3 от ЗООС.

Според нарочно отразяване в процесния АУАН по ЗВ, екземпляр от същия е получен от Ц.И. П. на 16.06.2020г., като не може да се направи категоричен извод, дали П. е присъствал на съставянето на АУАН по ЗВ.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН по ЗВ, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като отменя оспореното пред него НП, предвид констатираната му незаконосъобразност.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що се отнася до възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни.

Според чл.3, т.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (ЗАКОНЪТ), в редакция към 31.03.2020г., за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение (14.05.2020г.) спират да текат сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Със Закон за изменение и допълнение на ЗАКОНЪТ, обн. ДВ, бр.34 от 09.04.2020г., в сила от 09.04.2020г., чл.3, т.3 от ЗАКОНЪТ се отменя.

Съответно, даденият в писмо с Изх.№КД-01-16 от 31.03.2020г. 7-дневен срок за изпълнение на предписанията, обективирани в писмото, започва да тече от 09.04.2020г. и изтича на 15.04.2020г., поради което неизпълнение на предписанията е налице на 16.04.2020г., противно на посоченото в процесните АУАН по ЗВ и НП, че вмененото на ответника административно нарушение е инкриминирано на 13.04.2020г.

Мястото на извършване на нарушението е мястото, на което следва да бъде изпълнено задължението и това е гр. Пловдив, което обстоятелство не е изрично посочено, както в процесния АУАН по ЗВ, така и в процесното НП.

На следващо място, според чл.59, ал.1 от ЗАНН, наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд.

Според чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК.

Според чл.36, ал.1 от НПК, делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението (нарушението).

Според практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроса за подсъдността, израз на която е Решение №253 от 13.07.1999г. по н.д. №37/1999г., при нарушаване на правилата за родова подсъдност, районният съд постановява решение в незаконен състав. Нарушаване на правилата за местна подсъдност- по местоизвършване на деянието, няма такива последици във всички случаи. Ако районният съд не изпълни задължението си да извърши проверка за местна подсъдност и даде ход на делото, без страните да направят възражение за прекратяване поради липса на подсъдност, се постига до саниране на процесуалното нарушение, като на страните се отнема възможността да искат отмяна на решението на районния съд на това основание /в този смисъл и Решение №559 от 27.11.2012г., постановено по нак. дело №1759/2012г. по описа на ВКС, Решение №102 от 09.04.2009г. по нак. д. № 665/2008г. на ВКС и др./.

В случая, в рамките на развилото се пред районния съд производство не се констатира да е направено възражение за местна подсъдност, поради което направеното в касационната жалба възражение за недопустимост на оспореното по делото решение е неоснователно.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира оспореното по делото решение за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

А предвид очерталия се изход на делото, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Най-сетне, за пълнота на изложението трябва да се напише, че в писмо с Изх.№КД-01-16 от 31.03.2020г. на и.д. директор на БДУВИБР- Пловдив, в което са обективирани процесните предписания, няма посочени правни основания за издаването им- дали предписанията са такива по смисъла на чл.155, ал.2 от ЗООС (независимо от обстоятелството, че не са обективирани в констативен протокол по смисъла на чл.155, ал.1 от ЗООС), или са предписания по смисъла на чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ, чието неизпълнение е нарушение по смисъла на чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ.

Последно посоченото поставя под съмнение направената квалификация на деянието на ответното дружество, а за правилността и законосъобразността на НП е нужно установяването на административното нарушение и неговата квалификация да са направени по несъмнен начин.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260015 от 24.02.2021г. по Н.А.Х дело №616 по описа на Районен съд- Карлово за 2020г., ІII-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №162 от 16.09.2020г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, с което на “П. И СИН“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от 2 000,00 лева.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, ЕИК *********, да заплати на “П. И СИН“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Войнягово, община Карлово, ул. “Оризаре“ №4, ЕИК *********, сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:    1………………

 

2………………