Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
Normal;за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 21.06.2011г. по гр. д. № 425/2010г., Районен съд – град С. на основание чл. 231, ал. 1, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК е прекратил производството по делото поради изтичане на шестмесечен срок от спирането му, в който срок никоя от страните не е поискала възобновяване на последното. „В. - С.” – град С. е осъдено на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на „С. Р.” – град С. сумата в размер на 800.00 лева, представляващи направените от търговеца разноски по делото. Недоволен от така постановеното определение е ищецът по делото „В. - С.”, който го обжалва с частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В жалбата си дружеството развива съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че като начален момент за изчисляването на срока, предвиден в чл. 231, ал. 1 ГПК, следва да се приема не постановяването на определението за спиране на производството по делото, а денят на влизане в сила на съдебния акт. Посочва, че определението за спиране на производството по гр. д. № 425/2010г. по описа на ðайонен съд – град С. по съгласие на страните е постановено присъствено в съдебно заседание на 14.10.2010г., като едноседмичният срок за обжалването му е изтекъл на 21.10.2010г. С оглед на тези обстоятелства посочва, че подадената от дружеството молба за възобновяване на производството от 21.04.2011г. е подадена в рамките на предвидения с чл. 231, ал. 1 ГПК срок, считано от влизане в сила на определението за спиране на производството по делото. Твърди, че определението за прекратяване на производството е незаконосъобразно и в частта, с която са присъдени разноски по делото на ответника. Посочва, че разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК е изтълкувана и приложена изолирано, в противоречие с общите принципи за разпределяне отговорността за разноските според процесуалното поведение на страните, обусловило развитието и приключването на делото. Моли определението, като порочно, да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд – град С. за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Алтернативно прави искане ако въззивната инстанция приеме, че определението за прекратяване на производството по делото е правилно и законосъобразно, същото да бъде отменено в частта, с която на основание чл. 78, ал. 4 ГПК са присъдени разноските на ответника. Ответникът по частната жалба на „В. - С.”, „С. Р.”, заема становище, че същата е неоснователна, респективно – обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени в частната жалба. Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 14.10.2010г. по гр. д. № 425/2010г. на Районен съд - град С., е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК по съгласие на страните. С определението съдът е указал на страните, че ако в 6-месечен срок от влизането му в сила никоя от тях не е поискала възобновяването му, производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 231, ал. 1 ГПК. С молба, вх. № 1779/21.04.2011г. на СвРС, ищецът по делото „В. – С.” е поискал на основание чл. 230, ал. 1 ГПК да бъде възобновено производството по делото. С определение от 26.04.2011г. Районният съд е възобновил производството. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 21.06.2011г., Районен съд – град С. е отменил на основание чл. 253 ГПК определението си от 26.04.2011г. за възобновяване на производството по делото и го е прекратил на основание чл. 231, ал. 1, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, като е приел, че молбата за възобновяване, подадена от ищеца по делото е депозирана след изтичането на 6-месечния срок от спиране на производството. Въззивният съд приема, че правилно първоинстанционният съд е посочил в определението си от 21.06.2011г., че 6-месечния срок, в който може да се иска възобновяване на производство, спряно по съгласие на страните, започва да тече от момента на постановяване на определението за това, а не от влизането му в сила. В определението си от 14.10.2011г. за спиране на производството обаче, Районният съд изрично е указал на страните, че производството по делото ще бъде прекратено, ако никоя от тях не поиска възобновяването му в 6-месечен срок от влизането на определението в сила, при което следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 101, ал. 1 ГПК, съгласно които съдът служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Ето защо след като съдът е определил по-дълъг срок от този, който е предвиден в чл. 231, ал. 1 ГПК, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК, съгласно която когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичането на определения от съда срок, какъвто е конкретният случай, действието не се смята за просрочено. Недопустимо е страните да търпят неблагоприятни последици от погрешно определения от съда срок. По изложените по-горе съображение Окръжният съд приема, че частната жалба на „В. – С.” – град С. по делото е основателна. Обжалваното от дружеството определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде отменено. Производството по делото следва да бъде възобновено, а делото върнато на Районен съд – град С. за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение от 21.06.2011г. по гр. д. № 425/2010г. на Районен съд – град С., с което на основание чл. 231, ал. 1, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, е прекратено производството по делото, поради изтичане на шестмесечен срок от спирането му, в който никоя от страните не е поискала възобновяване и с което на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „В. – С.” е осъдено да заплати на „С. Р.” сумата в размер на 800.00 лева, представляващи направените от него разноски по делото, вместо което постановява: ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 425 по описа на Районен съд – град С. за 2010г. ВРЪЩА делото на Районен съд – град С. за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |